РЕШЕНИЕ
№ 3559
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110116319 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
„Топлофикация София” ЕАД срещу М. Й. М. с искане да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните сумите, за които има
издадена Заповед за изпълнение №34565/20.11.2023 г. по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 55189/2023 г., а именно:
1/ 4451,85 лева - стойност на доставена от дружеството топлинна
енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ***** на две
нива, аб.№ 352472 за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., с която
ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законна лихва за период
от 05.10.2023 г. до изплащане на вземането;
2/ 821,23 лева - мораторна лихва за период от 01.12.2020 г. до
03.10.2023 г.,
3/ 5,53лева - мораторна лихва върху платена главница за дялово
разпределение за период от 01.10.2020 г. до 03.10.2023 г.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника в процесния нежилищен
имот топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание
Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът, в качеството си на потребител
на топлинна енергия за стопански нужди, не е изпълнил законовото си
задължение за сключване на писмен договор с топлофикационното
предприятие. Сочи, че с ползването на доставената топлинна енергия, без
заплащане на дължимата за това цена, ответникът неоснователно се е
1
обогатил за сметка на дружеството.
Ищецът сочи, че за стойността на потребената топлинна енергия в
стопанския обект и за сумите за мораторно обезщетение върху главницата за
топлинна енергия и дялово разпределение, е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 55189/2023 г., срещу която длъжникът е подал
възражение по чл. 414 ГПК.
Моли съдът да установи вземанията му към ответника, така както са
обективирани в издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът М. Й. М. не е депозирала отговор
на исковата молба.
В подаденото по реда на чл. 414 ГПК възражение, което съдът е длъжен
да съобрази, претенцията на ищеца се оспорва по основание и размер, като се
релевира и възражение за изтекла погасителна давност. Претендират се
разноски за безплатно оказана адвокатска защита.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД
не взема становище по основателността на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе
предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 55189/2023 г. по описа на СРС, 76 с-
в, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата
молба, съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Исковата молба е
предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК от получаване на
указанията на съда по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно
производство и настоящото дело, поради което предявените искове са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД
съдържа следните елементи: 1/ обогатяване на едно лице, изразяващо се в
придобиване на имуществени блага или спестяване изразходването на такива,
реализиращо се посредством увеличаване на актива или намаляване на пасива
или спестяване на разходи, които е трябвало да бъдат направени; 2/
обедняване на друго лице чрез ефективно намаляване на имуществото или
пропускане на сигурното му увеличаване чрез придобиване на нова облага; 3/
липса на правно основание за обогатяване; 4/ между обедняването и
обогатяването има връзка, но тя да не е на причина и следствие, т. е.
обедняването да не е следствие на обогатяването или обратното, а двете
явление да произлизат от един общ факт или група от факти – в този смисъл е
ППВС № 1/1979 г.
За основателността на иска по чл. 59 ЗЗД, предвид субсидиарния му
характер, е необходимо да липсва друга правна възможност за защита на
обеднелия.
2
В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се
свежда до установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно
доказване на обедняването му до стойността на доставената в имота на
ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника
чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната
енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това
имуществено разместване в отношенията между двете страни.
Не е спорно, а и се установява от приетия по делото Нотариален акт за
покупко-продажба от 30.03.2020 г. /л. 18/, че ответникът М. М. е придобила
собствеността върху процесния нежилищен имот – ателия № 1, на ул. Нишава
№ 60. От ответника не са ангажирани доказателства за извършено последващо
разпореждане с имота, поради което съдът намира, че в рамките на исковия
период /07.2020 – 04.2022 г./, именно ответникът е бил негов собственик.
Не е спорно, а и се установява от приетите по делото писмени
доказателства и изготвената СТЕ, че сградата, в която е разположен
недвижимия имот е топлофицирана.
Не се спори между страните по делото, че ищецът няма писмен договор
за доставка на топлинна енергия с ответника.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима
редакция към спорния период) "небитов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи
писмен договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови
нужди). В този смисъл са и общите условия за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от които предвижда, че продажбата на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен
договор с всеки купувач.
В настоящия казус претенцията на ищеца се основава на твърденията за
липса на сключен писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване
от ответника, тъй като между страните не е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди. По делото не са ангажирани
доказателства за сключването на такъв писмен договор за процесния период.
Ето защо, ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз
основа на договорни отношения, а единствено на извъндоговорно основание –
арг. чл. 59 ЗЗД, тъй като липсата на договор е липса на основание за
получаване на топлинна енергия.
3
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото
СТЕ, което заключение съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че: през исковия период в процесния имот е за
процесният период от 01.07.2020-30.04.2022 г. не е осигурен достъп за отчет
на водомер и проверка на уредите във връзка с което са попълнени Протоколи
за неосигурен достъп.
По данни на ФДР в процесния имот е имало 6 монтирани отоплителни
тела и съответно са монтирани 6 топлоразпределители с дистанционен отчет.
За периода 2021-2022 г. уредите не са излъчили показания. За този период е
изчислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела,
съгласно чл. 61 т. 6.5 от Наредба за топлоснабдяването.
По данни на ФДР в имота се ползва топла вода и поради липса на отчет
на водомер за топла вода, разходът за топла вода се изчислява служебно на
един брой потребители при норма 140 литра на потребител за едно
денонощие, съгласно чл. 69 ал. 2 от Наредба за топлоснабдяването.
Следователно, установява се от приетата и неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза, че за процесния период няма данни за реално
потребена топлинна енергия в имота, а единствено за служебно начислена
такава, съгласно действащата нормативна уредба. Това обстоятелство само по
себе си изключва пълното и главно доказване на реално доставеното
количество топлинна енергия, което е релевантно при претенция за
неоснователно обогатяване, защото длъжникът (акципиенса) дължи на
кредитора (солвенса) именно това, с което реално се е обогатил за негова
сметка.
Този извод се основава на обстоятелството, че длъжникът реално се
обогатява за сметка на кредитора, единствено с количеството доставена до
неговия имот топлинна енергия, което реално е потребил. Противното би
означавало самият кредитор да се обогати за сметка на длъжника, като получи
нещо повече от реално потребеното, освен това и доколкото служебното
начисляване на топлинна енергия, поради неосигурен достъп има неустоечен
характер на нормативно предвидена неустойка – по отношение размера на
начисляваната енергия, която неустойка се основава на наличието на
договорно отношение между страните по силата на което потребителят на
топлинна енергия има задължението да осигури достъп до имота.
Когато между страните няма подобен договор ответникът няма и
задължение да осигурява достъп до имота си. В случая съдът намира, че
претенцията не е доказана по отношение обстоятелството – реално доставено
количество топлинна енергия.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ предвижда задължението на
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, да заплащат стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Посоченото задължение възниква при договорно
обвързване в хипотезата на презюмиран договор за доставка на топлинна
енергия, който се счита сключен със самия факт на придобиване на
4
собствеността или вещното право на ползване – аргумент от нормата на чл.
153, ал. 1 от ЗЕ. В случая обаче претенцията на ищеца произтича от твърдение
за неоснователно обогатяване, т.е. източникът на вземане не е договор и в този
смисъл правилото на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ е неприложимо. По същите
съображения неприложим е и редът за определяне на количеството топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване /в този смисъл са Решение № 2129
от 13.04.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 12990/2019 г., Решение № 4126 от
22.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 607/2018 г., Решение по гр.д. № 6389/2022 г.
на СГС и др./
За да е основателна претенцията основана на нормата на чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД е необходимо ищецът да проведе пълно и главно доказване, че
насрещната страна е ползвала топлинна енергия и нейното количество, т.е.
трябва да се установи реално потребеното количество топлинна енергия след
отчет на уредите за дялово разпределение.
При съобразяване на процесуалното бездействие на ищеца за
установяване на този релевантен факт, съдът следва да приложи
неблагоприятните последици на правилата за разпределение на
доказателствената тежест и да приеме за ненастъпили тези правни последици,
чиито юридически факт е останал недоказан. Отнесено към разглежданата
хипотеза това означава, че съдът приема, че ответникът не е потребил
топлинна енергия, поради което и не е налице хипотеза на спестяване на
разходи за нейното овъзмездяване.
При така установеното се налага извод, че не е налице елемент от
фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД – липсва обогатяване от страна на
ответника, поради което предявените главни искове са неоснователни.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид изхода на делото по исковете с предмет главните парични
вземания, неоснователни се явяват и претенциите за присъждане на
акцесорните вземания за обезщетение за забава в размер на законната
мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има само ответникът в производството, като съдът следва да се
произнесе и по отговорността за разноски в заповедното производство.
В исковото производство ответникът не е извършвал разноски.
В заповедното производство са претендирани разноски в полза на адв.
Илчев, оказал безплатна правна защита на длъжника при подаване на
възражението по чл. 414 ГПК. С оглед на това, на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв., при съобразяване с действителната правна и фактическа сложност на
спора и реално извършената от процесуалния представител на длъжника
дейност в заповедното производство /подаване на подробно обосновано
възражение/ в полза на адв. Илчев следва да бъде присъдена сумата от 100
лева.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу М. Й. М., ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на
вземанията на ищеца, за които е издадена Заповед за изпълнение
№34565/20.11.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 55189/2023 г., а именно:
1/ 4451,85 лева - стойност на доставена от дружеството топлинна
енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, *** на две
нива, аб.№ 352472 за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., с която
ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законна лихва за период
от 05.10.2023 г. до изплащане на вземането;
2/ 821,23 лева - мораторна лихва за период от 01.12.2020 г. до
03.10.2023 г.,
3/ 5,53лева - мораторна лихва върху платена главница за дялово
разпределение за период от 01.10.2020 г. до 03.10.2023 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. Н. И. И., ЕГН **********, сумата от
100 лева – разноски за оказана безплатна правна защита на длъжника в
заповедното производство по ч.гр.д. № 55189/2023 г. на СРС, 76 с-в.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД в
качеството му на трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6