Р Е Ш Е Н И Е № 260095
гр. Хасково, 25.03.2021 год.
Хасковският окръжен
съд………………………………………………………….………… в закрито
заседание на двадесет и пети март
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
КАПКА
ВРАЖИЛОВА
при
секретаря……………………………………………………………...………и в присъствието на
прокурора……………………………………………………………………….....………….като разгледа докладваното от
съдия И В А Н О В А ………………….……в.гр.д.№ 146 по описа за 2021 год., взе предвид следното:
Производството
е по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК и е образувано по жалба, подадена от Д.Н.Б. –
длъжник по изпълнението против действията на държавен съдебен изпълнител при
Районен съд – Хасково, извършени по изп.д. №
364 / 2020 год. и обективирани в разпореждане от 06.01.2021 год., с
което са приети за събиране от длъжника по изпълнението държавни такси /ДТ/ в
размер на 699.60 лева, дължими на основание чл.47, ал.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
/Тарифата/ и 100 лева – възнаграждение за вещо лице, с искане за отмяна на
обжалваните действия като незаконосъобразни.
Постъпили са мотиви от държавен
съдебен изпълнител /ДСИ/ при РС – Хасково, със съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
по изпълнително дело № 364 / 2020 по описа на ДСИ при РС - Хасково е образувано
въз основа на писмо изх.№ 1042 / 2018 год. от 28.08.2020 год. на Окръжна
прокуратура – Ямбол и приложена към него обезпечителна заповед от 14.08.2020
год., издадена въз основа на определение № 292 от 04.08.2020 год. по ЧНД № 238
/ 2020 год. на Ямболския окръжен съд, с което е допуснато обезпечаване на
наказанието *** и отнемане в полза на държавата предмета на престъплението или
имуществото в което е трансформиран, чрез налагане на запор върху автомобил марка
„Тойота Ланд Круизер“ с рама № *** и
двигател ***, с първа регистрация 28.01.2008 год., и лек
автомобил марка „Мерцедес Бенц Е 350“, с
рама № **** и двигател ***, с първа
регистрация 22.04.2010 год., собственост на Д.Н.Б. по ДП № 157 / 2017 год. по
описа на РУ – Тополовград.
На
14.09.2020 год. на Д.Б. е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която е
уведомена за наложения запор и за задължението й за разноски в размер на 60
лева, от които 24 лева – ДТ за образуване на изпълнително дело и 36 лева – за
запор върху двата автомобила. Сумата е платена от длъжника на 06.10.2020 год.,
внесена по смета на РС – Велинград, по описа на който първоначално е образувано
изпълнителното дело, препратено на РС –
Тополовград, а впоследствие на РС – Хасково.
На
22.10.2020 год. на Сектор „Пътна полиция – КАТ“ при Областна дирекция на МВР –
гр.Пазарджик са връчени две запорни съобщения за наложен запор върху двата
автомобила, описани в обезпечителната заповед.
На
02.11.2020 год. на Б. е връчена призовка за принудително изпълнение, с която е
уведомена за насрочения на 11.11.2020 год. опис на двата автомобила, както и за
задължението й да внесе сума от 70 лева – възнаграждение за вещо лице.
Опис
на двата автомобила не е бил извършен, поради изпращане на делото от РС –
Тополовград на РС – Хасково, за продължаване на изпълнителните действия.
С
разпореждане от 04.12.2020 год. на ДСИ при РС – Хасково е насрочен опис на
двата автомобила, за 18.12.2020 год., за който длъжникът е уведомен на
09.12.2020 год. За извършеното действие – опис на движими вещи е съставен
протокол от 18.12.2020 год.
На
06.01.2021 год. е представено заключение от вещото лице И. по допуснатата и
назначена от съдебния изпълнител оценителна експертиза, съгласно което пазарната
стойност е определена на 21 800 лева - за лек автомобил
„Мерцедес“ и съответно на 20 400
лева - за лек автомобил „Тойота“.
С
разпореждане от 06.01.2021 год. на ДСИ е прието заключението на вещото лице,
като е разпоредено на същото да бъде изплатено възнаграждение в размер на 100
лева и се начисли ДТ за описа на двете
МПС в размер на 699.60 лева, съгласно чл.47 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс /ГПК/,
определена като разлика между дължимата за описа на двете МПС такса от 759.60
лева, с ДДС и заплатената такава от длъжника в размер на 60 лева.
Разпореждането
е съобщено на длъжника на 13.01.2021 год., а
частната жалба против същото е постъпила на 27.01.2021 год., от което
следва извода, че е подадена в указания двуседмичен срок за обжалване, от
надлежна страна – длъжник по изпълнението и против подлежащ на обжалване акт –
разноски по изпълнението, съгласно чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, поради което се
явява допустима, а разгледана по същество е и основателна по следните
съображения: Изпълнителното дело е образувано по реда на чл.400 от ГПК за
налагане на запор върху движими вещи въз основа на обезпечителна заповед,
издадена в полза на Окръжна прокуратура – гр.Ямбол, с която е допуснато
обезпечение на наказанието *** и отнемане в полза на държавата предмета на
престъплението или имуществото, в което е трансформиран, чрез налагане на запор
върху две МПС, собственост на Д.Б. – жалбоподател в настоящото производство.
Налагането на допуснатата от съда обезпечителна мярка е регламентирано в
разпоредбата на чл.400 от ГПК, съгласно която налагането на запор се извършва
незабавно от съдебния изпълнител по искане на молителя въз основа на
обезпечителната заповед на съда, като на ответника се връчва съобщение вместо
призовка за доброволно изпълнение. Разпоредбата на чл.450 от ГПК, към която
препраща чл.400, ал.1 от ГПК предвижда два способа за налагане на запора като
вид обезпечителна мярка – запор чрез опис на владяна от длъжника вещ, посочена
от взискателя и запор чрез описване на запорираната вещ в съобщението, което се
изпраща на длъжника, вместо призовка за доброволно изпълнение. Изборът на
способа за налагане на запора зависи от взискателя – Окръжна прокуратура –
гр.Ямбол, от страна на който изрично е
заявено, че желае запорът да бъде извършен без опис и оценка, видно от съдържанието
на писмо с изх. № 1042 от 28.08.2020 год. При това положение запорът следва да
се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на
запорното съобщение от третото задължено
лице – ОДМВР, в които запорираната вещ е описана. Доколкото налагането на
запора изисква точно индивидуализиране на запорираната вещ и такова е налице, както в обезпечителната заповед, така и в
молбата на Окръжна прокуратура - Ямбол, въз основа на която е образувано
изпълнителното дело, съдът счита, че извършените от ДСИ при РС – Хасково
действия по насрочване и извършване на опис на двете МПС и възлагане на вещо
лице за извършване на оценка на движимите вещи, не е било необходимо, поради
което и определените във връзка с посочените две изпълнителни действия такси и
разноски, не следва да се вменяват в отговорност на длъжника. В тази насока са
и задължителните указания, дадени в т.5 на Тълкувателно решение № 3 от
10.07.2017 год. на ВКС по т.д. № 3 / 2015 год., ОСГТК, съгласно които длъжникът
не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо,
с оглед предвидените в ГПК два способа за налагане на запор и изрично заявеното
от взискателя искане за налагане на запора, без опис и оценка. Изложените по - горе
доводи не се явяват в противоречие с разпоредбата на чл.400, ал.1, предл.2-ро
от ГПК, съгласно която при запор върху движима вещ съдебният изпълнител
извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене съгласно чл.465 – 472,
затова защото от една страна предл.1-во от същия законов текст препраща към
чл.450 от ГПК, уреждащ посочените по-горе два способа за налагане на запора
върху движима вещ, а от друга – следва да се изходи и от целта на описа,
свеждаща се до проверка дали вещта принадлежи на длъжника и до отбелязване на
характерните й белези, изискванията за изпълнението на които предпоставки са
осъществени с въведения режим на регистрация на МПС, уреден в ЗДвП и Наредба № I – 45 от 24.03.2000 год. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни, позволяващи индивидуализиране
на двете МПС, по отношение на които е поискано налагането на запор като вид
обезпечителна мярка.
С
оглед на изложеното, съдът счита, че дължимите на основание чл.79 от ГПК от
длъжника разноски по изпълнението, следва да бъдат определени в общ размер на
50 лева, включващи 20 лева – такса за
образуване на изпълнително дело, съгласно чл.20 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ и общо 30
лева – такси за налагане на запор върху движими вещи – 2 бр. МПС - от по 15
лева за всяко едно, без извършване на опис, съгласно чл.36, ал.1 от Тарифата. Обстоятелството,
че от страна на длъжника са заплатени посочените – горе такси, видно от вносна
бележка от 06.10.2020 год. за сума в размер на 60 лева, включваща 50 лева -
такси и 10 лева - ДДС, в изпълнение на
разпореждане от 04.09.2020 год. на съдебния изпълнител при РС – Велинград, по
описа на който първоначално е образувано изпълнителното дело, обуславя
незаконосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител при РС –
Хасково, от страна на който неправилно е определена такса за извършване на опис
съгласно чл.47 от Тарифата в размер на 1.5 на сто от цената на описаната вещ,
определена в заключението на вещото лице по допуснатата от съдебния изпълнител
оценителна експертиза и незаконосъобразно вменена в отговорност на длъжника за
разноски ведно с възнаграждението за вещо лице, изготвило заключение за оценката
на двете МПС.
Предвид
изложените по-горе съображения, съдът счита, че обжалваните действия на ДСИ при
РС – Хасково се явяват незаконосъобразни и като такива следва да бъдат
отменени.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
По
жалба, подадена от Д.Н.Б., ЕГН ********** *** против действията на Държавен
съдебен изпълнител при Районен съд – Хасково по определянето на разноски по
изпълнението и възлагането им на длъжника, ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ
действията на Държавен съдебен изпълнител, извършени по изпълнително дело № 364
/ 2020 год. по описа на Районен съд – Хасково и обективирани в т.2 и т.4 от
разпореждане от 06.01.2021 год. за определяне на разноски по изпълнението и
възлагането им на длъжника, в общ размер на 799.60 лева, включващ 699.60 лева –
такса за опис и 100 лева – възнаграждение за вещо лице.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: