О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
01.03.2021г., гр.
Плевен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. ПЛЕВЕН, VІІІ- ми състав, в
закрито съдебно заседание, на първи март две хиляди двадесет и първа година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
Като разгледа докладваното от съдията
Маринска адм.д.№573/2020г. по описа
на АдмС-Плевен, на основание закона и данните по делото, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 248,
ал.1 от ГПК, вр чл. 144 от АПК.
По адм. дело №573/2020г по описа на АдмС- Плевен, е постановено решение №11/07.01.2021г., въз
основа на което е отхвърлена жалбата на ФОНДАЦИЯ ЗА ОКОЛНА СРЕДА И ЗЕМЕДЕЛИЕ“,
ЕИК ********, против Решение №71/18.06.2020г. на Ръководител на УО
на ОП “ОКОЛНА СРЕДА 2014-2020“, по проведена процедура за подбор на проекти №BG16М10
Р002-3.019 „Споделена визия за екологичната мрежа НАТУРА 2000 в България по
приоритетна ос 3 „Натура 2000 и биоразнообразие“ на Оперативна програма „Околна
среда 2014-2020, в частта му, с която, за регион Плевен, е класирано
предложението с рег. №BG16М10Р002-3.019-0021, с наименование „Споделена визия
за екологичната мрежа НАТУРА 2000 в регион Плевен на „СДРУЖЕНИЕ „КОАЛИЦИЯ ЗА
БЪЛГАРИЯ“- КЛОН ПЛЕВЕН, и на основание т. 22 „Критерии и методика за оценка на
проектните предложения“, от Насоките за кандидатстване, в Списъка с резервните
проектни предложения, които успешно са преминали оценяването, но които не се
предлагат за финансиране, поради класиране с по- голям брой точки, на друго
проектно предложение на същия регион, е включено проектното предложение с
рег.№BG16М10Р002-3.019-0018, с наименование „Подкрепа за природните
местообитания и видовете в мрежата на НАТУРА 2000 в Плевенска област“, на
жалбоподателя ФОНДАЦИЯ ЗА ОКОЛНА СРЕДА И ЗЕМЕДЕЛИЕ, като неоснователна. Решението
е влязло в сила.
По делото, от страна на жалбоподателя ФОНДАЦИЯ ЗА
ОКОЛНА СРЕДА И ЗЕМЕДЕЛИЕ, чрез адв. М. Й., е депозирана молба, с правно
основание чл. 248, ал.1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, за изменение на
постановеното решение, в частта за разноските, с искане съда да намали
присъдените в полза на ответника разноски- юрк. възнаграждение, в размер от 450лв.,
до минимума от 100лв. Посочва се, че присъденото юрк. възнаграждение е
прекомерно, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, не
е съобразено с нормата на чл. 37 от ЗПрП и е налице нарушение на чл.78, ал.8 от ГПК. Посочва се също, че от страна на процесуалният представител на ответника
няма представен списък с разноски, като се прави предположение, че такъв е
представен с писмени бележки по същество на спора, или с допълнителна писмена
молба. Твърди се, че непредставянето на списък с разноски е пречка съда да
присъди такива, тъй като списъкът се явява условие за присъждането на разноски.
В тази насока счита, че евентуално разноски изобщо не следва да се присъждат в
полза на ответника.
В срока за отговор, от страна на ответника –
Ръководител на УО на ОП “ОКОЛНА СРЕДА
2014-2020“, няма депозирано становище.
Съдът, като
съобрази становището на страните и на основание закона, намира за установено
следното:
Молбата за изменение на решението, в частта за
разноските, е депозирана в законоустановеният за това срок и е допустима, но
разгледана по същество, същата е неоснователна.
По делото, с постановеното решение №11/07.01.2021г,
влязло в сила като необжалвано, съдът е присъдил в полза на Министерство на
околната среда и водите, съобразно изхода на спора, сторените от него разноски,
в размер на 450лв.- юрк. възнаграждение. Изрично в мотивите на решението си, съда
е посочил, че от страна на ответника, е представен списък с разноски- л. 635 от
делото. За пълнота на изложението, и с оглед изрично заявеното в депозираната
молба от жалбоподателя, следва да се посочи, че списъкът с разноски е
представен по делото заедно с адм. преписка по оспореното решение Ръководителя
на УО на ОП “ОКОЛНА СРЕДА 2014-2020“, и е посочен в приложеният опис.
Съдът намира, че в случая не са налице основания за
изменение на постановеното решение, в частта за разноските, респ. изложените от
жалбоподателя съображения, не съставляват такива основания. Съдът се е
произнесъл по искането за присъждане на сторените по делото разноски, съобразно
изхода на правния спор- отхвърляне на депозираната жалба като неоснователна, на
основание чл. 143, ал.4 от АПК. От страна на жалбоподателя, в последното по
делото с.з., в което е приключено съдебното дирене и е даден ход по същество на
спора, а и в никое от предходните съдебни заседания, няма направено възражение
за прекомерност на юрк. възнаграждение на процесуалният представител на
ответника, което да бъде съобразено от съда. При липсата на такова възражение,
съдът се е произнесъл по искането за разноски от ответника, съобразно
представеният списък по чл. 80 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК и е присъдил такова в
размер на 450лв. Съдът намира, че само при своевременно направено възражение за
прекомерност, по смисъла на чл. 78, ал.5 от ГПК, и при наличие на съответните
предпоставки, би могъл да присъди юрк. възнаграждение в по- нисък размер от
претендирания.
Съобразно даденото с ТР № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по
т. д. № 5/2009г. тълкуване, нормата на чл. 143, ал.4, вр. чл. 144 от АПК, препраща
към приложимата норма на чл. 78, ал.8 от ГПК, съобразно която, полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт; размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съобразно нормата на чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
за защита по дела с определен материален интерес, възнаграждението е от 100 до
300 лв., като по реда на ал. 2, за защита по дела с материален интерес,
продължила повече от три съдебни заседания, или когато материалният интерес е
над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от
максимално предвидения размер по ал. 1. Съдът приема, че в случая приложима е
именно ал. 2 на чл. 25 от Наредбата, с оглед материалния интерес по делото,
който е над 10 000лв., въз основа на което, минималният размер на юрк.
възнаграждение е в размер на 450 лв., която сума е присъдена в случая. За
пълнота на изложението, следва да се посочи, че отговорността за разноски
възниква от неоснователно заведеното дело, и същите се присъждат независимо от
представянето или не на списък с разноски по чл. 80 от ГПК. Списъкът по чл. 80
от ГПК е предпоставка за допустимост на искането с правно основание чл. 248,
ал.1 от ГПК, и то само за страната, която прави съответното искане за
изменение/допълване на решението, в частта за присъдените в него полза разноски,
но е и за насрещната страна, осъдена да заплати същите, която е ограничена само
от предвиденият срок за това.
На основание гореизложеното, съдът намира, че молбата
на ФОНДАЦИЯ ЗА ОКОЛНА СРЕДА И ЗЕМЕДЕЛИЕ“, ЕИК *******, изменение на Решение №11/07.01.2021г. по адм. дело №573/2020г
по описа на АдмС- Плевен, в частта за разноските, следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно основание чл. 248, ал.1, вр. чл.
144 от АПК, от ФОНДАЦИЯ ЗА ОКОЛНА СРЕДА И ЗЕМЕДЕЛИЕ“, ЕИК ********, представлявано от А.В., чрез адв. М. Й., за изменение
на Решение №11/07.01.2021г. по адм. дело №573/2020г. по описа на АдмС- Плевен, в
частта за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението може да бъде обжалвано от страните в 7-
мо дневен срок от връчването му, с частна жалба, пред Върховен административен
съд.
АДМ. СЪДИЯ:
/П/