Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
гр. Велико Търново, 31.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯ ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕЛИНА
ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря С.Ф. и участието на
прокурора Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно
НАХД № 10327/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С
Решение № 426 от
30.09.2019г. по НАХД № 1284/2019г. по описа на Районен съд Велико Търново е
потвърден електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство Серия К № 2747451, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който за
извършено административно нарушение по чл. 21 ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.189,
ал. 4, вр. с чл.182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева.
В
законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от З.А. ***,
чрез адв. А.Д.. Основните
оплаквания са досежно неправилната квалификация на нарушението с оглед
посочването на нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, неправилно установен факт на
годност на техническото средство, чрез което е констатирано нарушението поради
неспазване на изискванията на Закона за измерванията, неправилен извод на съда
досежно формалната законосъобразност на електронния фиш, предмет на спора с
оглед дефиницията за електронно изявление, съдържащо се в ЗЕДЕУ, неправилно е
прието, че касаторът е субект на претендираното нарушение. Липсвала
компетентност при издаването на електронния фиш – основание за отмяна на същия.
Не можело да се третира като трета независима страна, притежаващата и
използващата средствата за измерване, при което не може да се гарантира
безпристрастността на служителитеТези оплаквания са подробно изложени в
касационната жалба.
Ответникът
по касационната жалбата ОДМВР - Велико Търново не взема становище по
касационната жалба.
Представителят на
ВТОП дава заключение за неоснователност на жалбата по всички съображения,
изложени в нея.
Част от възраженията са били изложени още пред РС, който правилно ги е
отхвърлил, а останалите намира за бланкетни и некореспондиращи с
доказателствата по делото. Предлага да се остави решението в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения
намира за установено от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, която не е била
спорна между страните.
На 03.05.2019
г., в 12, 42 часа, на ПП І - 3, км. 16+000, Община Полски Тръмбеш, до
бензиностанция "Петрол", в посока гр. Бяла, с автоматизирано техническо
средство "TFR1-M" е била засечена скорост на движение на лек
автомобил, собственост на "Омникар Рент" ООД, от 72 км/ч, при ограничение за извън населено място от 60 км/ч, въведено с пътен знак В – 26,
при отчетен толеранс в полза на водача от минус
3 км/ч. Превишението от 12 км/ч е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство - мобилна система за
видеоконтрол "TFR1-M" с ID № 565 и
снимков материал, клип № 22298.
С
обжалваното решение въззивният съд е потвърдил електронния фиш като е приел, че не са налице нарушения на
установеното в ЗДвП производство по установяване на административното нарушение
и налагане на административното наказание, като от
формална страна, електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.
189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, издаден е по
образец, утвърден от министъра на
вътрешните работи, от компетентен орган.
В конкретния случай в издадения електронен фиш било описано точно извършеното
административно нарушение. Превишението от 12
км/ч е установено и заснето с автоматизирано техническо средство - мобилна
система за видеоконтрол "TFR1-M" с ID № 565,
при спазване изискванията и инструкцията за експлоатация на техническото
средство и снимков материал, клип №
22298. В представената преписка по издаване на обжалвания електронен фиш се
съдържали безспорни доказателства, че техническото средство е настроено и
работи съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните
предписания, че АТСС е преминало изискуемата метрологична проверка. Нарушението
било безспорно установено от приложената
разпечатка от техническото средство и приложения
снимков материал, от който се установява
дата, място, perистрационен номер на автомобила и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, като същата е годно доказателствено средство съобразно
разпоредбата на чл.
189, ал. 15 от ЗДвП.
Настоящият
състав намира решението за правилно,
по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е
неоснователна.
Решаващият състав на РС е формирал изводите си
въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е
обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени
доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на
обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният съд не е нарушил
процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства, и е
попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството
пред него факти.
Видно от
разпоредбата на чл. 189 ал. 4 ЗДП, електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, както и
нарушените разпоредби.
Атакуваният електронен фиш (ЕФ) е изпълнен с необходимото съдържание, изискуемо
от закона, в която връзка възраженията на жалбоподателя са неоснователни. Съдът
при преценка на възраженията изложени в касационната жалба се съобразява изцяло
със законовата разпоредба на чл. 189 ал.
4 ЗДП, като не може да се изисква от административнонаказващия орган различно
съдържание на електронното изявление от това, което законодателят е въвел с
цитираната разпоредба.
По
отношение определяне субекта на нарушението, следва да се има предвид, че наличието
на двама управители на юридическото лице не препятства налагането на глоба с
електронен фиш, тъй като законът не поставя по-големи изисквания от това, при
извършено нарушение с МПС, собственост на ЮЛ, глобата да се налага на неговия
законен представител. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Наредба № І –
45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства е дадена възможност физическото или
юридическото лице, което използва превозното средство по силата на правно основание,
различно от правото на собственост, да се впише в свидетелството за регистрация
като ползвател на превозното средство по искане на собственика. Вписването в
свидетелството за регистрация на МПС като официален документ, постига
последиците на представяне на декларация от собственика в производството по чл.
189, ал. 4 – 8 от ЗДвП. Подобно тълкуване е в унисон и с основната цел на
законодателя – административно-наказателната отговорност да се понесе от
конкретния извършител на нарушението.
Неоснователно
е и оплакването на касатора досежно приетата от съда формална законосъобразност
на процесния пред него електронен фиш. Дефиницията за електронен фиш е дадена в
специалния закон - §6, т.63 от ДР на ЗДвП. Тази дефиниция съществено се
отклонява от дефиницията за електронен документ – вж. чл. 2, ал.1 от ЗЕДЕУ.
Електронният фиш е електронно изявление, което се генерира/създава само чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни и то от автоматизирани технически средства или системи. Видно от тази
дефиниция е, че макар и фишът да е изявление, то не е проява на осъзната и
волева дейност, а генерирано автоматично изявление, обработващо данни, получени
от АТСС. Обратно на това, електронното изявление по ЗЕДЕУ е словесно изявление,
представено в цифрова форма, т.е. то е проява на волева дейност, като тази
дейност се цифровизира в изявление. В този смисъл разпоредбата на ЗДвП е
специална от една страна и, от друга страна не противоречи на ЗЕДЕУ, доколкото
по смисъла на ЗЕДЕУ електронното изявление е словесно такова, а по смисъла на
ЗДвП това е електронно изявление, генерирано автоматично въз основа на данни, а
не в следствие на формирана по повод на създаването си воля. В този смисъл
процесния фиш отговаря на дефиницията, дадена в ЗДвП и съдържа изискуемите се
според нормата на чл.189, ал.4 от този закон реквизити, както правилно е приел
и районният съд.
Съдържанието на електронният фиш е изчерпателно
дефинирано в нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, като в тази разпоредба не е
предвидено датирането на самия електронния фиш. При установяване на нарушението
от съответното техническо средство, електронният фиш се издава в отсъствието и
на нарушителя и на контролен орган, при констатирано автоматизирано (в
отсъствие на контролен орган) нарушение. Установяването на обективните признаци
на нарушението се извършва автоматизирано, като се удостоверява чрез
съответното доказателствено средство -
снимков материал, което има
висока доказателствена стойност по арг. от чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Електронният
фиш има значението на наказателно постановление (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП) и на
неговите последици.
Правилно съдът е приел най-сетне, че реализираното
поведение от страна на касатора се вписва в администартивно-наказателния
състав, разписан в нормата на чл. 182, ал.2, т. 2 от ЗДвП. Спазени са
процесуалните и формалните предпоставки за издаването на електронния фиш. Става
въпрос за функциониращо техническо средство, чиито параметри на работа се
извеждат от приложените по делото Методически указания.
Несъстоятелно
е твърдението в касационната жалба за липсата на доказателства, че се касае за
одобрен тип техническо средство, преминало проверка. По делото са налични Протокол за използване на АТСС, рег.
№ 352р - 7528 от
07.05.2019 г. /дата на използване на АТСС:
03.05.2019 г. /; Протокол № 3-6-18/06.07.2018 г. от проверката на мобилна система за
видеоконтрол "TFR-1М" с ID №
565/12; Протокол за монтаж и настройка от
21.02.2012 г.; Заповед № ЯЗ – 790/06.03.2013
г. на Директор на ОД на МВР – Велико Търново и Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835.
Районният
съд е обсъдил обстоятелствата и доказателствата, установяващи факта, че
отразената скорост е именно на процесното МПС. Електронният фиш е връчен на собственика на превозното
средство на 12.07.2019 г., като в
законоустановения по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП срок жалбоподателят не е
направил възражение относно авторството на деянието.
Констатирано е и, че е известна датата на издаването на Еф с оглед документа,
установяващ прегледа на фиша. Досежно субекта на нарушението съдът правилно е
изложил, че в ЗДвП се съдържа презумпция, че собственика или този, комуто МПС е
предоставено за ползване е наказателно отговорно лице, като при установена
собственост на МПС на юридическо лице, неговият законен представител носи
съответната отговорност. В този контекст съдът е обосновал, че правото на
ползване на процесното МПС е предоставено на юридическо лице, като именно неговият
законен представител носи отговорността за извършеното с това МПС нарушение.
При така изложеното настоящият състав намира, че
обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 426 от
30.09.2019г. по НАХД № 1284/2019г. по описа на Районен съд Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.