Р Е Ш Е Н И Е
град София, 30.07.2020 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА
ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №9166 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273
от ГПК.
С решение №320901 от 23.01.2018г., постановено по гр.дело №57256/2016г. по
описа на СРС, ІІ Г.О., 72-ри състав, е осъдена А. "П.И.", гр.София да заплати на Е.О.Т. на основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД сумата от 934.50 лв. /частично от 5000 лв./, представляваща обезщетение за
имуществени вреди - повреждане на МПС
марка Форд, модел Фиеста, с
ДК №*******, при ПТП,
настъпило на 25.03.2016г. на Пернишко шосе, в
участъка на 500 м. от КПП Владая, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 12.10.2016г. до
окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен предявения иск за разликата над сумата от 934.50
лв. до предявения размер
от
1869 лв.. С решението е отхвърлен предявения от А. "П.И.", гр.София срещу "Н.Ч." ЕООД обратен
иск с правно основание чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата
934.50 лв.,
дължима поради неизпълнение на договор. С решението е осъдена А. "П.И.", гр.София да заплати на Е.О.Т. сумата от 337.38 лв., направени по делото разноски. С решението
е осъдена Е.О.Т. да заплати на А. "П.И.", гр.София сумата от 150 лв., направени по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ищцата
- Е.О.Т., чрез адв.Св.С., с
която се обжалва решение №320901 от 23.01.2018г., постановено по гр.дело №57256/2016г.
по описа на СРС, ІІ Г.О., 72-ри състав, в частта,
в която е отхвърлен предявения иск с
правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД за разликата над уважения размер от 934.50 лв. до
предявения размер от 1869 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 25.03.2016г. на заледен несвоевременно
почистен участък от републикански път - Пернишко шосе, на 500м.
след КПП – Владая, както и в частта на
възложените в тежест на ищцата разноски. Поддържа се, че решението на
СРС в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е обоснован погрешен извод, че К.А.С.,
водач на увредения лек автомобил - марка Форд,
модел Фиеста, с ДК №*******, с поведението си е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, тъй
като е нарушила разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, движейки се с несъобразена
с пътните условия скорост. Излага се, че СРС се е произнесъл недопустимо по възражение
за съпричиняване, без да е бил надлежно сезиран
с такова от страна на ответника – в подадения писмен отговор не е
предявено такова възражение. Алтернативно, в случай, че съда прецени, че пред
СРС е било направено в преклузивния срок възражение за съпричиняване, се твърди, че същото е неоснователно, тъй като в приетото по делото
заключение на съдебно-автотехническа експертиза е посочено, че първопричината
за настъпилото процесно ПТП е попадането на увреденото МПС в заледен пътен
участък, вследствие на което водачът е изгубил устойчивост над лекия автомобил.
Поддържа се, че въз основа на констатациите на експерта се налага извода, че
процесното ПТП не би се реализирало и съответно ищцата не би претърпяла
имуществени вреди, ако пътният участък е бил почистен, респективно по делото
няма доказателства за причинна връзка между поведението на водача на увредения
лек автомобил и настъпилото ПТП. Моли съда да постанови съдебно решение, с
което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови
друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира присъждане на
разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно
претендирани разноски за адвокатско/юрисконсултско възнаграждение от
въззиваемата страна, като моли същото да бъде редуцирано в размер, предвиден в
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение.
Въззиваемата страна - А. "П.И.", гр.София и третото лице-помагач - "Н.Ч." ЕООД, не депозират писмени отговори и не вземат становище относно постъпилата
въззивна жалба на ищцата.
Постъпила е въззивна жалба от ответника
- А. "П.И.", гр.София, чрез юрисконсулт Г.Н., с която се обжалва решение №320901 от 23.01.2018г., постановено по гр.дело №57256/2016г.
по описа на СРС, ІІ Г.О., 72-ри състав, в частта,
в която е отхвърлен предявения
обратен иск с правно основание чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата
934.50 лв.,
дължима поради неизпълнение на поети задължения по договор за обществена поръчка №РД-38-18/12.09.2015г. с предмет:
"Поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи
при аварийни ситуации/ на републикански пътища на територията на Областно пътно
управление ***. Инвокирани са доводи за
незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната част, като
постановено при неправилен анализ на събраните доказателства и в нарушение на
материалния закон. Твърди се, че съгласно чл.12, ал.7 от договора
за обществена поръчка №РД-38-18/12.09.2015г., сключен с
изпълнител – Обединение „Б.***“ ДЗЗД, в което се включват няколко партньори, сред които и "Н.Ч." ЕООД като солидарно отговорен съдружник, отговарящ за процесния участък,
същият е поел задължение да
предприеме всички необходими действия по осигуряване на безопасни условия за
движение, да поддържа републиканските пътища на договорното ниво, съгласно "Техническите правила за поддържане и ремонт на
пътищата" и "Оперативен план за
зимно поддържане". Сочи се още, че в сключения договор за обществена
поръчка №РД-38-18/12.09.2015г. се съдържа изрична клауза, че при причиняване на ПТП
и/или щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение предмета на
договора изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена отговорност за
причинените вреди. Допълнителни съображения в горния смисъл са изложени и в
становище от 11.04.2019г. и от 01.04.2020г.. Моли съда да постанови съдебно
решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да
постанови друго, с което да уважи предявения обратен иск срещу третото лице-помагач - "Н.Ч." ЕООД. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни
инстанции. Прави възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК
относно претендирани разноски за адвокатско възнаграждение от въззивника, като
моли същото да бъде редуцирано в размер, предвиден в Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение.
Въззиваемата страна - Е.О.Т., не депозира
писмен отговор и не взема становище по постъпилата въззивна жалба на ответника.
Третото лице-помагач - "Н.Ч." ЕООД депозира писмен отговор, в който изразява становище относно
неоснователността на постъпилата въззивна жалба на ответника. Излага се, че при
постановяване на първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен
предявения обратен иск с правно основание чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата
934.50 лв.,
дължима поради неизпълнение на поети задължения по договор за обществена поръчка №РД-38-18/12.09.2015г., първоинстанционният съд е приложил правилно материалния и процесуалния
закон, като се е съобразил и анализирал релевантните за спора факти и
доказателства, отчел е обстоятелството, че с оглед дадени с писма от
15.03.2016г. и от 21.03.2016г. изрични указания на възложителя - А. "П.И.", гр.София,
за преустановяване дейностите по зимно поддържане, включително
и за процесния пътен участък, липсва
виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на изпълнителя, даваща основание за ангажиране на договорната отговорност на "Н.Ч." ЕООД. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и
законосъобразно първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен
предявения обратен иск с правно основание чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата
934.50 лв.,
дължима поради неизпълнение на поети задължения по договор за обществена поръчка №РД-38-18/12.09.2015г..
Предявен е от Е.О.Т. срещу А. "П.И.", гр.София иск с правно основание с правно основание чл.49
вр.чл.45 ЗЗД. Приет е за съвместно разглеждане обратен иск, предявен
от А. "П.И.", гр.София срещу третото лице – помагач - "Н.Ч." ЕООД с правно основание чл.79 ЗЗД.
С оглед петитума на въззивните жалби, с
които съдът е сезиран, приема, че постановеното първоинстанционно решение в
частта, в която е уважен предявения от Е.О.Т. срещу А. "П.И.", гр.София, иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД за сумата от 934.50 лв., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 12.10.2016г. до
окончателното изплащане на вземането, като необжалвано
е влязло в сила и не подлежи на въззивен контрол.
Софийският
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния
съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от
които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Разгледана по същество въззивната
жалба на ищцата - Е.О.Т. е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
и процесуалноправни норми. Решението е и правилно,
в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.49
вр.чл.45 ЗЗД за разликата над уважения размер от 934.50
лв. до предявения размер
от
1869 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди в резултат на ПТП, настъпило на 25.03.2016г. на заледен несвоевременно
почистен участък от републикански път -
Пернишко шосе, на 500м. след КПП – Владая, първостепенният
съд е приел, че ищецът е
доказал фактите, на които основава исковата си претенция. Прието е, че по
делото са доказани всички елементи на сложния фактически състав на чл.49
вр.чл.45 ЗЗД за ангажиране на обезпечително-гаранционната отговорност на ответника - А. "П.И.", гр.София, както и че по делото е доказано наведеното в писмения отговор възражение за съпричиняване на вредите от
страна на увредения участник в произшествието, който с поведението си е нарушил
чл.20, ал.2 от ЗДвП, като се е движил
с несъобразена с пътните условия скорост, по време на годината и на
денонощието, с което е допринесъл
за настъпване на вредоностния резултат, като приноса за настъпването на процесното ПТП е определен на 50
%, с който процент е намален размерът на дължимото обезщетение. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата
на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146
от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства,
като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства
по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът
следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за
частична неоснователност на
предявените искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата на ищцата са изцяло
неоснователни.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:
В конкретния случай от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства се установява, че са налице предпоставките по чл.49 ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност
на А. "П.И.", гр.София, която отговаря деликтно по чл.49 ЗЗД за действията и бездействията на своите служители или на други лица, на които е възложила изпълнението на нейни
задължения, вменени й от законодателството. В конкретния казус ищцата
претендира имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, станало на 25.03.2016г. на заледен несвоевременно почистен участък
от републикански път - Пернишко шосе, на 500м.
след КПП – Владая. В случая от
събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че процесното ПТП е станало на участък от
републикански път, попадащ в урбанизираната територия на София-град,
задължението за осигуряване поддръжката на който е на А. "П.И.", гр.София, съгласно чл.30, ал.1 и ал.3 от ЗП във вр. с чл.48, т.1, б."б. " от
ППЗП. На
ищцата са й причинени имуществени вреди в резултат от неизпълнено законово
задължение на служители на А. "П.И.", гр.София, да стопанисват и
по-конкретно - да полагат системни грижи
за осигуряване нормална целогодишна експлоатация на републиканските пътища, пътните
съоръжения и пътните принадлежности. Решаващият
съдебен състав намира, че от съставения от органите на полицията протокол за
ПТП, показанията на разпитаната в
първоинстанционното производство свидетелка, който
са последователни и безпротиворечиви, и
приетото заключение на съдебно-автотехническа експертиза се установява по
делото, че причините за произшествието са заледяването на пътното платно, което
не е било обработено и отстранено в съответствие с изискванията на Наредба
№РД-02-20-19 от 12.11.2012г. и несъобразената със състоянието и релефа на
пътното платно скорост на движение на увредения лек автомобил,
в резултат от което водачът К.А.С. е изгубила
контрол над управлявания от нея лек автомобил марка
Форд, модел Фиеста, с
ДК №*******, и е самокатастрофирала
в дясно в скат, при което автомобилът се е
преобърнал извън пътя. Противно на поддържаното във въззивната жалба настоящият състав счита за основателно направеното от ответника възражение за
съпричиняване на причинените от процесното ПТП имуществените вреди. Съобразно
дадените с т.7
от Постановление №17/1963 г. на Пленума на ВС тълкувателни разяснения за
правилото за съпричиняване по чл.51, ал.2 от ЗЗД, такова е налице, когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е.
когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали
поведението му като цяло е било противоправно. В случая от приетото по делото заключение
на съдебно-автотехническа експертиза, която
съдът кредитира като обективно изготвена и неоспорена от страните в хода на
съдебното производство, и допълнителните обяснения на експерта в съдебно
заседание, се установява, че при движение с по-ниска скорост, от тази с която превозното средство е преминало през заледения
участък, водачът най-вероятно би предотвратила настъпването на
произшествието. Следователно действителната скорост е надвишавала критичната скорост за завоя при този пътен участък. С оглед на изложеното въззивният съд намира, че водачът на увредения лек автомобил, макар и да се е движел с разрешената за населено
място скорост, е нарушила разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП поради несъобразяване на
скоростта със състоянието на настилката и релефа на пътното платно. Поради това
въззивният съд приема, че в случая е налице съпричиняване на вредите на
автомобила и съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД обезщетението следва да се намали. Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че по делото не е доказано
при условията на пълно и главно доказване противоправното поведение на водача на увредения лек автомобил за настъпилото ПТП. След като прецени подробно причините, довели до настъпилото
ПТП и вредите, съдът приема, че е налице 50 % съпричиняване, поради което обезщетението за имуществени
вреди, възлизащо на сумата от 1869 лв.
/съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза/, следва да се намали с посочения процент на съпричиняване. Неоснователен се явява иска с
правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД за разликата над уважения размер от 934.50 лв. до
предявения размер от 1869 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 25.03.2016г. на заледен несвоевременно
почистен участък от републикански път -
Пернишко шосе, на 500м. след КПП – Владая. Първостепенният съд като е достигнал до същия правен
извод и е отхвърлил предявения главен иск с правно основание чл.49
вр.чл.45 ЗЗД за разликата над уважения размер от 934.50
лв. до предявения размер
от
1869 лв., в т.ч. и в частта за разноските, които са присъдени на
ищцата и на ответника, изчислени при съобразяване с уважената, респективно
отхвърлената част на предявения иск /чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК/, е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт в тази част, който на основание чл.271,
ал.1 от ГПК следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора по жалбата на ищцата право на разноски
има въззиваемата страна - А. "П.И.", гр.София, но поради липса на заявена в този смисъл претенция не
следва да се присъждат разноски в нейна полза.
По въззивната
жалба на ответника - А. "П.И.", гр.София:
Разгледана по същество въззивната
жалба на ответника е ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение в частта, в която е отхвърлен предявения обратен иск с
правно основание
чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата 934.50 лв., дължима поради неизпълнение на поети задължения
по договор
за обществена поръчка №РД-38-18/12.09.2015г. с предмет: "Поддържане /превантивно,
текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на
републикански пътища на територията на Областно пътно управление ***, първостепенният съд е приел, че по делото е
доказано, наличието на изрични указания на възложителя за
преустановяване на дейностите по
зимно поддържане, включително за процесния пътен участък, поради което не е налице виновно неизпълнение на договорно
задължение от страна на изпълнителя и респективно
липсва основание за ангажиране на неговата договорна отговорност. Така
обоснованият краен извод на СРС за неоснователност на предявения обратен иск
въззивният съд счита за несъответстващ на събраните доказателства и направен
след неправилно тълкуване на сключения между страните договор за обществена поръчка №РД-38-18/12.09.2015г. и при неправилно прилагане на материалния закон.
Изложените във въззивната жалба на ответника доводи са изцяло основателни
поради следните съображения:
В конкретната хипотеза от приетия по делото като
доказателство договор
за обществена поръчка №РД-38-18/12.09.2015г. се установява,
че "Н.Ч." ЕООД,
което участва в Обединение "Б.***" ДЗЗД, е
приело, след обществена поръчка изпълнение на
дейностите "поддържане, текущ ремонт, зимно поддържане. Поддържане
/превантивно, текущо, зимно и ремонтно -възстановителни работи при аварийни
ситуации/ на републикански пътища на територията на Областно пътно управление ***.
Съгласно чл.12, ал.7 от договора, ответникът по обратния иск - "Н.Ч." ЕООД,
в качеството му на солидарно отговорен съдружник в ДЗЗД "Б.***", се е
задължил да изпълнява възложената работа при спазване изискванията на
"Технически правила за поддържане и ремонт на пътищата", издадени от
Национална А. "П.И. -
2009г. и "Оперативния план за зимно поддържане на републиканската пътна
мрежа". Съгласно клаузите на договора изпълнителят
е длъжен да предприеме всички необходими действия
за осигуряване на безопасни условия за движение, както и опазване на пътищата и
пътните принадлежности, длъжен е да започва работа веднага след появяване на
необходимост от това и да отговарят за поддържането на републиканските пътища в
добро експлоатационно състояние. В случая от
анализа на събраните пред първата инстанция доказателства, подробно анализирани
по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт, е установено, че е налице причинна
връзка между заледения участък на пътното платно и настъпилото процесно ПТП. Процесният
пътен участък не
е бил приведен в състояние, което да позволява безаварийно движение на МПС, като допуснатото заледяване на пътния учасък е
станало причина за реализиране на процесното ПТП.
Съгласно чл.33 от сключения договор за обществена поръчка №РД-38-18/12.09.2015г. при
причиняване на пътно-транспортно произшествие и/или възникване на щета в
резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение предмета на договора,
както и на всички нормативни и технически изисквания, които следва да се спазват
при изпълнението на този договор, изпълнителят носи пълна имуществена и
неимуществена отговорност за причинените вреди. Доводът на третото лице-помагач – ответник по обратния иск, че към датата
на процесното ПТП - 25.03.2015г.,
е бил уведомен от възложителя, че дейността зимно поддържане се приключва, не
може да бъде споделен, доколкото на изпълнителя - Обединение
"Б.***" ДЗЗД, в което дружество - "Н.Ч." ЕООД
е солидарно отговорен съдружник,
е възложено текущо и превантивно поддържане на републиканските
пътища на територията на Областно
пътно управление ***. Понятието "поддържане на
пътища" е дефинирано в §1, т.14 от ДР на ЗП и
е доразвито в чл.47 от ППЗП и
включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална
експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите
съоръжения и принадлежности.
По тези съображения въззивният съд счита,
че по делото е доказано виновно неизпълнение на поетите със
сключения договор
за обществена поръчка №РД-38-18/12.09.2015г. задължения от
страна на "Н.Ч." ЕООД, солидарно
отговорен съдружник в Обединение "Б.***" ДЗЗД, и е налице основание за ангажиране на неговата договорна отговорност.
Предявеният обратния
иск е основателен и доказан за сумата от 934.50
лв., ведно със законната лихва за забава върху главницата, от датата на предявяване
на обратния иск - 30.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
По изложените по-горе правни аргументи и поради
несъвпадения на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд обжалваното решение, в частта, в която е отхвърлен предявения обратен иск с
правно основание
чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата 934.50 лв., дължима поради неизпълнение на поети
задължения по договор
за обществена поръчка №РД-38-18/12.09.2015г., като неправилно и
незаконосъобразно следва да бъде
отменено на основание чл.271, ал.1 от ГПК и вместо него следва да се
постанови друго, с което да се уважи изцяло предявения обратен иск.
С оглед изхода от правния спор по жалбата на въззивника –
ответник същият има право на разноски. В полза на въззивника - А. "П.И.", гр.София, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение,
като на
основание чл.78, ал.1 вр. с ал.8 ГПК (изм. и доп.,бр.8/24.01.2017г.) въззивният съд определя юрисконсултско
възнаграждение за въззивника - А. "П.И.", гр.София, в размер на по 100.00
лв. за всяка съдебна инстанция, съгласно чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, чийто размер се определя с оглед фактическата и правна сложност
на спора и при съобразяване с извършените от процесуалния представител правни
действия. Третото лице – помагач - "Н.Ч." ЕООД, който е ответник по обратния иск, следва да бъде
осъден да заплати на въззивника -
А. "П.И.", гр.София, който е ищец по
обратния иск, разноски
за двете инстанция за
юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 200.00
лв., както и на основание чл.78, ал.1
от ГПК разноски за платена държавна такса пред СРС в
размер на 50 лв. и платена държавна такса пред СГС в размер на 50 лв. или общо
сумата от 100.00 лв..
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №320901 от 23.01.2018г., постановено по гр.дело №57256/2016г.
по описа на СРС, ІІ Г.О., 72-ри състав, в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от Е.О.Т. срещу А. "П.И.", гр.София, главен иск с правно
основание чл.49
вр.чл.45 ЗЗД за разликата над уважения размер от 934.50
лв. до предявения размер
от
1869 лв., в т.ч. и в частта за разноските, които са присъдени на
ищцата и на ответника, изчислени при съобразяване с уважената, респективно
отхвърлената част на предявения иск /чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК/.
ОТМЕНЯ решение №320901 от 23.01.2018г., постановено по гр.дело №57256/2016г.
по описа на СРС, ІІ Г.О., 72-ри състав, в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения А. "П.И.", гр.София срещу "Н.Ч." ЕООД обратен
иск с правно основание чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата
934.50 лв.,
дължима поради неизпълнение на договор, и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "Н.Ч." ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, комплекс "*******; да заплати на А. "П.И.", гр.София, с ЕИК *******, с адрес: гр.София, бул.”*******; на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД сумата от 934.50
лв.,
представляваща обезщетение за
имуществени вреди вследствие неизпълнение на задължения по договор №РД-38-18 от
12.09.2015г., ведно със законна лихва от датата
на предявяване на обратния иск - 30.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата; на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 100.00 лв.,
сторени разноски пред двете съдебни инстанции, както и на основание чл.78, ал.8
от ГПК сумата от 200.00 лв., юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./
2./