МОТИВИ
към
присъда № 37 от 10.06.19 г.
по НОХД №
218/19 г.
Производството е по реда на чл. 269,
ал. 3, т. 1 от НК.
Обвинението срещу подс. С.К.Б. е по
чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 от НК за това, че на 12.09.2017 г. в
гр. Павел баня чрез използване на техническо средство ключ е отнела чужди
движими вещи на обща стойност 190 лв. от владението на С.Е.Е. без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Подсъдимата Б., нередовно призована
не се явява. В хода на ДП е участвала лично в производството, но макар да е
посочила адрес за призоваване, същата не бе намерена.
Защитникът ѝ – адв. Т. в с.з.
пледира за налагане на минимално наказание.
Представителят на РП Казанлък в с.з.
поддържа обвинението.
Граждански иск не е предявен.
От събраните по делото
доказателства, установени с доказателствени средства по НПК, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Св. С.А.Т. ***.
Приятел на св. Т. - турски гражданин
с име А., довел при свидетеля подс. С.Б., тъй като тя му казала, че си загубила
документите във влака София-Бургас. Подс. Б. казала на св. Т., че ще престои
3-4 дена, докато дъщеря ѝ, която била прокурор в гр. Пловдив, ѝ
донесе документи и подарък чушки за свидетеля. Св. Т. ѝ дал сумата от 30
лв., тъй като подс. Б. нямала с какво да си купи храна.
Св. С.Е. работил в с. Шейново и
помолил неговата позната Емб. М. А. да му намери квартира в гр. Павел баня. Тя
му намерила такава в къщата на св. Т., в която вече била подс. Б.. Г-жа Емб. А.
помолила подс. Б. да предаде ключа на св. Е.. По-късно той взел ключа и се
настанил в квартирата. На др. ден - 12.09.2017 г. отишъл на работа в с.
Шейново, общ. Казанлък като оставил ключа на г-жа Емб. А., тъй като очаквал
негов приятел св. О.А. да дойде. Около 13.00 часа св. О.А. пристигнал и бил
настанен в къщата на св. Т., но в самостоятелна стая, като г-жа А. му предала
ключа на св. Е.. Около 14.00 часа в стаята на св. А. влязла подс. Б. и му
поискала 20 лв. под предлог, че ги иска за наем на стаята. Св. А. помислил, че
това е хазяйката и ѝ дал парите. След около 10-15 минути подсъдимата отново влязла и поискала
ключа за стаята на св. Е. за да почисти. Св. А., мислейки отново, че
подсъдимата е хазяйката ѝ предал ключа. Подс. Б. влязла в стаята на св. Е.
и взела мобилния му телефон м. „Huawei Y II black“
с IMEI № 864194030518498 заедно с двете СИМ карти в него на
обща стойност 190 лв. и излязла. След около половин час подс. Б. отново влязла
в стаята на св. А. и му поискала още 20 лв. под предлог, че трябва да плати
крем за крака м. „Орифлейм“, след което напуснала къщата в неизвестна посока. В
16.47 часа подс. Б. изпратила SMS от № **********, ползвайки телефона на св. Е. до №
90009 на „Виваком“ ЕАД, отговарящ за автоматични настройки на мрежата. По-късно
св. Е. установил липсата на телефона му ведно с двете СИМ карти.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите С.Е., С.Т. и на О.А. (прочетени на
осн. чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 от НПК), експертното заключение на
съдебносчетоводната експертиза, копие от тетрадка и справка на Виваком, които
напълно кореспондират помежду си.
Фактическата обстановка в с.з. не се
оспорва от страните и тя безспорно се установява от събраните по делото
доказателства.
В хода на ДП е била разпитана като
свидетел С.М., чиито показания бяха приобщени по делото на осн. чл. 281, ал. 5
вр. ал. 1, т. 5 от НПК, но от тези показания не се установяват факти,
релевантни към случая.
Имайки предвид установената в с.з.
фактическа обстановка, съдът намира, че подс. Б. от обективна и субективна
страна е осъществил състава на чл. 209, ал. 1 от НК.
Чрез поискване на сумата от 20 лв.
от св. О.А. за наем на стаята и последствие на ключа за стаята на св. Е. под
предлог, че иска да изчисти, подс. Б. е създала невярна представа у св. А., че
тя е хазяйката на къщата, с което го е въвела в заблуждение и по този начин е
осъществила изпълнителното деяние „възбудила заблуждение“.
Създадената невярна представа у св. А.
го е мотивирала, той доброволно да разпореди със сумата от 20 лв. и ключа за
стаята на св. Е., което ѝ предоставило владението върху телефона м. „Huawei Y II black“ заедно с двете СИМ карти в него.
Тъй като получаването на сумата от
20 лв. и владението върху телефона на св. Е. е в пряка връзка с въвеждането на
заблуждение на св. А., т.е. те са във функционална връзка помежду си, съдът
счита, че от обективна и субективна страна се касае за измама, а не за кражба.
Казано иначе ако не бе въвела в заблуждение св. А., подс. Б. не би получила
владението върху телефона.
Действията на подс. Б. е довела до
имуществени вреди на св. А. в размер на 20 лв., а на св. Е. в размер на 190
лв., съгласно оценката на съдебнооценъчната експертиза.
От субективна страна деянието е било
извършено с пряк умисъл.
Подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните
последици и е искала настъпването им.
Подсъдимата е знаела и съзнавала, че
въвежда в заблуждение св. А. в резултат на което той доброволно извършва
посочените по-горе разпоредителни действия.
За извършеното престъпление по чл.
209, ал. 1 от НК се предвижда наказание от една до шест години лишаване от
свобода, т.е. по-лека наказуемост от първоначалното обвинение по чл. 195, ал.
1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, поради което няма законна пречка подс. Б. да
бъде осъдена за измама и оправдана по първоначалното обвинение.
Видно от съдебно-оценъчната
стойността на телефон м. „Huawei Y II black“
с IMEI № 864194030518498 ведно с двете СИМ карти е 190 лв.
към момента на извършване на деянието.
Макар и да установи, че подс. Б. е
причинила щета в размер на 20 лв. и на св. А., съдът не следва да го взема
предвид при определяне на размера на щетите в присъдата, тъй като за това
обстоятелство РП Казанлък не е предявила с обвинителния акт фактическо
обвинение и не е налице изменение на обвинението от РП в с.з. при съществено
изменение на обстоятелствената му част. Съдът счита обаче, че няма пречка съдът
да вземе това обстоятелство предвид при определяне на наказанието в общия
контекст на действията на подсъдимата.
Имайки предвид изложените дотук
мотиви съдът намира, че подс. Б. следва да бъде призната за виновна и наказана
за извършеното престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства необремененото
съдебно минало към момента на извършване на деянието (по предходните осъждания
е настъпила абсолютна реабилитация), добрите характеристични данни и невисоката
стойност на отнетите вещи. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се
има предвид общата престъпна нагласа на подсъдимата за извършване на измами,
като се има предвид освен заблуждаването на св. А. въобще, така и
заблуждаването на св. Т. относно бедстващото ѝ положение – изгубила
документи, и че ще му възстанови парите за нощувки и предоставената ѝ
дребна сума за храна, тъй като дъщеря ѝ била прокурор, щяла да ѝ
помогне и да му донесе чушки за подарък и т.н. Цялостното поведение на
подсъдимата, данните за пребиване в различни населени места в страната,
осъждането по НОХД № 72/18 г. на ОС Габрово, дават основание на съда да направи
извод, че подс. Б. е формирала престъпно поведение от гастрольорски тип извършване на престъпления в различни
населени места.
На подс. Б. следва да се наложи
наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като съдът счита, че
целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати при наказание лишаване от свобода в
размер на две години.
Деянието на подсъдимата е било
извършено в съвкупност с деянието по НОХД № 72/18 г. на ОС Габрово, поради
което съгл. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК следва да се определи едно
общо наказание в размер на две години лишаване от свобода.
Необремененото съдебно минало дава
основание на съда да приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК като отложи
изтърпяването на наложеното наказание за срок в среден размер от четири години.
На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК
направените по делото разноски за изготвяне на експертиза 46,92 лв. и за явяване на вещото лице в с.з.
– 20 лв., следва да се заплатят от подсъдимата съответно на ОДМВР Стара Загора
и РС Казанлък.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия,