О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260390 17.02.2021 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, трети въззивен граждански състав
На седемнадесети
февруари през
две хиляди и двадесет и първа година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ ЧЛЕНОВЕ: 1. ЙОРДАНКА МАЙСКА
2.
РАДОСТИНА ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от съдия Р.Петкова
въззивно частно гражданско
дело № 81 по
описа за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 3
т. 1 от ГПК и е образувано пред настоящата съдебна инстанция по частната жалба
на
ищеца „ЕВРО-АЛУМИЛ 2014“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. „Христо Кудев“ № 17,
представлявано от управителя Маринела Валентинова Мюлер против определение № 267980 от 02.11.2020
г., постановено по гр. дело № 2261/2020
г. по описа на РС-Бургас, с което е прекратено
производството по делото поради недопустимост на иска.
В частната се изразява недоволство от обжалваното прекратително
определение, с искане за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно и
връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател счита за неправилни
изводите на районният съд, че наличието на влязло в законна сила съдебно
решение по спор между страните, основан на договорно правоотношение се явява
пречка за допустимост на последващата претенция на ищеца, предявена на
плоскостта на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД. Към частната жалба
е представена входирана в БРС молба до ВКС за отмяна на основание чл. 303, ал.
1, т. 1 от ГПК на влязлото в законна сила, постановено между страните решение
3042 от 14.11.2019г. по гр.д. 5794/2018г. по описа на БРС.
В предоставения едноседмичен срок по
чл. 276, ал. 1 от ГПК, ответната страна „ОПТИМАКС ТУР“
ООД е депозирала писмен отговор, в който счита
за неоснователна подадената частна жалба. Счита, че районният съд е изложил
подробни и изчерпателни съображения за недопустимост на иска, които ответникът
напълно споделя, за което излага подробни съображения. Моли съдът да остави без
уважение подадената частна жалба, като потвърди обжалваното прекратително
определение и да му присъди разноските пред въззивната инстанция.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото
доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Частната
жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от легитимирано лице и против подлежащ
на обжалване акт на съда, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, настоящата инстанция намира частната жалба за неоснователна, по
следните съображения:
Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба на „ЕВРО-АЛУМИЛ
2014“ ЕООД за осъждане на ответника „ОПТИМАКС ТУР“
ООД да му заплати сумата 4 216.80 лв.,
представляваща стойността на сумата за
изработката и монтаж на 7 броя стъклени душ кабини и две отваряеми врати, поставени на осми етаж
на хотел „Империал“, стопанисван от ответника, с която ищецът твърди, че ответникът
неоснователно се е обогатил за негова сметка, ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване на исковата молба – 18.05.2020г.,
до окончателното й изплащане, като претендира присъждане на разноските по
делото. В исковата молба и допълнителното й уточнение ищецът
основава дължимостта на претендираната сума, като излага твърдения, че е налице
извършена между страните размяна на
електронни писма, съдържащи оферта за изработка и монтаж на
горепосочените душ кабини, вследствие на което ищецът е изпълнил
по възлагане на ответника изработка и монтаж на сочените
душ кабини, но без да получи стойността им. Сочи се, че между страните е било водено било друго
гражданско дело с номер 5794/2018 г. по описа на БРС, приключило с влязло в законна
сила съдебно решение, с което е отхвърлен иска на ищеца срещу ответника за
заплащане на същата сума, въз основа на сключен помежду им неформален договор за изработка и монтаж на същите душ кабини. Ищецът обосновава правният си
интерес от водене на настоящия иск за същата сума, но на друго основание - на
плоскостта на неоснователното обогатяване с оглед обстоятелството
по предходното дело не се установило съществуването на договорни отношения между страните.
В депозирания в
срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответното дружество е оспорило иска, с
искане за
неговото отхвърляне, по съображения, че макар да не се оспорва
съществуването на отношения между страните във връзка с извършването на СМР-та
в собствения на ответника хотел „Империал“, ответникът твърди,
че всички извършени и приети СМР са заплатени на ищеца.
Направени са при условията на евентуалност и възражения
за прихващане, подробно изложени в писмения отговор. Претендира присъждане на
разноските по делото.
По делото страните
не спорят, а и след извършена служебна проверка се установи, че с влязло в
законна сила съдебно решение 3042 от
14.11.2019г. по гр.д. 5794/2018г. по описа на БРС е отхвърлен
предявения от ищеца „ЕВРО-АЛУМИЛ 2014“ ЕООД иск срещу „ОПТИМАКС ТУР” ООД, за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 4 216.80
лв., представляваща неплатено парично задължение по договор от 21.02.2017 г. за
изработка и монтаж на стъклени душкабини от закалено /темперирано/
стъкло, находящи се в обект на ответника - апартаменти на 8-ми етаж в хотел
„Империал“ – к.к. „Слънчев бряг“, което вземане е предмет на заповед
№ 2495/ 29.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 4914/2018 г. по описа на РС-Бургас.
По предявения в настоящото производство иск, районният съд е приел, че същият
е с правно основание
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, като с обжалваното определение е прекратил производството по делото,
поради недопустимост с мотив, че след
постановяване на влязло в сила решение с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
с което искът е отхвърлен, ищецът не може да предявява същото вземане
на извъндоговорно основание чрез настоящия иск
за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД. Изложени
подробни съображения в съответствие с разяснения по цитираната съдебна практика, дадена в т. 10 от Постановление
№ 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд, а именно, че предявяване на иск чл.
59, ал. 1 от ЗЗД е
допустимо, само когато няма
друг иск, с който обеднелият може да се защити, като е
посочено, че такава възможност обаче няма този, който е
разполагал с друг иск, но е пропуснал да стори това в установените от закона
преклузивни или давностни срокове.
Съгласно чл. 130 от ГПК, съдът
следи служебно за допустимостта на иска от подаване на исковата молба до
приключване на делото.
Настоящата съдебна инстанция
намира, че в случая правилно районният съд е прекратил делото поради
недопустимост на иска, като в допълнение следва да се отбележи и следното:
Правната квалификация на иска
следва да се определи от съда съобразно фактическите твърдения на ищеца. В
исковата си молба и последващото й уточнение ищецът твърди, че между страните
са били водени разговори, чийто предмет е бил изработката и монтажа на
процесните душ кабини, въз основа на които във връзка с изпратена от ищеца и
приета от ответника оферта, страните са постигнали съгласие за изработка и
монтаж на процесните изделия. Тези изложени от ищеца обстоятелства представляват
твърдения за наличие на договорна връзка между страните, такава, каквато е
твърдяна от него и по предходното дело, приключило с влязло в законна сила
съдебно решение. Tъй като наведените от ищеца фактически твърдения не сочат каквито и да
обстоятелства, основани извъндоговорно основание, а отново са основани на
същата договорна връзка при същите факти и обстоятелства, заявени в предходното
производство по гр.д. № 5794/2018г. по
описа на БРС следва, че предявения иск отново е основан на неизпълнение на
договорно задължение по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ГПК, макар в петитума
искането, несъответно на изложените факти да е заявено на основание чл. 59, ал.
1 от ЗЗД.
От гореизложеното следва извода,
че тъй като за дължимостта на процесното
вземане между страните вече има постановено, влязло в законна сила съдебно решение,
същият
не може да бъде пререшаван отново от съда поради вече формираната между
страните от обективна и субективна страна сила на пресъдено нещо. В тази връзка
следва да се отбележи, че преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се отнася
до фактите, които са релевантни за съществуването, изискуемостта,
принадлежността или размера на съдебно признатото вземане, независимо дали те
са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни
последици. Всеки факт, от който може да се изведе искане за установяване, че
към деня на приключване на устните състезания, съдебно признатото право не е съществувало
в полза на носителя му съгласно съдебното решение, се преклудира. Затова последващ процес по
предявен иск,
макар и на различно основание
или за различно искане, но произтичащ от същото материално право и фактическа обстановка, чието съществуване вече е установено с влязло в
сила съдебно решение, е
недопустим, тъй като от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от
преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. Затова в конкретния случай от съдебна проверка са изключени всички факти, касаещи дължимостта на
процесната сума, тъй като те вече са обхванати от силата на пресъдено нещо, формирана по предходно воденото
и приключило с влязло производство /в т. см. решение № 115 от 10.01.2012 г. на ВКС по т.д. №
883/2010 г., I т.о. на ВКС/
Отделно от това,
съдът споделя доводите на районния съд, че искът се
явява недопустим предвид
субсидиарния характер на претенцията по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и доколкото втората алинея на тази законова разпоредба
предвижда, че правото да се води иск по чл. 59 от ЗЗД възниква, когато няма
друг иск, с който обеднелия може да се защити, искът се
явява недопустим, поради обстоятелството, че ищецът разполага с друг иск на договорно
основание, чрез който вече е реализирал
защита си по реда на по чл. 422 от ГПК за същото вземане, заявено на
договорно основание, по който е поставено и горепосоченото влязло в законна
сила съдебно решение. В тази връзка, следва да се
отбележи, че инициираното от ищеца производство по отмяна на влязлото в законна
сила съдебно решение по гр.д. № 5794/2018г. по описа на БРС, в т.ч. дори и в случай, че
последното бъде отменено, не променя извода за изначалната липса на правен
интерес у ищеца за водене на иск по чл. 59 от ЗЗД, при условие, че е разполага
с възможност защита на правата си с друг иск- в случая, на договорно основание.
С оглед гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, в тежест на ответника по жалбоподателят следва да бъде
възложено заплащане на ответната страна на направените пред въззивното
производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Водим от горното и на
основание чл. 278 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 267980 от 02.11.2020 г., постановено по гр. дело № 2261/2020 г. по
описа на РС-Бургас,
с което производството по делото е прекратено.
ОСЪЖДА „ЕВРО-АЛУМИЛ 2014“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Несебър, ул. „Христо Кудев“ № 17, представлявано от управителя
Маринела Валентинова Мюлер ДА
ЗАПЛАТИ „ОПТИМАКС ТУР“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ул. „Цар Симеон І-ви“ № 59, вх. 1, ет.1, представлявано от
управителя Елена Маринова Иванова направените във въззивното производство
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.