Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1526 24.09.2019 година
гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XXII-ри административен
състав,
на двадесет и четвърти септември
две хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря И. Л.
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 2314 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.111
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба на С.Р.Т., ЕГН **********, понастоящем в Затвора
Бургас против заповед №976 от
12.09.2019г. на Началника на Затвора –Бургас, с която
на основание чл. 101, т.7 във вр. с чл.102, ал.2, предл.2 от ЗИНЗС, му е
наложено дисциплинарно наказание “изолиране в наказателна килия за срок от 14
денонощия“.
Жалбоподателят, редовно уведомен
се явява лично. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна. Не ангажира
доказателства.
Ответникът по жалбата –началник на
затвора в гр.Бургас, редовно
уведомен, се явява лично. Счита жалбата за неоснователна. Моли заповедта да се
потвърди. Представя административната преписка по издаване на оспорения
административен акт.
Административен съд - Бургас, като
взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и
закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл.111, ал.1 ЗИНЗС, от лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла
на чл.147, ал.1 АПК, атакува индивидуален административен акт, съдържа
необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
От представената административна
преписка се установява, че на 04.10.2018 г. при претърсване на
спално помещение № 221, обособено като наказателна килия, в долния ляв ъгъл на
перваза в санитарното помещение в обособен тайник е открит мобилен телефон без
преден панел и СИМ-карта. Телефонът е бил с батерия, работещ. По повод на
лишеният от свобода посочва, че телефонът не е негов и предполага, че е на друг
лишен от свобода, който е бил в същото помещение. Проведен е разговор с ДГН се
установява, че преди настаняването на жалбоподателя в наказателната килия е
извършена проверка и не са установени забранени вещи. Непозволените вещи са
иззети с протокол№ 002560 от 04.10.2018г. За случая надзирателят докладвал на
началника на затвора /вж. докладна записка, вх.№5080/04.10.2018г./.
По случая била извършена и
проверка, резултатите от която са обективирани в докладна записка от инспектор
„СДВР“ от 07.11.2018 г. Проверката е приключила със заключението, че лишеният
от свобода Бонев е извършил грубо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.96,
т.3, чл.97, т.3 и във вр. с чл.100, ал.1 ЗИНЗС, като е държал неразрешен
предмет - мобилен телефон, за което е направено предложение до началника на
затвора да му бъде наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна
килия за срок до 14 денонощия“.
Извършеното нарушение и резултатите от
проверката са мотивирали началника на затвора в гр.Бургас да издаде заповед, с
която да наложи на лишения от свобода Петър Димитров Бонев дисциплинарно
наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“, която е
предмет на оспорване в настоящото производство.
При така установените факти се
налагат следните правни изводи:
На първо място, заповед № 976 от 12.09.2019
година е издадена от компетентен орган- Началник на Затвора-Бургас, съобразно
нормата на чл.104, ал.1 ЗИНЗС и е в предвидената от закона писмена форма.
На второ
място, при произнасянето си органът - началникът на затвора в гр.
Бургас, не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Преди да наложи наказанието, началникът е изслушал нарушителя,
съобразно изискванията на чл.105, ал.1 ЗИНЗС, за което е съставен
протокол и е извършена проверка по случая. Спазени са
установените в чл.
106 от ЗИНЗС срокове
за издаване на заповедта.
С оглед установените по делото
релевантни факти, заповедта е съобразена с материалния закон.
Няма спор, че жалбоподателят С.Р.Т.
изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в гр. Бургас.
Съгласно разпоредбата на чл.
100, ал.1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние – действие или бездействие,
извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред,
уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно
отношение към служители или лишени от свобода.
Според чл.
100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС за дисциплинарно нарушение се смята неизпълнението на
задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този
закон, а
според чл.
97, т.5
от ЗИНЗС
лишените от свобода не могат да употребяват
наркотични вещества.
Настоящият съдебен състав намира факта на
извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани. Извършването
на дисциплинарното нарушение от жалбоподателя се установява от извършената
проверка на жалбоподателя, съгласно която след проверка с два теста е
установена употреба на различни наркотични вещества- метамфетамин и мархуана.
Тестовете са положителни и това обстоятелство не се оспорва от страните.
Жалбоподателят твърди, че е приемал Ксанакс, което е психотропно вещество и е
дал отражение върху тестовете. Активното вещество на ксанакса е алпразолам със систематично наименование
8-хлор-1-метил-6-фенил4Н-S-триазоло- [4,3-а][1,4]-бензодиазепин е включено в
Приложение 3 от
НАРЕДБА за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, а тетрахидроканабинола и Метамфетамин със систематично наименование
N-метил-1-фенилпропан-2 -амин в Приложение 1 от същата Наредба. Видно от
изложеното при класифицирането им е налице съществено различие, като първите са
допустими за употреба за разлика от вторите, които са високорискови наркотични
вещества. Тестовете са специализирани за изследване конкретно на
тетрахидроканабинол и метамфетамин и установяват положителна проба на тези
вещества, а евентуалното повлияване от предписания медикамент не се установи по
делото.
С оглед установените по делото релевантни
факти съдът приема, че лишеният от свобода С.Р.Т. е нарушил предвидената в чл.
97, т.5
от ЗИНЗС
забрана за лишените от свобода да употребяват
наркотични вещества.
Наложеното наказание е съобразено с
разпоредбата на чл. 102, ал.2 от ЗИЗНС, според която дисциплинарното наказание
по чл. 101, т.7, а именно изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия
може да се налага само при извършване на дисциплинарни нарушения по чл. 100,
ал.2, т.4, 6, 7 или 8, а в останалите случаи – по чл. 100, ал.2, т.1, 2, 3 или
5 при системност на съответните нарушения. Видно от мотивите на заповедта на
жалбоподателя са наложени четири дисциплинарни наказания. От представените по
делото доказателства е видно, че със заповед №202 от 19.06.2019г., заповед №201
от 19.06.2019г., Заповед №592 от 11.06.2019г., Заповед 390 от 18.04.2019г. са
вменени нарушения по чл.
100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС, за които са наложени съответните дисциплинарни наказания. Така
квалифицирано нарушението попада в изключението по чл. 102, ал. 2, предл. второ от ЗИНЗС и се квалифицира като системно неизпълнение на задълженията или неспазване на
ограниченията, предвидени в ЗИНЗС.
Предвид изложените съображения лишеният от
свобода е извършил дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл.96, т.3, чл.97, т.5 и във вр. с чл.100, ал.2, т.5 ЗИНЗС, за това че е употребил наркотични вещества, което е констатирано на
30.07.2019г., 14,30ч. като нарушението е извършвано системно, поради което
правилно е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за
срок до 14 денонощия“.
По тези съображения, съдът намира,
че заповедта е законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
Жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати дължимата за производството държавна такса в размер на 10.00
/десет/ лева.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.111, ал.6, т.1 от ЗИНЗС, Административен съд-Бургас, XXІІ състав,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА заповед № 976
от 12.09.2019 година на началника на Затвора в гр. Бургас, с която на основание
чл. 101, т.7, във вр. с чл.102, ал.2 ЗИНЗС, на С.Р.Т., понастоящем в затвора в
гр. Бургас, е наложено дисциплинарно наказание “изолиране в наказателна килия
за срок от 14 денонощия“.
ОСЪЖДА С.Р.Т., понастоящем в
затвора в гр.Бургас, да заплати на Административен съд-Бургас държавна такса в
размер на 10.00/десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: