РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Монтана, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20251630201146 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 25-0996-000985 от 29.07.2025 година на
Началник РУ Монтана при ОДМВР Монтана, на М. П. К., ЕГН **********
адрес: в гр. Монтана, ул. „ЛК“ № ХХ, ет.Х, за нарушение на член 140,ал. 1 от
ЗДвП, на основание член 175,ал.3, предл. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление К., обжалва
същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност,
като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като
незаконосъобразно. Редовно призован не се явява в съдебно заседание.
Въззиваемата страна редовно призована не се явява.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбопадателят М. П. К. и свидетелят ДМЛ са приятели. Л закупил
преди около пет години детско АТВ с надпис в предната част Defender evo 50“
с VIN номер на рама ХХХХХХХХХХХ. Кубатурата на АТВ-то била 49 м.3,
развивало максимална скорост от 15 км/ч., и се палело с въже, като резачка,
поради което свидетелят не смятал, че следва да го регистрира и го ползвал
без поставени табели. Ползвало го неговата дъщеря докато била малка. През
1
лятото на 2025 година жалбоподателят К. помолил Л да му даде за известно
време АТВ-то, тъй като имал малко дете и мислил да го изненада за рождения
му ден, като му го даде да се повози на село. Л се съгласил и в началото на
юни месец 2025 година предоставил АТВ-то на жалбоподателя.
Свидетелите по настоящето производство Д. В. Н. и К. И. Н. са
служители на РУ Монтана. На 05.06.2025 г. около 14:40 часа се движили със
служебният си автомобил в гр. Монтана по ул. „Захари Зограф“ където пред №
ХХ забелязват четириколесно МПС тип АТВ да се движи улицата без да има
поставена табела с регистрационен номер. След подаден звуков и светлинен
сигнал спрели АТВ-то. Като водач установили лицето М. П. К. с ЕГН
********** и адрес гр. Монтана, ул. „ЛК“ № ХХ. Същият заявил, че не носи
никакви документи в себе си. Служителите на РУ Монтана направили справка
с ОДЧ, при която се установило, че К. е правоспособен водач. Попитали К.
дали АТВ-то е регистрирано, при което той отговорил, че не е регистрирано и
няма документи за него. Управляваното от К. АТВ в предната си част имало
надпис Defender evo 50“ с VIN номер на рама ХХХХХХХХХХХ. На К. бил
съставен АУАН № 0564498 за това, че е управлява МПС, нерегистрирано по
съответния ред. В законоустановения за това срок, жалбоподателя подал
възражение срещу съставения му АУАН.
След получаване на материалите по преписката АНО издал атакуваното
НП № 25-0996-000985 от 29.07.2025 година, с което на М. П. К., ЕГН
********** адрес: в гр. Монтана, ул. „ЛК“ № ХХ, ет.Х, за нарушение на член
140,ал. 1 от ЗДвП, на основание член 175,ал.3, предл. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното
производство. Съдът кредитира с доверие разпитани в хода на производството
свидетели – Д. В. Н., К. И. Н. и ДМЛ. В свидетелските си показания и
тримата свидетели възпроизвеждат факти и обстоятелства, които са възприели
лично.
Съдът като взе предвид приетата фактическа обстановка, становищата
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира че
жалбата е ДОПУСТИМА - подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав счита, че обжалваното наказателно отговаря на изискванията на
процесуалния закон. Видно от приложената по делото Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи,
актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за установяване
на административни нарушения по ЗДвП. НП е издадено от компетентно
длъжностно лице, оправомощено по реда на същата заповед.
2
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното
задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
от формална страна.
При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от
административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания
при издаването на двата административни акта относно техните задължителни
реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1
ЗАНН. Спазени са всички задължителни реквизити необходими за
законосъобразното ангажиране на предвидена в ЗАНН
административнонакзателна отговорност на виновното лице.
Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
В настоящия случай се касае за твърдяно от АНО нарушение на ЗДвП по
смисъла на член 140,ал.1 от ЗДвП, вменяваща задължение на участниците в
движението да управляват надлежно регистрирани превозни средства.
Безспорно в случая е установено, че на 05.06.2025 г. около 14:40 часа,
жалбоподетелят К. е управлявал АТВ с надпис Defender evo 50“ с VIN номер
на рама ХХХХХХХХХХХ, което не било регистрирано по съответния ред.
Установено е видно от писмо от ОДМВР Монтана, вх. № 14869/21.11.2025
година, че и компетентните органи не могат да предоставят категорична
информация дали процесното АТВ подлежи на регистрация и по какъв ред.
Установено е също така, че АТВ-то не е управлявано от неговия собственик, а
от трето лице, на който то е предоставено, без регистрация.
При така установеното, за да се приеме че нарушението е извършено, е
необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи
несъмнен извод, че нарушителя е бил наясно с обстоятелството, че
управляваното от него МПС подлежи на регистрация, същото не е
регистрирано по надлежния ред и че го управлява без регистрация.
Доказателствата по делото не позволяват формирането на такъв извод. Видно
от безспорно установено, жалбоподателят К. е бил убеден, че АТВ-то не
подлежи на регистрация тъй като е „детско“ – с малка кубатура, мощност и
размер. Взел го е от свидетелят Л., за да направи подарък на сина си по случай
рождения ден. Следствие на това не може да се формира несъмнен извод, че
същият е осъзнавал общественоопасния характер на вмененото съгласно
атакуваното НП действие по управление на нерегистрирано по съответния ред
ППС и не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасни
последици. От своя страна, липсата на субективна страна от състава на
нарушението по чл. 175, ал. 3, във връзка с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП прави
3
деянието, осъществено от жалбоподателя несъставомерно. Налице е т. нар.
извинителна грешка по смисъла на чл. 14 от Наказателния кодекс. Съгласно
цитираната разпоредба незнанието на фактическите обстоятелства, които
принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това
престъпление, като съгласно ал. 2 на същия член тази разпоредба се отнася и
за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите
обстоятелства не се дължи на непредпазливост.
В тази връзка и предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, следва да се
приеме, че в конкретния случай липсва умисъл за извършване на
нарушението, доколкото в хода на производството не се събраха доказателства
К. да е бил изобщо наясно, че дори и теоретично /при липса на категоричен
отговор от ОДМВР Монтана/ е възможно управляваното от него
нерегистрирано ППС, да подлежи на регистрация.
Всичко изложено по-горе налага извода, че в конкретния случай
атакуваното наказателно постановление е издадено без да е установено
безспорно наличието и формата на вината на извършителя на нарушението.
Имайки предвид гореизложеното за настоящия съд се налага извода, че
атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
В хода на производството разноски не са претендирани, поради което не
се дължат.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Районен съд - Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0996-000985 от 29.07.2025
година на Началник РУ Монтана при ОДМВР Монтана, с което на М. П. К.,
ЕГН ********** адрес: в гр. Монтана, ул. „ЛК“ № ХХ, ет.Х, за нарушение на
член 140,ал. 1 от ЗДвП, на основание член 175,ал.3, предл. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-
дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4