РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. В., 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:В. Й. М.
Г. П. Й.
като разгледа докладваното от С. Ж. С. Въззивно гражданско дело №
20211300500227 по описа за 2021 година
Делото е образувано по въззивна жалба на Община В.
против Решение №49 от 08.04.21г. по гр.д. №1065/20г. на ВРС.Счита
обжалваното решение за неправилно и необосновано.Твърди,че не са
обсъдени правилно събраните по делото доказателства. Не ангажират нови
доказателства.Искат от съда да отмени обжалваното решение и уважи
предявения иск по чл.59 ЗЗД като им присъди и направените по делото
разноски.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответницата
по жалба И. В. С. чрез адв. Р.Р. е подала писмен отговор,с който оспорва
въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на ВРС .
В съдебно заседание чрез процесуалният си представител
адв. Ц.И. навежда доводи за правна неграмотност на исковата молба, с която
се претендира обезщетение за лишаване от ползване на имота при предявен
иск по чл.59 ЗЗД.Твърди също,че по категоричен начин е установено,че
доверителката му не е ползвала имота след като същият е предаден с
1
приемателно-предавателен протокол между страните по делото.Претендира
разноски по делото за настоящата инстанция.
От данните по делото във връзка с оплакванията по
жалбата съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Община В. е отдала под наем на ИЛ. В. СТ.,служител на
Община В. към онзи момент, жилище-частна общинска собственост.По
искане на наемателката със Заповед от 16.07.2018г. договорът за наем е
прекратен и с приемо- предавателен протокол от15.08.2018г. И.В. е предала
на К.А. -домакин при Община В. описани в протокола движими вещи от
апартамента,което се потвърждава и от неговите свидетелски показания. С
приемо- предавателен протокол от 07.05.2020г. ключът е предаден от М.М.-
бивш служител на Община В. на М.С.-старши експерт „Общинска
собственост“ при Община В.Това се потвърждава и от свидетелските
показания на М.С..Тя е заявила също,че през 2018г. е била на гости на И. В. С.
в новото й жилище,което е било обитаемо и ответницата е живяла
там.Свидетелят Н.К.-съсед на И. В. С. в новото и й собствено жилище също е
заявил,че тя живее в него от август 2018г. и той й е помогнал да изнесе
багажа си от общинското жилище и да го освободи.Представени са квитанции
за заплатена ел. енергия на общинското жилище,от което е видно,че от
септември 2018г. няма начислени суми за ползване освен такива за пренос на
енергия.По делото е назначена и счетоводна експертиза,която е посочила
сумата за обезщетение за исковия период на база наем на процесното
жилище.
При тези данни ВРС е отхвърлил иска като неоснователен и
недоказан. Пред втората инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
На първо място следва да се определи правното основание
на предявеният пред ВРС иск.Независимо от посоченото от ищеца правно
основание в заглавната част на ИМ съдът се ръководи от изложеното в самата
ИМ,обстоятелствата и твърденията на ищеца и от петитума на ИМ.В случая
се навеждат доводи и от двата иска и съдът следва да разгледа и двете искови
претенции.
2
Искът е предявен с правно основание чл.59 ЗЗД ,но се
претендира обезщетение за лишаване от ползване на имота.В този смисъл
правилни са доводите на процесуалният представител на жалбоподателя,че не
е налице и не се твърдят обстоятелства от фактическия състав на чл.59 ЗЗД.
Разпоредбата на чл.59 ЗЗД е в главата „Неоснователно
обогатяване“ на ЗЗД и е способ на всеки,който се е обеднил да иска от
този,който се е обогатил без основание да върне това,с което се е обеднил
ищеца до размера на обедняването.Изрично е посочено ,че този иск се
предявява извън останалите ,предвидени в чл.55-чл.58 ЗЗД,когато няма друг
способ.Ищецът следва да докаже,че се е обеднил като посочи размера и че
ответникът се е обогатил без правно основание като посочи размера на
обогатяване и има право да претендира сумата до размера на обедняването.
В конкретния случай нито се твърди,нито се доказа от
Община В. ,че се е обеднила с претендираната сума на база наем на общинско
жилище за исковия период,нито ответницата да се е обогатила с тази сума
или различна от нея ,при това без правно основание.
Относно иск за заплащане на обезщетение за лишаване от
право на ползване на имот се установи следното:
Наемателят сам е поискал да освободи общинското
жилище и е издадена Заповед на кмета за освобождаване на наетия от нея
имот.Жилището е освободено на 15.08.2018г.,за което е съставен приемо-
предавателен протокол.Няма никакви данни след тази дата наемателят да е
ползвал общинското жилище. Точно обратното – и от писмените и от
гласните доказателства се установява,че тя е живяла в собственото си
новозакупено жилище и общинското е останало необитаемо.През 2020г. от
Община В. са решили да ползват това жилище и едва тогава са открили,че не
знаят къде е ключът за него.Но от приемо- предавателен протокол от
07.05.20г. е видно,че ключът за процесното жилище е предаден от бивш
служител на Община В.-М.М. на друг, действащ в момента служител на
Община В.-М.С.Това още веднъж категорично удостоверява,че ключът не се е
намирал у ответницата и бивш наемател И.В. и тя не е ползвала имота за
процесния период,когато наемното отношение е прекратено,т.е. без правно
основание.
3
В този смисъл и тази искова претенция е неоснователна и
недоказана и ВОС счита,че ВРС е постановил правилно и законосъобразно
решение,което следва да бъде потвърдено.
Жалбоподателят следва да заплати на ответната по жалба
страна направените от нея разноски пред въззивната инстанция в размер на
300лв.-адв. възнаграждение съобразно представен договор за правна помощ и
списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №49 от 08.04.21г. по гр.д.
№1065/20г. на ВРС.
ОСЪЖДА Община В.,ЕИК *,гр. В.,пл. Б. №*
,представлявана от кмета на общината-д-р Ц.Ц. да заплати на И. В. С. с ЕГН
********** от гр. В.,ж.к.”Х.”,бл.*,вх.*,ет.*,ап.* 300лева ,направени от нея
разноски пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4