РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Бургас, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20212120101774 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от Ф. Д. С. против Н. Д. К., С. М.
К., Т. И. В. и Д. П. П. искова молба, с която се моли да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор
07079.706.277 по кадастралната карта на гр. Бургас, с адрес на имота: гр. Б., ***, с площ от
800 кв.м., при съседи: 07079.13.76, 07079.706.1243, 07079.706.278, 07079.706.898, да бъде
отменен Нотариален акт № ***, т. *, рег. № ***, дело № ***/*** г. за собственост на
недвижим имот, придобит по реда на пар. 4а, ал. 1, пар. 4б, ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ, с който
първите двама ответници са признати за собственици на имота, както и да бъдат присъдени
на ищеца направените разноски по делото. Ищецът твърди, че е собственик на процесния
имот по силата на сключен между него и първите двама ответници договор за дарение от
06.09.1993 г., обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, т.***, дело
***/*** г. Твърди също така, че неговите праводатели са придобили имота по реда на пар.
4б, ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ и на 28.04.1993 г. са се снабдили с констативен нотариален акт за
собственост на имота, а няколко месеца по-късно са му го дарили, тъй като между тях е
имало неуредени облигационни отношения, като от тогава до сега той владее имота и плаща
данъци за него. Заявява, че в края на 2020 г. е решил да продаде имота, но при опит да
извади скица за него е разбрал, че по партидата на имота има записани и други собственици,
а именно Т. И. В. и Д. П. П.. След проверка в имотния регистър ищецът установил, че през
2007 г. Н. Д. К. и С. М. К. отново са се снабдили с констативен нотариален акт за
собственост по реда на пар. 4б, ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ, а през 2019 г. знаейки, че не са
собственици на имота, са го продали на Т. И. В. и Д. П. П.. Ищецът счита, че тази продажба
не е произвела вещно-транслативното си действие, тъй като продавачите не са били
1
собственици на имота и не са могли да прехвърлят правото на собственост върху него на
приобретателите по договора. В съдебно заседание се явява процесуален представител на
ищеца, който поддържа исковете, ангажирани са доказателства.
Така предявените искове са с правни основания чл. 124 от ГПК и чл. 537 от ГПК, като
същите са допустими.
В законоустановения срок по делото са постъпили отговори от ответниците.
В отговора на Н.К. и С.К. се твърди, че предявеният установителен иск за
собственост е неоснователен, тъй като сключеният между тях и ищеца договор за дарение от
06.09.1993 г. е нищожен на осн. чл. 226, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД, като
ответниците твърдят, че мотивът, поради който е направено дарението (уреждане на
облигационни отношения между страните по сделката) е противен на закона и/или го
заобикаля. Поради това ответниците К. твърдят, че ищецът не е могъл да придобие правото
на собственост върху имота през 1993 г. Твърдят също така, че ищецът не е декларирал
имота в Община Бургас през 1993 г., както се твърди в исковата молба. Оспорени са и
представените от ищеца доказателства за плащане на данъци за имота, начиная от 2012 г.,
като се твърди, че не става ясно дали платените суми се отнасят за процесния имот, а освен
това данъчното деклариране и плащането на данъци не представляват действия,
демонстриращи владение върху имота. При условие на евентуалност, а именно ако се
приеме, че договорът за дарение не е нищожен, е заявено възражение за изтекла в полза на
ответниците К. придобивна давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС, като се твърди, че те са владяли
имота непрекъснато, постоянно, спокойно, явно и несъмнено в продължение на повече от 10
години, начиная от 07.09.1993 г. до 2019 г., в резултат на което ищецът С. е изгубил правото
си на собственост върху имота. Ответниците твърдят, че ищецът никога не е владял имота,
тъй като владението не му е било прехвърлено, а ответниците са продължили да го владеят и
след сключването на договора за дарение, полагали са грижи за опазването му и са
извършвали всички необходими фактически действия като собственици. На следващо място
се твърди, че неоснователен е и искът по чл. 537, ал. 2 от ГПК, тъй като К. винаги са
съзнавали, че са собственици на имота, предвид нищожността на извършеното в полза на
ищеца дарение. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответниците К. да бъдат
присъдени направените разноски по делото. В съдебно заседание се явява процесуален
представител на ответниците К., който поддържа отговора, ангажира доказателства.
В отговора на ответниците Т.В. и Д.П. се твърди, че искът е неоснователен и
недоказан. Заявено е, че на 09.08.2019 г. те са закупили имота от Н. и С.К., като при
придобиването му са били добросъвестни, тъй като в имотния регистър не е имало данни за
права на собственост на ищеца, платили са изцяло по банков път продажната цена от 7 000
лв. и владението на имота им е било предадено, като от тогава до момента те владеят имота
без прекъсване и необезпокоявано, декларирали са имота като собствен в Община Бургас и
са заплащали дължимите местни данъци и такси. Ответниците са заявили и възражение за
изтекла в тяхна полза 5-годишна придобивна давност, като се позовават на осъществяваното
от тях добросъвестно владение върху имота, към което прибавят и осъществяваното от
праводателите им К. владение, а ако се приеме, че владението на К. е било недобросъвестно,
то тогава е заявено възражение за изтекла в полза на Т.В. и Д.П. 10-годишна придобивна
давност. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответниците да бъдат присъдени
направените разноски по делото. В съдебно заседание ответниците В. и П. се явява лично и
с процесуален представител, поддържат отговора, ангажират доказателства.
Ответниците К. са предявили насрещен иск против ищеца, с който молят да бъде
прогласена нищожността на сключения между тях и ищеца договор за дарение на процесния
имот, като твърди, че този договор е нищожен на осн. чл. 226, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД, тъй като прехвърлителите не са имали дарствено намерение, а чрез договора за
дарение са били уредени облигационни отношения между страните. Поради това и тъй като
2
в случая ищецът не е бил действително надарен от ответниците, те считат, че дарението
противоречи на закона. Насрещният иск се поддържа в съдебно заседание.
Така предявеният насрещен иск е с правно основание чл. 226, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД и е допустим.
Ищецът Ф.С. е подал отговор на насрещния иск, в който твърди, че същият е
неоснователен. Заявява, че между него и ищците по насрещния иск не е имало неуредени
облигационни отношения, а мотивът за извършеното дарение бил, че той е помагал много на
децата на К. и на майката на Н.К., на която често давал пари в заем, като понякога й казвал
и да не ги връща, водил я с колата, когато имала нужда от транспорт, много държал на нея и
на децата на ответниците, като К. знаели всичко това и когато се виждали винаги му
благодарили. Поради това К. предложили на ищеца да му дарят процесния недвижим имот в
знак на благодарност за отношението, което той имал към децата им и към майката на Н.,
като самите те намерили адвокат и нотариус, който да изповяда сделката. Предвид горното
ищецът моли насрещният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, като това
становище се поддържа и от процесуалния му представител в съдебно заседание.
Ангажирани са доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е представено копие на Нотариален акт за собственост на селскостопански
имот, придобит на осн. пар. 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, № **, т.*, дело № ***/*** г. от
28.04.1993 г. на нотариус при БРС, с който Н. Д. К. и С. М. К. са били признати за
собственици на 800 кв.м. земеделска земя, представляваща имот № 277 по плана на м. „О.“ –
1 в землището на с. Б.,***, ведно с всички трайни насаждения в него.
Представено е и копие на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том
***, дело № ***/*** г. на нотариус при БРС, с който Н. Д. К. и С. М. К. са дарили
горепосочения недвижим имот на Ф. Д. С..
Видно от представения нотариален акт № ***, т.***, рег. № ***, дело № *** от 2007
г. на нотариус В. Д., на 07.06.2007 г. Н. Д. К. и С. М. К. отново са се снабдили с нотариален
акт за собственост на същия селскостопански имот, придобит по реда на пар. 4а, ал. 1 или
пар. 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а с Нотариален акт № **, т. **, рег. № ***, дело № ***/*** г.
на нотариус С. И, на 09.08.2019 г. те са продали имота на ответниците Т.В. и Д.П..
По делото са представени дубликати на приходни квитанции, от които е видно, че в
периода 2016 г. – 2020 г. ищецът е плащал данък и ТБО за процесния имот. Ищецът е
представил и приходни квитанции за платени от него данъци и ТБО за периода 2012 г. –
2015 г., но от същите не може да се установи за кой имот се отнасят тези задължения.
Представени са и приходни квитанции за платени от ответницата К. данъци и ТБО за
процесния имот за периода 2007 г. – 2019 г., както и разписки за платени от ответниците В.
и П. данъци и ТБО за имота за 2020 г.
Приложена е и фактура за закупена от „Ди Ес Ай“ ООД на 03.07.2020 г. плетена
оградна мрежа, като законен представител на това юридическо лице е ответникът Д.П..
Като доказателство по делото е представена и справка от 09.04.2021 г. за вписвания,
отбелязвания и заличавания в СВ-Бургас за периода 01.01.1997 г. – 09.04.2021 г. по
електронната партида за процесния имот, в която са вписани констативният нотариален акт
на ответниците К. от 2007 г., договорът за покупко-продажба на имота от 2019 г., както и
исковата молба, по която е образувано настоящото дело, като липсват други вписвания по
партидата на този имот. Аналогично е съдържанието и на представеното по делото
удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за процесния имот, издадено на
13.08.2021 г. от СВ-Бургас.
3
По делото са разпитани свидетелите И.С. (*** на ищеца), Щ.П., Ж.А., П.П. и С.Е.
(последните четирима без родство със страните).
От показанията на св. Щ.П. (*** на ищеца) се установява, че в периода около 1992 г.
двамата са живели в гр. Бургас под наем в съседни стаи в избения етаж на кооперацията,
където е живяла майката на ответниците К. – баба С., като ищецът е държал магазин в
същата кооперация. Според свидетеля, отношенията между ищеца и баба С. са били добри и
той й помагал – купувал й храна, водил я на лекари и на мястото в Б., винаги вършел това,
за което тя го молела. Ф.С. също така бил в добри отношения и с децата на К. и също им
помагал. През 1992 г. или 1993 г. ищецът казал на свидетеля, че Н. и С.К. и баба С. искали
да му дарят място, а преди една година му казал, че същото място било продадено и вече не
било негово. През 1993 г. свидетелят отишъл да работи в Кипър, като ищецът вече бил там.
Според свидетеля, ищецът останал да живее в Кипър, но всяка година се връща в България
за един месец.
Св. С. (*** на ищеца) твърди, че през 90-те години на миналия век също е живял на
квартира в избения етаж на кооперацията, където е живяла майката на Н.К. – леля С., като
К. рядко я посещавали. Внуците на леля С. я посещавали по-често и помагали в магазина на
ищеца срещу заплащане. Според свидетеля отношенията на брат му с леля С. и с внуците й
били много близки, като при нужда от помощ те винаги се обръщали към него, а ищецът я
чувствал като своя майка - водел я на мястото в Б., купувал й лекарства. Ищецът помагал
редовно и на синовете на К. и дори купил компютър на единия от тях. Свидетелят заявява,
че леля С. и дъщеря й предложили на Ф.С. да му дарят процесния имот, като те подготвили
всички необходими документи и го извикали само да се подпише. Според свидетеля, ищецът
редовно ходил в имота и носил там празни бутилки от магазина си. Мястото било оградено
и в него имало лозе и овошки. През 2000 г. имало пожар в съседен имот, мястото се
обезлюдило и откраднали мрежата от имота, но коловете останали. След заминаването на
ищеца в Кипър през 2003 г. самият свидетел посещавал имота поне веднъж годишно, а
понякога и два пъти годишно и се грижел за имота, докато брат му не бил в България, като
последно го посетил през пролетта на 2019 г. Свидетелят заявява, че в края на 2020 г.
ищецът се върнал в България и започнал да вади документи от кадастъра, за да продаде
имота, като тогава разбрал, че имотът е бил продаден. Според свидетеля ищецът винаги се е
интересувал от имота и е плащал данъците за него. Заявява, че преди дарението на имота
ищецът водил леля С. там, за да бере плодове, да копае и да се грижи за имота, но след като
го прехвърлили на брат му, тя и ответниците К. спрели да ходят там.
Св. А. заявява, че познава сем. К., тъй като от дете е приятел с малкия им син Д..
Твърди, че през 90-години на миналия век е ходил на мястото в Б. с Д. и родителите му, за да
им помага при гроздобера, като последно ходил там през 1999 г. Тогава имотът бил ограден,
имало насаждения – лози и плодни дървета. Свидетелят твърди, че е бил пълномощник на
К. при сделката, с която те са продали имота на другите двама ответници, като до тогава
никой не е оспорвал собствеността им върху имота и той нямал съмнения относно тяхната
собственост. Заявява, че е посетил имота с брокера на имота, който е свързал страните по
сделката, като там имало колове, някои от които били паднали, но нямало ограда. Твърди, че
не познава ищеца С.. Заявява, че приятелят му Д. е живял при баба си, но той не помни Д. да
е работил в някое от магазинчетата, които са се намирали в приземния етаж на
кооперацията. Според свидетеля ответниците К. са ходили на мястото в Б., но когато синът
им Д. заминал за Англия и баба С. се разболяла, те нямали възможност да се занимават с
него и искали да го продадат. Твърди, че когато е ходил на мястото, там е имало насаждения
– дървета и лози, но е нямало чували с бутилки. Заявява, че преди сделката между
ответниците е правил справка за имота и не е имало вписан стар нотариален акт.
Св. П.П. (*** на ответника П.) твърди, че работи като ЧСИ и в периода май – юни
2019 г. по молба на ищеца е направил справка в имотния регистър за имота в Б., при която
4
излязъл само констативният нотариален акт на К. от 2007 г. Твърди, че е ходил няколко пъти
в имота, като първото му посещение там е било в края на м. август 2019 г. Тогава имотът
нямал ограда, бил неподдържан и запуснат. След това ходил там още 2 – 3 пъти, за да помага
на Д.П. и Т.В., тъй като те започнали да почистват имота, да му правят ограда, поставили му
порта. Свидетелят твърди, че когато е бил в имота, не е виждал някой друг да го посещава и
да има претенции към него.
Св. Е. (*** на ответниците П. и В.) заявява, че през есента на 2019 г. Д.П. му казал, че
е купил място над кв. Б.. В началото на зимата двамата отишли да го видят, а през пролетта
на 2020 г. започнали да го чистят, направили ограда, сложили метална порта. Твърди, че
други хора не са идвали на мястото, като в началото на миналата година Д. му казал, че има
проблем с имота. Заявява, че когато са разчиствали мястото, там е имало храсти и бурени,
като те слагали боклуците в ремарке, а не в чували.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявените от ищеца
искове са основателни и доказани по следните съображения:
Установи се по делото, че на 06.09.1993 г. между ищеца и ответниците К. е бил
сключен договор за дарение на процесния недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № **, т. ***, дело ***/*** г. Съдът намира за неоснователни
твърденията на ответниците, че този договор за дарение е нищожен, тъй като според тях
мотивът, поради който е извършено дарението, е противен на закона и/или го заобикаля.
Дори да се приеме, че между страните по договора за дарение са били налице неуредени
облигационни отношения, предхождащи неговото сключване (както са посочили всички
страни по делото), това по никакъв начин не се отразява на валидността на дарението, тъй
като за да е налице нищожност на дарението на това основание, следва да се докаже, че
мотивът за извършване на дарението противоречи на закона или на добрите нрави, а в
случая твърдяният от страните мотив (съществуващи облигационни отношения) не
противоречи нито на закона, нито на добрите нрави. Друг би бил въпросът, ако се твърди
липса на основание за извършване на дарението, но съгласно чл. 26, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД
основанието на договорите се предполага до доказване на противното, а освен това в случая
нито се твърди, нито се доказа, че договорът за дарение е бил сключен при липса на
основание, като наличието на мотив за извършване на дарението не предполага липса на
основание на договора за дарение. Поради това съдът намира, че договорът за дарение, с
който Н. и С.К. са дарили на Ф.С. процесния недвижим имот, не е нищожен на соченото по
делото основание, а същият е валиден и е породил правното си вещно-прехвърлително
действие.
Гореизложените мотиви са относими и към предявения от ответниците К. насрещен
иск за прогласяване нищожността на договора за дарение от 06.09.1993 г., сочат на неговата
неоснователност и налагат отхвърлянето му, тъй като по делото не се доказа този договор да
е нищожен на соченото в насрещния иск основание.
По отношение на заявеното от ответниците К. възражение за придобиване на имота
по давност, съдът намира същото за неоснователно. От показанията на св. С. се установи, че
след извършване на дарението майката на Н.К., както и самите К. са спрели да ходят на
мястото в Б., а ищецът редовно посещавал имота, като след заминаването му в Кипър самият
свидетел ходил там и се грижел за имота и последно го посетил през 2019 г., т.е. ищецът е
установил владение върху имота и липсват данни същото да е било прекъсвано. От друга
5
страна св. А. заявява, че през 90-години на 20-ти век е ходил на мястото в Б. с К. и техния
син Д., за да им помага по време на гроздобера, като последно е ходил там през 1999 г.
Съдът намира, че дори да се даде вяра на показанията на този свидетел и да се приеме, че
ответниците К. са продължили да владеят процесния имот и след прехвърлянето му на
ищеца С. на 06.09.1993 г., то това владение е било недобросъвестно и същото е следвало да
продължи поне 10 години, за да настъпят последиците на придобивната давност в полза на
К., а в случая липсват ангажирани доказателства те да са владяли имота след 1999 г.
(посочената от св. А. дата), т.е. през целия 10-годишен период от 1993 г. до 2003 г. Освен
това по делото липсват доказателства владението на К. да е било демонстрирано и по
отношение на ищеца Ф.С., т.е. същият да е знаел, че те осъществяват фактическа власт
върху имота. С оглед на горното съдът намира за недоказано и неоснователно възражението
на ответниците К., че същите са придобили имота по давност. На неоснователност на това
твърдение индиректно сочи и фактът, че през 2007 г. те са се снабдили с констативен
нотариален акт за собственост върху процесния имот, но не на основание изтекла в тяхна
полза придобивна давност, а на осн. пар. 4а, ал. 1 или пар. 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Освен
това според съда снабдяването с този нов констативен нотариален акт през 2007 г.
представлява злоупотреба с право от страна на ответниците К., тъй като още през 1993 г. те
са се снабдили с аналогичен констативен нотариален акт за правото им на собственост върху
имота, придобито на осн. пар. 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, след което са дарили имота на
ищеца С., поради което снабдявайки се с втори констативен акт през 2007 г. за същото право
на същото правно основание, който им е послужил за последващата продажба на имота на
другите двама ответници, те са действали недобросъвестно и във вреда на ищеца.
Предвид гореизложеното и установената по делото собственост на ищеца върху
процесния имот, считано от 06.09.1993 г., следва да се приеме, че ответниците К. не са
могли да прехвърлят валидно на ответниците В. и П. правото на собственост върху имота
със сключения между тях договор за покупко-продажба от 09.08.2019 г., тъй като към тази
дата К. не са били собственици на имота, съответно Т.В. и Д.П. не са придобили правото на
собственост върху имота чрез така сключения договор за покупко-продажба между тях и
ответниците К..
Неоснователно е и възражението на ответниците П. и В. за придобиване на имота по
давност, тъй като същите са били добросъвестни владелци на имота от момента на
придобиването му на 09.08.2019 г., съответно към датата на предявяването на иска на
15.03.2021 г. в тяхна полза не е изтекъл 5-годишният давностен срок по чл. 79, ал. 2 от ЗС,
нито същите могат да присъединят към своето владение осъществявано от праводателите им
К. владение, тъй като по делото не се доказа последните да са владяли имота след 1999 г.
С оглед на всичко изложено по-горе, съдът намира, че предявеният от Ф.С.
установителен иск за правото му на собственост върху процесния имот е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
Предвид основателността на главния иск и установеното право на собственост на
ищеца върху процесния имот, съдът намира, че на осн. чл. 537, ал. 2, изр. последно от ГПК
следва да бъде отменен констативният нотариален акт за собственост върху имота, с който
ответниците К. са се снабдили през 2007 г., тъй като същият е неверен.
Както бе посочено по-горе в решението, предявеният от ответниците К. насрещен иск
е неоснователен и като такъв същият следва да бъде отхвърлен.
С оглед уважаването на предявените от Ф.С. искове и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответниците следва да му заплатят направените разноски по делото, които са в размер на
929,98 лв., като тази сума следва да бъде разделена по равно между двете групи ответници.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
6
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Д. К., ЕГН **********, от гр. Б.,
***, С. М. К., ЕГН **********, от гр. Б., ***, Т. И. В., ЕГН **********, от гр. С., *** и Д.
П. П., ЕГН **********, от гр. С., ***, че Ф. Д. С., ЕГН **********, от гр. Б., ***, е
собственик на поземлен имот с идентификатор 07079.706.277 (нула, седем, нула, седем,
девет, точка, седем, нула, шест, точка, две, седем, седем) по кадастралната карта на гр.
Бургас, с адрес на имота: гр. Б., ***, с площ от 800 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, съседи:
07079.13.76, 07079.706.1243, 07079.706.278, 07079.706.898, номер по предходен план:
5030277.
ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по реда на
пар. 4а, ал. 1 или пар. 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ № ***, т.*, рег. № ***, дело № *** от 2007 г.
на нотариус В.Д. с № *** по регистъра на НК, с който Н. Д. К., ЕГН **********, от гр. Б.,
*** и С. М. К., ЕГН **********, от гр. Б., ***, са признати за собственици на следния
недвижим имот: поземлен имот с площ от 800 кв.м., находящ се в м. „О.“ на с. Б., ***,
съставляващ имот № 277 в масив 503, имот с пълен № 503.277 по ПНИ на с. Б., ***, при
граници на имота: имот № 503.278 – друга селищна територия на Б.А.С. и др., имот №
503.9513 – улица на Община Бургас, имот № 503.898 – друга селищна територия на ОУ
„И.В.“ – с. Б..
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Д. К., ЕГН **********, от гр. Б., *** и С. М. К., ЕГН
**********, от гр. Б., ***, против Ф. Д. С., ЕГН **********, от гр. Б., ***, насрещен иск за
прогласяване нищожността на сключения между тях договор за дарение на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том ***, дело № ***/***
г. на нотариус при БРС.
ОСЪЖДА Н. Д. К., ЕГН **********, от гр. Б., *** и С. М. К., ЕГН **********, от
гр. Б., ***, да заплатят на Ф. Д. С., ЕГН **********, от гр. Б., ***, сумата от 464,99 лв.
(четиристотин шестдесет и четири лв. и деветдесет и девет ст.), представляваща половината
от направените от него разноски по делото.
ОСЪЖДА Т. И. В., ЕГН **********, от гр. С., ***и Д. П. П., ЕГН **********, от гр.
С., ***, да заплатят на Ф. Д. С., ЕГН **********, от гр. Б., ***, сумата от 464,99 лв.
(четиристотин шестдесет и четири лв. и деветдесет и девет ст.), представляваща половината
от направените от него разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала: НД
Съдия при Районен съд – Бургас: _______/п/________________
7