№ 10
гр. Дряново, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Емилия Дишева
при участието на секретаря Кремена Димитрова
като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело №
20224220100431 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба от К. Г. С., от гр. Велико Търново, ул. ***, чрез пълномощник
адв. Р. П. от ВТАК, съдебен адрес гр. Велико Търново, ул. ***, против „Вагонен завод
– Интерком“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Дряново, ул. ***,
представлявано от В. К. Д., се излага, че ищецът работел в ответното дружество на
длъжност „***“ по силата на трудов договор № 56/01.07.2021 г. с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 650 лв. Трудовото правоотношение било
прекратено, считано от 11.07.2022 г. Ответникът не е изпълнил задължението си да
изплати на ищеца договореното трудово възнаграждение за месец април 2022 г. в
размер на 749,19 лв. и за м. май 2022 г. в размер на 1095,66 лв. или общо 1844,85 лв.
Направено е искане съдът да осъди ответното дружество да заплати на ищеца:
дължимото трудово възнаграждение за м. април 2022 г. в размер на 749,19 лв. и
мораторна лихва за периода 01.06.2022 г. до 17.11.2022 г. в размер на 35,38 лв.;
дължимото трудово възнаграждение за м. май 2022 г. в размер на 1095,66 лв. и
мораторна лихва за период 01.07.2022 г. до 17.11.2022 г. в размер на 42,61 лв., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното им изплащане. Претендират се разноски.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В
едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор и не е
взел становище по предявения иск. Редовно призован, не се явява в първото по делото
1
заседание, без да е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
В писмена молба, депозирана преди проведеното на 12.01.2023 г. съдебно
заседание, пълномощникът на ищеца е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение, при наличие на предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК.
Въз основа на направеното искане, с протоколно определение от 12.01.2023 г. е
приета за разглеждане претенцията по чл. 238 ал.1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът, като взе предвид данните по делото, намери следното:
Ответникът е получил препис от исковата молба и от доказателствата към нея,
както е получил и съобщение, с което е уведомен относно възможността за
постановяване на неприсъствено решение при непредставяне на отговор в указания
срок и неявяване в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. Въпреки дадените указания, в срока по чл. 131
ал. 1 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се явява в
първото по делото съдебно заседание и не е направил искане производството да се
разгледа в негово отсъствие. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените по делото доказателства – копия от трудов договор № 56/01.07.2021 г.;
допълнително споразумение № 124/01.04.2022 г.; Заповед за прекратяване на трудово
правоотношение № 86/11.07.2022 г. и писмо изх. № 22083713/05.10.2022 г. на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. Габрово, съдът счита
предявените искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за вероятно
основателни.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки на
чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото, като
ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1844,85 лв., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за м. април и м. май 2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.11.2022 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 77,99 лв. представляваща мораторна лихва върху
неизплатените трудови възнаграждения за периода от 01.06.2022 г. до 17.11.2022 г.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане съдът намира, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300 лв. - адвокатско
възнаграждение, което видно от представения Договор за правна защита и съдействие
от 01.11.2022 г. е изплатено изцяло в брой.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Дряново държавна такса върху
уважените искове общо в размер на 100,00 лв.
2
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД - ИНТЕРКОМ" АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. Дряново, ул. ***, представлявано от изпълнителния директор В. К. Д.,
ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. С., с ЕГН **********, от гр. Велико Търново, ул. ***, с
пълномощник адв. Р. П. от ВТАК, съдебен адрес гр. Велико Търново, ул. ***, следните
суми: СУМАТА от 1844,85 лв. (хиляда осемстотин четиридесет и четири лева и
осемдесет и пет стотинки), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.
април и м. май 2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 21.11.2022 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 128, т. 2 КТ;
СУМАТА от 77,99 лв. (седемдесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки),
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.06.2022 г. до 17.11.2022 г.,
на основание чл. 86 ЗЗД, както и сумата от 300,00 лв. (триста лева) - направени
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД - ИНТЕРКОМ" АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. Дряново, ул. ***, представлявано от изпълнителния директор В. К. Д.,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Дряновски районен съд СУМАТА от 100,00 лв. (сто лева),
представляваща държавна такса върху уважените искове, на основание чл. 78 ал. 6 от
ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
3