РЕШЕНИЕ
№ 5323
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110163362 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД
срещу Е. Н. Г. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 49209/2022 г.
по описа на СРС, 33 с-в.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Е. Н. Г. за следните суми:
868,65 лева (осемстотин шестдесет и осем лева и 65 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 09.09.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 205,49 лева (двеста и пет лева и 49 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 23.08.2022 г., 14,21 лева
(четиринадесет лева и 21 стотинки), представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва за период от 09.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 3,28 лева
(три лева и 28 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.10.2019 г.
до 23.08.2022 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
Срещу заповедта за изпълнение е депозирано възражение от длъжника в
законоустановения срок, като след указание до заявителя, последният е предявил
установителни искове за сумите по процесната заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
1
тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия,
като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответника е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения
имот: гр. София, ж.к ет. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което
претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на
претендираното вземане така както е установено в заповедното производство.
Претендира разноски.
Ответницата Г. подава в срок отговор на искова молба. Оспорва както
допустимостта, така и основателността на предявените искове. Оспорва, че притежава
качеството „потребител“ на топлинна енергия. Оспорва да е налице реално доставена,
измерена и правилно начислена стойност на топлинна енергия. Счита, че топлинната
енергия е начислена на база, а не съобразно реално доставена и консумирана такава.
Оспорва да е изпаднала в забава за плащане на процесните суми, поради което счита,
че не дължи и лихва за забава. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на процесните вземания. Поради тези и останалите подробно изложени
съображения моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца не ангажира становище във връзка с
отчитането и разпределянето на топлинна енергия в процесния имот.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответниците да са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата
на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско
дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
2
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 03.02.2023 г. и
приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 23.03.2023 г. без
възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1 ГПК като безспорен и ненуждаещ се от
доказване е отделен фактът, че ответницата е собственик на процесния имот в
процесния период.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделения за безспорен факт за доказано.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, е имал общо 1 брой отоплително тяло с
поставен ИРРО и 1 бр. водомер за топла вода с радиоотчет. Дяловото разпределение
през процесния период е извършван от третото лице-помагач на база реален отчет на
разпределителя. С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на
топлинната енергия в процесния период е извършвано от третото лице-помагач
съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. При
отчета на дяловите единици били съставени протоколи за главен отчет с подпис на
абоната/лице, подсигурило достъп, като показанията били нанесени правилно в
подробните изравнителни сметки. Топлата вода в процесния период също била
начислявана на база реален отчет, като показанията от протокола за главен отчет били
нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Дяловите единици били
отчетени по електронен път /с раодиоотчитане/ и показанията били нанесени в
специализиран софтуер на ФДР и в подробните изравнителни сметки. Топлинната
енергия, отдадена за сградна инсталация, била изчислена съобразно нормативната
уредба. Посочено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна
енергия за разпределение напълно съответства на отчетената от общия топломер.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
От експертното заключение се установява, че към момента на извършаване на
проверката, не са налице данни за извършени плащания за процесния период.
Посочено е, че дължимата главница за незаплатена топлинна енергия в процесния
период е в размер на 868,65 лева, а за дялово разпределение – в размер на 14,21 лева.
Сумата за топлинна енергия по пера е, както следва: 1,22 лева за отопление, 231,98
лева за сградна инсталация и 635,45 лева за битово горещо водоснабдяване. Изчислено
е, че с изравнителните сметки е отчетена разликата между прогнозно начислената ТЕ и
реално консумираната, като тя се изразява в сума за връщане от 133,75 лева за отчетен
период м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г. и сума за доплащане в размер на 126,01 лева за
отчетен период от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г. Посочено е, че размерът на лихва за
3
забава в процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на всяко едно от
вземанията, е в размер на сумата от 205,25 лева върху непогасената топлинна енергия
и 3,28 лева върху непогасената сума за дялово разпределение.
По допълнително поставения въпрос към експертизата, касаещ размера на
вземанията, чиято изискуемост е настъпила в срок преди повече от три години преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вещото лице е
направило изчисления за задълженията с настъпила изискуемост след 09.09.2019 г.
Посочено е, че задължението с настъпила изискуемост след тази дата възлиза на
сумите от: главница за ТЕ – сумата от 453,45 лева, лихва върху главницата за ТЕ –
сумата от 86,23 лева, главница за дялово разпределение – сумата от 14,21 лева и лихва
върху главницата за дялово разпределение – сумата от 3,28 лева. В проведеното
открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че при изчисляване на дължимата
лихва е взело предвид периода на обявено в страната извънредно положение, в който
лихва за забава не е начислявана.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството
потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена. За отговор на този въпрос
съдът отчита направеното възражение за погасяване на вземането по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 09.09.2022 г., от
която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.
"б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 09.09.2019 г., са
погасени по давност.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Вещото лице по приетата ССчЕ е посочило в експертното заключение
непогасените суми, чиято изискуемост е настъпила след 09.09.2019 г., като главница за
ТЕ е в размер на 453,45 лева, а главница за дялово разпределение – сумата от 14,21
лева. Предявеният иск за главница за топлинна енергия следва да се уважи за периода
от 09.09.2019 г. до 30.04.2020 г. и за сумата от 453,45 лв., като се отхвърли за горницата
до пълния предявен размер от 868,65 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до 08.09.2019 г.
като неоснователен.
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните
книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна
енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите
4
между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Не се спори, а и се установява от документите за главен отчет
и изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото
разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета.
Вземанията не са погасени по давност, тъй като най-старото е изискуемо от м. 08.2019
г., изискуемостта на което е настъпила през м. 09.2019 г., видно от данните по делото.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Съдът достигна до извод за частична неоснователност на предявения иск за главница,
поради което ответникът не дължи обезщетение за забава в плащането на главницата за
потребена енергия за периода, погасен по давност.
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Съгласно
приложимите общи условия потребената топлоенергия се заплаща на месечни вноски в
45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнася съответното задължение (чл.
33). Вземайки предвид момента на настъпване на падежа на задължението, вещото
лице е посочило какъв е размерът на дълга в непогасения по давност период. Ето защо,
искът за лихва за забава върху непогасената по давност главница за топлинна енергия
следва да бъде уважен за сумата от 86,23 лева и да бъде отхвърлен за горницата до
пълния предявен размер като неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорните претенции в тази част се явяват неоснователни.
По разноските:
5
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 393,23 лева, пропорционално на уважените
искове, от които: 88,79 лева държавна такса, 50,74 лева юрисконсултско
възнаграждение и 253,70 лева възнаграждение за вещи лица.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Съобразно уважената част от исковете и съобразно
представения списък на разноски по чл. 80 ГПК от ищцовото дружество, в полза на
последното следва да бъде присъдена сумата от 12,68 лева държавна такса.
Ищцовото дружество на свой ред следва да бъде осъдено да заплати на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. Ю. О. Г. от САК сумата от 201,55 лв.
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ответницата в исковото производство, пропорционално на отхвърлената част от
исковете съобразно предвидения минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/2004 г. на ВАдС, както и сумата от 29,56 лева за оказана безплатна адвокатска помощ
и съдействие на ответницата в заповедното производство, пропорционално на
отхвърлената част от исковете съобразно предвидения минимален размер по чл. 6, т. 2
от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС, изхождайки от предвидения размер съобразно
редакцията към момента на осъществяване на процесуалното представителство по ч.
гр. дело № 49209/2022 г. на СРС.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, че Е. Н. Г., ЕГН: **********
дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********: сумата от 453,45 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода от 09.09.2019 г. до
30.04.2020 г. в имот с аб. № 148876 и адрес: гр. София, ж.к. ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 09.09.2022 г. до погасяване на задължението; сумата от
14,21 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услугата дялово
разпределение в периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 09.09.2022 г. до погасяване на задължението; сумата от
86,23 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
цената на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 23.08.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ: иска за установяване на вземане за цена на топлинна енергия за
разликата до пълния предявен размер от 868,65 лева и за периода от 01.05.2018 г. до
08.09.2019 г.; иска за установяване на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху цената на топлинна енергия до пълния предявен размер от 205,49 лева,
както и иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземането за сумата от
3,28 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 23.08.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 26.09.2022 г. по ч. гр.
дело № 4 по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Н. Г., ЕГН: ********** да заплати на
6
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 393,23 лева разноски в исковото производство и
сумата от 12,68 лева разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец 23Б да заплати на адв. Ю. О. Г., ЕГН **********, член на САК, с адрес: гр.
София, ул. сумата от 201,55 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие на ответницата в исковото производство и сумата от
29,56 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ответницата в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Нелбо“ АД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7