Р Е Ш Е Н И Е № 260884
гр.Пловдив 08.07.2021г
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на първи юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№140/2021г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е решение №261378/23.11.2020г. по гр.д.№3397/2020г. по описа на РС-Пловдив,IХ гр.с-в,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.439 от ГПК,вр. с чл.124,ал.1 от ГПК относно недължимост на сумата 4459,09лв.,представляваща просрочена главница по договор за кредит от 07.03.2008г. и анекс №1/09.11.2009г. и анекс №2/14.12.2009г.,ведно със законната лихва от 07.10.2010г.,сумата от 350,33лв.,представляваща просрочена лихва за периода 08.01.2010г.-06.10.2010г.,сумата от 15,75лв.,представляваща наказателна лихва за периода 16.06.2010г.-06.10.2010г. и сумата 96,50лв.,представляваща държавна такса за изпълнителен лист от 12.10.2010г.,за които суми е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.д.№843/2019г. по описа на ЧСИ Л.Мурджанова.Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца в първоинстанционното производство и счита,че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно и моли същото да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се уважи,тъй като задължението е погасено по давност.
Въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да се потвърди.
Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства,от фактическа и правна страна,установи следното:
Жалбоподателя по делото е посочил в исковата си молба,че с изпълнителен лист по ч.гр.д.№15638/2010г. по описа на ПРС е бил осъден да заплати солидарно процесните суми на въззиваемата страна,тъй като същия се явява кредитополучател в качеството му на едноличен търговец по процесния договор за кредит и заедно с поръчителя се явява съдлъжник,като процесния изпълнителен лист е бил издаден по заповедно производство и заповедта за изпълнение по чл.417 е влязла в сила.Въз основа на така издадения изпълнителен лист било образувано изп.д.№1463/2010г. по описа на ЧСИ Л.Мурджанова.Исковата претенция на жалбоподателя е на основание чл.439 от ГПК или същата се основава на факти,произтичащи след издаването на изпълнителното основание.Същият счита,че по отношение на задължението е изтекла погасителна давност и процесните суми не се дължат.
Жалбоподателят навежда доводите си,относно погасяване на вземането по давност въз основа на т.д.№2/2013г. на ОСГТК,с което беше отменено ППВС №3/80г.,с което постановление се предвиждаше,че давност не тече при наличие на изпълнително производство,което е висящо,а с решението по т.д.№2/2013г. ОСГТК прие,че с извършването на всяко същинско изпълнително действие започва да тече нов давностен срок,а такива действия са извършване на опис,налагане на възбрана или въобще действие,с което по същество се събира вземането на кредитора.В настоящия случай жалбоподателя счита,че е налице бездействие на кредитора повече от две години и на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК е настъпила перемпция по право,но тъй като ЧСИ Мурджанова не е прекратила производството по делото,то давността е текла по време на изпълнителното производство и е изтекла,поради което сумите не се дължат.
При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно и същото следва да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което да се уважи исковата претенция поради следното:
Настоящата инстанция приема,че е налице изтекла погасителна давност,тъй като от момента на образуване на изпълнителното дело 29.10.2010г. до момента на постъпване на молба от длъжника за разсрочване на вземането 01.04.2011г. не са извършвани никакви изпълнителни действия,но с постъпване на тази молба започва да тече нов давностен срок,като след нея не са извършвани никакви същински изпълнителни действия,за да е спирала да тече давността по отношение на вземането,като с образуването на изпълнителното дело са изпратени покани за доброволно изпълнение на длъжниците.Следователно на 01.04.2013г. е настъпила перемция и всички действия,които са вършени от ЧСИ Мурджанова оттам нататък не пораждат правни последици.На 24.08.2015г. ответника е бил конституиран като взискател по изпълнителното дело,а по отношение на взискателя-„Прокредит Банк България“ изпълнителното производство е било прекратено,но поради настъпилата перемция не следва да се счита,че е налице извършването на същинско изпълнително действие.От момента на образуване на изпълнителното дело не са извършвани никакви същински изпълнителни действия от ЧСИ,поради което е настъпила и перемция по отношение на длъжника и ЧСИ е следвало да прекрати изпълнителното дело.Въпреки че до 2015г. такива няма направени.Следователно задължението на ищеца се е погасило подавност още през 2018г.Това е така,защото настоящата инстанция намира,че вземането за главницата се погасява с петгодишен давностен срок съобразно нормата на чл.110 от ЗЗД,а вземанията за лихви с краткия тригодишен давностния срок съгласно чл.111,б.В от ЗЗД.
Ето защо с оглед горепосоченото първоинстанционното решение се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени,тъй като по отношение на вземането е изтекъл давностния срок и вземането се е погасило по давност.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на жалбоподателя и такива следва да се присъдят за двете инстанции съобразно представения списък по чл.80 от ГПК в размер общо на 1548лв. за двете инстанции,които следва да се присъдят.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №261378/23.11.2020г.
по гр.д.№3397/2020г. по описа на РС-Пловдив,IХ гр.с-в.,с което е бил отхвърлен предявеният от Д.И.Н. с ЕГН-**********
***, пълномощника му адв.Ст.П. за признаване за установено по отношение на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление:гр.София,ул.“Рачо
Петров-Казанджията“ №4-6,сграда Матрикс Тауър,ет.6,че не дължи сумите,както
следва 4459,09лв.,представляваща просрочена главница по договор за кредит от
07.03.2008г. и анекс №1/09.11.2009г. и анекс №2/14.12.2009г.,ведно със
законната лихва от 07.10.2010г.,сумата от 350,33лв.,представляваща просрочена
лихва за периода 08.01.2010г.-06.10.2010г.,сумата от 15,75лв.,представляваща
наказателна лихва за периода 16.06.2010г.-06.10.2010г. и сумата
96,50лв.,представляваща държавна такса за изпълнителен лист от 12.10.2010г. поради
погасяването им по давност и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление:гр.София,ул.“Рачо Петров-Казанджията“ №4-6,сграда Матрикс Тауър,ет.6,че Д.И.Н. с ЕГН-********** ***, пълномощника му адв.Ст.П. не дължи сумите,както следва 4459,09лв.,представляваща просрочена главница по договор за кредит от 07.03.2008г. и анекс №1/09.11.2009г. и анекс №2/14.12.2009г.,ведно със законната лихва от 07.10.2010г.,сумата от 350,33лв.,представляваща просрочена лихва за периода 08.01.2010г.-06.10.2010г.,сумата от 15,75лв.,представляваща наказателна лихва за периода 16.06.2010г.-06.10.2010г. и сумата 96,50лв.,представляваща държавна такса за изпълнителен лист от 12.10.2010г. поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление:гр.София,ул.“Рачо Петров-Казанджията“ №4-6,сграда Матрикс Тауър,ет.6 да заплати на Д.И.Н. с ЕГН-********** ***, пълномощника му адв.Ст.П. направените от него разноски по делото пред двете инстанция в общ размер на 1548лв./хиляда петстотин четиридесет и осем лв./ по реда на чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: Членове: