№ 138
гр. ***, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20223630102205 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 286
от ЗЗД, във вр. с чл. 141, ал. 7 от ТЗ.
Делото е образувано по искова молба, подадена от Ф. М. Х. с ЕГН ********** от гр.
***, ул. „***“ № 16, вх. 2, ет. 2, ап. 20, срещу „***“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. ***, ул. „***“ № 5, представлявано от управителя Е.С.М.. Ищцата
твърди, че е била управител на процесното дружество в периода от 18.01.2018 г. до
05.06.2019 г. В това й качество и на основание договор за възлагане на управление следвало
да й бъде заплатено възнаграждение в размер на 1100 лв. месечно и премии. Твърди, че не й
било заплатено дължимото възнаграждение за целия период. Моли съда да осъди
дружеството да й заплати сумата от 5631,36 лв., представляваща дължи възнаграждение по
договор за възлагане на управление за периода от 18.01.2018 г. до 05.06.2019 г., ведно със
сторените в производството разноски.
В съдебно заседание ищцата не се явява. Подала е писмена молба, с която моли
делото да бъде разгледано в нейно отсъствие и исковете да бъдат изцяло уважени.
В предоставения на ответника „***“ ООД едномесечен срок не е постъпил отговор,
въпреки че съдът с разпореждане от 07.11.2022 г., получено лично от управителя на
ответното дружество на 15.11.2022 г., му е указал възможността да подаде отговор, както и
последиците от неподаването на такъв.
В съдебно заседание представител на ответника не се явява, подадена е писмена
молба за разглеждане в тяхно отсъствие, в която е направено възражение за настъпила
погасителна давност за претендираното вземане.
1
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
По делото безспорно се установява, че ищцата Ф. М. Х. е била управител на
ответното дружество „***“ ЕООД в периода от 18.01.2018 г. до 05.06.2019 г. Това
обстоятелство представлява публично известен факт, доколкото информацията се съдържа в
търговския регистър, който е публичен и всеки има достъп до съдържаща се в него
информация. В същия период тя е била едноличен собственик на капитала на това
дружество. На 05.06.2019 г. е извършено увеличаване на капитала на дружеството, новият
капитал е внесен от друго лице, което встъпва като съдружник в него и дружеството от
ЕООД се преобразува във ООД. От тази дата е вписан и новият управител – Е.С.М.
Видно от представения по делото договор за управление, сключен между Ф. М. Х. и
„***“ ЕООД, представлявано при подписването на договора от самата нея като едноличен
собственик на капитала, е уговорено, че за изпълнение на задълженията си управителят има
право на възнаграждение в размер на 1100 лв. месечно, което ще се изплаща през месеца,
следващ този, за който се дължи.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 286
от ЗЗД, във вр. с чл. 141, ал. 7 от ТЗ – за заплащане на възнаграждение, дължимо на
управителя на търговско дружество по силата на договор за управление.
Договорът за управление, предвиден в чл. 141, ал. 7 от ТЗ по своята правна природа
представлява договор за поръчка – с него се възлага извършването на конкретни действия.
Предвид това възнаграждение се дължи само, ако управителят реално е извършвал действия
по управление на дружеството.
В производството безспорно се доказа, че ищцата е била вписана като управител на
дружеството-ответник, както и че двете страни са имали сключен договор за управление, по
който е уговорено възнаграждение. По делото липсват доказателства дали Ф. М. Х. е
извършвала реални действия като управител, но този факт не е оспорен от ответната страна.
Не е оспорено нито основанието, нито размера на иска. По делото липсват доказателства
претендираната сума да е била платена на ищцата, ответникът не е и направил такива
твърдения.
Отговор по делото дори не е постъпил от страна на ответника. Едва с молба,
постъпила преди съдебното заседание е направено възражение за изтекла погасителна
давност. Възражението е неоснователно. Най-старото дължимо на ищцата възнаграждение е
за периода 18.01.-31.01.2018 г. Съгласно уговореното в договора първото задължение за
плащане на възнаграждението на управителя е с падеж 28.02.2018 г. (с из***нето на месеца,
следващ месеца, за който се дължи). Спрямо вземанията на управителя по договор за
управление се прилага общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Това означава, че
давността за процесното вземане из*** на 28.02.2023 – дата, която дори още не е настъпила.
2
С подаването на исковата молба, давността е прекъсната.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че предявения иск е изцяло основателен.
За разноските:
Ищецът, чрез процесуалния си представител, е направил изрично искане съдът да им
присъди направените по делото разноски.
Отговорността за разноски е санкцията, която едната от страните по делото носи за
това, че с поведението си в или извън процеса е станала причина за водене на делото и за
това другата страна да направи тези разноски. В настоящия случай ответника с поведението
си извън процеса – неизпълнението на задължението в срок – е станал причина ищеца да
направи разноски по внасяне на държавна такса. Предвид това „***“ ООД следва да
възстанови на Ф. М. Х. сумата от 225,25 лв., представляващи сторени в производството
разноски от ищеца.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
***, ул. „***“ № 5, представлявано от управителя Е.С.М., ДА ЗАПЛАТИ на Ф. М. Х. с ЕГН
********** от гр. ***, ул. „***“ № 16, вх. 2, ет. 2, ап. 20, сумата от в размер на 5631,36 лв.
(пет хиляди шестстотин тридесет и един лева и тридесет и шест стотинки), представляващи
неплатено възнаграждение по договор за управление на ответното дружество, дължимо за
периода18.01.2018 г. – 05.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба на 19.10.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „***“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
***, ул. „***“ № 5, представлявано от управителя Е.С.М., ДА ЗАПЛАТИ на Ф. М. Х. с ЕГН
********** от гр. ***, ул. „***“ № 16, вх. 2, ет. 2, ап. 20, сумата от 225,25 лв. (двеста
двадесет и пет лева и двадесет и пет стотинки), представляващи сторени в производството
разноски от ищцата.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да
тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
3