Р Е Ш Е Н И Е
№
382/18.03.2022
година, град Б.,
Административен съд – Б., в съдебно заседание на двадесет и втори февруари, две
хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Съдия:
Веселин Енчев
при секретар Г.С.,
разгледа адм.д. № 972/2021
година.
Производството е по реда на глава десета, раздел І от АПК.
Образувано е по жалба (лист 2 - 9) от С.В. ***, чрез адвокат Х.К. *** със
съдебен адрес ***, кантора № 10, против уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ, за кампания 2018 (УП) изх. № 02 – 020 – 6500/5326
от 30.03.2021 година (лист 23 – 26), подписано от заместник – изпълнителен директор
на Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция (ДФЗ).
С уведомителното писмо на жалбоподателя е извършена оторизация и е отказано
частично изплащане на финансово подпомагане по схема за единно плащане на площ
(СЕПП) в размер на 48 870,71 лева, по
схема за преразпределително плащане (СПП) в размер на 180,31 лева и по схема за
плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и
околната среда – зелени директни плащания (ЗДП) в размер на 13 298,15 лева.
В жалбата се оспорва уведомителното писмо. Заявява се, че от съдържанието
му не може да се установи в коя от хипотезите на „по чл. 51 параграф 2 от
Регламент 1307/2013г.“ е извършено намалението на оторизираните суми по схемите
и затова административният акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка,
а с това са нарушени основани принципи, регламентирани в чл. 12 – 13 от АПК –
достъпност, публичност и прозрачност, последователност и предвидимост,
добросъвестност. Поддържа се, че в УП няма мотиви, които да обосноват фактическите
констатации за налагане на финансовите корекции, в нарушение на чл. 59 ал. 2 т.
4 от АПК, а това е „достатъчно основание за обявяване на нищожността на
атакувания акт“, защото така адресата и съда са лишени от възможността „да
преценят действителността на фактите, на които се основава решението“. Твърди
се, че жалбоподателят е кандидатствал за „кампания 2018 г.“, че е депозирал жалба до „МЗХГ относно не
изплащането на субсидия по СЕПП“, и, въпреки че е имал правно основание върху
472,276 ха, той е кандидатствал за 319,800 ха, че има издадено удостоверение за
размера на площите си, а нерегистрирането на правното му основание (навреме) с
„системата ИСАК“ не се е случило по негова вина. Цитира норми от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и практика на Върховен
административен съд (ВАС).
Въпреки, че с УП на жалбоподателя са оторизирани (частично) суми по трите
схеми, по които е кандидатствал и в тази част то се явява благоприятен
административен акт за него, в жалбата се иска цялостната отмяна на УП „като
неправилно и незаконосъобразно“. Такива искане е направено и с пледоарията по
същество на процесуалния му представител. Претендират се разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Представя
административната преписка. Претендира присъждане на разноски.
Като взе предвид доказателствата, събрани в хода на делото, съдът приема за
установено, от фактическа страна, следното.
Със заявление за подпомагане от 18.05.2018 година за кампания 2018 година с
УИН 0215061830929 С.В. е поискал подпомагане по СЕПП, СПП и ЗДП за конкретно
посочени с номерата си парцели (от № 1 до № 50, без № 15, № 16, № 39, № 40 и №
42) – блокове на земеделско стопанство (БЗС) – заявени за екологично насочени
площи (ЕНП) в землищата на село Б., село Драка и село Кубадин на община С.,
съгласно приложена таблица за използваните парцели. Общата заявена от него плащ
била 319,8 ха. Към заявлението и приложената таблица, В. попълнил и
необходимите декларации (лист 33 - 44).
При подаване на заявлението с придружаващите го документи пред служител на
ДФЗ – РА била извършена автоматична проверка на декларираните данни. Проверката
установила четири вида несъответствия в заявлението:
- шест БЗС, „без физически блок“ (№ 04176-404-1, 04176-69-2, 04176-404-3,
04176-357-1, 04176-69-1 и 04176-406-1);
- заявени площи (или части от тях), които попадат извън „полигона с правно
основание“, с номерация по Интегрираната система за администриране и контрол
(ИСАК), приети от администрацията като „наддекларирана площ“ (БЗС 04176-43-1-1 с наддекларирани 0,42 ха;
БЗС 04176-405-1-2 с с наддекларирани 0,27 ха; БЗС 04176-357-1-2 с
наддекларирани 0,29 ха; БЗС 04176-74-1-1 с наддекларирани 0,3 ха; БЗС
04176-1000-1-2 с наддекларирани 0,16 ха и БЗС 04176-379-1-1 с наддекларирани
4,80 ха);
- заявена площ, надвишаваща допустимата площ с правно основание („слой
„Правно основание за ОПФ/ДПФ – ПЗП““) със 178,45 ха;
- в 44 БЗС е била „заявена недопустима култура в ОПФ/ДПФ“ (общо 44 парцела
от посочените с пореден № 1 – 50, от таблицата на използваните парцели, били
обявени с код 315000 „Ливади за косене“ от група „Постоянно затревени площи“,
за разлика от останалите 6 парцела – с код 316000 „Постоянно затревени площи
поддържани в състояние, годно за паша или косене“ от същата група).
Освен грешките (несъответствията), автоматичната проверка отчела и едно
предупреждение – за шест очертани парцели не е била избрана мярка.
Резултатите от проверката били отразени в документ, озаглавен „Резултати от
автоматична проверка на въведените данни в заявление за подпомагане по директни
плащания за кампания 2018“ (Резултатите), предявен на заявителя В. и подписан
от него на датата на подаване на заявлението за подпомагане – 18.05.2018 година
(лист 45 - 46).
Автоматична проверка била извършена и на въведените данни по ЗДП (лист 47).
На 13.08.2018 година заместник – изпълнителният директор на ДФЗ подписала
уведомително писмо до жалбоподателя, че при извършване на административна
проверка по подаденото от него заявление за подпомагане по схемите и мерките за
директни плащания е било установено наличието на площи, заявени от повече от
един земеделски стопанин. Към писмото била изготвена таблица за установените „застъпвания“,
в която парцелите били индивидуализирани с номерата си. На 16.08.2018 година С.В.
бил известен по телефона за уведомителното писмо, а на 24.08.2018 година
получил писмото лично (лист 53 - 54).
На 02.09.2018 година по заявлението на жалбоподателя била извършена
административна проверка – за наличието на основание за подпомагане на част от
заявените от него площи – нает общински поземлен фонд (ОПФ) с начин на трайно
ползване пасища, мери и ливади (ПМЛ) с код 315000 и 316000. Проверката
установила, че земеделският производител В. е наел общо 4299,136 дка (429,914
ха) земи, представляващи ОПЗ – ПМЛ в землището на село Б., без да притежава
животновъден обект по смисъла на § 2в т. 2 от ДР на ЗСПЗЗ и да са налице данни
за отглеждане на селскостопански животни от него. В обобщение било установено,
че наетите ПМЛ не подлежат на подпомагане (лист 112 стр. 2).
На 20.09.2018 година, в съответствие с указанията в писмото, жалбоподателят
подал декларация за изясняване на принадлежността на площите, в които било
установено застъпване. За три, от общо четири, парцела той потвърдил факта на
заявяването им от повече от един стопанин и декларирал, че се отказва да иска
подпомагане за тях. За последния от тях – БЗС 04176-405-1 (с идентификатор
04176.033.030 по КК на село Б.) В. потвърдил ползването, като се позовал на
заповед № РД 11-480/02.10.2017 година за
разпределение на масиви по чл. 37в от ЗСПЗЗ (лист 48 - 52).
На 27.11.2018 година заместник – министърът на земеделието, храните и
горите изпратила до заместник – изпълнителния директор на ДФЗ писмо относно
резултатите от окончателна проверка за наличие на правно основание в
заявленията на кандидатите за кампания 2018. В писмото било посочено, че
данните се представят след преглед на информацията, съществуваща в базите –
данни за правни основания за ползване в МЗГХ, както и във „връзка с
допълнително постъпили данни, относими към наличието или липсата на право на
ползване на земеделски земи“. Площите, декларирани за подпомагане от
жалбоподателя, били индивидуализирани с идентификаторите си, с декларираната
площ, с площта (от всеки отделен парцел), за която е установено наличие и липса
на правно основание – всичко това в табличен вид. От декларирани за подпомагане
319,80 ха, при проверката било установено, че В. има правно основание за
ползване на 221,91 ха земеделска земя
(лист 113).
На 14.01.2019 година С.В. подал жалба – сигнал до министъра на земеделието
и храните (с копие до ДФЗ). В нея В. заявил, че е кандидатствал за подпомагане
на 319,18 ха, въпреки че по приложена справка има правно основание за ползване
на 472,276 ха, както и че от общо исканите 61 721 лева по СЕПП са му преведени
13 588 лева. С жалбата той поискал преразглеждане на заявлението му и преизчисляване на сумите, които следва да
получи. Към жалбата си В. приложил удостоверение от Общинска служба „Земеделие“
- С. (лист 15 и 14).
На 21.01.2019 година с писмо – отговор по жалбата заместник –
изпълнителният директор на ДФЗ уведомила жалбоподателя, че при извършени
проверки по заявлението му чрез ИСАК е било установена включване на земеделски
земи в размер, надвишаващ регистрираното правно основание за ползване, както и
че В. е запознат с резултатите от автоматичната проверка и с подписа си е
потвърдил данните (лист 18).
Във връзка с подадения сигнал, с писмо от 13.03.2019 година директорът на
дирекция „Директни плащания и идентификация на земеделски парцели“ в МЗХГ
уведомила С.В., че поисканата проверка е извършена преди сезирането и цялата
получена информация е изпратена в ДФЗ (лист 17).
На 30.03.2021 година, въз основа на данните от извършената административна
проверка и от проверката от МЗХГ, ответникът в настоящото производство издала
обжалваното УП. В него тя посочила, че общата оторизирана сума е изчислена чрез
ИСАК и при сравнение със съответната налична информация, съдържаща се във
външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. В УП били
посочени и ставките (лв./ха) за кампания 2018 по СЕПП (195,73 лева/ха), по СПП
(137,55 лева/ха) и по ЗДП (122,84 лева/ха). Към писмото била приложена таблица
на извършените плащания по отделните схеми (лист 23 - 26).
Като доказателство за компетентност на издателя на обжалваното УП,
ответникът е представил заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 година на
изпълнителния директор на ДФЗ, съгласно т. 1 от която П.С., заместник – изпълнителен
директор на ДФЗ, е оправомощена да издава и подписва всички уведомителни писма
по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали
заявления по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 година за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (лист 55 - 57).
По делото са допуснати и приети две съдебно – технически експертизи (СТЕ) –
основна и допълнителна (лист 90 – 112 и 130 - 134).
По основната СТЕ вещото лице е установило, че към 20.03.2018 година С.В. е
подал в Общинска служба „Земеделие“ – С. информация за наличие на правно
основание за ползване на 411,3974 ха – предадени от службата в ДФЗ, а впоследствие,
към 16.05.2018 година, от Общинска служба „Земеделие“ – С. в ДФЗ са били
подадени нови данни за В. (по отношение на землището на село Б.), че
многогодишният му договор за наем на земи от общинския поземлен фонд (ОПФ) с
начин на трайно ползване (НТП) „пасища, мери и ливади“ (ПМЛ) е променен на
едногодишен договор за наем за площ в размер на 411,1741 ха, като е било
„премахнато правното основание за ползване“. По приложената заповед № РД
11-480/02.10.2017 година, издадена на основание чл. 37в от ЗСПЗЗ, експертът е
констатирала, че на жалбоподателя са определени за ползване 229,15 ха. Според
вещото лице, една от целите на данните по слоеве правни основания в ИСАК е
осигуряване на заявяването на „пасища, мери и ливади“ от ОПФ и държавния поземлен
фонд (ДПФ), единствено на основание налични животни в стопанството на
земеделския производител, като договорите за „наем и аренда не се смятат за
правно основание“. От получена справка за отглеждани животни и за наети площи
ПМЛ към 01.02.2018 година от С.В., от експерта е установено, че за В. не са
открити данни за регистрирани за отглеждане пасищни животни.
Според вещото лице, жалбоподателят е декларирал в заявлението си за 2018
година 409,24 ха, но от тях площта на земеделските парцели с потвърдено правно
основание за ползване е била 224,54 ха, а от заявените за подпомагане 319,8 ха, земеделските парцели с правно основание финално
са възлезли на 221,21 ха. От експерта е констатирано, че окончателно признатата
от ДФЗ земеделска площ за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания
за кампания 2018 година е възлязла на 221,21 ха, за 98,59 ха е била установена
недопустимост за подпомагане (за 23 парцела - изцяло и за 13 парцела -
частично). Според вещото лице, недопустимостта на посочените хектари е била
обусловена от различни обстоятелства – местоположение извън участъка със
заявено правно основание за ползване, заявяване от повече от един земеделски
стопанин, площи, които не попадат в специализирания слой „площи, допустими за
подпомагане“, както и площи от ОПФ/ДПФ, които са били заявени за подпомагане,
без от жалбоподателя да са били декларирани отглеждани животни. Вещото лице се
е позовало на детайлна, приложена в табличен вид, справка – извлечение към
становище, представено от ДФЗ по поставени от него въпроси (лист 114 стр. 2 -
115).
С допълнителната експертиза е установено, че от констатираните, като
недопустими за подпомагане, 98,59 ха, декларирани от повече от един кандидат за
подпомагане са били 4,89 ха. Площи с общ размер 91,67 ха са били недопустими за
подпомагане земеделски площи в ОПФ/ДПФ без правно основание и с начин на трайно
ползване ПМЛ, извън границите на масивите за ползване по заповед № РД
11-480/02.10.2017 година, а други с площ 6,92 ха са били извън слой „Площи,
допустими за подпомагане“ (98,59 = 91,67
+ 6,92).
В последното съдебно заседание от жалбоподателя са представени два договора
за наем. С първия от тях (от 28.08.2013 година) Община С. отдава под наем на „Б.
агро инвест“ ЕООД с ЕИК ********* за временно и възмездно ползване 4299,140 дка
земеделска земя в землището на село Б. (индивидуализирана с номерата,
категорията, местоположението и границите на съответните имоти) с право на
дружеството да преотдава под наем/аренда
същата земя на трети лица. С втория от тях (от 20.11.2014 година) търговското
дружество, от своя страна, е отдало под наем същата земя на жалбоподателя С.В.В.
- в качеството му на земеделски производител. С цитираните договори
процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че е доказано правното
основание на В. да обработва земеделската земя, затова неоснователно му е
отказано изплащане на дължимото подпомагане (лист 139 - 148).
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи.
ДОПУСТИМОСТ
Жалбата срещу цялото УП, така както последно е формулиран петитумът, е
частично недопустима. Освен направения отказ, с УП на жалбоподателя В. са
оторизирани (т.е. одобрени за плащане) суми както следва: по СЕПП - 13 723,74
лева, по СПП - 3 946,19 лева и по ЗДП – 25 986,08 лева. В тази си част УП не
засяга по никакъв начин неблагоприятно и непосредствено правната сфера на С.В.,
а напротив – явява се благоприятен административен акт за него. В този смисъл
за В. не е налице правен интерес от обжалването на УП по отношение на
оторизираните суми. Правният му интерес е свързан единствено с тази част от волеизявлението
на ответника, с което се правят намаленията. Удовлетворяването на петитума на
процесуалния представител на жалбоподателя – във вида, в който е предявен – би
довело до цялостна отмяна на административния акт, включително и в частта, в
която заявлението му за подпомагане е уважено, което е недопустимо. Затова
жалбата срещу УП - в частта за оторизиране на суми по заявлението на В. –
следва да се остави без разглеждане, а делото да се прекрати (в тази част).
В останалата си част жалбата е допустима. С частта от УП, с която
ответникът е извършил намаление на заявените суми за подпомагане, правната
сфера на С.В. е засегната неблагоприятно, затова В. има правен интерес от обжалването.
УП е получено от жалбоподателя на 14.04.2021 година, а жалбата е подадена по
пощата на 26.04.2021 година - в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК. Затова съдът приема,
че жалбата – относно извършените намаления с УП - е допустима.
За пълнота на изложението съдът констатира, че УП е обжалвано и поради
неговата „неправилност“ (лист 8). „Правилността/неправилността“ на един
административен акт, обаче, е свързана единствено с преценката на неговата
целесъобразност, а целесъобразността не подлежи на съдебен контрол по
приложимото процесуално право. Съдът следва да преценява единствено
законосъобразността на УП, на основанията по чл. 146 от АПК. В този смисъл,
искането за отмяна на УП поради неговата „неправилност“ не следва да бъде
въобще разглеждано.
ОСНОВАТЕЛНОСТ
УП е издадено от компетентен административен орган. Фактическият му издател
е заместник – директор на ДФЗ. Със заповед № 03-РД/2891/23.07.2019 година на
изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 20 т. 2 – 3 и чл. 20а
ал. 1, 2, 4 и 6 от ЗПЗП, чл. 10 т. 1, т. 2, т. 7, т. 13 и т. 11 ал. 2 от
Устройствения правилник на ДФЗ, П.С.
(заместник – директор на ДФЗ) е оправомощена да издава и подписва УП със
съдържание като процесното.
Според чл. 10 т. 1 - 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, изпълнителният
директор: 1. представлява фонда; 2. организира и ръководи дейността на фонда
при осъществяване на всички негови функции съгласно чл. 2, ал. 2. Съгласно чл.
11 ал. 2 от Устройствения правилник, изпълнителният директор може да делегира
със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното
законодателство, в т.ч. за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник -
изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда
съобразно териториалната им компетентност.
Цитираната норма обуславя компетентността на изпълнителния директор на ДФЗ
да издава уведомителни писма със съдържание като обжалваното, както и правото
му да оправомощава/овластява друг служител на фонда (заместник – изпълнителен директор,
какъвто е издателя на писмото) с изпълнение на тези си функции.
При издаването на акта не е
допуснато нарушение на изискването за форма на административния акт. УП е издадено при
спазване на общите изисквания за писмена форма по чл. 59 ал. 2 от АПК. Посочени са имената и
длъжността на издателя, наименованието на акта, неговия адресат, фактически и
правни основания за намаленията на исканото подпомагане. Начинът на мотивиране
на писмото в табличен вид за всяка една от схемите поотделно с посочване на
всеки един от парцелите с установените при проверките данни, фактическите
обяснения за съдържанието на отделните колони в таблиците с приложимите за
отделните констатации правни норми, покрива изискването за надлежно мотивиране.
Съгласно ТР № 16/31.03.1976 г. на ОСГК на ВС, необходима и задължителна част от
съдържанието на индивидуалния административен акт е излагането на фактическите
и правни основания за неговото издаване. Изискването за мотивиране на акта е
гаранция за неговата законосъобразност, тъй като гарантира правото на защита на
страните при неговото оспорване и дава възможност за ефективен контрол от по-горния
административен орган и/или съда. Съгласно приложимата тълкувателна практика,
възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг
документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Ако
административният акт е издаден на основание на такива подготвителни документи,
изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт. В този
смисъл, освен изложеното в УП, като негово съдържание следва да се считат и
заповедите на министъра на земеделието и храните за одобряване на специализирания
слой.
Фактическите основания за извършеното намаление се съдържат в документа,
озаглавен „Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за
подпомагане по директни плащания за кампания 2018“, приложен в
административната преписка по заявлението, подадено от С.В.. С този документ
жалбоподателят се е запознал на 18.05.2018 година. В него са описани
резултатите от автоматичната проверка, извършена служебно при получаване на
заявлението за подпомагане. Административният акт е издаден въз основа на
фактите, отразени в този документ – факти, с които жалбоподателят е бил
запознат своевременно в хода на административното производство. Затова
възражението в жалбата, че УП е издадено при неизяснена фактическа обстановка,
е неоснователно (лист 45 - 46).
Жалбоподателят поддържа, че от съдържанието на УП не може да се установи в
коя от хипотезите „по чл. 51 параграф 2 от Регламент 1307/2013г.“ е извършено
намалението на оторизираните суми, позовавайки се на текста на административния
акт, затова писмото не е обосновано (вероятно от правна страна).
Възражението е неоснователно. На страница втора от УП, под таблица № 1
„Оторизирани суми“ е отпечатано стандартно разяснение на колона № 3 „Намаления“
и са посочени всички хипотези (общо пет), при които се извършват намаления на
заявените суми за подпомагане, в това число и при „линейно намаление“, съгласно
чл. 51 параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6
параграф 2, буква е), т. iii
от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. Настоящият случай не
представлява „линейно намаление“, засягащо всички плащания, които следва да се
отпуснат на всички земеделски стопани в съответствие с член 32 или член 36,
параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013. Той е свързан с конкретно
установяване на несъответствия единствено в заявлението на С.В., изразяващо се
в наличието на отбелязани заявени фермерски блокове без такива да са налични;
на площи, попадащи извън площите, за които е установено ползване на правно
основание; на площи, върху които са разположени култури, недопустими за
подпомагане, както и парцели, за които не е избрана мярка. В този смисъл,
принципното присъствие в УП на обяснението за едно от основанията за извършване
на намаления по таблица № 1 не засяга по
никакъв начин процесуалните права на жалбоподателя и не прави оспореното писмо
необосновано.
УП е издадено при съобразяване с приложимото материално право.
В заявлението си за подпомагане за кампания 2018 жалбоподателят е посочил
за подпомагане земи с обща площ от 319,80 ха.
При извършената автоматизирана проверка на 18.05.2018 година са установени
недопустими за подпомагане общо 98,59 ха, в това число 23 парцела - изцяло и 13
парцела – частично, представляващи площи, заявени извън полигона с правно
основание (20,47 ха); площи извън специализирания слой „Площи, допустими за
подпомагане“ (6,92 ха), както и площи от ОПФ/ДПФ, заявени за подпомагане, без
да е декларирано отглеждане на селскостопански животни от името на жалбоподателя
(71,20 ха).
Съгласно чл. 41 ал. 6 – 9 от ЗПЗП, при подаване на заявление за подпомагане
чрез Интегрираната система за администриране и контрол Разплащателната агенция
извършва проверка на данните от заявлението, които се съпоставят с данните по
ал. 5. Когато земеделският стопанин е включил в заявлението си земеделски земи
извън площите с правно основание или в размер, надвишаващ регистрираното правно
основание за ползване, системата генерира предупреждение за грешка.
Предупреждението за грешка се предоставя за подпис на земеделския стопанин.
След изтичането на сроковете за подаване на заявлението за подпомагане и
извършване на промени в него, определени в наредбата по чл. 32, ал. 5,
Разплащателната агенция извършва административна проверка на всички подадени
заявления за подпомагане, за които системата е генерирала предупреждение за
грешка. При проверката се съпоставят данните от заявленията за подпомагане с
данните по ал. 5 за спазване на изискванията по ал. 3 и 4. Когато при
проверката по ал. 7 се установят заявени без правно основание за ползване
земеделски земи, Разплащателната агенция извършва географско определяне на
площта и местоположението им. В този случай Министерството на земеделието,
храните и горите предоставя допълнителна информация на Разплащателната агенция.
Когато при извършване на проверката по ал. 7 и 8 не бъде установено
регистрирано правно основание съгласно ал. 4, Разплащателната агенция прилага
разпоредбата на чл. 43, ал. 3.
Според нормата на 43 ал. 3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция намалява
размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания,
когато се установи наличието на някоя от хипотезите, предвидени в този текст.
Жалбоподателят е уведомен за наличието на площи, извън площите, подходящи
за подпомагане още с подаване на заявлението и собственоръчното подписване на
документа "Резултати от автоматични проверки на въведените данни". На
основание чл. 33 ал. 2 от ЗПЗП, министърът на земеделието и храните организира
създаването и актуализирането на цифрова ортофото карта за територията на
цялата страна. На основание чл. 16б от Наредба № 105/22.08.2006 година, всяка
година след обновяване на специализирания слой министърът на земеделието,
храните и горите одобрява със заповед проект на специализиран слой "Площи,
допустими за подпомагане", която се публикува на интернет страниците на
Министерството на земеделието, храните и горите и Държавен фонд
"Земеделие". По силата на чл. 16в от същия подзаконов нормативен акт
всеки земеделски стопанин може да се запознае с обхвата на проекта на
специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" и да установи
дали стопанисваните от него земеделски площи са включени или не и съответно да
подаде възражения и предложения до министъра на ЗХГ по утвърден образец, за
включване на определени физически блокове или части от тях в специализирания
слой, ако и когато констатира пропуски и грешки в слоя. След извършване на
проверки по получените възражения и предложения и отстраняване на установените
пропуски администрацията на МЗХГ изготвя окончателен специализиран слой, който,
на основание чл. 16г, ал. 4 от Наредба 105/22.08.2006 година, се одобрява или
изменя със заповед на министъра, подлежаща на обнародване в ДВ и на публикуване
на интернет страниците на Министерството на земеделието, храните и горите и на
ДФЗ. Тази заповед има непосредствено значение за всеки земеделски производител
за възникването и упражняването на правото на подпомагане по схемите и мерките
в ЗПЗП, в зависимост от това заявените земи попадат или не в одобрения с нея
окончателен слой. Съгласно задължителните указания в ТР № 8/11.12.2015 година
на ВАС по т. д. № 1/2015 година, ОСС, I и II колегия, заповедта на министъра на
земеделието и храните за одобряване на окончателен специализиран слой подлежи
на съдебен контрол.
По делото няма данни, а липсват и твърдения в жалбата заповедта, с която е
одобрен окончателния специализиран слой за кампания 2018 година на министъра на
земеделието, храните и горите (заповед № РД 46-504/12.12.2018 година) да е оспорена
от С.В. по съдебен ред, затова съдът приема, че същата е влязла в сила по
отношение на него. Във връзка с правомощията по чл. 16г ал. 5 от Наредба №
105/22.08.2006 година (Наредбата), ДФЗ - РА действа в условията на обвързана
компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ
за съответната година ако парцелите на заявителя не са включени в заповедта по
чл. 16г ал. 4 от Наредбата. Случаят по делото е такъв, поради което
законосъобразно ДФЗ е отказал частично или пълно плащане по отношение на някои
от площите, заявени от жалбоподателя, но попадащи извън специализирания слой
"Площи допустими за подпомагане" за 2018 година.
Законосъобразно е намалението на дължимите плащания и за тази част от
имотите, заявени за подпомагане, представляващи ОПФ – ПМЛ.
Съгласно чл. 37и ал. 1 изр. 1 от ЗСПЗЗ, пасищата, мерите и ливадите от
държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на
чл. 24а, ал. 2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни
селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на
БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по
пазарен механизъм.
За кампания 2018 година жалбоподателят В. не е притежавал и не е ползвал
животновъден обект по смисъла на § 2в т. 2 от ДР на ЗСПЗЗ, нито е притежавал
регистрирани пасищни селскостопански животни. Той е бил единствено пренаемател
на земя от ОПФ – ПМЛ по силата на договор с „Б. агро инвест“ ЕООД, без да е
налице законово основание за това, по смисъла на чл. 37и ал. 1 изр. 1 от ЗСПЗЗ.
Според нормата на чл. 37м ал. 5 от ЗСПЗЗ, договорите за наем или аренда по
ал. 1 не се смятат за правно основание съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗПЗП, когато
при извършване на проверките се установи, че са налице основания за
прекратяването им.
В конкретния случай, при извършената проверка по заявлението на В. (лист
112 стр. 2) е установено, че за него не са налице предпоставките за наемане на
общински ПМЛ, защото не притежава животновъден обект и пасищни селскостопански
животни за кампания 2018. Затова, напълно законосъобразно за тази част от
(пре)наетата земя - ОПФ, включена в заявлението му за подпомагане, е
констатирано, че не подлежи на подпомагане.
Цитираната от жалбоподателя практика по адм. д. № 13 007/2018 година и по
адм. д. № 4929/2016 година – и двете на ВАС, в подкрепа на твърденията му, е
неотносима към спора. Тя не е свързана с намаление на субсидията вследствие на
установена недопустимост за подпомагане на част от площите (какъвто е настоящия
случай), а е свързана с неотстраняването допуснати технически грешки в
административното производство при отразяването на предназначението на
земеделските площи, заявени за подпомагане. Отделно от изложеното, цитираните
от жалбоподателя решения на ВАС, не са тълкувателни актове и съдържанието им не
е задължително за административните съдилища при тълкуване и прилагане на
законодателството.
Представените от жалбоподателя, двукратно в процеса, договори за наем на
ОПФ - ПМЛ от „Б. агро инвест“ ЕООД и от
земеделски производител С.В.В. не променят фактическата обстановка по спора.
Между страните не се спори, че такава земя (пасища, мера и ливади) е била
наета. Основанието за намаление за нея е свързано с липсата на животновъден
обект и селскостопански животни, отглеждани от В. през кампания 2018 година
(основание за прекратяване на договора за наем), а само наличието на тези
предпоставки обосновава подпомагане на „правно основание“ съгласно чл. 41 ал. 3
от ЗПЗП.
В заключение, съдът приема, че жалбата е частично недопустима – поради
оспорването на УП в цялост – включително и в частта, в която на С.В. са
оторизирани суми за плащане (лист 151 стр. 2). В останалата си част тя е
неоснователна – за извършеното намаление на подпомагането. Така, част от
жалбата следва да се остави без разглеждане, а останалата част следва да се
отхвърли.
Изходът от оспорването обуславя възлагане на разноските по делото върху
жалбоподателя. Той следва да заплати на ответника разноски в общ размер 350
(триста и петдесет) лева от които – 250 лева възнаграждение на вещото лице
(лист 82 – 83 и 129) и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, на
основание чл. 172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от С.В. ***, чрез адвокат Х.К. ***, против уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2018 изх. № 02 – 020
– 6500/5326 от 30.03.2021 година, подписано от заместник – изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция, в частта относно оторизиране на
следните суми: по СЕПП (схема за единно плащане на площ) - 13 723,74 лева, по
СПП (схема за преразпределително плащане) - 3 946,19 лева и по ЗДП (зелени
директни плащания) – 25 986,08 лева.
ПРЕКРАТЯВА
адм.д. № 972/2021 година – в тази част.
ОТХВЪРЛЯ
жалба от С.В. ***, чрез адвокат Х.К. ***, против уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ, за кампания 2018 изх. № 02 – 020 –
6500/5326 от 30.03.2021 година, подписано от заместник – изпълнителен директор
на Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция, в частта относно извършено намаление по СЕПП (схема за единно
плащане на площ) – 48 870,71 лева, по СПП (схема за преразпределително плащане)
– 180,31 лева и по ЗДП (зелени директни плащания) – 13298,15 лева.
ОСЪЖДА
С.В.В. с ЕГН ********** *** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от
350 (триста и петдесет) лева разноски по делото.
Решението
– в частта, в която жалбата е оставена без разглеждане, имащо характер на
определение - подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен
съд в седемдневен срок по получаването му, а в останалата си част – пред същия
съд, но в четиринадесетдневен срок от получаването му.
СЪДИЯ :