Р Е Ш Е Н И Е
№ 101/02.03.2023 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и първи февруари две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА
ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ТЕОДОРА
МИЛЕВА |
|
|
СИЛВИЯ
САНДЕВА |
при участието на
секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и прокурора при Окръжна прокуратура – Добрич
РАДОСЛАВ БУХЧЕВ разгледа докладваното от съдия Т. Милева к.а.н.х.д. № 43 по
описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е по реда на глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по подадена
касационна жалба от „****“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, район „***“, ж.к. “***“, бл. 72, вх. А, ет. 3, ап. 7, представлявано
от управителя К.Т.К., чрез адв. А.Х.,***, срещу решение № 396 от 22.11.2022 г.,
постановено по нахд № 377/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е
потвърдено наказателно постановление № 08-2200027/31 от 11.03.2022 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, с което на касатора е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 414, ал. 3
от КТ за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. В жалбата се твърди, че
процесното решение е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон,
допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излагат се доводи
за погрешна преценка на събраните по делото доказателства и необоснованост на
изводите на съда. Сочи се, че съдът неправилно е тълкувал фактите по спора,
като е кредитирал показанията на една част от свидетелите и не е кредитирал
показанията на друга част от свидетелите, без да се обоснове. Счита се, че
доказателствената тежест на представените от органа документи е разколебана от
показанията на свидетеля Коцо Величков, който при разпита си пред съда е
посочил, че към момента на проверката не е имал трудов договор. Твърди се, че
неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл. 63,
ал. 2 от КТ, вместо на основание чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), като
най-малко административнонаказващият орган е следвало да провери по реда на чл.
52, ал. 4 от ЗАНН с оглед приетите по делото доказателства, в т.ч. показанията
на свидетеля Величков, при което допуснатото нарушение би било липса на трудов
договор съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ, а не липса на уведомление по чл. 63, ал.
2 от КТ. Последното представлява съществено процесуално нарушение и
самостоятелно отменително основание. По тези съображения се иска отмяна на
решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени
наказателното постановление.
Ответникът – Директорът
на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич, чрез процесуалния си представител,
оспорва основателността на жалбата и иска решението на ДРС да бъде оставено в
сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът при Окръжна
прокуратура – Добрич счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението
на ДРС е правилно и законосъобразно, без допуснати в производството съществени
процесуални нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила.
Административен съд –
Добрич, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,
намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е
подадена в законния срок, от легитимирано лице, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество,
в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218,
ал. 1 от АПК, жалбата е неоснователна.
С оспореното пред
районния съд наказателно постановление “****” ЕООД е санкционирано за това, че
при извършена проверка на 17.01.2022 г., в 13, 45 часа, на обект: „изливане на
бетон с бетонпомпа в цех за почистване, калибриране и белене на слънчогледови
ядки“, находящ се в гр. Добрич, кв. „Рилци“, бул. “” № 213, е установено, че
дружеството в качеството си на работодател е допуснало до работа като общ
работник лицето Коцо Илиев Величков, преди да му е предоставило копие от
уведомлението за сключения трудов договор, заверено от ТД на НАП. Деянието е
квалифицирано като нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, в резултат на което на дружеството
е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 414, ал.
3 от КТ. Към НП е приложена справка от ТД на НАП – Варна, въз основа на която е
установено, че трудовият договор с лицето е регистриран в 13:47:06 часа (л. 21
от нахд № 377/ 2022 г.).
За да потвърди
наказателното постановление, въззивният съд е приел, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му. Преценил е, че нарушението
е безспорно доказано от материалите по преписката, в т. ч. от писмената
декларация на ***по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ и сключения между него и
дружеството трудов договор, в който е отразено, че той е постъпил на работа на
17.01.2022 г. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 17.01.2022 г., в 13, 45
часа, във връзка с възникнала тежка злополука, инспектори в ДИТ Добрич
извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в процесния обект.
Дейността по изливане на бетон се извършвала от няколко работници, посочени от
управителя на дружеството като работещи в управляваното от него търговско
предприятие, между които и св. ***– общ работник. Инспекторите предоставили на
работника бланка – декларация, която той попълнил и подписал собственоръчно в
13, 45 часа. Лицето декларирало, че работи в предприятието на жалбоподателя от
17.01.2022 г. от 8 до 17 ч., няма сключен трудов договор, не посочва месечно
възнаграждение и не е получавал заверено уведомление и екземпляр от трудов договор.
(л 22 от нахд №377). След приключване на проверката инспекторите връчили
призовка на управителя на дружеството с указания за представяне на трудовите
досиета на наетите работници. В изпълнение на указанията на контролните органи
на следващия ден в дирекцията били представени изисканите документи,
включително трудов договор, сключен на 17.01.2022 г. между жалбоподателя и св.
Великов, влязъл в сила на 17.01.2022 г. след постъпване на работника на работа,
уведомление от ТД на НАП по чл. 62, ал. 5 от КТ от 17.01.2022 г. и копия от
книги за инструктаж. От възприетото по време на проверката и подписаната от
лицето декларация инспекторите достигнали до извод, че жалбоподателят в
качеството си на работодател е приел на работа на 17.01.2022 г. св. Великов да работи
с определена трудова функция – общ работник, преди да регистрира в НАП
сключения трудов договор и да му предостави екземпляр от договора и копие от
уведомлението от ТД на НАП за регистрацията на договора. Съдът е приел, че
установената от наказващия орган фактическа обстановка се потвърждава от
показанията на разпитаните по делото длъжностни лица, извършили проверката.
Районният съд не е кредитирал показанията на св. Великов, който е заявил
категорично, че на процесната дата не е имал трудов договор и положеният подпис
в представения по делото трудов договор (л.19-20 от нахд №377) не е негов. Имал
е договорка за работа с К., който по думите на свидетеля е „работодател,
занимава се с груб строеж“ (К.К. е управител на дружеството). Свидетелят е
къртил на площадката в Рилци, когато се случил инцидент и спрял работа. После
дошли проверяващите. Съдът е кредитирал изцяло показанията на инспекторите като
обективни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото. Не е кредитирал показанията на св. Великов в частта, в която той е
свидетелствал, че както към момента на проверката, така и по-късно не е
сключвал трудов договор с дружеството. Изложил е мотиви, че в тази част
показанията на лицето се опровергават от приложените по делото трудов договор и
справка от ТД на НАП (л. 21 от нахд №377), съгласно която процесното
уведомление за сключен трудов договор е регистрирано в 13, 47 часа на
17.01.2022 г.
Въз основа на приетите
за установени фактически обстоятелства районният съд е направил извод, че
наказващият орган правилно е приложил материалния закон, тъй като с поведението
си дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, която забранява
на работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите. Приел е, че наложеното минимално наказание е
в законоустановените граници и съответства на тежестта на нарушението. Изложени
са и съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ,
както и на чл. 28 от ЗАНН, отчитайки забраната на чл. 415в, ал. 2 от КТ
нарушенията по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ да се считат за маловажни.
Районният съд е събрал всички относими и допустими писмени и гласни
доказателства, но при преценката им необосновано е приел, че в случая е налице
нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. За да е осъществен съставът на тази
разпоредба, трябва да е установено безспорно, че между работодателя и работника
има сключен трудов договор, подписан от двете страни. Едва тогава за
работодателя възниква задължение да не допуска до работа работника преди да му
е връчил копие от трудовия договор и от уведомлението до ТД на НАП.
Представената от работника декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, както и
анализът на гласните доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
установяват единодушно, че към момента на самата проверка писмен трудов
договор, подписан от двете страни, не е имало. При липсата на такъв договор към
релевантния момент няма как да бъде връчено копие от уведомление до НАП по чл.
62, ал. 3 от КТ. Следователно за наказващия орган са били налице доказателства
за осъществен състав на нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ, поради което отговорността
на работодателя е следвало да бъде ангажирана именно за това нарушение. Вярно
е, че в изпълнение на задължението си по чл. 45, ал. 1 от АПК жалбоподателят е
представил сключен писмен договор от 17.01.2022 г., но от
доказателствата по делото, включително и от уведомлението до НАП, е видно, че
той е подписан от работника след извършване на проверката, т.е. след като вече
е бил допуснат до работа, което изключва приложимостта на чл. 62, ал. 3 от КТ.
За съставомерността на деянието е необходимо наличие на писмен трудов договор,
подписан от страните, към момента на проверката, а не след това. Ето защо,
разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ разграничава като самостоятелни хипотези
допускането на работник на работа без сключен писмен договор и без връчени екземпляри
от трудов договор и уведомление, като за всяко от тях е предвидено налагане на
отделна имуществена санкция. В зависимост от установените факти АНО може да
ангажира отговорност само за едно от тях. Тъй като в случая е безспорно
установено, че към момента на проверката между санкционираното дружество и
лицето Коцо
Илиев Величков не е имало сключен писмен трудов договор, неправилно
отговорността на работодателя е ангажирана за извършено нарушение на чл. 63,
ал. 2 от КТ.
По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението
на районния съд е постановено в противоречие с данните по делото и материалния
закон, поради което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление, без да се
разглеждат останалите възражения в касационната жалба.
Съдът намира, че следва изрично
да отбележи, че решението по всеки казус по който се произнася, е
съответно на събраните доказателства по конкретното дело.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, във вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 396/22.11.2022 г., постановено по нахд №
377/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №08-2200027/31 от
11.03.2022 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: