Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 03.09.2020 година
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.
дело №9516 по описа за 2019 година и
за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №74616 от 25.03.2019г.,
постановено по гр.дело №44487/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 163-ти състав, са
отхвърлени предявените от „Ю.И.“ ЕООД срещу „Т. - Б2Б“ ЕООД при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.260 и сл. ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 7245.60 лв. с вкл. ДДС, представляваща авансово заплатена сума на
отпаднало основание поради разваляне на 17.07.2017г.
на договор за софтуерна услуга, сключен на 18.04.2016г.
поради неизпълнение по реда на чл.87, ал.2 ЗЗД, ведно със законна лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба в съда /05.07.2018г./ до
окончателното заплащане на дължимата сума, както и сумата от 1247.60 лв., представляваща
договорна неустойка за неизпълнение на договор
за софтуерна услуга, сключен на 18.04.2016г. – чл.7 от договора,
ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в
съда /05.07.2018г./
до окончателното заплащане на дължимата сума. С решението е осъден „Ю.И.“ ЕООД да заплати на „Т.Б.“
ЕООД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 850.00 лв., представляваща
сторени в исковото
производство съдебно-деловодни разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца
- „Ю.И.“ ЕООД, чрез адв.Ал.И., с която се обжалва изцяло решението на СРС, като
са инвокирани твърдения за неговата неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност като постановено в противоречие на събраните по делото
доказателства и при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Излага се, че неправилно
първостепенният съд е тълкувал отделните разпоредби на сключения между страните
договор за софтуерна услуга от 18.04.2016г., като е приел, че в договора не
е уговорен конкретен срок за изпълнение на възложената услуга, съответно няма
уговорен краен срок за възложителя, в който е следвало да представи всички свои
промени и забележки по изпълнението на договора, предвид на което е обоснован
погрешен краен извод, че ответното дружество като изпълнител не е изпаднал в
забава по отношение на възложената с договора работа. Твърди се, че в сключения
договор са уговорени срокове, както за извършване на отделните дейности от
изпълнителя, така и краен срок за изпълнение на договора – 12.08.2016г., като
разпоредбата на чл.3, ал.8 от договора предвижда удължаване на този срок с
определен период от време с оглед действие или бездействие от страна на
възложителя. Поддържа се, че от от анализа на събраните доказателства се
налага извода, че изпълнителят не е спазил предвидените в договора срокове за
изпълнение на възложената му работа, като предложените варианти на поръчания
интернет-сайт са изпращани на възложителя след уговорените в договора срокове,
както и на електронен адрес, различен от този, посочен в договора за контакт –
кореспонденцията е изпращана на различни лица – служители на ищеца, което от
своя страна е водело до забавяне отправянето на забележки по изпълнението на
договора. Твърди се, че независимо от забавата на изпълнителя досежно
възложената работа възложителят-ищец е оказвал необходимо съдействие на
изпълнителя за изпълнение на възложената услуга, но изпълнителят и след
предвидения краен срок за изпълнение не е довършил и предал работата си с
необходимото качество и функционалност, отговарящи на заданието на възложителя,
съгласно предвиденото в Приложение №1, неразделна част от сключения договор.
Поддържа се още, че с оглед настъпилата забавата на изпълнителя и невъзможността
да изпълни възложената поръчка, изпълнението е станало безполезно за
възложителя, който е изправна страна по договора, изразяваща се в изпълнение на
поетото от него задължение да заплати авансово на изпълнителя сумата от 7245.60
лв. с ДДС /факт, приет за безспорен
между страните в съдебно заседание/, предвид на което са възникнали
предпоставките за едностранно разваляне на сключения договор за софтуерна услуга от 18.04.2016г. по реда на чл.87, ал.2 от ЗЗД,
което е настъпило с отправено и получено от ответника уведомление за
прекратяване изх.№300-03-0396/17.07.2017г., което от своя страна дава валидно
основание за уважаване на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3
от ЗЗД за връщане на авансово платена сума, дадена на отпаднало основание,
респективно и за уважаване на акцесорния иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на неустойка, уговорена в чл.7, изр.2, пр.2 от сключения
договор. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да
отмени изцяло обжалваното съдебно решение и да постанови друго решение, с което
да уважи предявените искове като основателни и доказани. Претендира присъждане
на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80
от ГПК. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендирани от
въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Въззиваемата страна - „Т. - Б2Б“
ЕООД, чрез адв.Г.Г., депозира писмен отговор, в който взема становище за
неоснователност на постъпилата въззивна жалба, като счита, че не са налице
посочените основания за отмяна на първоинстанционното решение. Твърди се, че
правилно първостепенният съд е тълкувал разпоредбите на сключения между
страните договор за софтуерна
услуга от 18.04.2016г. като е приел, че е уговорено
изпълнението на задълженията на изпълнителя да са обвързани от изпълнението на
задълженията на възложителя. Поддържа се, че от събраните в хода на
производството доказателства се установява, че възложителят е изпаднал в забава
при одобряване на изпратените от изпълнителя варианти за дизайн на поръчения
сайт, като за периода от 18.04.2016г. до 15.03.2017г. с оглед изискванията,
препоръките и забележките на възложителя са му били предоставени шест варианта
на дизайн за сайт, както и че след като възложителят е одобрил дизайна на сайта
е променил самата концепция на визията на сайта, предвид на което правилно е
прието от първостепенния съд, че е налице забава на кредитора по смисъла на
чл.95 от ЗЗД, при която рискът преминава върху кредитора, а длъжникът, ако и
той е бил в забава, се освобождава от нейните последици. Излага се още, че
дружеството-възложител - „Ю.И.“ ЕООД като неизправна страна по сключения
договор не разполага с потестативното право да инициира прекратяване на
процесния договор за софтуерна услуга, до който правилен извод е достигнал и първоинстанционния
съд. По тези съображения и допълнителни такива, изложени подробно в писмена
защита, се поддържа, че по делото не са доказани предвидените в закона
основание за ангажиране на договорната отговорност на изпълнителя да заплати на
възложителя сумите, предмет на предявените искове. Моли съда да постанови
съдебен акт, с който да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за платено
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Предявени
са от „Ю.И.“ ЕООД срещу „КТ. - Б2Б“ ЕООД при условията на обективно съединяване
искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.87, ал.2 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл.7, изр.2, пр.2 от сключения между страните договор за софтуерна услуга от 18.04.2016г..
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по
смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за
спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно /не
е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/ и
допустимо, но по същество неправилно.
За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените
искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.87, ал.2 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл.7, изр.2, пр.2 от сключения между страните договор за софтуерна услуга от 18.04.2016г., първостепенният съд е приел, че от доказателствата по делото
се установява, че от страна на
ищеца е имало забавяния при одобряване на изпратените от изпълнителя варианти за дизайн на сайта, както и че след одобрение от страна на възложителя е била
променена по негово
искане самата концепция за
визия на сайт. Също така е прието, че по делото е установено, че ответникът не е ползвал посочения в договора лице
и електронна поща за кореспонденция, а е изпращал
имейли на различен адрес на електронна поща,
като се е налагало служители на ищеца вътрешно да си препращат
кореспонденцията, което също е водело до забавяне на отправяне на забележки по
изпълнението на договора до ответното дружество. При така установените по делото факти
първоинстанционният съд е обосновал извода за неоснователност на възраженията на ответника, че не му е оказано
необходимото съдействие от ищцовата страна доколкото по делото е доказано, че
специалисти на ищеца са представили как искат да изглежда първата страница на
сайта. Съдът, тълкувайки разпоредбите на сключения между страните договор от 18.04.2016г.
- чл.3, ал.8, е достигал до извод, че никоя от страните не е могла да изпадне
в забава, защото в самия договор няма конкретен краен срок за
изпълнение, или конкретен краен срок за ищеца-възложител, в който е следвало да
предостави всички свои промени и забележки по изпълнението на договора. Прието е че по сключения между страните договор съществува обвързаност между изпълнението на
задълженията на ответника-изпълнител и необходимостта от съдействие от страна
на ищеца-възложител. В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че по делото е установено,
че ответникът е изпълнил част
от задълженията си по договора, но възложената поръчка не е завършена в окончателен вид и липсва изрично приемане на
изработката от ищеца, но от друга страна в пълно противоречие на приетите за установени факти,
СРС е посочил, че поради
неоказано съдействие от страна на възложителя-ищец настъпват последиците на
забава на кредитора. Прието е, че в конкретния
случай е приложима разпоредбата на чл.95 ЗЗД за забава на
кредитора, при което изпълнителят на свой ред няма как да отговаря за своята
забава. При забава на кредитора рискът преминава върху кредитора, а длъжникът,
ако и той е бил в забава, се освобождава от нейните последици. С оглед на това е обоснован краен извод, че не е налице хипотезата за прекратяване
на договора, визирана в чл.7 от същия, тъй като правото да се прекрати договора
отпада ако длъжникът не отговаря за неизпълнението. По тези аргументи е прието, че договорът макар
и развален от ищеца, поради факта, че не е доказана вина на ответника, предявеният иск по чл.55, ал.1, пр.3
ЗЗД следва да се отхвърли поради липсата на предпоставките за връщане на авансово заплатената
сума на отпаднало основание, съответно следва да се отхвърли и предявения иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за договорната неустойка, защото не е налице забава от страна на ответника и в случая не намира приложение
предвидената санкция за изпълнителя по чл.7, изр.2, пр.2 от сключения между
страните договор за софтуерна
услуга от 18.04.2016г.. Настоящият въззивен състав
счита, че изложените в мотивите на обжалваното съдебно решение правни аргументи
и обосновани въз основа на тях правни изводи са взаимно противоречиви,
постановени са при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и
неправилен анализ на събраните доказателства, което води до незаконосъобразност
на обоснованите крайни изводи за неоснователност на предявените искове с правно
основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.87, ал.2 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.7, изр.2,
пр.2 от сключения между страните договор за софтуерна услуга от
18.04.2016г.. Наведените във въззивната жалба доводи досежно незаконосъобразността
на обжалваното решение са изцяло основателни.
В конкретния случай по делото няма спор относно факта, че е налице облигационно
правоотношение между страните на основание валидно сключен между тях договор за софтуерна услуга от 18.04.2016г., съгласно който дружеството-ищец
- „Ю.И.“ ЕООД в качеството на възложител е възложил на дружеството-ответник - „Т.
- Б2Б“ ЕООД в качеството на изпълнител, да извърши срещу възнаграждение
софтуерни услуги, подробно описани в Приложение №1, неразделна част от
договора, които услугите включват, както следва: изработка на динамичен сайт
/чл.1, ал.2, т.1/; активиране на административен панел /чл.1, ал.2, т.2/;
абонаментно поддържане на уеб сайт /чл.1, ал.2, т.3/; мобилна версия на сайта /чл.1,
ал.2, т.4/; интеграция на автобусни билети през xml за сайта и мобилна версия на сайта /чл.1, ал.2, т.5/. Уговореното възнаграждение за извършените
услуги е в размер на 12076 лв. /чл.1, ал.3/, от която сума възложителят
авансово е платил на изпълнителя сумата от 7245.60 лв. с ДДС /чл.4, ал.3/. В чл.3
от договора подробно са посочени срокове, в които изпълнителят поема задължение
да предложи разработени от него варианти досежно дизайна на сайта, да приеме и
изпълни забележки и препоръки, изпратени от възложителя, да извърши въвеждане
на тестови динамични данни и да активира административния панел в състояние на
тестови режим, да публикува сайта и да активира административния панел в реален
режим, да публикува мобилната версия на сайта. Уговорено е изрично в чл.3, ал.8
от договора, че всяко забавяне от страна на възложителя с подаване на
необходимата информация, касаеща проекта води до забавяне на изпълнението на
проекта от страна на изпълнителя със същия брой дни. В чл.7, изр.2 от договора
е предвидено, че при забава от страна на изпълнителя с 20 дни, възложителят има
право да прекрати договора без предизвестие и да иска връщане на уговореното
възнаграждение по чл.1, ал.3, ведно с неустойка в размер на 10 % от стойността
на цялото уговорено възнаграждение по чл.1, ал.3 от договора. С оглед
съдържанието на сключения между страните договор за софтуерна услуга от
18.04.2016г. съдът приема, че същият има характеристиките на договор
за изработка, тъй като съдържа насрещни волеизявления на двете страни – възложител
и изпълнител, досежно предмета, цената и поети права и задължения за всяка от
тях.
По исковете по чл.55, ал.1 ЗЗД хипотезите на
"получаване без основание" обикновено са обусловени от едно
преюдициално договорно правоотношение. Съответно фактическият състав на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД изисква съществуване
на основанието при получаване на престацията, но след това същото да е
отпаднало с обратна сила, например при унищожаване на договора, разваляне
поради неизпълнение (респективно разваляне по право), при настъпване на предвидено прекратително условие.
Фактите, подлежащи на установяване, са: даване на нещо от страна на ищеца,
получаване на същото от страна на ответника, отпадане с обратна сила на
основанието, което е обусловило имущественото разместване. Съобразно чл.154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже
първите две предпоставки, след доказването на които в тежест на ответника е да
докаже наличие на основание за задържане на сумата, а при липсата на такова -
че е върнал полученото.
В
конкретния случай и от анализа на събраните доказателства въззивният съд счита,
че по делото е
доказано неизпълнение
от страна на
дружеството-изпълнител - „Т. - Б2Б“ ЕООД на възложените задачи по договора за изработка, с предмет
извършване на софтуерни услуги, изчерпателно изброени в чл.1, ал.2 от сключения
договор. От приетата кореспонденция по
имейл между страните, която не се оспорва по съдържание от тях, поради което
съдът приема, че представлява годно по смисъла на закона доказателство, се
установява, че едва на 15.03.2017г., повече от половин година след предвидения
в договора краен срок за изпълнение на поръчката – 12.08.2016г., изпълнителят е
изготвил дизайн на сайта, която работа е приета от възложителя с право да бъдат
извършени допълнителни промени, тъй като изпратеният дизайн на сайта не е бил
изцяло довършен – имало е цветово разминаване, разминаване на отделните компоненти,
бутоните не са били позиционирани добре. След която дата по делото не са
ангажирани доказателства изпълнителят да е изпълнил останалите поети от него
задължения, изчерпателно изброени в чл.1, ал.2 от сключения договор. Не може да
бъде споделен доводът на ответника-въззиваем, че забавата, респективно неизпълнението
на възложената работа се дължи поради неоказване на необходимото съдействие от
страна на възложителя. От показанията на разпитаната свидетелка – И.К., служител
на дружеството-ищец, се установява, че при проведените многократно срещи между
представителите на страните служители на ответника са предлагали на изпълнителя
отделни варианти досежно дизайна на сайта, оказвана е необходима помощ,
предоставена е информация какво да се съдържат във вътрешните страници на
сайта, как да бъде разпределена информацията, но въпреки това самото
изработване на сайта, активирането на административния панел и другите
договорени услуги не са били направени от изпълнителя, съответно същият не е
поискал продължаване на срока за изпълнение. Съдът счита, че показанията на
разпитаната свидетелка макар и преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК
следва да бъдат кредитирани като дадени в резултат на нейни преки и
непосредствени впечатления, не са противоречиви, а напротив – кореспондират със
съдържанието на приетата между страните кореспонденция по имейл. Следователно
от анализа на събраните доказателства се налага извода, че дружеството-изпълнител
- „КТ.- Б2Б“ ЕООД,
въпреки поетите със сключения писмен договор задължения и платената в
съответствие с договореното авансова част от възнаграждението, не е разработил и не е извършил изцяло възложените
му от възложителя софтуерни
услуги, изчерпателно изброени в чл.1, ал.2 от сключения договор нито в уговорения в
договора краен срок, нито и към по-късен период. По делото няма
ангажирани
доказателства възложените софтуерни
услуги да са изпълнени в завършен вид в
съответствие с предмета на договора и приложеното към договора техническо
задание – Приложение №1, неразделна част от договора. По делото е доказано, че е налице частично
изпълнение на възложената работа, като в случая не се навеждат твърдения,
съответно доказателства, че неизпълнението на възложените софтоерни услуги се дължи на въвеждане на допълнителни изисквания от страна на
възложителя, несъответни на първоначално уговореното. Настоящият състав
счита, че в случая доколкото договорът има за предмет едно комплексно изделие, състоящо се от
самостоятелни компоненти, чиято взаимна функционална връзка определя единния
характер на предмета на договора, непълното
изпълнение, неточното изпълнение или изобщо наличието на неизпълнена част от продукта
се равняват на съществено неизпълнение.
В разпоредбата на чл.87 ЗЗД е заложен
принципът, че развалянето на договора е крайна мярка, към която се пристъпва
след като се изчерпят възможностите за неговото изпълнение. Действащата
нормативна уредба е насочена към охрана на създаденото договорно
правоотношение, което следва да бъде запазено, освен при наличието на сериозни причини,
обосноваващи развалянето на договора. По
общо правилно двустранният договор се разваля поради неизпълнение по причина,
за която длъжникът отговаря с едностранно изявление от кредитора. Изявлението
трябва да съдържа подходящ срок за изпълнение, независимо от това дали падежът
вече е настъпил, или настъпва по силата на изявлението. Ако посоченият срок е
подходящ, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до
изтичането му, а ако изявлението не съдържа срок или срокът е недостатъчен, ефектът
на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането на обективно
подходящия с оглед на обстоятелствата срок. В настоящото производство ищецът
представи документ, обективиращ негово волеизявление за разваляне на договора,
за което твърди, че е било получено от ответната страна. Последното
обстоятелство не се оспорва от ответника. Дори да е налице такова оспорване,
следва да се посочи, че с исковата молба може да бъде развален всеки двустранен
договор, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение,
не е посочен никакъв срок, или посоченият срок е недостатъчен. Договорът се
счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на
производството по делото до изтичането на обективно подходящия с оглед на
обстоятелствата срок (решение № 37 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 920/2009 г.,
Г. К., ІV г. о. на ВКС). Договорът за изработка съгласно чл.262, ал. 2 ЗЗД може
да бъде развален без предизвестие от поръчващия, ако стане явно, че
изпълнителят няма да може да изпълни работата в срок, или по уговорения, или по
надлежен начин. В
конкретния случай по изложените по-горе съображения съдът приема, че при
доказателствена тежест за дружеството-изпълнител - „КТ. - Б2Б“ ЕООД, не са ангажирани
доказателства, че
е разработил, съответно
извършил изцяло възложените му от възложителя софтуерни услуги, изчерпателно изброени в чл.1, ал.2 от
сключения договор
нито в уговорения в договора краен срок, нито и към по-късен период. В тази връзка съдът намира, че е налице хипотезата
на чл.87, ал.2 ЗЗД за разваляне на договора без
даване на допълнителен срок за изпълнение, тъй като последното вече е било безполезно
за възложителя - ищец.
Предвид горното, съдът намира,
че е налице неизпълнение на ответника, поради което
съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало право да развали договора изцяло
по реда на чл.87 ЗЗД, което потестативно право в
случая е надлежно упражнено. Ответникът следва да върне на ищеца полученото авансово плащане на част от
договореното възнаграждение в размер на претендираната сума поради отпаднало с обратна
сила основание за нейното получаване. По тези съображения следва да бъде изцяло уважен
предявеният иск с
правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.87, ал.2 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 7245.60 лв. с вкл. ДДС,
представляваща авансово заплатена сума на отпаднало основание поради разваляне, считано от 17.07.2017г., на договор за софтуерна
услуга от 18.04.2016г.,
поради неизпълнение по реда на чл.87, ал.2 ЗЗД, ведно
със законна лихва,
считано от датата на подаване
на исковата молба в съда /05.07.2018г./ до окончателното й изплащане. Първоинстанционният съд като е
достигнал до обратния правен извод и е отхвърлил изцяло предявеният осъдителен
иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.87, ал.2 от ЗЗД е постановил
неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
По иска с правно основание чл.92,
ал.1 от ЗЗД.
В
конкретната хипотеза и с оглед съдържанието на сключения между страните договор за софтуерна услуга от 18.04.2016г. съдът приема, че е договорена
между страните валидна неустоечна клауза в договора - чл.7, изр.2, пр.2, в която разпоредба е
предвидено, че при забава от страна на изпълнителя с 20 дни, възложителят има
право да прекрати договора без предизвестие и да иска връщане на уговореното
възнаграждение по чл.1, ал.3, ведно с неустойка в размер на 10 % от стойността
на цялото уговорено възнаграждение по чл.1, ал.3 от договора. В случая след
като ищецът – възложител е упражнил законосъобразно потестативното право да
развали по реда на чл.87, ал.2 от ЗЗД сключения между страните договор за софтуерна услуга от 18.04.2016г. има право да претендира от
изпълнителя уговорената в договора неустойка по чл.7, изр.2, пр.2, имаща
характер на
обезщетение за вредите от неизпълнението поради разваляне на договора по смисъла на чл.88, ал.1, изр.2
от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба при
развалянето на договора, кредиторът има право на обезщетение за вредите от
неизпълнението на договора. При разваляне на договора основанието за заплащане
на неустойката се изразява в настъпилата последица от развалянето -
прекратяване на облигационната връзка, вследствие на което се дължи освен
връщане на даденото по разваления договор и заплащане на вредите от
неизпълнението. В случая основанието за разваляне е неизпълнението на конкретно
договорно задължение от страна на ответника като изпълнител, но ищецът като
изправната страна не е лишен и има право на предвидената в договора неустойка, предвид изричното й
уговаряне за обезщетяване на вредите именно от неизпълнението на задължение по
договора, какъвто е
процесният случай. По тези
съображения следва да бъде изцяло уважен предявеният иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.7, изр.2, пр.2 от сключения между страните договор за софтуерна услуга от
18.04.2016г. за заплащане на сумата от 1247.60 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договора, ведно със законна лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда /05.07.2018г./ до окончателното й изплащане. Първоинстанционният съд като е достигнал до обратния
правен извод и е отхвърлил изцяло предявеният осъдителен иск с правно основание
чл.92, ал.1 от ЗЗД е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде отменен.
По изложените
по-горе правни аргументи и поради несъвпадения на изводите на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение, с което са
отхвърлени предявените искове с правно основание чл.55, ал.1,
пр.3 от ЗЗД във вр. с
чл.87, ал.2 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.7, изр.2, пр.2 от
сключения между страните договор за
софтуерна услуга от 18.04.2016г., в т.ч. и в частта на
възложените в тежест на ищеца разноски, като неправилно и незаконосъобразно
следва да бъде отменено на основание
чл.271, ал.1 от ГПК и вместо него следва да се постанови друго, с което да се
уважат изцяло предявените искове.
С оглед изхода от правния спор пред
настоящата съдебна инстанция право на разноски имат въззивника – ищец. На
основание чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемата страна – ответник - „КТ. - Б2Б“ ЕООД
следва да бъде осъдена да заплати на въззивника – ищец - „Ю.И.“ ЕООД сумата от
1539.82 лв., сторени разноски пред СРС за платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, сумата от 1369.91 лв., сторени разноски пред СГС за платена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и сумата от 700.00 лв., сторени
разноски в обезпечителното производство по аргумент на т.5 от ТР №6/2012г. на
ОСГТК на ВКС/.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение №74616 от 25.03.2019г., постановено по гр.дело №44487/2018г. по
описа на СРС, ІІ Г.О., 163-ти състав, и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „КТ.
- Б2Б“ ЕООД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, офис №6А;
да заплати на „Ю.И.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***;
на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.87, ал.2 от ЗЗД сумата от 7245.60 лв. с вкл. ДДС, представляваща авансово заплатена сума на
отпаднало основание поради разваляне на договор
за софтуерна услуга
от 18.04.2016г. поради
неизпълнение по реда на чл.87, ал.2 ЗЗД, на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.7, изр.2,
пр.2 от сключения между страните договор за софтуерна услуга от
18.04.2016г. сумата от 1247.60 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договора,
ведно със законна лихва върху горните суми, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда /05.07.2018г./ до окончателното им изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 3609.73
лв., сторени разноски пред СРС, СГС и обезпечително производство.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
1./
2./