№ 147
гр. Свиленград, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200836 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 43-0000541 от
17.11.2020 година на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” (РД „АА”) – Стара Загора, с което на АКГ. М. С. с ЛНЧ
********** от град София, бул.„******* ****** ****” № 59, етаж 2, за
нарушение на чл. 10, предложение първо от Приложение „Контролен уред”
на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства,
извършващи международни автомобилни превози (AETR), е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв.
Жалбоподателят АКГ. М. С., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като
бил неправилен, незаконосъобразен и постановен при нарушения на
процесуалния закон – не били посочени обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, не било конкретизирано деянието, не било посочено
мястото на нарушението, не била спазена процедурата по чл. 44, ал. 4 от
ЗАНН, липсвал превод и било налице маловажен случай.
1
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
Директорът на РД „АА” – Стара Загора - Антон Ставрев Ставрев, редовно
призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди
обжалваното НП, тъй като било съобразено с материалните и процесуалните
правила при издаването му.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
При изпълнение на служебните си задължения свидетелите Г. М. Г. и Вл.
Н. Н. (служители на РД „АА” – Стара Загора към 01.10.2020 година) на
01.10.2020 година около 22.50 часа в района на ГКПП „Капитан Андреево”,
област Хасково, извършват проверка на автобус марка „Мерцедес” с турски
регистрационен № ** ВN **** – управляван от жалбоподателя АКГ. М. С. и
извършващ международен превоз на пътници по маршрут от град Истанбул,
Република Турция до град София, Република България, попадащ в обхвата на
АЕТR. При проверката констатират, че пътното превозно средство (ППС)
съгласно Разрешително № **********, валидно до 16.12.2024 година
осъществява международна редовна автобусна линия с посочения маршрут и
че е оборудвано с контролен уред, а именно: дигитален тахограф
„Continental/VDO” със сериен № 04302613 и че тахографът регистрира
почивка до момента на проверката видно от седмичната и дневна разпечатки
от картата на водача с № 57448465442210.
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят
Г. М. Г. – Инспектор към РД „АА” – Стара Загора към онзи момент, съставя
против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване на
2
административно нарушение (АУАН) серия А-2019 с бланков № 275493. Това
процесуално действие извършва и с участието на свидетеля Вл. Н. Н.. В
изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с неосигуряване на правилното
функциониране на контролния уред, както и на обстоятелствата по
извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението
правно квалифицира с разпоредбата на чл. 10, предложение първо от
Приложение „Контролен уред” на AETR, която вписва за нарушена. АУАН е
редовно предявен и връчен на жалбоподателя, който не вписва възражения
против констатациите.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Директорът на РД „АА” - Стара Загора, издава
процесното НП № 43-0000541 на 17.11.2020 година. В издадения санкционен
акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН,
както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган.
НП е редовно връчено лично на жалбоподателя, на 11.10.2021 година, видно
от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –
датирана и подписана. Възражения относно начина и формата на връчване на
НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че
жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 10, предложение първо от
Приложение „Контролен уред” на AETR, тъй като като водач на ППС,
оборудвано с контролен уред и извършващ превоз, попадащ в обхвата на
AETR, не е осигурил правилното функциониране на тахографа. За това
нарушение на основание чл. 93в, ал. 1 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвПр) на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 500 лв.
В кориците на делото са приложени Заповед № РД–08-30 от 24.01.2020
година на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, в която са посочени длъжностните лица от Изпълнителна
агенция „АА”, които имат право да издадат НП за установени нарушения на
Регламенти на Европейския съюз, ЗАвПр, Закона за движението по пътищата
и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях и Заповед №
3
1308 от 30.07.2020 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „АА”, от която е видно, че Антон Ставрев Ставрев е назначен да
изпълнява длъжността „Директор на РД „АА” – Стара Загора”, считано от
04.08.2020 година за срок от 1 година, т.е. последният се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност)
от наказващия орган по закон съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр – Министъра на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията по
надлежния ред с административен акт - Заповед.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на 06.12.2021
година свидетели Г. М. Г. и Вл. Н. Н.. Писмените доказателствени източници,
по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за
достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си
изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания на Г. М. Г. и Вл. Н. Н., които са безпротиворечиви,
логични и последователни, правдиво звучащи, взаимно кореспондиращи си и
при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява
посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя,
което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по
отношение на тези свидетелски показания не се намериха, а единствено
поради служебното им качество – служители на РД „АА” – Стара Загора към
датата на проверката, в този смисъл служебната зависимост и отношения на
пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид
липсата на вътрешни противоречия и такива по между им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от
4
Административнонаказателната преписка (АНП). В допълнение към
изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че
свидетелят по Акта – Н., е и свидетел, присъствал при извършването на
проверката и установяването на нарушението, а относно факта, че това лице,
както и актосъставителят са били в служебно правоотношение с АНО към
момента на проверката, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено,
че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето
на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД №
1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда
показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни
доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му,
като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед
установеният факт, че като водач на ППС, оборудвано с контролен уред и
извършващ превоз, попадащ в обхвата на AETR, не е осигурил правилното
функциониране на тахографа. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за
достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
5
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично
нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64,
б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна. За пълнота на настоящото изложение
във връзка с наведените възражения относно липсата на превод на АУАН,
Съдът посочва следното: в ЗАНН не се предвижда задължително участие на
преводач в административнонаказателното производство - във фазата на
установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български
език. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила
за призоваване и връчване на Призовки и Съобщения, извършване на опис и
изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на
вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред Съда по
разглеждане на Жалби срещу НП, на Касационни жалби пред
Административния съд и Предложения за възобновяване, се прилагат
разпоредбите на НПК. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите на НПК
в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане
на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по
6
обжалване на НП пред Съда. Безспорно е, че при установяване на
нарушението както българските граждани, така и чуждите граждани, които не
владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са
обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице следва
да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с
назначаване на преводач. Преценката дали липсата на превод на АУАН, респ.
НП, представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави
формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично
да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на
правото на защита следва да се разглежда през принципа за върховенство на
закона, отразен в чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи и предвид чл. 47 и чл. 48, § 2 от Хартата на
основните права на Европейския съюз, доколкото последната се явява
приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на
чужди граждани. Следва да се има предвид че правото на лицето да бъде
информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с
акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му
на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в
рамките на съдебния процес пред Районния Съд. В Директива 2010/64/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на
устен и писмен превод в наказателното производство е предвидено, че при
налагане на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни
нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за
преводач и за осигуряване на информация важи единствено за
производството по обжалване пред Съд. Разгледана в своята цялост,
цитираната Директива установява безусловно задължение за осигуряване на
превод единствено в рамките на наказателното производство, като за
извършените административни нарушения такова задължение липсва. Затова,
сама по себе си, липсата на превод на АУАН, респ. на НП, не може да
обуслови съществено процесуално нарушение в
административнонаказателното производство. Отделно от това по делото
жалбоподателят е депозирал Жалба. Т.е. лицето е организирало адекватно
защитата си срещу процесното НП. Съществени са само тези нарушения,
които ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат. В случая дори и
да се приеме, че липсата на превод на АУАН, респ. НП, е нарушение, то
7
поради факта, че наказаното лице е имало възможност да се защити, то тази
липса по никакъв начин не е довела до нарушаване на правата му и не се е
отразила на законосъобразността на НП.
Действително в АУАН не е посочено в цялост ЕГН на свидетеля Н., но
този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите имена и адреса по месторабота, е налице пълно
индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем с неговата
индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в
съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и
константната съдебна практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането
на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.
С оглед наведеното в Жалбата възражение, касаещо приложение на чл.
44, ал. 4 от ЗАНН, следва да се посочи, че посочената процедура е
неприложима в конкретния случай, тъй като нарушителят е посочил на
проверяващите служители постоянен адрес на територията на Република
България, на който му е било връчено лично НП.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за
АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и
ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Т.е.
нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да
възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото
си на защита (ето защо Съдът не кредитира наведените в Жалбата в тази
насока възражения, касаещи липса на описание на обстоятелствата, при които
е извършено деянието и неконкретизиране на същото). Налице е и пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
законовата разпоредба, която е била нарушена, а приложената и посочена от
АНО санкционна норма съответства на установеното нарушение.
8
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр, Актовете, с които
се установяват нарушенията във връзка с осъществен контрол при
извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства
(МПС) с българска или чуждестранна регистрация, се съставят от
длъжностните лица на Изпълнителна агенция „АА”. В процесния казус е
установено, а и не е спорно между страните, че към 01.10.2020 година
актосъставителят Г. М. Г. е заемал длъжността „Инспектор при РД „АА” –
Стара Загора към Изпълнителна агенция „АА””. В този смисъл са и
изявленията на свидетеля Г. направени в открито съдебно заседание,
проведено на 06.12.2021 година. Предвид изложеното актосъставителят Г.Г.
безспорно се явява длъжностно лице от Изпълнителна агенция „АА”, което
има правомощията по чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр. Лицето, подписало НП – Антон
Ставрев Ставрев, е заемало към момента на издаването му длъжността
„Директор на РД „АА” – Стара Загора”, считано от 04.08.2020 година за срок
от 1 година и деянието е извършено в зоната на отговорност на РД „АА” –
Стара Загора, която е с компетентност на територията на областите Стара
Загора, Хасково и Кърджали съгласно чл. 17, ал. 2, т. 8 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „АА”, приет с ПМС № 272 от 29.11.2013
година.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
9
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Разпоредбата на чл. 10 от AETR посочва, че работодателят и водачите
осигуряват правилното функциониране и правилната употреба, от една
страна, на контролния уред и, от друга, на картата на водача, когато водачът е
задължен да управлява ПС, оборудвано с контролен уред в съответствие с
допълнение 1Б. Проверките относно спазването на това задължение се
извършват без дискриминация по отношение на ППС, предприятията и
водачите, независимо дали са местни, или не и независимо от отправния
пункт и маршрута на пътуването или вида на тахографа. Съответно
неизпълнението на това задължение се санкционира от
административнонаказателния състав на чл. 93в, ал. 1 от ЗАвПр.
Видно от събраните в хода на производството доказателства, към
момента на проверката жалбоподателят е извършвал международен
автомобилен превоз по смисъла на чл. 1, б. „з” от AETR, попадащ в обхвата
на Спогодбата съгласно чл. 2, § 1 от Спогодбата, поради и което следва да
намерят приложение разпоредбите на същата. AETR е ратифицирана от
България и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има предимство пред
противоречащите й разпоредби от българското
законодателство. Разпоредбата на чл. 2, § 1 от Спогодбата гласи, че AETR се
прилага на територията на всяка договаряща страна за всеки международен
автомобилен превоз, извършван от всяко превозно средство, регистрирано на
територията на тази договаряща страна или на територията на всяка друга
договаряща страна. Според чл. 12, § 6, б. „а” от AETR договарящата страна
упълномощава своите компетентни органи да налагат санкции на водачи за
нарушение на Спогодбата, което е установено на нейната територия и за
което вече не е наложена санкция, дори ако нарушението е извършено на
територията на друга договаряща или недоговаряща страна. Обстоятелството,
че на посочената дата – 01.10.2020 година, жалбоподателят е извършвал
10
международен превоз на пътници по маршрут град Истанбул, Република
Турция до град София, Република България се установява от разпита на
свидетелите Г. и Н., както и предвид фактът, че жалбоподателят не оспорва
това обстоятелство. Фактът на преминаване през държавната граница на
която и да било страна в тази на друга, изпълва признака за международен
превоз. В случая управляваният от наказаното лице автобус е с турска
регистрация, като Република Турция е една от договарящите страни по
Спогодбата, поради което са приложими именно разпоредбите на AETR. От
друга страна Република България също е една от договарящите страни по
Спогодбата и като такава, чрез компетентните контролни органи, е задължена
да предприема всички подходящи мерки, за да осигури спазването на
разпоредбите на тази Спогодба.
Безспорно установено е че към момента на съставяне на АУАН,
жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на
тълкуванието на чл. 1, б. „й” от AETR. В чл. 1, б. „й” от AETR е дадено
легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът,
че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието
„управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол
върху същия, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите –
служители на РД „АА” – Стара Загора (към момента на проверката) са
категорични, че именно А.С. е бил водач на процесния автобус, тъй като той е
бил на шофьорското място и на него са състави АУАН. В случая
жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, поради което и Съдът приема,
че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната
отговорност.
От събраните по делото и кредитирани писмени и гласни доказателства
по категоричен и безспорен начин се установява фактът, че на 01.10.2020
година жалбоподателят - водачът А.С., на МПС, оборудвано с контролен уред
и извършващ превоз, попадащ в обхвата на AETR, не е осигурил правилното
функциониране на монтирания в ПС дигитален тахограф, а именно:
тахографът регистрира почивка по смисъла на чл. 34, т. 5, буква „iv” от
Регламент (ЕС) № 165/2014 година, до момента на проверката.
Жалбоподателят е избрал функциониране на тахографа на управлявания от
него автобус, в режим „почивка” вместо в режим „работа”. С това си деяние
Съдебният състав счита, че е нарушил режима на тахографа на ППС. Т.е.
11
действително са описани обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. Преки и категорични правни изводи за обективното
неизпълнение на задължението за осигуряване правилното функциониране на
монтирания в ПС дигитален тахограф, се обезпечават от безпротиворечивите
показания на свидетелите Г. и Н.. Отделно от това жалбоподателят е нарушил
и графика си на почивка и работа, с което е създал и предпоставка за
възникване на пътнотранспортно произшествие поради преумора.
Мястото на нарушението – ГКПП „Капитан Андреево”, област Хасково,
съвпада с мястото на проверката, поради което е неоснователно наведеното в
тази насока възражение в Жалбата.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят в качеството си
на водач (шофьор) на процесния автобус е разбирал свойството и значението
на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е
общественоопасния характер на извършваното от него деяние, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване. Бил е напълно наясно, че като водач на МПС, оборудвано с
контролен уред и извършващ превоз, попадащ в обхвата на AETR, следва да
осигурява правилното функциониране на монтирания в ПС дигитален
тахограф.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че в случая
отговорността следва да понесе водачът, а не превозвачът, тъй като
последните отговарят на самостоятелно основание и за тях са предвидени
санкциите в чл. 104 от ЗАвПр.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 година на ВКС по
тълк.н.д.№ 1/2007 година, ОСНК, преценката на АНО за „маловажност” на
случая по чл. 28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на
съдебен контрол, като няма пречка, при установяване наличието на
съответните предпоставки, Съдът сам да приложи разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН. Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия
Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не представлява такъв, освен поради
отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или
изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен
12
на обществена опасност от типичната за този род административни
нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателят е формално на просто извършване, поради
което за неговата съставомерност не се изисква да са настъпили вредни
последици. Липсват каквито и да било доказателства, представени от
оспорващата страна, които да сочат и да обосновават наличие на смекчаващи
вината обстоятелства. Отделно от това самото нарушение касае дейност,
строго регламентирана от международното право, имаща за цел осигуряване
безопасността на движението по пътищата. Нарушената норма е предвидена с
оглед осигуряване безопасно движение по обществените пътища, което
определя обществено значимия характер на защитаваните от нея обществени
отношения. Ето защо Съдът приема, че нарушението не разкрива белези на
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
от съответния вид. В този смисъл не са налице основания за приложение на
чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от Допълнителната разпоредба на НК по силата
на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП. Съобразно изложените до тук
правни съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от
ЗАНН, като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна,
като неправилно санкциониращо маловажен случай на административно.
Налице е съответствие между правната квалификация на нарушението,
неговото словесно описание и приложената санкционна норма. АНО е
санкционирал жалбоподателя на основание разпоредбата на чл. 93в, ал. 1 от
ЗАвПр, съгласно която водач, който управлява МПС, оборудвано с тахограф,
който не функционира съгласно изискванията, определени в Регламент (ЕС)
№ 165/2014 или в AETR, се наказва с Глоба в размер на 500 лв. Следователно
цитираната разпоредба предвижда наказание за нарушение, което е
идентично с посоченото в Акта и НП.
Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят
не се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
13
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението,
което е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е
приложил съответната административнонаказателна разпоредба на ЗАвПр,
като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
Административното наказание е правилно и законосъобразно определено
както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от
закона такъв – фиксиран за посочения размер. Правна възможност за
намаляване на наложеното административно наказание не съществува,
предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от
закона липсва основание за определянето му под този минимум. Така
наложеното с обжалваното НП административно наказание, Съдът намира за
необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и правилно НП № 43-0000541 от
17.11.2020 година на Директора на РД „АА” – Стара Загора, с което на АКГ.
М. С. с ЛНЧ ********** от град София, бул.„******* ****** ****” № 59,
етаж 2, за нарушение на чл. 10, предложение първо от Приложение
„Контролен уред” на AETR, е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
14