Р Е Ш
Е Н И Е
№ .........
гр.Плевен, 10,01,2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти
граждански състав, в
публично заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д. №5674 по описа на съда за 2019 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред РС Плевен е
депозирана искова молба от ЕС на адрес в ***, представлявана от ***на ЕС ***,
чрез адв.С.С. от САК, против В.В.А.,***. В молбата се твърди, че на 13,02,2019
г. е проведено ОС на собствениците, като е взето решение по т.4 от дневния ред
да се създаде фонд „Ремонт и обновяване“, вноските за който да бъдат по 50,00
лева на процент идеална част, до събиране на сумата от 10 000,00 лева, а
по т.6 от дневния ред е взето решение да се събират по 15,00 лева на процент
идеална част, до събиране на сумата от 1500,00 лева, за покриване на разходи за
извършен ремонт на общи части. Твърди се, че ответникът е собственик на два апартамента
в сградата - №4.1. с 2,77 % ид.ч. и №4.2. с 2,86 % ид.ч. Твърди се, че същият
не е заплатил дължимите вноски за м.март 2019 г., като е изпаднал в забава и е
натрупано задължение на същия в размер на 373,47 лева, от които – 180,05 лева
за ап.№4.1. /138,50 лева месечна вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за м.март
2019 г. и 41,55 лева еднократна вноска във фонд „Ремонт и обновяване“/ и 185,90
лева за ап.№4.2. /143,00 лева месечна вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за
м.март 2019 г. и 42,90 лева еднократна вноска във фонд „Ремонт и обновяване“/;
7,52 лева лихва за забава за периода 16,03,2019 г. – 28,05,2019 г. Сочи се, че
е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, издадена е такава,
срещу която ответникът е възразил в срока по чл.414 от ГПК. В заключение моли съда да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на ЕС,
находяща се в
***, представлявана от ***на ЕС ***, ищеца сумата от
373,47 лева, от които 365,95 лева главница, представляваща просрочени вноски за
фонд «Ремонт и обновяване», дължими за ап.№4.1. и ап.№4.2. за м.март 2019 г., и
7,52 лева лихва за забава за периода 16,03,2019 г. – 28,05,2019 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се и разноски от исковото и заповедното
производство. В с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи
претенцията. В писмена защита, депозирана в дадения от съда срок, адв.С. от САК развива подробни съображения в подкрепа
на доводите си от ИМ.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез адв.Н.М. от САК,
в който се твърди, че искът е неоснователен и недоказан. Сочи се, че
невнасянето на сумите се дължи на пречки, дължащи се на поведението на ищеца.
Твърди се, че посочената в заповедта за изпълнение банкова сметка *** сметка по
ЗЕУС, а освен това не е функционирала. Сочи се, че въпросът за откриване на
специална банкова сметка ***, провело се на 04,09,2019 г., но отново е отказано
откриването на такава сметка поради високи такси за поддръжка на такава сметка.
В с.з. адв.М. моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. В
писмена защита, депозирана в дадения от съда срок, процесуалният представител
на ответника сочи, че между страните не същуствува спор относно дължимостта на
сумите, но неизпълнението се дълало на поведението на кредитора, който не бил
открил сметка със специално предназначение по смисъла на чл.50, ал.3 от ЗУЕС. Алтернативно
се сочи, че е направено признание на исковете и разноските да останат за сметка
на ищеца.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. №4238/2019 г.
по описа на ПлРС /образувано първоначално като ч.гр.д.№30412/2019 г. на СРС и
изпратено по подсъдност/, от което е видно, че е подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца срещу ответника за сумата от 365,95
лева главница, представляваща
сума за дължими месечни вноски и еднократна вноска към ЕС за фонд «Ремонт и
обновяване» за м.март 2019 г., и сумата от 7,52 лева, представляваща лихва за забава
за периода 16,03,2019 г. – 28,05,2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на
сумата.
Не е спорно между страните и се установява от
приложените в заверено копие нот.акт №46, том 1, рег.№672, дело №29/2016 г. и
нот.акт №45, том 1, рег.№671, дело №28/2016 г. на нотариус ***, че ответникът е
закупил недвижими имоти – ***, заедно с 2,86 % ид.ч. от общите части на
сградата, и ***, заедно с 2,77 % ид.ч. от общите части на сградата.
От приобщения по делото Протокол от Общо
събрание на собствениците на обекти в сграда в режим на ЕС на адрес – ***,
проведено на 13,12,2018 г., т.2, се установява, че е овластен ***да предприема
всички необходими съдебни и извънсъдебни действия спрямо длъжниците към ЕС за
събиране на просрочени задължения.
Видно
от представения в заверено копие от Протокол от Общо събрание на собствениците
на обекти в сграда в режим на ЕС на адрес – ***, проведено на 13,02,2019 г., е,
че по т.4 от дневния ред е взето решение за създаването на фонд „Ремонт и
обновяване“ и да се разкрие банкова сметка, ***щани; месечните вноски във фонд
„Ремонт и обновяване“ да бъдат в размер на 50,00 лева на процент идеална част
до натрупването на сумата от 10000,00 лева, след което да се роведе ново ОС за
определяне на нов размер на вноските. По т.6 от дневния ред е взето решение
необходимата сума за извършени ремонти на общите части от 1500,00 лева да бъде
събрана от собствениците на самостоятелни обекти в сградата съобразно
притежаваните от тях проценти ид.ч. – по 15,00 лева на процент ид.ч. Не се твърди и не се събраха данни, че
ищецът е оспорил по предвидения в закона ред решението, взето на това общо
събрание, както за размера на дължимата месечна вноска, така и за
необходимостта от събиране на еднократната вноска за извършен ремонт а общите
части. По делото липсват данни това решение да е атакувано пред Софийски районен
съд в установения от закона преклузивен срок, което изключва възможността да се
преценява неговата законосъобразност в настоящото производство.
От представена разпечатка от кореспонденция по
ел.поща, между ел.поща с адрес *** и ел.поща с адрес *** е
видно, че на 03,07,2019 г. ***на ЕС – ***е уведомен от лицето ***А., че
определената за плащане на вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ банкова
сметка ***а се правят преводи по тази сметка.
От представена разпечатка от кореспонденция по
ел.поща, между ел.поща с адрес *** и ел.поща с адрес *** е
видно, че на 07,08,2019 г. ***на ЕС – ***е уведомен от лицето ***А., че от
половин година няма възможност да плаща вноските във фонд „Ремонт и обновяване“
поради липсата на разкрита банкова сметка ***твие с изискванията на чл.50, ал.3
от ЗУЕС.
От представена разпечатка от кореспонденция по
ел.поща, между ел.поща с адрес *** и
други ел.пощи, между които и ел.поща с адрес ***, е видно, че на 11,12,2019 г. ***на ЕС – ***е
уведомил по ел.поща за разкриването на нови сметки на ЕС – за фонд „Управления
и поддръжка“ и за фонд „Ремонт и обновяване“.
От представената в оригинал операционна бележка
№5/13,12,2019 г. се установява, че на посочената дата ответникът е заплатил по
разплащателна сметка с титуляр ЕС на ***, сумата от 415,50 лева, с основание –
вноска ап.4.1. за месеците 03-05,2019 г.
От представената в оригинал операционна бележка
№6/13,12,2019 г. се установява, че на посочената дата ответникът е заплатил по
разплащателна сметка с титуляр ЕС на ***, сумата от 429,00 лева, с основание –
вноска ап.4.2. за месеците 03-05,2019 г.
От представената разпечатка от електронно
банкиране, реф. №***, се установява, че ответникът е заплатил по разплащателна
сметка с титуляр ЕС на ***, сумата от 41,55 лева, с основание – ап.4.1. –
ремонт.
От представената разпечатка от електронно
банкиране, реф. №***, се установява, че ответникът е заплатил по разплащателна
сметка с титуляр ЕС на ***, сумата от 42,90 лева, с основание – ап.4.2. –
ремонт.
От представена разпечатка от кореспонденция по
ел.поща, между ел.поща с адрес *** и други ел.пощи, между които и ел.поща с адрес ***, е видно, че на
03,03,2019 г. ***на ЕС – ***е уведомил по ел.поща за разкриването на сметки на
ЕС – за фонд „Управления и поддръжка“ и за фонд „Ремонт и обновяване“, като
изрично е посочено, че независимо от откриването на банкови сметки, плащането
на вноските в брой остава възможно.
От показанията на св.*** се установява, че съпругът
й, който също е собственик в Ес, се опитал да плати вноските си през електронно
банкиране, но сметката се оказала неактивна.
От показанията на св.***А. – син на ответника,
се установява, че същият е упълномощен от своя баща да движи процесните имоти.
Свидетелят сочи, че е бил уведомен за взетото на 13,02,2019 г. решение. Твърди
се, че пред е заплащал събираните такси да ежемесечни разходи на апартаментите
в брой, като са издавани квитанции.
Съдът не обсъжда останалите събрани по делото
доказателства като неотносими към правния спор.
Въз основа на изложената фактическа обстановка
и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
За успешното провеждане на предявения иск, в
тежест на ищеца е да докаже учредено по негова инициатива заповедно
производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за
изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл.415,
ал.1 от ГПК; наличието на ЕС, наличието на решения на ОС на ЕС, установяващи
ликвидни и изискуеми задължения за плащане на вноски във фонд „Ремонт и
обновяване“, както и размерът на задълженията на ответника за процесния период.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение на
задължението си или всички правоизключващи и правопогасяващи възражения по
иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Не се спори по делото, а и се установява от
приложеното ч.гр.д.№4238/2019 г. по описа на ПлРС, че в полза на ищеца е
издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми.
Установява се от приетите по делото доказателства, че срещу издадената заповед
в срок е постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване
на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
Не е спорно по делото, а и от събраните
доказателства безспорно се установява и наличието на етажна собственост, която,
съгласно чл.39 от ЗУЕС, възниква когато в сграда етажи или части от етажи
принадлежат на различни собственици, т.е. с придобиването на обекти в построена
жилищна сграда от минимум двама собственици, възниква етажна собственост.
Съгласно чл.6, ал.1, т.8, т.9 и т.10 от ЗУЕС,
ответникът, като собственик на обект в ЕС, е длъжен да изпълнява решенията на
органите на етажната собственост, да заплаща разходите по управлението и
поддържането на общите части на сградата, както и вноските за фонд "Ремонт
и обновяване".
Налице са решения
на ОС на ЕС, взети на 13,02,2019 г., които определят както необходимостта от
събиране и размера на дължимата месечна вноска във фонд „Ремонт и обновяване“, така
и необходимостта от събиране и размера на еднократната вноска за извършен
ремонт на общите части. По делото липсват данни тези решения да са атакувани
пред Софийски районен съд в установения от закона преклузивен срок. Съгласно
константната съдебна практика, обективирана например в Решение №39 от 19,02,2013
г. по гр.д. №657/2012 г. на ВКС, I гр.о., етажната собственост се управлява от
общото събрание на етажните собственици чрез решения, които се формират от
успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието,
насочени за постигане на определена цел. При решенията на етажната собственост
няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на
действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по-широки
от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на
етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително
за тези, които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за
лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели.
Вземането на ищеца е изискуемо, въпреки че няма
посочен в решението изричен падеж за плащане на вноските, тъй като задължението
е било определено като платимо на определен ден - по смисъла на чл.84, ал.1 от ЗЗД вр.чл.38, ал.1 от ЗУЕС. Поради тази причина не е било необходимо до ответника
да се изпраща допълнителна покана за заплащането на сумите – както е сторено от
ищеца с изпращането на ел.поща на 03,03,2019 г.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение на
задължението си или всички правоизключващи и правопогасяващи възражения по
иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
В с.з. процесуалният
представител на ответника ангажира писмени доказателства, доказващи плащането
на суми за процесните апартаменти по сметка на ЕС, в размер по-голям от
претендираните, и с основание, включващо основанието на претенцията по
настоящото дело – м.март 2019 г. Плащането се потвърждава в с.з. от
процесуалният представител на ищеца. Горното
позволява да се обобщи, че предявеният положителен установителен иск по чл.422
от ГПК следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.
За пълнота следва да
бъде отбелязано, че възраженията на процесуалния представител на ответника, че
кредиторът е изпаднал в забава, неоткривайки банкова сметка *** на чл.50, ал.3
от ЗУЕС, са неоснователни, а и неотносими към същността на правния спор, който
е за установяване съществуването на задължение на ответника към ищеца на
посоченото основание. Както бе посочено
и по-горе, при валидно взето решение на ОС на ЕС и настъпил падеж на вноските
за м.март 2019 г. за фонд „Ремонт и обновяване“ и еднократната вноска за
извършен ремонт, за ответника е било налице ликвидно и изискуемо задължение, с
плащането на което /било в брой, било по посочената от ищеца с ел.писмо от
03,03,2019 г. банкова сметка/ ***о дело. Тук е моментът да се посочи, че е
неоснователно възражението на ответника, направено при условията на
евентуалност в писмената защита, разноските да останат за сметка на ищеца, именно
защото с поведението си ответникът е станал причина за образуване на делото.
По отношение на разноските – доколкото ответникът
е платил своето задължение след подаване на ИМ, то същият дължи сторените по
делото разноски. Ето защо на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски. Преди да
се произнесе по въпроса за разноските, съдът следва да обсъди направеното в
с.з. възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение – същото е основателно, по следните
съображения - настоящото
дело не е с фактическа и правна сложност, не са събирани допълнителни
доказателства, разгледано е в едно съдебно заседание. Ето защо съдът счита, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до минималния
размер,определен в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, а именно – до размера от 300,00 лева. С оглез
изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски от
исковото производство в размер на 300,00 лева за адвокатско възнаграждение и
76,68 лева за ДТ.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г.
на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски в размер на
25,00 лева за държавна такса и за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00
лева. Съобразно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, чл.7, ал.2, т.1, вр.ал.7, минималният размер на
възнаграждението, при материален интерес до 1000,00 лева, е сумата от 300,00
лева. Ето защо възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение в
заповедното производство е неоснователно, доколкото претендираното
възнаграждение е именно в този размер.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от ЕС на адрес в ***, представлявана от ***на ЕС ***, чрез адв.С.С. от САК,
против В.В.А.,***, иск с правно
основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 от ГПК за признаване на
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от
373,47 лева, от които 365,95 лева главница, представляваща просрочени вноски за
фонд «Ремонт и обновяване», дължими за ап.№4.1. и ап.№4.2. за м.март 2019 г., и
7,52 лева лихва за забава за периода 16,03,2019 г. – 28,05,2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№4238/2019 г. на РС Плевен, КАТО
ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК В.В.А.,***, ДА ЗАПЛАТИ на ЕС на адрес в ***, представлявана от ***на ЕС ***, сторените
деловодни разноски в исковото производство в общ размер на 376,68 лева.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК В.В.А.,***, ДА ЗАПЛАТИ на ЕС на адрес в ***,
представлявана от ***на ЕС ***, сторените деловодни разноски в заповедното
производство в размер на 325,00
лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: