Присъда по дело №616/2015 на Окръжен съд - Бургас

М  О  Т  И  В  И

                                                   към

присъда №261 от 15.12.2015г. по НОХД № 616/2015г. по описа на БОС

 

Съдебното производство по делото е образувано по внесен в  съда обвинителен акт на БОП с обвинения за извършени от  М.С.Д.   престъпление по чл.144, ал.3 от НК и в съучастие с  Д.Т.Д. престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 4 , вр, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал.1, вр, чл. 20, ал. 2 от НК.

Делото се поставя за разглеждане пред Окръжен съд, гр.Бургас за втори път,  след като с решение № 85 от 29.06.2015г. по ВНОХД № 69/2015 г. на Апелативен съд, гр.Бургас е отменена присъда №42 от 05.03.2015г. по НОХД№1165/14г. по описа на Окръжен съд, гр.Бургас и делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание.

 Представителят на БРП поддържа обвиненията срещу подсъдимите,  които намира за безспорно доказани от събраните по делото доказателства. Пледира  подсъдимите да бъдат признати за виновни, като им бъдат наложени наказания лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК – за престъплението по чл. чл. 142, ал. 3 от НК – за срок от по три години за всеки от двамата, а за престъплението по чл.144, ал.3 от НК подс.М.Д. да бъде осъден на  една година лишаване от свобода.

Двамата подсъдими отричат извършването на деянията и молят да бъдат признат за невинни и оправдани   по повдигнатите им обвинения. В пледоарията си защитниците им излагат съображенията си  за недоказаност на обвиненията и пледират за постановяване на оправдателна присъда.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните в съдебното производство доказателства, съдът приема за установено следното:

 

ФАКТИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА:

В средата на м.юни 2013г. изчезнал кафяв 10 годишен впрегателен кон на име „Вихър“,  собсвеност на подс.М.Д. и брат му- бащата на подс. Д.Д.. По-късно изчезнали още 7 коня на жители на с.К.. Свид. Х.И. посредничел при продажба на коне от същото село и подс. Д.Д. се съмнявал, че този свидетел е замесен в изчезването на коня“Вихър“.

На 26.12.2013г., около обяд подс. Д.Д. бил в кръчма в с.Н.П., където отишъл да пие кафе и свид. Х.С.И..  Подс. Д.Д., племенник на подс. М.Д. , се съмнявал, че свид. Х.И. е замесен в изчезването на коня и попитал свидетеля  дали знае  нещо. Свид. Х.И. му отговорил, че не знае. Подсъдимият повторил въпроса си и след като отново получил отрицателен отговор казал, че ще стане да го набие. Свидетелят излязъл от заведението.

Същата вечер след 18 часа свид. Х.  И. посетил същата кръчма с  приятелите си – свидетелите М.М., М.И. и Т.Р.. Когато видял свид.Хр.И. подс. Д.Д. излязъл от заведението.

След около 20 минути същият подсъдим се върнал в кръчмата, отишъл до свид. И. и го извикал да излезе отвън пред заведението, защото чичо му (подс. М.Д.), искал да го пита нещо. Свид. Хр.И. и подсъдимият излезли пред кръчмата. Там подс.Д.Д. му казал да отидат до колата, която била паркирана на около 20м. от заведението. Свидетелят отказал. Подсъдимият отново го приканил да отидат до колата, където чичо му искал нещо да го пита, но свид. Х.И. отново отказал. Тогава подсъдимият го хванал за лакътя на лявата ръка и дърпайки го, го завел до лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф 3“, с рег. № А ** КК. Подс. Д.Д. отворил шофьорската врата (автомобила бил с две врати), а седящия на предната дясна седалка подс. М.Д. казал на свидетеля да влиза и хващайки го за яката на якето го задърпал навътре в купето. В същото време, подс.Д. Д. започнал да го удря с юмруци в лявата част на тялото под ребрата и бута към вътрешността на купето. Така свид.Хр.И. бил вкаран през предна лява врата в колата, стъпил на седалката на шофьора и седнал на задната седалка.

В автомобила, свид. М. Д. питал свид.Хр. И. къде е изчезналият му кон, но последният му отговарял, че не знае. Свид.Хр.И. отрекъл да е  ходил на пасището, където уж го бил видял свид.И.. След чутото подс.М. Д. казал на подс. Д.Д. : „Давай, карай, тази вечер ще го убием.“  Управляваният от подс.Д.Д. автомобил потеглил  и се насочил към края на селото.

Докато пътували свид.Хр.И. продължавал да им обяснява че е взел коня и не знае къде. Подминали последните къщи и спрели до мост, в близост  до язовирна стена. Подс. Д. изгасил фаровете на автомобила, казал на свидетеля да слиза и хващайки го за якето го издърпал през седалките. Подсъдимите отново го питали къде коня. Подс.М.Д. хванал свид.Хр.И. за дясната ръка , а подс.Д.Д. му нанесъл три юмручни удара в лицето. Когато не получили удовлетворяващ отговор подс. М. Д. казал на племенника си:“Вземи въжето да го вържем на едно дърво. Тази вечер ще го убием!“. Подс. Д.Д. взел въже от багажника на автомобила и държейки го всеки за едната ръка тръгнали в посока към гората. На около 15м. след моста  подс. Д Д. извадил нож и с него започнал да боде десния хълбок  на свид. И., но не го пробол. След това същия подсъдими   хванал лявото ухо на свид.Хр. И. и опрял ножа между ухото и главата на свидетеля. Свидетелят  си дръпнал главата на другата страна и тогава същия подсъдим  насочил ножа към ръцете на пострадалия. Държейки го за лявата ръка подс. Д. Д. порязал възглавничката на палеца на същата ръка на свид.Хр.И., който не изпитал болка. През цялото време двамата подсъдими продължавали да задават въпроси на свидетелят за изчезналия им кон. Когато същият подсъдим с ножа порязал възглавничката на дясната ръка, която държал подс. М. Д., свидетелят го заболяло, дръпнал се рязко, отскубнал се от двамата подсъдими и побягнал в посока към селото.

Като изминал няколко метра той паднал, където останали шапката и запалката му, намерени на следващия ден при оглед на местопроизшествието, след което станал и продължил да бяга към селото. Двамата подсъдими побегнали след него , но като не го настигнали след около 10-15метра се отказали. В селото свид. Хр.И. се обадил на свид.Т.Р., а той на брат му- полицейския служител от РУП-Приморско, който подал сигнала за случилото се на тел. 112.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, съдържащи се  в показанията на свид.Х.И. пред настоящия състав и приобщените му показания от досъдебното производство, от показанията на свидетелите К.П., Ж.Д.,  К.В., А.Б. , А. К., частично в показанията на свидетелите М.М., М.И., Т.Р., М.Х. , Я. И. и в обясненията на подсъдимите; от заключенията на вещите лица , изготвили съдебномедицинска експертиза № 443/2013г., техническа, съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства; от приложените към досъдебното производство протоколи за огледи  и за освидетелстване , ведно с фотоалбуми към тях, както и в останалите писмени доказателства и от предявените  по делото веществени доказателства.

Според обясненията на двамата подсъдими съмненията им за участието на пострадалия в изчезването на коня им се подклаждало от обстоятелството, че няколко месеца по-рано подс.Д.Д. видял до стопанството им свид.Хр.И., заедно с лице от Ямболско, което изкупувало коне. На въпроса на същия подсъдим какво е търсил там, свид. И. отговорил, че свид.Д. И. го бил пратил да търси неговите коне, а не да гледа за  коня на подсъдимите. Същия ден този подсъдим срещнал свид.Д.И., който отрекъл да е пращал пострадалия да му търси конете. 

Според обясненията на подс.Д.Д., той още в заведението казал на пострадалия, че чичо му го чака в колата за да отидат тримата с до И. и да говорят за случая , когато свид.И. уж бил пратен от свид. И. да търси на последния конете. Свид.Хр.И. се съгласил, излязъл от заведението, качил се в колата и тръгнали за И..  Подс. М.Д. обаче, твърди друго. Според него, той е   решил и казал да отидат  при И., едва когато пострадалият е бил  вече в автомобила и два пъти е отрекъл да знае къде им е коня, а като е чул, че ще се ходи при И. нищо не казал.

Според тези твърдения на двамата подсъдими свид.Хр.И. сам и доброволно е тръгнал с тях. Целта на съвместното им пътуване с автомобила била  да отидат до дома (кашлата) на свид.Д. И., където да се срещнат с него и той  да потвърди или отрече пред свид.Хр.И. дали го е пращал да му търси конете. Според  подсъдимите те са сигнали с  автомобила до края на  селото, защото свид.И. живеел в кашла на около 150м. извън селото, до която се стига по черен път или още  по-направо - по пътека. Тези обстоятелства са потвърдени и от свид.И., но с уговорката, че черния път е неизползваем само когато е валяло, защото почвата е глинеста и е хлъзгаво.

При тази версия обаче не обяснява защо, ако пострадалият е тръгнал доброволно за къщата на И., след излизане от автомобила той е бил държан, удрян, заплашван да бъде вързан за дърво, рязан по дланите, вместо да продължат към желаната от тримата среща със свидетеля и се разберат дали той лъже.

Видно от фотоснимките, приложени към протоколите за оглед на местопроизшествието(мястото където е бил отведен пострадалия); от протокола за оглед(двора на свид.К.)  и от протокола за оглед на използвания за отвличането лек автомобил, всички са  извършени на следващия ден в с.Н.П., но в тях не се съдържат някакви  следи от валежи и кал.

В действително подсъдимите  не са мислили да изобличат пострадалия чрез среща със свид.И., а са действали  с предварително взето решение да изведат свид.Хр.И. извън селото и чрез заплахи и болка да го принудят да им признае съпричасността си към изчезването на коня и да им каже каква е какво се е случило с него. – „Решихме да идем да го питаме по-сериозно, ако каже къде е конят и къде да го намеря, може да му дам някой лев, ама само си мислех, на Х. не съм му казал, че ще му дам някой лев. Под сериозно питане разбирам, да ми каже ясно и точно конят дали е жив и ако е жив, да ми каже къде е.” – л.149 от НОХД№616/15г.

Твърденията за пътуване към дома на свид.Д.И. се появяват за първи път в съдебната фаза и целят да предложат правдоподобно според подсъдимите обяснение защо  пострадалият е транспортиран до края селото и поведен към гората и язовирната стена, в каквото направление се намира и стопанството на свид.И..

В останалата част от обясненията им, двамата подсъдими отричат да са упражнявали каквото и да било насилие над свид. И. или да са го заплашвали, поради което и по основните обстоятелства обясненията им съвпадат – свидетелят доброволно е дошъл заедно с подс.Д.Д. до автомобила му и е седнал на задната седалка; наясно е бил че ще отидат до свид.Д.И.; когато спрели и се запътили към къщата на И.,  след няколко крачки свид.И. изведнъж побегнал , но паднал върху чакълен участък и си наранил лицето и китките; след което се изправил, заплашил ги, че ще каже, че са му вадили нож и продължил да бяга към селото.

Изградената версия е обмислена и съгласувана от тях защитна позиция, но е неверна и противоречи на останалите кредитирани доказателства по делото.

На следващия ден след отвеждането на двамата подсъдими в РУП-Приморско с тях е беседвал полицейския служител свид.К.П.. На него те са разказали, че са  решили да вземат пострадалия и  да го сплашат, за да им каже каква била съдбата на изчезналият им кон. След като излязъл от заведението и дошъл до автомобила подс.Д.Д. го бутнал вътре и отпътували до месност, в близост до язовира на селото. Там спрели, излезли и започнали да го плашат, че ще го завържат за дърво, че ще го оставят там вечерта.Свид.Хр.И. успял да се откопчи, но като се завъртял се одраскал в държания от подс.Д. нож и избягал, а двамата подъсдими се прибрали в къщи.

Заявеното от подс.М.Д., че по време на разговора с него свид.К.П. вече е знаел за случилото се от свид.Хр.И. и след чутото от същия подсъдим признание сам си е съчинил писмените му обяснения, противоречи на показанията на свидетелите К.П. и Ж.Д., в чиято добросъвесност съда няма причина да се съмнява. От друга страна, подписаните от този подсъдим писмени обяснения са негодно доказателствено средство в наказателния процес и съдържанието им е без значение за изхода на делото.

По същия начин са разказали за случилото се двамата подсъдими и в беседата им с друг полицейски служител от РУП-Приморско – свид. Ж.Д.. В разпита пред настоящия състав този свидетел съобщава фактите , които си спомня от проведените беседи, които са част от  съобщените от него при предходните му разпити по НОХД№… и в досъдебното производство. След прочитане на предходните му показанията и тяхното потвърждаване от свидетелят, не се констатират противоречия по основните правнорелевантни факти – причината за отвличането на пострадалия, начина на вкарването му в колата, начина на придвижване, заплахата да бъде вързан, начина на порязване на ръката и на бягането на свид.Хр.И.. По всички тези факти съобщени от двамата подсъдими показанията на  свидетелите П. и Д. съвпадат.

Видно от приетата СМЕ№443/2013г.  при извършения на следващия ден преглед на свид.Х.И. са установени: бледочервеникаво  кръвонасядане над лявата вежда 3Х2см, без оток на меките тъкани; по дланната възглавничка на палеца на лявата ръка - ламбовидна раничка в дебелината на кожата, отворена напред, с размери около 3-5мм, с червено подсъхнало дъно; по дланната възглавничка на палеца на дясната ръка – повърхностно надлъжно порязване на кожата с дължина около 3мм, с равни неохлузени ръбове, с подсъхнала червена повърхност. Според същата експертиза кръвонасядането е възможно да е причинено от юмрук, а останалите две увреждания от нож. В отговорите си  в съдебно заседание вещото лице д-р Я. уточнява, че отсъствието на охлузване и на сериозен отток, сочи че нараняването над веждата не е получено от падане, а от слаб удар; когато ножът влезе под ъгъл прави ламбовидна рана, а ако влезе по дължината – прави само порезна раните; по двете длани са порезни, причинени от остър предмет и че на пострадалия е причинена болка.

Тези наранявания( еднакви по вид, локализация и белези) няма как да бъдат причинени по начина описван от подсъдимите чрез падането на пострадалия върху чакъла, нито като случайно самонараняване в ножа при отскубването и побягването на пострадалия,  но напълно съответстват на показанията на свид.И.  за начина на причиняването им.

На 27.12.2013г. при  извършен оглед на местопроизшествие в  двора на на свид. А. К. в с. Н. П., на ул. „Л.” № **,  е намерен нож с дървена дръжка, със зацапвания наподобяващи от кръв. Извършената СМЕ на намерения нож е установила, че по него се съдържа кръв, но не е установила  вида й. Мястото, където е изхвърлил ножа е било посочено от подс. Д.Д. пред полицейските служители – свидетелите Ж.Д. и К.П.. На същите свидетели подс.Д.Д. казал, че взел ножа от дома си и когато го извадил близо до язовира пострадалия се завъртял за да избяга и ударил ръката си в ножа. Пред настоящия състав подс.Д.Д. обяснява , че причината да изхвърли ножа била не друга, а  заканата на пострадалия след падането му върху чакъла, че ще каже , че му били вадили нож, какъвто до тогава двамата подсъдими уж не били виждали– „…когато Х. падна там, където казах, до моста, каза че ще каже, че и нож сме му вадили. Аз след това, като се качих в колата и тогава видях, че ножа съм го забравил между седалките.“ – гърба на л.148 от НОХД№616/15г. Според тези обяснения подс.Д.Д. дотогава дори не е знаел, че има нож. Подс.М.Д. заявява, че докато чул заплахата не е виждал ножа –„Аз още не бях видял ножа, но тогава попитах Д.: „Д., какъв е този нож?“. Д. ми отговори, че оставил ножа, дето клали коча между седалките и той е бил там.“ –гърба на л.149 от НОХД№616/15г.  Това противоречие в обясненията на подсъдимите показва , че твърдяната заплаха от страна на пострадалия към тях не била отправяна, а е измислена като причина,  с която да се обясни  в съдебната фаза изхвърлянето на ножа от подс.Д.Д..

На 27.12.2013г. при оглед на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф 3“, с рег. № А **КК още при отваряне на багажника е намерено въже със закачена в единия му край метална кука, с дължина 3,76м. Видно от фотография №4 на л.45 същото въже е пуснато в багажника , без да е сгъвано или събирано, а при пострадалият го е видял събрано –„Въжето беше сгънато. Не мога да преценя колко метра беше въжето.“ - л.152 от НОХД№616/15г.    

Намирането на въжето и ножа също потвърждават разказа на свид.Хр.И. от досъдебното производство и пред настоящия състав.

 

Във воденото наказателно производство пострадалият свид. Х.И. е бил разпитван многократно, като всеки път показанията му се различават не по хронологията на случилото се, а относно вида и интензитета на  упражнената от двамата подсъдими върху него през същата нощ принуда. В този аспект най-съществени са разликите в показанията на същия свидетел, дадени в досъдебното производство  и тези депозирани от него в проведените разпити и очни ставки по НОХД№1165/14г. на БОС за начина му на излизане от заведението(доброволно и сам, а не държан за ръката, както е твърдял в досъдебното производство);  за упражнената сила за вкарването му в автомобила (влязъл по собствено желание), за начина на сдобиване с въжено от подс.Д.Д., за начина на порязване на двете длани, за отправените му заплахи.

След приобщаване на вече дадените от него по същото наказателно производство показания, същия свидетел обяснява разминаванията между тях със своята обърканост и страх в съдебната фаза. „Тогава говорих много работи, които не трябваше да ги казвам…..Защото ме беше страх на предното съдебно заседание, затова не съм казал тези по-страшни работи, например, че искаше да ми реже ухото. …По-страшните неща не казах тогава и затова не казах, че са ме бодяли с ножа през дънките. Миналият път пред съда ме беше страх да кажа, че са се заканили да ме вържат и убият. За тази закана ме беше страх да кажа.“ –гърба на л.152 от НОХД№616/15г. Съдът възприема даденото обяснение, защото макар и да са налице противоречия за посочените обстоятелства, в показанията му от досъдебната фаза и от НОХД№1165/14г. на БОС, същите не следва да се абсолютизират, т.к. в отговорите на уточняващите въпроси   и в очната ставка по НОХД№1165/14г. на БОС, макар и укончливо, той е съобщавал фактите, твърдяни още в досъдебното производство.

В двата му разпита в досъдебната фаза, същият свидетел не е бил разпитван в присъствието на подсъдимите или техни защитници, включително и в разпита му пред съдия, когато е съобщил за опитите на двамата подсъдими  след инкриминирания случай да му повлияят, чрез предлагане на пари и агне, а подс.Д.Д. му обърнал внимание да внимава какво ще говори. Брат му – свид.Я.И. също съобщава за опитите на подсъдимите за въздействие – „ Идвали са М. и Д. да се оправим и да се разберем…..говорихме като нормални хора , но дотам.” – гърба на л.49 от НОХД№1165//14г. на БОС. Свид. Х.И. е бил повлиян от поведението на подсъдимите и депозираните от него колебливи показания по  НОХД№1165/14г. на БОС са обясними като проява именно на  желанието му да облекчи наказателния им статус. 

В разпита му пред настоящия съдебен състав свид. Хр.И. отново заявява обстоятелствата, съобщавани от него в досъдебното производство, като единствената разлика е в твърденията му подкрепящи версията на подсъдимите, че с автомобила са отпътували за къщата на свид И. с изрично негово съгласие, но са я подминали. Според него, когато научил в колата, че ще е ходят при И. е изразил дори устно съгласие: „Добре, ще отидем  при И.“, което се отрича дори от подс.М.Д. и не кореспондира с упражненото след това насилие над него. Съдът не се доверява на показанията на пострадалия в тази им част, които са мотивирани от желанието му да се изключи евентуални съмнения у съдебния състав за съпричастността му към изчезването на търсения кон.

Макар и да се доверява на показанията на свид.Х.И.  от досъдебното производство и пред настоящия съдебен състав, съдът намира, че в разказа му пред досъдебното производство  интензитета на упражнената от подсъдимите сила като насилственото му извеждане от заведението, броя и силата на нанесените му удари от подс.Д.Д., боденето с ножа,  държането за китките от подс.М.Д. докато  племенника му уж ходил до дома им да носи въже, е била преувеличена.

  При извършеното освидетелстване не са констатирани следи от пробождане, което не изключва  опити за такова да са правени през дънките на пострадалия, но упражнената сила и относително тъпия връх на ножа(което е възможно, ако се използва за дране, както твърди подс.Д.Д.) не са причинили прободни рани. В протокола за същото процесуално следствено действие и не е отразено пострадалият да е носил клин, поради което и твърденията му в тази насока са неверни. Не са описани, а и в приложените фотографии не се забелязват   следи от скъсване  на дънките му цвят индиго в областта на колената , нито ожулвания, както твърди брат му свид.Я.И.. Следи от такива наранявания не са установени при изготвянето на СМЕ.Извода на  вещото лице – д-р Я. е категоричен, че нараняването над  веждата е получено от слаб удар. Тези обстоятелства потвърждават, че двамата подсъдими са целели само да уплашат подсъдимия, включително причинявайки му болка.

Съдът не кредитира показанията на свид.Хр.И., че същият е бил принуден на излезе от заведението, като е бил държан за левия лакът и дърпан от подс.Д.Д. към изхода му. Упражняването на сила от същия подсъдим е започнало след напускане на кръчмата, когато свид.Хр.И. е видял че отвън не го чака никой и че за да разговаря с другия подъсдим трябва да отиде до паркирания автомобил. Свидетелят не е желаел да се отдалечава и остава с двамата подсъдими, защото отношенията между него и подс. Д.Д. са се влошили след изчезването на коня („Където ме види се дразнеше с мен. Дразнеше означава – питаше ме къде му е коня, казваше че ще ме пребие, ще ме набара….Преди да изчезне конят на Д. нямаше такива отношения между мен и него. Ние не се и виждаме толкова често с Д.. - гърба на л.151 от НОХД№616/15г.). Тези изострени отношения са били достояние  на брат му – свид. Я.И. и на приятелите му. Точно затова  в разговор между останалите от компанията в заведението свидетели, свид.Т.Р.  е казал на свид.М.И.Х. , че „… ще излезе да види какво става навън, да не би да се сбият.“ - гърба на л.153 от НОХД№616/15г.  Поради  същите  опасения след Р. са излезли от заведението и останалите от компанията – свидетелите М.Х. и М.М. и   изрично са попитали Р. какво е станало, а последният им отговорил, че е видял стоповете на някаква кола да тръгва, но не е разбрал на кой е. Упражняване на сила при излизането на свид.Хр.И. не  е видяна от присъствалите в заведението свидетели. Очаквайки да говори с подс.М.Д. пред кръчмата, пострадалият е излязъл доброволно с подс.Д.Д.,  но с това си поведение е нарушил препоръката  на брат си ( полицейския служител свид.Я. И.) да се пази от подс.Д.Д., като да се движи с повече хора. Затова след инцидента свид.Хр.И.  е казал на брат си, че  е бил издърпан от заведението, а впоследствие го е преповтарял при разпитите като действително случило се.

Пред настоящия съдебен състав свид. Р. твърди други обстоятелства - че видял как свид.Хр.И. се качил от шофьорската врата в автомобила на подс.Д.Д.. Съдът не се доверява на показанията на свидетеля в тази им част, защото те противоречат на казаното от него на свидетелите М.Х. и М.М. след излизането  им от кръчмата – „Вън не видяхме никой, видяхме Т.. Питахме го какво става, видял ли е нещо. Той каза, че не е видял. Когато излязохме ние попитахме Т. какво е видял, той каза че е видял някаква кола да тръгва, но не е разбрал на кой е. … Т.Р., след като аз излязох от заведението ми обясни, че е видял в тъмнината стопове на някаква кола. Друго не ми обясни.“- гърба на л.154 –л.155 от НОХД№616/15г. Освен това,  твърдението на свид.Р. за видяна дръпната(свалена) предна лява седалка от автомобила(необходима предпоставка за да влезе свид.Хр.И. в автомобила), наблюдавайки на улично осветление задната  част на същия автомобил от  около 20м е неправдоподобно.

В тази част се търси потвърждение в показанията на  свид.Т.П., които твърди, че е излязъл след свид.Т.Р. и видял пострадалият сам да се качва в автомобила на подс.Д.Д..  Според показанията му той  е излязъл от заведението 3-4минути след пострадалия и подс.Д.Д., като последните двама са се придвижили и качили в автомобила за 2-3мин. И след качването им потеглили, което не се съгласува като времетраене, а и не кореспондира и с обясненията на подъсдимите за разговор преди потеглянето.  Според показанията му този свидетел е бил пред заведението и се е намирал при същите условия за възприемане както свид.Р., но е видял пред заведението други лица , които не са клиенти(за каквито никой друг от присъствалите свидетели не споменава) и не е видял свидетелите М.М. и М.И.. Последните двама свидетели в показанията си са категорични за поредността на излизане от заведението - че са излезли след свид.Т. Р. и преди тях свид.Т.П. не е излизал. Ето защо, съдът не кредитира показанията на свид.Т.П..

Възприетото от свидетелите М.М., М.И., Т.Р., М.Х. и Я. И. състоянието на пострадалия - уплашен, плачещ, с окървавени ръце и разказа му за случилото се, напълно кореспондират с показанията  му за вида на упражнените върху него сила и заплаха.

 

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

При така установената фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по  чл. 142, ал.2, т.2,  вр. ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.

Двамата подсъдими в съучастие помежду си като извършители  на  26.12.2013 год. в с.Н.П., обл. Бургас отвлекли  Х.С. ***, като деянието е извършено от две лица. За осъществяването му са използвани конкретни актове на принуда – отвеждане до автомобила от подс.Д.Д., принудително качване в него  чрез бутане и удряне от страна на подс.Д.Д. и дърпане за яката на якето от подс.М.Д.. Чрез действията си двамата подсъдими  в съучастие са променили досегашното местопребиваване на свид. Хр.И. принудително, защото са ограничили възможността му да се придвижва свободно в пространството. Това е станало след като пострадалият  против волята му е били качен в автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф 3“, с рег. № А ** КК  и откаран с него на място, където не е желаел да бъде в този момент.

Двамата подсъдими са действали с пряк умисъл. Те са  имали  ясни представи за обществено опасните последици и тяхното настъпване, което се проявява в подготвящите, осъществяващите и последващите им действия. Налице е общност на умисъла, защото всеки от тях е действал  със съзнанието за реализиране на съгласуваното помежду им решение.

Осъществен е и квалифициращия признак по смисъла на  чл. 142, ал.2, т.2, пр.2 НК, защото в самото изпълнение са участвали повече от две лица.

От бутането, дърпането и получените удари  свид.Хр. И. е получил болка.  Неговото принудително отвеждане не е станало по мъчителен и опасен за здравето му начин – не е налице квалифициращия признак по чл.142, ал.3,т.4 от НК. По делото липсват доказателства, а и в обвинителния акт не се сочат факти, че по време на принудителното отвеждане на пострадалия подсъдимите са били въоръжени, поради което не е  налице и квалифициращия признак по чл.142, ал.2,т.2 от НК.

Отвличането се изразява в принудителна промяна на досегашното местопребиваване и е завършено с принудителното напускане на пострадалия на мястото, където се е намирал. Самото отвличане може да бъде осъществено при различни форми на принуда - заплаха с побой, с убийство, с оръжие, пряко упражнена сила  върху пострадалото лице и др. В случая упражненото физическо насилие върху свид.Хр.И. след слизането му от автомобила и преди да избяга от похитителите си, не са част от упражнената  принуда за промяна на местопребиваването на пострадалия, а  са последващи действия, с които подсъдимите са целели да го мотивират да им признае съпричасността си към изчезването на коня и да им каже каква е съдбата му. Тези действия са извън състава на престъплението по чл.142, ал.2 от НК.

По същото време и място подс.М.Д. се  заканил на Х.С.И. от с. Н.П., обл. Б., с убийство и това заканване е възбудило у Х.И. основателен страх за осъществяването му. След като подс.М.Д.  в автомобила не е получил от свид.Хр.И. задоволителен отговор за местонахождението на изчезналия му кон,  казал на подс.Д.Д.:  „Давай, карай, тази вечер ще го убием.“ и подс.Д.Д. потеглил. Заканата за  лишаване от живот е било отправена към третия седящ на задната седалка в автомобила – свид.Хр.И., който я възприел. От обективна страна за осъществяване на престъплението по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК не изисква заканата да е възбудила основателен страх у адресата, а е необходимо и достатъчно само да би могла да възбуди такъв страх у него. В конкретния случай заканата е била отправена след насилственото вкарване на пострадалия в автомобила и оставането му насаме с подсъдимите, в каквато обстановка, тя е могла да възбуди основателен страх у заплашения, че ще бъде реализирана. Същата заплаха е била повторена и след слизането на пострадалия от автомобила при упражнената принуда и по повод заплашването му със завързване за дърво, което е затвърдило нейния застрашаващ ефект – „Аз възприех думите, че тази вечер ще ме убият насериозно, защото гледам, че бяха пияни и смятах, че ако не бях се измъкнал да избягам, наистина щяха да го направят.“ – гърба на л.151 от НОХД№616/15г.

От субективна страна подс.М.Д. е бил напълно наясно  съдържанието на заканата и че тя е възприета от свид.Хр.И.  като действителна заплаха, макар че в действителност той не е искал да лиши от живот заплашения. Деянието е осъществено с форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.

 

 

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЯТА:

За престъплението по чл.142, ал.2, т.2 от НК  се предвижда наказание лишаване от седем до петнадесет години, а престъплението по чл.144, ал.3 от НК наказанието е лишаване от свобода от шест години.

 При отмерване на наказанията за извършеното престъпление по чл.142, ал.2, т.2 от НК , съдът взе предвид, че деянието  на двамата подсъдими не  се отличава с относително по-висока степен на обществена опасност по сравнение с  други от същия престъпен състав, като индивидуален принос на подс.Д.Д. за реализирането на общата престъпна дейност е по-значителен - той е бил инициатора за извършването му, осигурил е използвания лек автомобил, извел е пострадалия от заведението, довел го е до средството за придвижване, бутайки го е  вкаралв купето и е управлявал лекия автомобил, послужил при отвличането. Упражнената от подс.М.Д. принуда е със значително по-ниска интензивност.

Като отегчаващи вината обстоятелства за двамата подсъдими съдът приема подбудите за извършване на престъплението по чл.142 от НК – противоправна самопомощ, включваща и насилие, за евентуално възстановяване на имуществено благо, макар и значимо за селския бит.

Извършеното от подс.М.Д. престъпление по чл.144, ал.3 от НК е с по-висока степен на обществена опасност по сравнение с други от същия вид, предвид времето, мястото и обстановката на извършването реализирането му.

От друга страна подс.М.Д. е с ниска степен на обществена опасност. Той е с чисто съдебно минало и по делото не се  съдържат данни за други негови противообществени прояви. Трудово ангажиран в домакинството, грижи се за сакатата си съпруга и възрастната майка. Двете деяния, предмет на  настоящото дело са инцидентна проява в живота му. Съдействал е на оперативните органи за разкриване на престъпленията. При тези обстоятелства съдът намира, че са налице многобройни смегчаващи вината обстоятелства, при наличието на които предвиденото най-леко наказание  за престъплението по чл.142, ал.2 от НК се явява несъразмерно тежко, поради което на основание чл.55, ал.1,т.1 от НПК отмери наказанието му  лишаване от свобода за срок от две години. За извършеното от същия подсъдим престъпление по чл.144, ал.3 от НК, съдът съобразявайки изложените по-горе обстоятелства му наложи наказание лишаване от свобода за срок от 1 година.

Двете престъпления  предмет на настоящото производство са осъществени в съвкупност. Налице са основанията за групиране на отделните определени наказания до размера на най-тежкото,  поради което съдът наложи на подс.М.Д. общо наказание от две години лишаване от свобода. Предвид ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, съдът намира, че за  да се предизвикат съответни положителни промени в неговото съзнание и преди всичко   за коригиращо поведението му въздействие, не е  наложително той да бъде поставен в затворническа среда за да изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода. Отлагането на изтърпяването на определеното му наказанието за срок от три години е напълно достатъчно той да преосмисли и  съобрази поведението си със законите на страната.

Лична степен на обществена опасност на подс.Д.Д. е завишена, Макар и  реабилитиран по право за осъждането си по чл.198, ал.2 от НК, то характеризира отрицателно подсъдимия, а наличието и на второ осъждане за извършено след три години умишлено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, сочи за наличието на нагласа у него да не се  съобразява с регламентираните от обществото правила за поведение. Такива негативни възгледи се проявяват и чрез упражненото от него насилие над свид.Хр.И. извън инкриминираното престъпление. Като смегчаващи вината обстоятелства съдът оцени младата възраст (24 г. към датата на деянието) на подс.Д.Д., трудовата му ангажираност като шофьор на камион, оказваната помощ в домакинството на родителите си и добросъвестно процесуално поведение, а като такова със съществено значение  съдът прецени оказаното от този подсъдим съдействие на полицейските органи по разкриване на престъплението чрез отвеждане до местонамирането на ножа. Преценявайки съвкупно изброените по-горе обстоятелства съдът намира , че са налице многобройни смегчаващи обстоятелства.По мнението на настоящия състав са налице  предпоставките по чл.55, ал.1 от НК, а предвиденото минимално наказание от 7 години лишаване от свобода се явява несправедливо тежко за извършеното и за дееца, поради което му наложи наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и осем месеца. За  постигане на индивидуалната превенция, но без да се игнорира значението на възпитателното и предупредително въздействие на наказанието върху социалната среда, в която живее подс.Д.Д., съдът прие, че  не е наложително той да бъде отделен от обществото в затворническа среда. Отлагането на изтърпяването на наказанието ще даде възможност за поправянето на подсъдимия със своя възпитателен и възпиращ ефект, но също така  ще окаже възпитателно и предупредително въздействие и върху другите членове на обществото, като по този начин ще бъде постигната и целта на генералната превенция по чл.36 от НК. Ето защо съдът освободи подс.Д.Д. от изтърпяване на така отмереното му наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, като му  определи изпитателен срок от три  години.

Така определени по вид и размер наказания, съдът намери за  съответни на цялостната престъпна дейност на всеки от петимата подсъдими и  напълно достатъчни  за постигане целите както на специалната, така и на генералната превенция по чл.36 от НК.

 

ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА И  РАЗНОСКИ:

Иззетия и оставен на съхранение в РУП гр. Приморско лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф 3“, с рег. № А ** КК, собственост на подс.Д.Д., е послужил като средство за извършване на престъплението по чл.142, ал.2, т.2, вр. ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, поради което и в изпълнение на императивната норма  чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК, съдът го отне в полза на държавата. Останалите иззетите при огледите веществени доказателства, съдът постанови да бъдат върнати на притежателите им след влизане на присъдата в сила.

 На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди всеки от подсъдимите да заплати в  полза на държавата съответния му равен дял  от направените в наказателния процес  деловодни разноски.

 Мотивиран от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                              СЪДИЯ:.......................