Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 492
гр. Троян, 25.11.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд първи
състав
на двадесет и трети
октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
Секретар: Ценка Банчева,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 228
по описа на съда за 2018 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.135,
ал.1 от ЗЗД
Съдът е сезиран с иск с правно
основание чл.135, ал.1 ЗЗД, предявен от М.А.А.К., гражданин на
Холандия, с адрес: **************, чрез пълномощника си адв.Я.Д.
К. от Софийска АК, против М.Р.Р. с адрес: *** и Е.К.К. с адрес:
***.
Ищецът излага, че предявява иск с
правно основание чл. 135 от Закона за задълженията и договорите и моли да бъде
обявена за недействителна спрямо него безвъзмездна сделка, извършена между двeте
ответници, с която първата ответница - длъжник на ищеца, е дарила на втората
ответница, която е нейна майка, следните недвижими имоти:
Поземлен имот с площ от 788 кв.м. (седемстотин
осемдесет и осем квадратни метра), находящ се в село *********** с трайно
предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване -ниско
застрояване (до
Двуетажна сграда с предназначение -
Жилищна еднофамилна сграда, със застроена площ от 48 кв.м. (четиридесет и осем
квадратни метра) и с идентификатор № 53707.503.176.1 (пет три седем нула седем
точка пет нула три точка едно седем шест точка едно), находяща се в Поземлен
имот с площ от 788 кв.м., находящ се в село ************** с трайно
предназначение на територията -урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско
застрояване (до
Едноетажна сграда с предназначение -
хангар, депо, гараж със застроена площ от 20 кв.м. (двадесет квадратни метра) и
с идентификатор № 53707.503.176.2 (пет три седем нула седем точка пет нула три
точка едно седем шест точка две), находяща се в Поземлен имот с площ от 788
кв.м., находящ се в село ************** с трайно предназначение на територията
- урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско застрояване (до
Посочено е, че сделката е извършена
чрез нотариален акт за дарение от 11.01.2018 г., № 001, том I, peг. № 36, дело
№ 001 от 2018г. на нотариус К., вписан под № 337 в регистъра на Нотариалната
камара, между М.Р.Р., ЕГН **********, като дарител, и
Е.К.К., ЕГН **********, като дарена, вписан в Служба
по вписванията - Троян, Акт № 17, Том 1, 2018г., № от вх. peг. 42/11.01.2018г.
Ищецът М.А.А.К.
твърди, че е кредитор на ответницата М.Р.Р.. Същият е
холандски гражданин, който понастоящем живее в Англия. В молбата се твърди, че
в началото на
В края на м. октомври 2017 г. отв. Р. поискала и получила от ищеца заем за
лечение първо на себе си, а в последствие на майка си – ответницата К.. Така в
периода 29.10.2017 - 06.12.2017 ищецът твърди, че предоставил на отв. М.Р. заем за покриване на спешни медицински
разноски за лечението на двете ответнички, допълнително обща сума в размер на
36 107 евро.
През декември
В последствие ищецът претендирал
връщането на паричните си средства и по съдебен ред, като завел иск с вх. номер
****** и дата 22.12.2017 г. в Съдебния отдел на Кралицата на Висшия съд на
Англия и Уелс, молбата по който редовно
била връчена на първата ответница на или преди 29.12.2017 г. По иска не
постъпил отговор от отв. Р. до момента, въпреки предвидената възможност за
такава. По този иск било определено (отново от Съдебния отдел на Кралицата на
Висшия съд на Англия и Уелс) обезпечение чрез запориране и възбраняване на
активите на първата ответница (включително имотите й), първоначално
кратковременно в сила до 05.01.2018 г., а впоследствие продължено от 05.01.2018
г. до първо открито съдебно заседание по делото. Чрез същите определения на
първата ответница било забранено и да намалява имуществото си под размера от
278 000 английски лири.
Твърди се, че 20 дни след завеждане на
иска и 6 дни след определението на Висшия съд за трайното им възбраняване,
ответницата М.Р. прехвърлила процесните имоти чрез дарение посредством
посочения нотариален акт на своята майка. Прехвърянето е безвъзмездно, с
което ответницата Р. е намалила имуществото си и така е намаляла възможността
за кредитора-ищец да удовлетвори вземанията си към нея, съответно
невъзстановените 192 000 британски лири и предоставените в заем 36 107 евро,
което съставлява увреждане на кредитора.
Ищецът счита, че поради факта, че тази
сделка е безвъзмездна и третото лице - втора ответница, приобретател на
имотите, е майка на първата ответница, сделката уврежда кредитора на първата
ответница - ищец и е било налице знание за увреждането.
Ищецът прави искане да бъде обявена за
недействителна спрямо него сделката, извършена чрез Нотариален акт за дарение
от 11.01.2018 г., № ******. на
нотариус, вписан под № 337 в регистъра на Нотариалната камара, между М.Р.Р., ЕГН **********, като дарител, и Е.К.К.,
ЕГН **********, като дарена, вписан в Служба по вписванията - Троян, ******* от
вх. рег. 42/11.01.2018г., чрез която първата ответница е прехвърлила на втората
ответница посочените по-горе недвижими имоти.
При
проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК, в срока за отговор на исковата молба
ответницата М.Р. е представила писмен отговор чрез пълномощника си адв.В.А. ***, в който е взела становище за недопустимост и
неоснователност на иска.
В отговора са изложени твърдения, че
ответницата М.Р. и ищеца М.А.А.К., гражданин на Холандия, живеели в семейни отношения от
Твърди, че докато били заедно пътували
по работа и по почивки в различни държави, за което разходите ги поемал винаги М..
Още в началото на запознанството им, преди още да имат връзка, М. парадирал, че
разполага с много парични средства и има месечен доход над 50,000.00 британски
паунда от консултантска дейност, ивестиционна дейност и инвестиционни проекти в
работата му с ***** *********. В следствие на значителните доходи на М., той й
предложил тя да не работи и да му помага като асистент, а той ще й осигури скъп
живот с много висок стандарт, като й предлагал различни пътувания с него.
Твърди, че той я принудил да се откаже от работата си като маркетингов мениджър
и отлично знаел какво работи и сам й предложил да прекрати работата си в „*******,
за да работи само за него, защото неговата работа и пътуванията са много
интензивни в Англия и Европа и има нужда от помощ.
Ответницата твърди, че никога и по
никакъв повод не е поемала ангажимент към М. да инвестира негови средства във
финансови сделки. Самият той й заявявал, че има голям опит в инвестициите,
поради което не е логично на нея да поверява парите си тя да ги инвестира като
негов „инвестиционен консултант". Никога М. не й бил предоставял пари в
брой или кредитна карта на негово име. Поради високото ниво на срещите му се
налагало тя да купува облекла и куфари на Р. - 6000 паунда
и Хюго, Армани, Версаче - 4000.00 паунда, както и много скъпи куфари и луксозни
аксесоари, като часовици на Монтблак за 5000 паунда всеки, както и химикалки и аксесоари. Сумите той
превеждал с чекове по нейна сметка всеки месец. Банковите трансфери били за
различни суми месечно според различните разходи и пътувания. Твърди, че М.
превеждал средства винаги по банков път и винаги на нейна банкова сметка, *******,
за да я държи в зависимост и да може да я притиска в бъдеще чрез евентуални
съдебни процеси.
Ответницата Р. твърди, че парите на М.
те харчили винаги двамата и за нужди, които са били свързани с техния общ
съвместен живот, винаги с негово знание и съгласие. Тя правела резервации за
почивки в скъпи курорти, купувала самолетни билети, плащала сметки за „рент а
кар" и други разходи. Всеки уикенд ищецът искал да пътуват, като
предпочитал скъпи хотели като Радисън и Кемпински, Хилтън, гурме ресторанти и
др. Правили почивки в чужбина и България
в Банско, Боровец, Правец Спа и др. Когато тя имала нужда от средства за
лечение на нейни близки в България, самият ищец й предложил да помогне с пари. В
следствие на сложното лечение на майка й се наложило тя да отдели време за нея
от ноември
Ответницата Р. твърди, че не е налице
никаква облигационна връзка между нея и ищеца по повод преведените пари.
Двамата не са уговаряли нито извършването на инвестиции, нито получаването на
суми като дарения. Приложените документи се отнасяли за парични преводи на
суми, в които не е вписано основание „инвестиции" или „заем", от
които по никакъв начин не може да се направи извод, че това са пари, дадени в
заем или пари, дадени за инвестиционни цели. Парите са превеждани многократно,
което изключва възможността това да е било с цел инвестиции.
Ответницата Р. сочи, че с извършената
разпоредителна сделка „дарение“ не е нарушила права на ищеца. Имотите в с. *****
предмет на иска, са фамилни имоти, които бащата на ответницата е придобил и й
ги е дарил през месец ноември
В срока за отговор по чл.131 ГПК е постъпил
отговор и от ответницата Е.К.К., която също оспорва
иска като неснователен. В отговора тя излага, че не е уведомявана
за никакви задължения на дъщеря й към М.К.. Посочила е, че дъщеря й от повече
от 10 години живее в Лондон, а през
В съдебно заседание ищецът се
представлява от пълномощника С.И.от САК, преупълномощен
от адв.К.Ш. от САК, който поддържа предявения иск и
моли същият да бъде уважен. В представена писмена защита адв.Иванов е развил
подробно своите доводи и правни аргументи в подкрепа на искането за уважаване
на претенцията по предявения Павлов иск.
Ответниците М.Р.
и Е.К., редовно уведомени, не се явяват
и не се представляват в съдебно заседание.
По допустимостта на
предявения иск:
Искът по чл.135,
ал.1 от ЗЗД е допустим, когато е предявен от кредитор, който атакува увреждащо
действие, извършено от длъжник, срещу ответници - длъжникът, спрямо когото
ищецът има неудовлетворено вземане и който е извършил увреждащото кредитора
действие и третото лице, с което длъжникът е договарял, ако сделката е
двустранна, или третото лице, което се е възползвало от увреждащото кредитора
действие на длъжника, като посочените ответници са задължителни
необходими другари в процеса. Правото
на кредитора се упражнява съгласно разпоредбата на чл.135, ал.1 ЗЗД ако
вземането е възникнало преди извършване на увреждащото действие .
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235,
ал.2 ГПК във връзка с чл.12 ГПК, намира за установено следното:
Не
се спори по делото, че ответницата М.Р.Р. е
дъщеря на ответницата Е.К.К.. Не се спори, а и се
установява от представения нотариален акт № ******. на нотариус Б.Х., вписан
под № 337 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие района на
Троянски районен съд, че на 11.01.2018 г. М.Р.Р.,
като дарител, е прехвърлила безвъзмездно на майка си Е.К.К.
посочените в исковата молба недвижими имоти, находящи се в с.********
Спорно е между
страните ищецът кредитор ли е по
отношение на ответницата М.Р., т.е. притежава ли вземане срещу нея.
За доказване
на твърденията, изложени в ИМ, ищецът, чрез своите пълномощници, е представил
писмени доказателства. Видно е от представените решение от 07.02.2019 г. и допълнителното
решение от
20.06.2019 г. по дело (иск) № ****** на Висшия съд на Англия и Уелс (******* колегия на
кралицата (Кралска колегия, Queen's Bench Division), че
ответницата М.Р.Р. е осъдена да заплати на ищеца М.А.А.К., по първото решение сумата от 185691 британски паунда/лири стерлинги, от които 182 5.050 паунда-основна
сума и 3 641 паунда лихва, а след това с
второто решение - и сумата от 50 000 британски паунда/лири стерлинги, представляващи съдебни разноски
по делото. Тези
решения не са обжалвани, поради което са влезли в сила. По силата на Регламент
(ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г.
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела (OB, L 351/1 от 20
декември 2012 г.), решение, постановено в една от държавите членки, се признава
във всяка от другите държави-членки без изискване на специално производство,
съгласно чл.36. Когато страна по дело иска да се позове в
държава членка на решение, постановено в друга държава членка, тя представя: препис от съдебното решение, което отговаря
на необходимите условия за установяване на автентичността му и удостоверение, издадено съгласно член 53. Чл.52 от Регламента разпорежда, че при никакви обстоятелства
не се допуска постановено в държава членка съдебно решение да се преразглежда
по същество в сезираната държава членка". Чл.621, ал.1 от ГПК предвижда, че съдебно решение или друг
акт се зачита от органа, пред който се предявява, въз основа на препис, заверен
от постановилия го съд, и придружаващото го удостоверение, когато акт на
Европейския съюз изисква това. В
случая актът на ЕС, изискващ признаване на решенията на чуждестранните
съдилища, е Регламент № 1215/2012.
При така установеното от
фактическа страна, съдът от правна страна намира
следното:
Искът по чл. 135, ал.
1 ЗЗД е на разположение на всеки
кредитор -както на парично, така и на непарично вземане /ППВС № 1 от 29.03.1965
по гр. д. № 7/1964 г./. Касае се за облигационен иск, който представлява
средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема
увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява
удовлетворението от него - т. е. накърнява "общото обезпечение на кредитора"
/чл. 133 ЗЗД/. Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни
спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда. Последиците от
уважаването му се изразяват в това, че атакуваното действие - увреждащата
сделка, остава действителна за страните по нея /прехвърлител и приобретател/,
но се счита за недействителна /т. е. за нестанала/ по отношение на кредитора - ищец
и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към
прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума на
приобретателя. Чрез предявяването на иска се упражнява едно потестативно право
- кредиторът да се удовлетвори от сумата, получена на публична продан при
принудително изпълнение върху вещта, обект на договора между длъжника и неговия
съконтрахент. Последният понася санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд
дълг, ако е бил недобросъвестен при възмездното й придобиване - действал е със
знанието, че сделката е увреждаща - чл. 135, ал.
1, предл. 2 ЗЗД, или ако е придобил
вещта безвъзмездно.
Правото на
кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го
актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително
вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и
предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск
изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените
факти /предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното
му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго
действие, с които длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца
като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е
обективно съединен с иск за вземането)/. Той може да приеме обратното само ако
вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. При това положение наличието
на паралелен процес, който има за предмет признаване или отричане на вземането
на кредитора - т. е. установяване наличието на действително вземане - е от
значение за правилното решаване на спора по отменителния иск по чл. 135 ЗЗД.
Признаването или отричането на вземането рефлектира върху преценката дали
ищецът действително има качество на кредитор с права по чл. 135 ЗЗД,
респективно върху основателността на предявения иск. Между двете производства е
налице връзка на преюдициалност. /ТР № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г.,
ОСГТК/.
За
да бъде уважен искът с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, следва да са
налице следните три предпоставки: вземане на ищеца спрямо ответника; действие
на ответника, което уврежда кредитора и субективен елемент - знание от страна
на длъжнника, а евентуално и от неговия съконтрахент, за увреждането.
От
страна на ищеца са представени решението (Order) от
07.02.2019 г. и допълнителното решение (Order) от
20.06.2019 г. дело (иск) № ****** на Висшия съд на Англия и Уелс, колегия на
кралицата в надлежно заверен препис, с апостил и придружаващото първото решение
удостоверение - Приложение № 1 по чл.53 от Регламент № 1215/2012 г. С това са
изпълнени изискванията на чл.621, ал.1 от ГПК, с оглед на което съда , като
съобрази решенията на съда на Англия и Уелс,
приема, че ищецът е кредитор на ответницата Р., като има срещу нея
установени от съд вземания в размер съответно на 185 691 британски паунда/лири
стерлинги. С това е надлежно доказано качеството на кредитор на ищеца по
отношение на отв. Р..
По делото е безспорно установено, че с
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №001, том I, per. №36,
дело №001 от 11.01.2018 г. на нотариус Б.Х., peг. №337
на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията при Районен съд - гр.
Троян с вх. per. №*******.,
ответницата М.Р.Р. е прехвърлила безвъзмездно на
ответницата Е.К.К.- нейна майка, три свои недвижими
имота. Сключването
на договор за дарение е несъмнено
увреждащо кредитора действие, тъй като дарението е безвъзмездна сделка и представлява безусловно и категорично
намаляване на имуществото на ответницата Р.. С това тя безспорно намалява
възможността на кредитора М.К. да се удовлетвори от нейното имущество.
За да е осъществен фактическия състав
по чл.135, ал.1 ЗЗД, то увреждащото действие следва да е осъществено след
възникване на вземането на ищеца. В случая датата на осъществяване на дарението
е посочената в нотариалния акт за извършването му - 11.01.2018 г.
Същевременно, видно от представените с
исковата молба доказателства, М.К. е подал исковата молба срещу отв. Р. пред
Висшия съд на Англия и Уелс на 22.12.2017 г., съгласно кръглия печат на този
съд, поставен върху формуляра за иск, а на 28.12.2017 г. е подал и основания на
иска, подписани от ищеца и от адв. Г.Б.Доколкото отношенията, въз основа на
които е отправена претенцията на ищеца К. пред Висшия съд на Англия и Уелс, са
се развили и приключили преди подаване на исковата молба в Обединеното
кралство, то безспорно е, че те са предхождали датата 11.01.2018 г., когато е
направено дарението. Когато се касае до вземане, установено със съдебно решение,
датата на възникване на задължението на кредитора не е тази на съдебното
решение, а тази, произтичаща от предсъдебните отношения между страните. Съответно,
доколкото тези отношения са се развили преди подаване на исковата молба на
22.12.2017 г., те предхождат и сключването на нотариалния акт за дарение на
11.01.2018 г.
Съгласно нормата на чл.135, ал.1 от ЗЗД, когато увреждащото действие е безвъзмездно, както в конкретния случай,
достатъчно е длъжникът да е следвало да знае за увреждането. В процесния
случай М.Р. е била наясно със съществуването на отношенията между нея и М.К., с
оглед на които са постановени решенията на Висшия съд на Англия и Уелс. Видно
от отговора на исковата молба, първата ответница сама признава, че е получавала
парични суми от ищеца К.. Фактът, че тя оспорва дължимостта на тяхното връщане,
не отменя знанието й за действителните отношения между нея и К., установени в
крайна сметка с решенията на Висшия съд на Англия и Уелс по дело (иск) № *******. Следователно,
М.Р. е съзнавала или е следвало да съзнава, че има кредитор в лицето на ищеца К..
Също така, отв. Р. е съзнавала, че
уврежда ищеца К., като неин кредитор, когато със своите действия безвъзмездно е
отчуждила три свои недвижими имота. Всяко безвъзмездно разпореждане с недвижими
имоти безусловно представлява увреждане на кредитора, защото прави невъзможно
или затруднява неговото удовлетворяване.
Знанието на другата страна по
дарението не е необходимо поради безвъзмездния характер на сделката. Но
независимо от това и по силата на презумпцията, установена в чл.135, ал.2 ЗЗД,
знанието се предполага доколкото втората ответница - приобретател по сделката,
е майка на прехвърлителя.
По изложените
съображения съдът намира, че предявеният иск се явява изцяло основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен.
По разноските
С оглед изхода на спора, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца направените в производството разноски
в общ размер 358.88 лева, платени за държавна такса.
Съгласно т.1 от ТР № 6 от 061.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характер на разписка.
В случая предвид непредставяне на доказателства за
платено адвокатско възнаграждение, съдът не следва да присъжда такова.
Мотивиран от горното и на основание
чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА спрямо
М.А.А.К., гражданин на Холандия, с адрес: ********
извършената сделка чрез Нотариален акт за дарение от 11.01.2018 г., № ****** от 2018г. на нотариус Б.Х.,
вписан под № 337 в регистъра на Нотариалната камара, между М.Р.Р., ЕГН **********, като дарител, и Е.К.К.,
ЕГН **********, като дарена, вписан в Служба по вписванията - Троян, Акт № *************.,
чрез която първата ответница е прехвърлила на втората ответница следните недвижими имоти: Поземлен имот с площ от 788 кв.м., находящ се
в село ************** с трайно предназначение на територията - урбанизирана и
начин на трайно ползване -ниско застрояване (до
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.Р.Р.,
ЕГН ********** и Е.К.К.,
ЕГН **********, и двете с адрес: ***, да заплатят солидарно на М.А.А.К., гражданин на Холандия, с адрес: *************, сумата 358.88
/ триста петдесет и осем лв. и 88 ст./ лева, представляваща разноски в
настоящето производство.
УКАЗВА
на ищеца, че след влизане в сила на решенето, същото следва да бъде
вписано в Служба по вписвания-Троян.
Решението може да
се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от датата на връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: