РЕШЕНИЕ
№ 12665
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б. В. П.
при участието на секретаря Т. ГР. Т.
като разгледа докладваното от Б. В. П. Гражданско дело № 20231110169118
по описа за 2023 година
Предявени са искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1,
пр. I от ЗЗД от А. Г. А. срещу „Ф. Б.“ ЕООД за прогласяване нищожност на чл. 5 от Договор
за потребителски кредит № ..../28.03.2023 г. и за заплащане на сумата 103,80 лева (съобразно
допуснато с протоколно определение от 30.05.2024 г. изменение на иска чрез увеличаване на
неговия размер), платена при начална липса на основание по Договор за потребителски
кредит № ...../28.03.2023 г., ведно със законна от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че страните по спора са
сключили по реда на ЗПФУР Договор за потребителски кредит № ..../28.03.2023 г., с предмет
заемна сума от 500 лв. със срок за връщане до 20 дни, при лихва 2,24 % (11,20 лв.), с ГПР -
49,82%. Според чл. 5 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителство от „M.” в полза
на ответното дружество. Твърди се, че в договора не е посочено какъв е размерът за
предоставяне на поръчителството, а след усвояване на заемните средства ищецът установил,
че е начислена по кредита и сумата 103,80 лв. – такса за обезпечение с поръчителство.
Твърди се, че всички дължими суми по договора са платени от ищеца. Поддържа се,
че договорът за потребителски кредит е недействителен като неподписан и поради липса на
съгласие; не е спазена формата по чл. 10, ал. 1 от ЗПК, вкл. на евентуален договор за
допълнителната услуга; сумите по клаузата за поръчителство не са посочени в договора за
кредит, респ. евентуален договор за поръчителство не е подписван; липсва яснота как е
формиран ГПР, в него не е включена таксата по чл. 5 и обявеният ГПР не съответства на
действителните разходи. По отношение на клаузата на чл. 5, счита се за неравноправна и
нищожна, уговорена в противоречие с чл. 143, ал. 2, т. 9 от ЗЗП, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4,
чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК.
Ответникът оспорва исковете с доводи, че договорът за кредит е сключен по реда на
ЗЕДЕУУ; ГПР е изчислен по предвидената в ЗПК формула и съответства на чл. 19, ал. 4 от
с.з., а пар. 1 от ЗПК касае разходи по допълнителни услуги, чието уговаряне е задължително
условие за отпускане на кредита; ищецът е имал избор за вида поръчителство, поради което
сумата по договора за гаранция предварително не е известна, като възнаграждението не е
предмет на заемното правоотношение. Чл. 5 от договора касае предварителен и доброволен
избор на ищеца за предоставяне на допълнителна възмездна услуга от трето лице и
уговорката е индивидуално уговорена, доколкото ищецът сам е избрал в електронния
формуляр. Оспорва да е получавал и да се е обогатявал с каквито и да е суми за
1
възнаграждение по договора за гаранция/поръчителство.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 4 от
ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК е да установи пълно и главно, че договорът за заем, респ. чл. 5, е
сключен в противоречие със ЗПК, вкл. договор за гаранция/поръчителство, е сключен при
липса на основание съобразно изложеното в исковата молба.
По делото като доказателство е приет на хартиен носител договор № ..../28.03.2023 г.
за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, сключен между “Ф. Б.” ЕООД,
в качеството му на заемодател, и ищеца А. Г. А., в качеството му на заемател, по силата на
който заемодателят е предоставил на заемателя сума в размер на 500 лв., която заемателят се
е задължил да върне в срок до 20 дни, който започва да тече от датата на превеждане на
сумата по кредита по сметка на кредитополучателя, при лихвен процент 2,24% (11,20 лв.) и
ГПР 49,82%. Общата сума, която заемателят следва да върне, е 511,20 лв. Посочено е, че
предоставянето на кредита от заемодателя на заемателя се извършва по избрания от
последния начин. Погасяването на кредита се извършва с еднократно плащане, извършено
на падежната дата – 17.04.2023 г.
Договорът за потребителски кредит е формален - следва да се сключи в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител (чл. 10, ал. 1 ЗПК), като „траен носител“ е всеки
носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по
начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за
които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане
на съхранената информация – пар. 1, т. 10 ДР от ЗПФУР. Договорът за потребителски
кредит може да се сключи и чрез средство за комуникация от разстояние, т.е. без да е налице
едновременното физическо присъствие на кредитора и потребителя (пар. 1, т. 2 ДР на
ЗПФУР) – арг. чл. 5, ал. 9 и ал. 15 ЗПФУР, в който случай за неговото сключване
приложение намира и Законът за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Според
твърденията на ответника сключването на договора за кредит е извършено чрез електронни
изявления от “Ф. Б.” ЕООД и ищеца А. А.. Относно електронните изявления се прилага
Законът за електронния документ и електронния подпис (с актуално наименование Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги) – чл. 18, ал. 2 ЗПФУР.
Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет
стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията – чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ.
Електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално
текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис – чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Писмената
форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно
изявление – чл. 3, ал. 2 ЗПФУР.
Предвид горното, за да се докаже сключването на договор за потребителски кредит
чрез средство/а за комуникация от разстояние, следва да се установи, че страните са
постигнали съгласие относно договора за кредит, представен в писмена форма на траен
носител по смисъла на пар. 1, т. 10 ДР на ЗПФУР, както и, че това съгласие е дадено от тях
чрез средства за комуникация от разстояние, т.е. посредством електронни изявления.
В тази връзка следва да се отбележи, че в представените по делото Общи условия за
предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние на “Ф. Б.” ЕООД /чл. 3.4/, е
посочено, че кандидатстването за заем може да се извърши по някой от следните начини: 1/
попълване на електронна форма за регистрация – заявка (молба) за отпускане на заем,
намираща се на интернет страницата на дружеството (www.f.bg, www.b.bg, www.е..bg,
www.l.bg); 2/ подаване на молба за заем в партньорски офис или със съдействието на
търговски представител; 3/ по телефон; и 4/ през официална електронна страница на
партньор на дружеството. Сключването на договора за заем става по инициатива на
2
кандидат заемателя, като за да получи кредит той подава заявка (молба) чрез приложената в
страницата регистрационна форма, въвежда личните си данни, запознава се и посочва, че е
съгласен с общите условия, приемането на които е необходимо условие за изпращан е на
заявката. Съгласно чл. 6.1 и чл. 6.2 от ОУ, за да се пристъпи към сключване на договор е
необходимо дружеството да е одобрило отпускането на заем на кандидат заемателя и да го е
информирало за това по някой от следните начини: 1/ чрез изпращане на СМС на
идентификационен номер на кандидат заемателя, съдържащ инструкции за начина, по който
заемателят може да заяви съгласието си за конкретните условия на заема, договорени чрез
размяна на СМС съобщения между страните по мобилния канал, когато съобщенията са до
или от дружеството, и идентификационния номер, когато съобщенията са до или от
кандидат заемателя, и Общите условия); 2/ чрез изпращане на условията на заема,
включващи конкретни условия и Общите условия, както и индивидуалния код за
потвърждение на електронния адрес, посочен от кандидат заемателя; и 3/ чрез партньорския
офис, съответно търговския представител, посредством предоставяне на хартиен или друг
траен носител на конкретните условия и Общите условия на заема. В чл. 6.3 от ОУ е
предвидено, че след получаване на одобрението за отпускане на заема, заемателят е
необходимо да изрази своето съгласие за сключване на договора за заем или анекса към него
по един от следните начини: 1/ чрез СМС от идентификационния номер, като текстът на
СМС-а задължително трябва да съдържа думите “F. Р.”; 2/ чрез попълване на кода за
потвърждение на заглавната страница на интернет адреса на дружеството www..bg и
www.b.bg; и 3/ чрез собственоръчно подписване от заемателя на два еднообразни екземпляра
на конкретните условия на заема и общите условия. Изрично е посочено, че приемането се
отнася както за конкретните, така и за общите условия. Съгласно чл. 6.6 от ОУ след
изпращане на съгласието за сключване на договора от заемателя (по съответния начин,
определен в чл. 6.3 и в срока по чл. 6.4 от ОУ) договорът/анексът за заем се счита за
сключен и обвързва страните. Отговорът, съдържащ съгласието на заемателя за сключване
на договора за заем, потвърждава неговото желание за незабавното превеждане на заема по
избрания от заемателя начин.
Във връзка с установяване на обстоятелството, че процесният договор за кредит е
сключен съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, по
делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните,
което съдът кредитира изцяло като компетентно, последователно и логично изготвено. От
заключението на СТЕ се установява, че в системата на ответното дружество се съхранява
информация за кредит с номер ...., предоставен на А. Г. А., ЕГН **********, при избрано
обезпечение “гаранция от M. B.”. Експертът посочва, че всички изпратени от ищеца
документи по време на кандидатстването за кредит, всички изпратени от ответника към
ищеца документи по електронна поща, както и цялата разменена между страните
кореспонденция, са налични в системата на ответника. Изяснява се, че 28.03.2023 г. в 14:01
ч. на ищеца е изпратено имейл съобщение със заглавие “Получихме искане за заем ....”.
Видно от съдържанието на имейла, заявката е със следните параметри: размер на заема - 500
лв., лихва за периода – 11,20 лв., падежна дата – 17.04.2023 г. и ГПР – 49,82%. На ищеца е
предоставена възможността да се запознае със Стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити (прикачен) и с общите условия
(линк, посочен в имейла). На 28.03.2023 г. в 14:12 ч. на ищеца е изпратен имейл, от
съдържанието на който се установява, че искането за отпускане на потребителски кредит ... е
одобрено при заявените от ищеца параметри, като общата сума за плащане е 511,20 лв. Към
имейла са прикачени договорът за потребителски кредит, преддоговорна информация, ОУ
към договора и декларация по ЗМИП. Посочени са и начините, по които ищецът може да
потвърди приемането – SMS с текст F. P. на номер 1917, алтернативно – чрез уникален web
код, който ищецът е получил на SMS, чрез въвеждането му на p.f.bg/. Експертът
потвърждава, че към имейл съобщението от 28.03.2023 г. в 14:12 ч. са прикачени 3 файла:
3
общи условия, договор и преддоговорна информация (СЕФ). На 28.03.2023 г. в 14:12 ч. на
номер 088... е изпратено следното SMS съобщение: “F.: Zaem ot 500.00 lv, s lihva 11,20 lv,
taksa za garanciq 103,80 lv i srok 20 dni e odobren. Za skluchvane na dogovor izprati sms F. P. na
1917 ili potvardi kato vavedesh tvoeto EGN i web kod 472086 na https://... Info: https://...”.
Експертът посочва, че на 28.02.2023 г. в 14:13 ч. от номер 088... е получено следното SMS
съобщение: “F. P.”, като на същите дата и час на номер 088... е изпратено SMS съобщение:
“F.: Sumata po zaem ... e naredena kam kasa na E. p. Info *********.”.
С оглед така приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, се
установява, че с изпращането на заявката от страна на ищеца за отпускане на кредит чрез
посочения интернет сайт е отправено предложение до “Ф. Б.” ЕООД за сключване на
договор за заем. С изпращането на договора за заем на адреса на електронната поща на
ищеца, заемодателят е предложил сключването на договор за кредит с посочените в него
параметри, което предложение е прието от ищеца с изпращането на потвърждението за
сключване на договора за кредит. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема,
че е доказано, че между ответното дружество и ищеца по реда на ЗПФУР е сключен договор
за потребителски кредит под формата на заем по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК.
Настоящият договор се явява сключен от лице, притежаващо качеството
„потребител“, предвид което приложими в настоящия случай са разпоредбите на ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждат формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
характер на изначална недействителност и когато договорът за потребителски кредит бъде
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения
или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г., I т.о. на ВКС).
Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за
които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., постановено по
тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за
кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен
такъв довод.
Съгласно чл. 5 от процесния договор, заемът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от M. b. в полза на дружеството, като договорът се сключва не по-късно от
края на работния ден, в който е сключен заемът. С одобряването от дружеството на
предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може
да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Посочено е, че
одобряването на обезпечението, се извършва чрез одобряването на заема.
По делото е представен на хартиен носител и договор за гаранция, сключен на
28.03.2023 г. между M. B. p.l.c. - М. и ищеца А. А., по силата на който M. Bank p.l.c., като
гарант се задължава солидарно с клиента да отговаря спрямо заемодателя /ответник по
настоящото дело/ за изпълнението на всички задължения, произтичащи от договор за заем
№ ..../28.03.2023 г. В договора за гаранция е уговорено възнаграждение в полза на гаранта в
размер на 103,80 лв.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява,
4
че в договора за заем не е посочена сумата, която заемателят следва да заплати във връзка с
поръчителството. Експертът посочва, че в представения по делото Стандартен европейски
формуляр, част 3, т. 4.3 - “Когато е приложимо за съответния вид кредит: Всеки друг разход,
свързан с договора за кредит” е посочено, че “Ако кредитополучателят избере да сключи
договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за
кредитополучателя ще бъдат в размер на 103,80 лв. Посочените разходите не се включват в
ГПР по кредита …”. Изяснява се, че заедно с гаранцията, общата сума по кредита, която
заемополучателят е следвало да върне, възлиза в размер на 615,00 лв. Вещото лице посочва,
че в договора за кредит е изчислен ГПР при условие, че кредитът е предоставен на
28.03.2023 г. и със срок за погасяване – 17.04.2023 г., за който период лихвата е определена в
размер 11,20 лв., като при тези условия на договора, като се взема предвид само разходът за
възнаградителна лихва, ГПР по договора е в размер 49,82% /посоченият в т. 4 от договора/.
Изяснява се също, че съгласно представената по делото разписка за извършено плащане
номер .... от 29.03.2023 г., ищецът А. Г. А. е получил заемната сума в размер 500,00 лв.
Съгласно разписка за извършено плащане номер ... от 31.03.2023 г., ищецът А. А. е заплатил
по кредита сума в размер на 615,00 лв., включваща 500,00 лв. – главница, 11,20 лв. –
възнаградителна лихва и 103,80 лв. – възнаграждение за поръчителство, предоставено от M.
B. Експертът заключава, че ако при изчисляване на ГПР при условията на договора се
включат и начислените лихви и такса за гаранция в размер 103,80 лв., ГПР по процесния
договор за потребителски кредит № .../28.03.2023 г., изчислен използвайки нормативно
установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, е в размер 4272,89%. От
експертното заключение се установява, че постъпилата сума в размер 615,00 лв. е отнесена
от ответното дружество за погасяване на 500,00 лв. – главница, 11,20 лв. – лихва, а с
възнаграждението за поръчителство се е задължило към M. б. със сумата 103,80 лв., т.е.
посочената сума не е останала като приход на ответното дружество.
Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално съдържание на
договора за кредит – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от задължителните реквизити в
договора влече неговата недействителност според чл. 22 ЗПК. Така, според чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,82%, т.е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но всъщност не отразява действителния ГПР, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за гаранция,
което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По
силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които
са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
5
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. Съобразно
конкретиката на казуса може да се обоснове извод, че процесното възнаграждение по
обезпечителната сделка представлява именно разход за допълнителна услуга, свързана с
договора за кредит. Същевременно са налице и другите допълнителни изисквания, а именно
сключването на този договор за допълнителна услуга да е задължително условие за
получаване на кредита и същевременно да е бил известен на кредитора. Анализът на
клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят доводите за доброволност при
избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че за да бъде потребителят
одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи договор за гаранция именно с гаранта,
посочен от заемодателя. От приетото по делото заключение на СТЕ се изяснява, че при
кандидатстването за кредит за заемателя не съществува опция за кандидатстване за кредит
без обезпечение, като следва задължително да бъде избрано поръчителство на физическо
лице или на посочения от ответника гарант - юридическо лице. Съдът намира, че
алтернативното посочване на видовете обезпечения е единствено с цел да се създаде
впечатление, че кредитополучателят има право на избор какво конкретно обезпечение да
предостави, но на практика този избор е напълно привиден, особено при невъзможността на
кредитоискателя да кандидатства без обезпечение. При тези данни следва, че при
кандидатстване за кредит, стигайки до етап обезпечение, за да се премине напред, следва
задължително да се избере едно от двете обезпечения, а липсата на поръчител към момента
на кандидатстването лишава кредитоискателя от право на избор и всъщност единствената
възможност за кандидатстване за кредит се явява изборът на гарант, посочен от кредитора.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има
за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
При тези данни за съда липсват каквито и да било съмнения, че сключването на
договор за поръчителство е условие за сключването на договора за заем и усвояването му.
Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че дължимото възнаграждение за
поръчителство следва да бъде включено като разход по кредита при изчисляването на ГПР,
както и да бъде отразено при посочване на общата сума, дължима от потребителя (в този
смисъл са Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение №
264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от
21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.). В случая това не е сторено, като
видно от информацията, посочена в чл. 3 от договора, общата сума, дължима от заемателя е
в размер на 511,20 лв. и се състои от размера на заемната сума и размера на
възнаградителната лихва за целия срок на договора, изчислена към момента на неговото
сключване, следователно в нея не е включено възнаграждението по гаранционната сделка.
Този разход не е взет предвид и при посочване размера на годишния процент на разходите,
видно от разпоредбата на чл. 4 от договора, а при допълнително въвеждане на дължимото
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство при изчисляване на ГПР,
наред с уговорената лихва и съобразено с размера на кредита и неговия срок, размерът на
ГПР многократно надвишава размера, посочен в договора - същото се установява и от
приетата ССчЕ.
Съдът не може да подмине и факта, че съществуват достатъчно данни за свързаността
между заемодателя “Ф. Б.” ЕООД и гаранта M. B. (М.), доколкото от служебно извършена
справка в Търговския регистър, на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ и на интернет
страницата на „Ф. б.“ – М., се установява, че едноличен собственик на капитала на „Ф. Б.“
ЕООД е „М. С.“, което наименование е идентично със сегашното наименование „М. Б.“
(преди Ф. Б.). Това обстоятелство създава съмнение относно намерението на кредитодателя,
6
въвеждайки задължително условие за отпускане на кредита – предоставянето на
обезпечение, чрез свое свързано лице, да си осигури едно допълнително възнаграждение по
договора, представляващо допълнителна печалба. Следва да се приеме, че разходът, който
потребителят трябва да заплати по договора за гаранция, е пряко свързан с основната му
престация по договора за заем и отговаря на дефиницията за разход по кредита по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което има характер на допълнително възнаграждение за
ползване на заемните средства и следва да бъде включен изначално при формирането на
ГПР, като разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит и който потребителят
трябва да заплати.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на
Р. Б., което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50% от
взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, са нищожни
– арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В настоящия случай от приетата по делото ССчЕ се изяснява, че ако
при изчисляването на ГПР се включат начислените лихви и такси за гаранция в размер
103,80 лв., ГПР по договора е в размер 4272,89%, т.е. значително по-висок от нормативно
установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Ето защо в случая може да се направи обоснован извод, че ГПР по договора за заем
надхвърля 50%, след като се прибави възнаграждението по договора за гаранция. Така
уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е
включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за
плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост
на това вземане. Поради изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията на “Ф. Б.” ЕООД по договора за заем, отговаря на
поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита (в този смисъл
са Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от
09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г.
на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките,
настоящият съдебен състав приема, че макар формално договорът за паричен заем да
покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират
на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. Въпреки, че формално в договора са посочени годишен
процент на разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на процесната
сума в размер 103,80 лв., те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат
възможност на потребителя по ясен и достъпен начин да се запознае с произтичащите за
него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано
решение за сключването му (така Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. №
13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав и др.). След като в договора не е
посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти,
което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е
спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК е, че договорът се явява недействителен – чл. 22 ЗПК (в този смисъл са
Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А
въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа на СГС,
III-Б въззивен състав и др.). В аспекта на изложеното, съдът приема, че съгласно
разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключеният договор е недействителен, тъй като не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
7
В случая съдът е сезиран единствено с иск за прогласяване нищожност на клаузата на
чл. 5 от Договор за потребителски кредит № .../28.03.2023 г., предвиждаща обезпечаване на
кредита с поръчителство на M. B. Клаузата на чл. 5 от договора за кредит противоречи на
императивната разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Р.
Б.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
За да възникне правото на парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД,
необходимо е да се установи, че 1/ процесната сума е излязла от патримониума на ищеца; 2/
тя е постъпила в имуществения комплекс на ответника; и 3/ това разместване на блага от
имуществото на ищеца в патримониума на ответника е без правно основание /не е бил
налице годен юридически факт/.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи първите две предпоставки. В
случай, че тези обстоятелства бъдат доказани, ответникът следва да установи, че за него
съществува правно основание да задържи полученото; евентуално, че го е върнал.
Предвид извода на съда за нищожност на клаузата за обезпечение, престираното въз
основа на тази клауза подлежи на връщане при начална липса на основание. Съдът счита, че
по делото безспорно се установява, че ответникът е получил от ищеца сума в общ размер на
615,00 лв. При установяването недействителността на клаузата на чл. 5 от договора,
ответникът дължи връщане на сумата в размер на 103,80 лв., като недължимо получена. С
размера на тази сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, като е налице причинна
връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца. Ответникът не
ангажира доказателства относно наличие на основание да получи процесната сума в размер
на 103,80 лв., надплатена над главницата по кредита в размер на 500 лв. В допълнение, от
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се изяснява, че с
възнаграждението за поръчителство ответното дружество се е задължило към M. B. със
сумата 103,80 лв., т.е. сумата не е останала като приход на ответното дружество.
Впоследствие обаче, при изслушването си в съдебно заседание на 30.05.2024 г., експертът
пояснява, че не му е бил предоставен първичен счетоводен документ за сумата 103,80 лв.,
поради което и съдът намира, че в случая не се доказва процесната сума да е напуснала
патримониума на ответника.
Предвид изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен,
като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 103,80 лв., платена при
начална липса на основание по Договор за потребителски кредит № .../28.03.2023 г., ведно
със законната лихва, считано от 19.12.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в
съда/ до окончателното изплащане на вземането.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора право на разноски има единствено ищецът. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 500 лв., от които
100 лв. – разноски за държавна такса и 400 лв. – разноски за депозит за вещо лице.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие ищецът е
уговорил безплатна правна помощ с Еднолично адвокатско дружество “Д. М.”, вписано в
регистър БУЛСТАТ под № .... При договор за правна защита и съдействие, сключен при
условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, определянето на размера на възнаграждението е
предоставено на съда при приключване на производството. С оглед Решение от 25.01.2024 г.
на СЕС по дело С-438/2022 г., настоящият състав приема, че не е обвързан в преценката си
от критериите по НМРАВ при определяне размера на адвокатското възнаграждение. При
това положение за определяне размера на възнаграждението следва да бъде взета предвид
фактическата и правна сложност на делото. Съдът намира, че следва да присъди адвокатско
възнаграждение на Еднолично адвокатско дружество “Д. М.” за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие на ищеца в размер на 480,00 лева с ДДС, доколкото са
налице доказателства за регистрация по ДДС /л. 49/.
Така мотивиран, съдът
8
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. “С.
С.” № .., ет. 4, ап. .., срещу “Ф. Б." ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
С., район “М.”, ж.к. “М.”, бул. “А. М.” № .., бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис .., иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД нищожност на клаузата на чл. 5 от договор №
1250391 за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от 28.03.2023 г.
ОСЪЖДА “Ф. Б.” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., район
“М.”, ж.к. “М.”, бул. “А. М.” № .., бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис .. да заплати на А. Г. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., бул. “С. С.” № ... ет. 4, ап. .., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД, сумата 103,80 лева, платена при начална липса на основание по договор № .... за
предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от 28.03.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от 19.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК “Ф. Б.” ЕООД, ЕИК .., със седалище и
адрес на управление: гр. С., район “М.”, ж.к. “М.”, бул. “А. М.” № .., бл. 0, вх. А, ет. 9, ап.
офис .., да заплати на А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. “С. С.” № 40, ет. 4, ап. ..,
сумата 500,00 лева, представляваща сторени разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. “Ф. Б.”
ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., район “М.”, ж.к. “М.”, бул. “А.
М.” № .., бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис .., да заплати на Еднолично адвокатско дружество “Д.
М.”, вписано в регистър БУЛСТАТ под № .., с адрес на упражняване на дейността: гр. С.,
бул. “А. С.” № , ет. 5, офис 5.3, сумата от 480,00 лева - адвокатско възнаграждение за
безплатно процесуално представителство на ищеца А. Г. А..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9