Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
22.12.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря Кристина
Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 11409 по
описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 123866 от 26.05.2019г. по гр.д. № 38387/2017г. Софийски районен съд, 127 състав признал за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че М.Н.Б., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК*********, сумата 1 558.82 лв., представляваща стойност на потребена
топлинна енергия през периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. в имот с абонатен
№ 053809, представляващ апартамент № 5, находящ се в гр. София, ж.к. *********,
ведно със законна лихва от 12.12.2018г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до изплащане на вземането, както и сумата 133.02
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 15.07.2015г. до 29.11.2016г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение от 15.12.2016г. по ч.гр.д. № 72471/2016г. на
СРС, 127 състав. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата е осъдена да
заплати на ищеца сумата 83.84 лв. - разноски в заповедното производството,
и сумата 886.94 лв. - разноски в исковото производство. Решението е постановено
при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „ТА-ЕСН.И.“ ООД.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата М.Н.Б., чрез
назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. А.В. от САК,
която го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на
материалния закон и необоснованост. В противоречие със събраните доказателства
първостепенният съд приел, че по делото е доказано реално доставеното в имота
количество топлинна енергия. От заключението на СТЕ било видно, че сумите за
процесния период са определени на база прогнозни отчети, а не въз основа на
изравнителни сметки. При изслушване на заключението вещото лице изрично
уточнило, че изравнителни сметки не са изготвяни, вкл. годишна изравнителна
сметка. В протокола за отчет нямало подпис за абоната, като било записано, че е
отказан достъп до апартамента. Този отказ не бил удостоверен по реда, предвиден
в договора, сключен между ЕС и третото лице помагач - с подписи на двама
свидетели съседи на обекта. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение
и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е депозирала отговор на жалбата в срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба от 06.10.2020г. оспорва жалбата и моли съда да
потвърди атакуваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на
претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Третото лице помагач на ищеца – „ТА-ЕСН.И.“ ООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове:
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 558.82 лв. - главница, представляваща цена
на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. *********,
ап. **, абонатен № 053809, за периода 01.05.2015г. - 30.04.2016г., и
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 133.02 лв., представляваща
лихва за забава в плащането за периода 15.07.2015г. - 29.11.2016г.
Претендирана е и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 12.12.2018г., до окончателното плащане. За сумите
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № №
72471/2016г. на СРС, 127 състав.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответницата
чрез назначения й особен представител е оспорила предявените искове с редица възражения,
вкл. е оспорила в имота да е доставено претендираното количество топлинна
енергия и начина на отчитане и изчисляване. Искала е от съда да отхвърли
исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо, но настоящият въззивен състав го
намира за неправилно по следните
съображения:
Пред настоящата инстанция не е спорно, че ответницата,
като собственик на процесния топлоснабден имот, е била в процесния период
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Според
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при
неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клентите.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от приложимите в процесния период Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, в сила от 12.03.2014г.,
неосигуреният достъп в датите за отчет от отделни клиенти в СЕС се удостоверява
с подписа на избрано от етажната собственост лице. Според р. Трети, т. 2 от
сключения договор между етажните собственици и третото лице помагач,
доказателство за неосигурен достъп е констативен протокол, подписан от двама
свидетели, живеещи в сградата – етажна собственост.
В случая, видно от приетия документ за помесечен отчет, в
имота на ответницата не е извършван реален отчет. В графа „подпис“ е посочено
„л.д.“ (липсва достъп), а за м. 04.2016г. – „умишлено отказан достъп“.
Неосигуреният достъп не е удостоверен нито по предвидения ред в ОУ на договора,
нито по този, предвиден в договора, сключен с третото лице помагач.
Необосновано районният съд е приел, че в процесния имот е
бил извършван реален отчет и са изготвени изравнителни сметки. От заключението
на СТЕ и обясненията на вещото лице в открито съдебно заседание е видно, че в
процесната СЕС е бил избран начин на отчет по реална месечна консумация (чл.
155, ал. 1 ЗЕ) и изравнителни сметки не са изготвяни. В частта му относно
реално доставената в имота топлинна енергия и нейната стойност заключението на
СТЕ не следва да бъде кредитирано като необосновано. Вещото лице е приело да е
извършван реален отчет на показанията на уредите в имота, тъй като буквите
„л.д.“, поставени в графа „подпис“ за част от месеците, представлявали подпис
за клиент, каквито те очевидно не са.
Следователно, при доказателствена тежест за ищеца
съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не е доказал при условията на
пълно и главно доказване както реално доставеното в имота количество топлинна
енергия, така и наличие на основание за начисляване на база екстраполация по
МСР на сградата – доколкото не е доказал по установения в ОУ на договора ред
ответницата да не е осигурила, респ. да е отказала достъп за отчет на уредите в
имота. Ето защо предявеният главен иск, и съответно акцесорният му иск за лихви
за забава, са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Предвид несъвпадението на крайните изводи на двете
инстанции, атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо това въззивният
съд постанови друго, с което исковете се отхвърлят.
При този изход, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 56.18 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 123866 от 26.05.2019г., постановено по гр.д. № 38387/2017г. на Софийски районен съд, 127 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК*********, срещу М.Н.Б., ЕГН **********, иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 558.82 лв. - главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот на адрес:
гр. София, ж.к. *********, ап. 5, абонатен № 053809, за периода 01.05.2015г. -
30.04.2016г., и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 133.02 лв., представляваща
лихва за забава за периода 15.07.2015г. - 29.11.2016г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 78 ГПК сумата 56.18
лв. (петдесет и шест лева и 18 ст.), представляваща държавна такса за
въззивното производство.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „ТА-ЕСН.И.“ ООД,
като трето лице помагач на страната на ищеца-въззиваем „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.