Решение по дело №1594/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 563
Дата: 16 декември 2020 г.
Съдия: Асен Иванов Даскалов
Дело: 20204430201594
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 563
гр. Плевен , 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи октомври, през две хиляди и двадесета година
в следния състав:
Председател:Асен И. Даскалов
Секретар:ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен И. Даскалов Административно
наказателно дело № 20204430201594 по описа за 2020 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 483172-F 529434/09.12.2019 г. на
*** НА ОТДЕЛ „***“ В ДИРЕКЦИЯ „***“ В ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ В
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА НАП, на „****“ ЕООД – ПЛЕВЕН,
БУЛСТАТ: **** е наложена имуществена санкция в размер на 700
/седемстотин/ лева, на основание чл.185 ал.1 вр.чл.118 ал.4 от Закона за данък
върху добавената стойност, за извършено нарушение по чл.25 ал.1 т.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин.
Срещу така издаденото наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита,
че в хода на административнонаказателното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е наложена
имуществена санкция на основание чл.185 ал.1 вр.чл.118 ал.4 ЗДДС, а
разпоредбата на чл.118 ал.4 ЗДДС съдържа общо девет точки, без да е
конкретизирано коя от тях е приложима в процесния случай; в тази връзка
счита, че е нарушено правото на защита на санкционираното лице и по-
конкретно – да научи за какво нарушение е ангажирана неговата отговорност,
1
както и да организира защитата си. На следващо място, счита, че случаят се
явява „маловажен“ и че е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл.28
ЗАНН, още повече, че в условията на особеностите на обществените
отношения, породени от кризата с т.нар. „коронавирус“, санкционираното
юридическо лице търпи сериозни финансови затруднения. Наред с това
отбелязва, че във връзка с процесното нарушение е била наложена
Принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект за
срок от 14 дни и че по този начин, за едно и също нарушение, дружеството е
било наказано двукратно. На тази основа, моли за отмяна на НП като
неправилно и незаконосъобразно, а алтернативно – за намаляване размера на
имуществената санкция до минимума, предвиден в чл.185 ал.1 ЗДДС.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от *** на дружеството, който поддържа жалбата по изложените
в нея съображения и пледира за отмяна на Наказателното постановление.
За ответната страна се явява съответен юрисконсулт, който счита,
че в хода на административнонаказателното производство са спазени
процесуалните правила и е издадено Наказателно постановление, което е
законосъобразно и правилно. Пледира същото да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След като прецени събраните по делото доказателствени
материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено
следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
F 529434/29.11.2019 г. от страна на *** – инспектор по приходите при ЦУ на
НАП, в присъствието на свидетелите Н. П. Ц. /понастоящем – ****/ и ***,
както и *** на „****“ ЕООД – ПЛЕВЕН, БУЛСТАТ: **** – Ц. Б. П.. Съставен
е за това, че при извършена проверка на 22.11.2019 г. в 10:15 часа в търговски
обект - бърза закуска „***“, находящ се в гр. ***, местност „***“,
експлоатиран от “****“ ЕООД, преди легитимация е направена контролна
покупка на два броя сандвичи и един брой „***“ в кен, на обща стойност
11.70 лв., заплатена в брой от *** – ИП, с банкнота от 20 лв., на *** – *** в
обекта; същата приела плащането, върнала ресто, но не издала и не
предоставила фискална касова бележка /ФКБ/ от наличното в обекта,
работещо и техническо изправно, фискално устройство /ФУ/; след
легитимация е разпечатан от ФУ дневен финансов отчет „Х“ №
007431/22.11.2019 г. в 11:22 ч., както и контролна лента от електронен
носител от бон № 007428 до бон № 007431, от която е видно, че последно
издадената ФКБ е за стойност 1.60 лв. с № 007430/22.11.2019 г. в 10:38 ч.;
часът, отпечатван върху ФКБ от ФУ не е реален, като избързва с един час.
2
Посочено е, че преди дневен финансов отчет „Х“ с № 007431/22.11.2019 г., с
който е направена съпоставка на разчетената касова наличност от ФУ и
фактическата наличност в касата на търговския обект – която се констатира,
че е в плюс 173.35 лв., както и че в обекта е монтирано, въведено в
експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на
проверката ФУ, марка „***“ модел „***“ с идентификационен номер на
фискалното устройство *** и идентификационен номер на фискална памет
***; по случая е съставен Протокол за извършена проверка с №
0362687/22.11.2019 г. Описаното е квалифицирано като нарушение по чл.25
ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин. При съставяне на АУАН не са направени
възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган изцяло е приел описаната в
АУАН фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното
Наказателно постановление, с което на „****“ ЕООД – ПЛЕВЕН, БУЛСТАТ:
**** е наложена имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева, на
основание чл.185 ал.1 вр.чл.118 ал.4 от Закона за данък върху добавената
стойност, за извършено нарушение по чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен
и обжалваното Наказателно постановление - издадено от компетентни лица
/л.21 – 22 от делото/.
Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя,
касаещи редовното протичане на административнонаказателното
производство. Действително, в диспозитивната част на обжалваното НП е
отбелязано, че се налага имуществена санкция на основание чл.185 ал.1
вр.чл.118 ал.4 ЗДДС. На свой ред, в приложимата редакция /ДВ бр. 33 от
19.04.2019 г., в сила от 19.04.2019 г./, двете свързани правни разпоредби
гласят, както следва:
чл.185 ал.1 ЗДДС – „На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1,
се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до
2000 лв.“;
чл.118 ал.4 ЗДДС – „ Министърът на финансите издава наредба, с
която се определят: 1. условията, редът и начинът за одобряване
3
или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи,
издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност; 2.
сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност, техническите и функционалните
изисквания към тях; 3. изискванията, редът и начинът за
установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към
Националната агенция за приходите; 4. издаването на фискални
касови бележки от фискално устройство и касови бележки от
интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва
да съдържат; 5. видът на подаваните данни, формата и сроковете
на подаването им; 6. (нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от
1.01.2018 г.) условията и редът за издаване и за отнемане на
разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и
ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); 7.
(нова – ДВ, бр. 24 от 2018 г.) изискванията към софтуера за
управление на продажбите в търговските обекти и към
производителите, разпространителите и ползвателите на такъв
софтуер; 8. (нова – ДВ, бр. 24 от 2018 г.) изискванията към лицата,
извършващи продажби чрез електронен магазин“.
Видно е, че двете цитирани правни разпоредби нямат никаква
връзка помежду си; нещо повече, чл.185 ал.1 ЗДДС съдържа препращане към
чл.118 ал.1 ЗДДС /„Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице
е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби
в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и
да ги съхранява до напускането на обекта.“/, но не и към чл.118 ал.4 ЗДДС,
която разпоредба, на свой ред, не притежава никакъв друг правен смисъл,
освен да оправомощи Министъра на финансите да издаде съответна Наредба
за уреждане на обществените отношения по цитираните по-горе, т.1 - 8
включително. Следователно, касае се за явна техническа грешка при
изготвяне диспозитивната част на Наказателното постановление, която обаче
по никакъв начин не препятства наказаното лице да научи за какво
нарушение е ангажирана неговата отговорност, както и да организира
4
защитата си. Нарушението е несъществено от процесуална гледна точка и
поради това, че административнонаказателната разпоредба на чл.185 ал.1
ЗДДС е достатъчно ясна сама по себе си и не само не препраща към
разпоредбата на чл.118 ал.4 ЗДДС /а към тази на чл.118 ал.1 ЗДДС във връзка
с дефиниране предмета на административното нарушение/, но и се явява
напълно достатъчна като правно основание за налагане на имуществена
санкция; наред с това, обстоятелствената част на Наказателното
постановление, не оставя съмнение за естеството на извършеното нарушение,
а именно – неиздаване на съответна ФКБ. Следователно, препращането към
чл.118 ал.4 ЗДДС, бидейки плод на техническа грешка, по никакъв начин не
ограничава правото на защита на санкционираното юридическо лице, още
повече, че както беше изтъкнато – подобно препращане е и ненужно, и
юридически непрецизно, и въобще не следва да бъде взето предвид в
диспозитивната част на Наказателното постановление. На следващо място, не
е налице двукратно административно наказване за едно и също нарушение,
тъй като посочената от жалбоподателя, наложена Принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект за срок от 14 дни -
няма характера на административно наказание, притежава напълно различна
правна природа, основания и ред за нейното налагане, обжалване и влизане в
сила.
Служебната проверка за законосъобразност на
административнонаказателното производство не разкрива и други пороци при
неговото провеждане, поради което Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление се явява формално законосъобразно.
Във връзка с неговата правилност се събраха гласни
доказателствени средства - показания на свидетелите ***, *** ****, *** и
писмени доказателства /л.9 - 15, л.18 – 20 от делото/.
Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни
показанията на свидетелите ***, ****, ***. Същите са относително подробни
и изцяло в подкрепа на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. В
нейна подкрепа са и представените по делото писмени доказателства и по-
конкретно - Протокол за извършена проверка от 22.11.2019г., ведно с
приложения /опис на парични средства в касата и т.н./ и заверен препис от
Договор за наем на търговски обект. Липсват доказателствени материали в
опровержение на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, а от
горепосочените, същата се явява доказана по несъмнен начин, поради което
Съдът я приема и няма да я преповтаря.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.25 ал.1 т.1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
5
електронен магазин /редакция към ДВ бр. 75 от 24.09.2019 г./, „Независимо
от документирането с първичен счетоводен документ задължително се
издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за
всяка продажба на лицата: по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на
случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност
по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1...“, а на свой ред
чл.3 ал.1 от НАРЕДБАТА гласи, че „ Всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на
платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните
системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла
на Закона за пощенските услуги.“. В процесния случай на време, място и
обстановка, „****“ ЕООД – ПЛЕВЕН, БУЛСТАТ: **** не е изпълнило
задължението си за издаване на ФКБ за извършена продажба на два броя
сандвичи и един брой „***“ в кен, на обща стойност 11.70 лв., в
стопанисвания от дружеството в търговски обект - бърза закуска „***“,
находящ се в гр. *** и следователно – нарушението по чл.25 ал.1 т.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. се явява доказано по несъмнен начин.
Следователно, актосъставителят и административнонаказващият
орган правилно са установили и квалифицирали нарушението по чл.25 ал.1
т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.; също така правилно,
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на
административно наказание на основание чл.185 ал.1 ЗДДС, съобразно която
административнонаказателна разпоредба,На лице, което не издаде
документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.“.
Относно размера на имуществената санкция, преценен от страна на
административнонаказващия орган – 700 лева, Съдът намира, че се касае за
първо нарушение, липса на данни за други нарушения на данъчното
законодателство, както и за неиздаване на ФКБ за сума, която е относително
ниска - 11.70 лв. Ето защо и с оглед справедливостта, в т.ч. - съответността на
имуществената санкция на извършеното нарушение, Съдът намира, че
подходящ неин размер се явява минималният, предвиден в чл.185 ал.1 ЗДДС
– 500 лева - до който размер, същата следва да бъде намалена. Случаят не
може да се разглежда като „маловажен“ по смисъла на чл.93 т.9 НК, тъй като
обществената опасност по правило не е елемент от
административнонаказателната отговорност на едноличните търговци и
юридическите лица, която има за правопораждащ юридически факт
6
неизпълнението на задължения към държавата или общината – чл.83 ал.1
ЗАНН. Същата отговорност е безвиновна, обективна и по съображения за по –
ниска обществена опасност на деянието, тази отговорност не може да бъде
изключена, още повече, че в конкретния случай, обществената опасност е
типична за разглеждания вид нарушение.
Крайният извод е, че обжалваното НП се явява законосъобразно,
като следва да бъде изменено, в съответствие с изложените по-горе
съображения.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 - 5 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 483172-F
529434/09.12.2019 г. на *** НА ОТДЕЛ „***“ В ДИРЕКЦИЯ „***“ В
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ В ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА НАП, с
което на „****“ ЕООД – ПЛЕВЕН, БУЛСТАТ: **** е наложена имуществена
санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева, на основание чл.185 ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност, за извършено нарушение по чл.25
ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, КАТО НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция от 700 /седемстотин/ лева – на 500 /петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7