Р Е Ш Е
Н И Е
№ 745
гр.***, 12.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на четвърти юни
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря К.А., като разгледа
НАХД № 1798 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
по повод жалба на ЕТ „***” с ЕИК: *********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“,
бл.50, вх.1, ет.6, ап. 40, срещу Наказателно постановление № 395762-F387688/09.10.2018г., издадено от Даниел Вълканов – Началник
на Отдел „ОД“-*** към ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС вр.
с чл. 36, ал.1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС
на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева
С жалбата се моли за изменение на
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Не
се оспорват фактите по преписката, нито изводът, че не е издадена „ръчна“
бележка, но се посочва че причина за това е фактът, че контролната покупка е
била извършена много набързо. Иска се намаляване на размера на санкцията.
В открито съдебно заседание жалбоподателят
се явява лично, като заявява че поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Акцентира, че санкцията е непосилна, както и че няма предишни нарушения. Моли
за намаляване на имуществената санкция. Допълнително представя писмен
изложение, в което още веднъж признава за извършеното нарушение, но моли за
намаляване на размера на санкцията.
За административнонаказващия орган, се
явява юрисконсулт Тодорова, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата.
Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е безспорно установено и
доказано, а и се признава от нарушителя. Подчертава, че в случая санкцията е
определена в минималния възможен размер и се явява справедлива. В заключение моли
за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 4 гръб, НП е връчено
на едноличния търговец на 24.03.2019г., а жалбата срещу него е депозирана на 27.03.2019г).
Въпреки, че жалбата е адресирана до ТД
на НАП, по своята същност тя представлява жалба срещу НП, която подлежи на
разглеждане от съда, поради което и правилно АНО я е окомплектовал и изпратил по
компетентност именно в РС-***. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 28.05.2018г., в
14.20 часа св. К.К. и Д.Р. – инспектори по приходите в НАП-***, посетили
търговки обект – павилион, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, срещу бл. 58,
стопанисван от ЕТ „***”. Д.Р., в присъствието на св. К. си закупила един
артикул – 1 бр. „шапка“ на стойност 6 лева, като бил обслужен от едноличния
търговец, която приела плащането (една банкнота от 20 лева) и предала на инспектора
закупената от него стока и ресто в размер на 14 лева, но не му издала и предала
фискална касова бележка, нито касова бележка от заверен кочан с касови бележки.
Служителите на НАП напуснали обекта, изчакали около 10 минути, след което се
върнали обратно, легитимирали се и започнали проверка. Установили, че по
принцип в обекта има въведено в експлоатация фискално устройство „Daisy Micro
C-KL” с № DY276466, което в момента било предадено на ремонт
(протокол за извършване на сервизна дейност на л.14).
За горните
констатации Инспектор Р. съставил протокол за извършена проверка (л.9-12) и
поканил търговеца да се яви на 01.06.2018г. в ТД на НАП-гр. ***, за представяне
на допълнителни документи и съставяне на АУАН. В посочения ден в ТД на НАП едноличният
търговец се явила лично и в нейно присъствие бил съставен АУАН с №F387688/01.06.2018г.,
в който горните факти били квалифицирани като нарушение по чл. 118, ал.1 ЗДДС,
вр. с чл. 36, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ. Маринова подписала акта, без
да направи възражения. В законоустановения срок възражения също не били
депозирани.
Съдържанието на
съставения АУАН било пренесено в издаденото на 09.10.2018г. НП, като АНО също
счел че с действията си търговецът е осъществил състава на чл. 118, ал.1 ЗДДС,
вр. с чл. 36, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, поради което и на
основание чл. 185, ал.1 ЗДДС му наложил „Имуществена санкция” в размер на 500
лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното
производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Фактическата
обстановка не се оспорва и от едноличния търговец, която няколкократно
потвърждава, че действително не е издала касова бележка от кочан и по този
начин е извършила вмененото нарушение, но моли за намаляване на размера на
санкцията.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от оправомощено за това лице – Даниел Вълканов – Началник на Отдел
„ОД“-*** към ЦУ на НАП, а АУАН съставен
от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и
срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни
норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП,
тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
По същество следва да се посочи следното:
Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, съгласно която (в редакцията към датата на нарушението) - независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1; 2. по чл. 3, ал. 2 - за всяко плащане, включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал.1 от Наредбата пък – в определени случаи на липса или неизправност на фискалното устройство вместо фискална бележка от ФУ - ЗАДЪЛЖИТЕЛНО следва да се издаде касова бележка от кочан – т.нар. „ръчна“ касова бележка. В конкретния случай ФУ, монтирано в обекта, е било предадено за ремонт на 14.05.2018г. и върнато на 29.05.2018г., поради което и съгласно чл. 36, ал.1, т. 3 от Наредбата – за времето на ремонта е следвало да се издават касови бележки от кочан. В жалбата си едноличният търговец посочва, че е била запозната с това изискване и даже същия ден е извършила две продажби, документирани с бележки от кочан (л.17), но е пропуснала да стори това по отношение на процесната контролна покупка.
Следва да се има предвид, че от анализа на цитираните разпоредби на Наредбата е видно, че фискална касова бележка или касова бележка от кочан (както е в случая) се издава при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената бележка, защото тя е доказателство за извършеното плащане. В този ред на мисли няма значение дали клиентът е бързал или не. Щом търговецът е получил плащането – то той е бил длъжен едновременно с това да издаде и връчи на купувача касова бележка (в случая от кочан, поради ремонт на фискалното устройство). Липсата на такова действие изпълва всички признаци на състава на нарушението по чл. 36, ал.1 от Наредбата.
Следва да се отбележи, че терминът "плащане" не съвпада по смисъл с термина "продажба", доколкото вторият касае реализиране на търговска сделка в съответствие с нормативните изисквания на гражданското законодателство. Под плащането следва да се приема фактическо действие по предаване от купувача на продавача на определена сума пари, представляваща цената на стоката. В тази връзка издаването на бележката (фискална или от кочан) е дължимо при преминаване на сумата от купувача във владението на продавача, независимо дали самата сделка по продажбата е реализирана в пълнота и докрай в този момент.
Настоящият съдебен състав приема за установено от показанията на свидетеля-очевидец, че след като е направена контролната покупка и е извършено плащане в брой, клиентът не е получили бележка от кочан. При тези факти съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца. Изрично в този смисъл е практиката на касационната инстанция, като например - Решение № 744 от 16.05.2012 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 544/2012 г.
Доколкото нарушението и фактите по преписката не се оспорват и от жалбоподателя, съдът счита за ненужно да излага повече доводи в подкрепа на горните изводи. Единствените искания на едноличния търговец са съсредоточени около намаляване на размера на наложената санкция. Действително настоящият състав отчита, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства – липса на предишни нарушения, пълно съдействие и признаване на вината, както и изразено съжаление за допуснатото нарушение. Въпреки това съдът няма правна възможност да намали наложената санкция. Това е така доколкото нормата на чл. 185 ал.1 ЗДДС предвижда за конкретното нарушение на юридическо лице или едноличен търговец, който не издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, да се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. Очевидно АНО е взел предвид всички смекчаващи отговорността обстоятелства, като е определи санкцията в минималния възможен размер, поради което и допълнителното му намаляване от съда е невъзможно (още с т. 1 на ППВС № 10 от 28.IX.1973 г. е отречена възможността в производството по обжалване на НП да намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК, поради което нито за АНО, нито за съда съществува възможност за определяне на наказание под минимално предвидения в закона размер).
С оглед всичко горепосочено, съдът счита, че в конкретния случай извършеното нарушение е безспорно доказано, като не са налице предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като "маловажен случай". Касае се за спазване на фискална дисциплина, посредством която се обезпечава защитата на фиска, която не може да бъде заобикаляна посредством института на маловажния случай. Отделно от това конкретния случай не се отличава с нищо от останалите такива, поради което и прилагането на чл. 28 ЗАНН би било необосновано.
С оглед
горното съдът счита, че издаденото постановление е правилно и законосъобразно,
а наложената санкция е справедлива, поради което и жалбата срещу него следва да
се остави без уважение.
Така
мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
395762-F387688/09.10.2018г., издадено от Даниел Вълканов – Началник на Отдел
„ОД“-*** към ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС вр. с чл.
36, ал.1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на ЕТ
„***” с ЕИК: ********* е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
Баев
Вярно с оригинала: М.Р.