№ 32504
гр. София, 17.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110133190 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от А. М. Ч. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД установителни
искове с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на
клаузите от договор за потребителски кредит № ************ от 25.10.2022 г.,
предвиждащи заплащането на такса за допълнителна услуга „фаст“ за приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит и неговото изплащане, както
и такса за допълнителна услуга „флекси“ за право на промяна на погасителния план на
кредита, обективно съединени с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 50 лева, представляваща недължимо платена сума въз основа
на недействителните договорни клаузи, от която 15 лева по услуга „фаст“ и 35 лева по
услуга „флекси“, заявена като частична претенция от общо заплатената сума по тези услуги
в размер от 1 100 лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 15.06.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на кредитополучател и ответника
Профи Кредит България“ ЕООД, в качеството му на кредитор, е сключен договор за
потребителски кредит № ************ от 25.10.2022 г. за предоставяне в полза на А. Ч. на
паричен кредит в размер на сумата от 1 000 лева. Посочва се, че заемната сума е реално
предадена на ищеца. Поддържа се, че съгласно раздел V от договора за паричен заем
кредитополучателят ще ползва две допълнителни услуги, а именно „фаст“ , предоставяща на
потребителя правото на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и
„флекси“, предоставяща на потребителя правото на промяна на погасителния план на
кредита, за които услуги Ч. дължи заплащането в полза на кредитора на допълнително
възнаграждение, съответно в размер на сумата от 400 лева и на 700 лева или в общ размер
от 1 100 лева посредством разсрочването й и включването й в съответните погасителни
вноски по договора за заем. В исковата молба се излага, че тази сума е изплатена заедно с
целия кредит от ищеца в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД. Ч. оспорва
действителността на договорните клаузи, въвеждащи като задължение за кредитополучателя
заплащането на таксите за процесните две допълнителни услуги, намирайки, че същите са
включени в съдържанието на договора в пряко нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно
която кредиторът не може да събира от потребителя такси и комисионни за действия по
усвояване и управление на кредита. Счита също, че с оглед размера им, равняващ се на
1
повече от 100 % от размера на отпуснатата главница, както и предвид липсата на
предоставена насрещна услуга, тези такси задължават кредитополучателя да заплати
необосновано висока такса за услуги, които реално не получава, което прави договорните
клаузи неравноправни по см. на чл. 146, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, доколкото и не са
индивидуално уговорени. Ищецът поддържа, че е налице и заобикаляне на изискванията на
ЗПК относно наличието на съществен елемент от съдържанието на договора за паричен
заем, а именно ясно определен и посочен годишен процент на разходите по кредита (ГПР).
Твърди, че в процесния договор липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, без
включване на разходите за допълнителните услуги, което води до заобикаляне на
изискването на посочената разпоредба, както и до размер на ГПР над максимално
допустимия съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Намира, че таксите за услугите
„фаст“ и „флекси“ представляват по същество допълнителна печалба за кредитора, надбавка
към главницата, която се плаща периодично, поради което следва да е част от ГПР, което в
случая не е осъществено. Ето защо е налице основание да се приеме, че целият договор за
паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В исковата молба се посочва, че
последният не отговаря и на законовите изисквания откъм форма, установени в чл. 10, ал. 1
ЗПК, тъй като размерът на шрифта, с който е изготвен договорът е под минимално
изискуемия от 12, на ищеца не е предоставен препис от Общите условия, а договорът е
останал неподписан от А. Ч. на всяка страница. С оглед изложеното, последният, респ.
оспорените клаузи от същия са недействителни, а платените въз основа на тях суми –
подлежащи на връщане на основание чл. 23 ЗПК. С тези съображения ищецът отправя
искане за прогласяване нищожността на клаузите от договор за потребителски кредит №
************ от 25.10.2022 г., предвиждащи заплащането на такса за допълнителна услуга
„фаст“ за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит и
неговото изплащане, както и такса за допълнителна услуга „флекси“ за право на промяна на
погасителния план на кредита, както и за заплащане на сумата от 50 лева, представляваща
недължимо платена сума въз основа на недействителните договорни клаузи, от която 15 лева
по услуга „фаст“ и 35 лева по услуга „флекси“, заявена като частична претенция от общо
заплатената сума по тези услуги в размер от 1 100 лева, ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.06.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „Профи
Кредит България“ ЕООД, чрез пълномощника си юрк. Г П, оспорва исковите претенции
като необосновани и недоказани. Не спори, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит № ************ от 25.10.2022 г., по силата на който ответното
дружество е предоставило на ищеца паричен заем в размер на сумата от 1000 лева срещу
задължението на Ч. да върне същия заедно с договорна възнаградителна лихва и
възнаграждения за закупени допълнителни услуги „фаст“ и „фрекси“. Твърди, че всички
условия по договора за паричен заем са предварително уговорени между страните.
Поддържа, че в случая е налице съгласие за предоставяне в полза на кредитополучателя на
допълнителни услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане и становище по искането за
отпускане на кредита и във възможността същият да променя първоначално уговорените
падеж, размер на вноска и ежемесечно плащане на вноски, срещу възнаграждение за
кредитора. Посочва, че в случая по искане на ищеца и към момента на подписване на
договора реално е предоставена допълнителната незадължителна услуга по приоритетно
разглеждане на искането му за отпускане на кредит, като представители на „Профи Кредит
България“ ЕООД са извършили всички необходими действия за проучване на
кредитоспособността му, подготвили са относимите документи са сключили договора в
максимално кратки срокове, което обуславя дължимостта на таксата за услуга „фаст“.
Оспорва наличието на твърдяното противоречие на процесните договорни клаузи с
разпоредбата на чл. 10а ЗПК, считайки, че в случая не се касае за такси за действия,
2
свързани с усвояване и управление на кредита, чието събиране от потребителя е забранено
по арг. от чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Намира уговарянето на допълнителните услуги за допустимо
такова. Поддържа, че таксата за усвояване на кредит представлява сума, която се заплаща от
потребителя за това, че му е отпусната заемната сума, а таксата за управление за
административните разходи по управление на кредита и са част от самата дейност по
кредитиране, поради което като разходи подлежат на включва в цената на кредитния
продукт. В настоящата хипотеза обаче уговореното в полза на ответника възнаграждение за
предоставени допълнителни услуги не е такса за дейност, касаеща усвояването и
управлението на кредита, а закупуването на самите услуги е в съответствие с предвидената
възможност за това по чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Поддържа, че тези услуги се предоставят
единствено по волята на потребителя, видът на действието, за което са дължими, е уговорен
в договора и в общите условия и са с определен размер. С отговор на исковата молба
ответникът оспорва по основание и размер и осъдителната искова претенция за връщане на
даденото въз основа на оспорените договорни клаузи. С тези доводи „Профи Кредит
България“ ЕООД отправя искане за отхвърляне на исковете като неоснователни и
недоказани. Претендира присъждане на разноските по делото.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове,
както следва:
По установителните искове с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
сключването между него и ответното дружество на процесния договор за паричен заем №
№ ************ от 25.10.2022 г. и неговото конкретно съдържание – права и задължения на
страните, в частност уговарянето на клаузи, предвиждащи задължение за кредитополучателя
да заплати на кредитора такса за допълнителна услуга „фаст“ за приоритетно разглеждане
на искането за отпускане на потребителски кредит и неговото изплащане, както и такса за
допълнителна услуга „флекси“ за право на промяна на погасителния план на кредита, както
и, че процесните договорни клаузи са недействителни на посочените основания.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
действителността на договорните клаузи – съответствието й със законовите разпоредби и с
добрите нрави, индивидуалното им уговаряне, както и реалното предоставяне на
насрещните услуги, за които последни две обстоятелства ответникът не сочи доказателства.
С оглед съвпадащите твърдения на страните и конкретното оспорване, проведено с
отговора на исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът отделя като
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че между А.
М. Ч. и „Профи Кредит България“ ЕООД е сключен договор за паричен заем №
************ от 25.10.2022 г., по силата на който на ищеца е предоставена в заем парична
сума от 1 000 лева; уговарянето с договора на такса за допълнителна услуга „фаст“ за
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит и неговото
изплащане, както и на такса за допълнителна услуга „флекси“ за право на промяна на
погасителния план на кредита.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че
ответното дружество е получило процесната сума, както и, че това е осъществено при липса
на правно основание.
При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да установи наличието на
основание за получаване и последващо задържане на сумата.
По доказателствените искания:
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи описаните в т. I от
3
доказателствените искания в исковата молба материали, следва да бъде уважено единствено
в частта относно представяне на заверен препис от договора за паричен заем, погасителния
план към същия и стандартен европейски формуляр. В останалата част – относно
представяне на счетоводна справка за всички извършени плащания, разписки, извадки от
счетоводните книги, искането следва да бъде оставено без уважение, доколкото по реда на
чл. 190 ГПК страната може да бъде задължена да представи конкретен съществуващ
документ, за който се твърди, че е в нейно държане, с оглед прилагане на правните
последици по чл. 190, ал. 2 ГПК в случай на неоснователното му непредставяне, като в
настоящата хипотеза се касае за документи, които да бъдат изготвени от ответното
дружество, както и за такива, за които не се твърди да са изготвени и да се намират в негово
държане.
Като относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, с оглед
разпределената между страните доказателствена тежест, както и предвид изричното
оспорване от ответника, следва да бъдат уважени исканията на ищеца за снабдяване със
съдебно удостоверение за пред БНБ, но единствено по отношение предоставяне на
информация от Централния кредитен регистър, касаеща данни за сключването и движението
по процесния договор за паричен заем, доколкото информацията за всички правоотношения
между страните е неотносима към настоящото дело, свързано с твърдения за едно
правоотношение, породено от конкретен договор, както и искането за допускане
изслушването на съдебносчетоводна експертиза по въпросите, формулирани в исковата
молба, с изключение на въпрос № 4, който съдът намира за неотносим към предмета на
делото, като при отговор на въпрос № 3 вещото лице да посочи какъв е размерът на ГПР по
договора и какви величини участват при формирането му – съгласно уговореното в договора
и какъв би бил размерът му в случай, че при определянето му бъдат взети предвид наред с
договорната лихва и всички такси по договора, в т.ч. таксите за услуги „фрекс“ и „флокси“.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.11.2023 г. от
09:40 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис
от депозирания писмен отговор.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответното дружество в двуседмичен
срок от получаване на съобщението с препис от настоящото определение да представи
заверени преписи от договор за паричен заем № ************ от 25.10.2022, погасителния
план към същия и стандартен европейски формуляр, като му УКАЗВА, че при
неоснователното им непредставяне в указания срок с оглед останалите обстоятелства по
делото съдът може да приеме за установени обстоятелствата, за чието установяване страната
е създала пречки, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца в останалата му
част.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца съдебно удостоверение, което за му послужи пред
Българската народна банка, Управление „Банково“, Дирекция „Регистри“, по силата на
което да се снабди с информация относно наличието на сключен договор за паричен заем №
************ от 25.10.2022, с ЕИК: **** и движението по него между страните А. М. Ч., с
ЕГН: ********** и „Профи Кредит България“ ЕООД, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ищеца в останалата част – по отношение на всички останали договора за
потребителски кредит, сключени между страните.
4
ДОПУСКА по искане на ищеца изслушване на съдебносчетоводна експертиза по
въпросите, формулирани в исковата молба, с изключение на въпрос № 4, като вещото лице
работи въз основа на материалите по делото и след проверка в счетоводството на
ответното дружество, като при отговор на въпрос № 3 вещото лице да посочи какъв е
размерът на ГПР по договора и какви величини участват при формирането му – съгласно
уговореното в договора и какъв би бил размерът му в случай, че при определянето му бъдат
взети предвид наред с договорната лихва и всички такси по договора, в т.ч. таксите за
услуги „фрекс“ и „флокси“.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И Л Д, включен в Списъка на специалистите, утвърдени за
вещи лица за съдебния район на Софийски градски съда за 2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 320 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебно
заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5