Решение по дело №9556/2012 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1332
Дата: 15 юли 2013 г. (в сила от 4 август 2013 г.)
Съдия: Милен Павлов Петров
Дело: 20124520109556
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2012 г.

Съдържание на акта

                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     1332                                       

 

                               гр. Русе, 15.07.2013 г.

 

                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

  Русенският районен съд, II-ри  граждански състав,  в открито заседание на 25-ти юни през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                           Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ

 

при секретаря  Т.П.     и в присъствието на прокурора…….,    като    разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9556 описа  за 2012 г., за се произнесе, съобрази: 

 Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.240 и чл.86 ЗЗД.

Ищецът Д.Г.Д. *** твърди, че е предоставил в заем на ответника сумата от 9100.00 лв., за което сключили писмен договор с нотариална заверка на подписите на 29.09.2008 г. Уговорките били заемната сума да му бъде върната в срок от 10 месеца от сключване на договора,  на 10 равни вноски от по 910.00лв., заедно с 1.5 % месечна лихва. Ответникът и до сега не бил изпълнил цялостното си задължение, а е платил само 530.00 лв.- договорна лихва. Остатъкът от лихвата и  главницата не били погасени. Претендира  Ц.Г. да бъде осъден  да му заплати  сумите от 9100.00 лв, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска, договорената лихва върху главницата в размер на 835.00 лв., сумата от 3209.00лв.-лихва за забава за периода 29.07.2009г.-11.12.2012г.Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът Ц.Д.Г. чрез назначеният му от съда особен представител оспорва исковете. Твърди, че договорът не е подписан от ответника, че не е доказано предаване на заемната сума. Прави възражение и за изтекла погосителна давност на цялото вземане. Моли исковете да се отхвърлят.  

Съдът приема за установено следното:

Видно от представения писмен договор за заем  от 29.09.2008 г./ с нотариална заверка на подписите от 30.10.2008г./, сключен между ищеца Д.Г.Д., като заемодател и ответника Ц.Д.Г., като заемополучател, последният се е задължила да върне сумата от 9100.00 лв. в срок в срок от 10 месеца, считано от 29.09.2008г., на  10 равни вноски от по 910.00лв., с договорена месечна лихва от 1.5 %. В т.3 от договора заемополучател е направил волеизявление, че е получил сумата на ръка и в брой и тази клауза има силата на разписка.

С определение от о.с.з. на 25.06.2013г., съдът е приел, че оспорването на договор за заем  от 29.09.2008г. не е доказано и че същият е годно доказателствено средство.

 Страните по делото не спорят, че ответника е заплатил на ищеца сумата от 530.00лв. по процесния договор.

По делото е приета съдебно-икономическа експертиза за размера на дължимите се суми по договора от 29.09.2008г.

 Въз основа на установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

 Установи се по делото, че страните са сключили договор за заем. Договорът е реален и съдът приема, че по делото се установява предаването на договорената сума от заемодателя на заемателя. Това волеизявление е изразено в писмения договор от 29.09.2008г. – т.3 от същия. Ето защо следва да се приеме, че е налице сключен договор за заем. В тази клауза от договора, имаща сила на разписка, ответникът признава, че е получил сумата по сделката в размер на 9100.00лв., поради което съдът приема, че договорът е породил действие. Налице е валидно сключен – в писмена форма - и действащ договор за заем, обвързващ страните с договорените и съществуващи по закон права и задължения, в който са уточнени размер на заемната сума и падежа на задължението на ответника. Предвид гореизложеното съдът приема, че заемодателят е предал на заемополучателя процесната сума и се явява изрядна страна по договора за заем, имаща право да претендира изпълнение на насрещните задължения от страна на ответника. Основното задължение на заемателя е да върне заетата сума. Страните са договорили начин за погасяване задължението на ответника- чрез заплащане на същата като заемната сума пари на определени падежи.По делото не е доказано изпълнение от страна на ответника на задължението за връщане на заетата сума, доказването на който факт е в негова тежест. Липсват надлежни доказателства ответникът да е погасил по някакъв начин задължението си към ищеца. Предвид горното, съдът приема че е налице валидно сключен договор за заем, по който ответника е поела задължение за връщане на парична сума от 9100.00лв. в срок от 10 месеца, считано от 29.09.2008 г. Без значение е обстоятелството дали тази сума е предадена точно на датата, на която е подписан договорът или в един предходен момент, предвид което предявеният иск за главница в размер на 9100.00лв. се явява доказан по основание и размер, поради което следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.

 Неоснователно е  направеното възражение за изтекла тригодишна погасителна давност на вземането за главница. С разпоредбата на чл. 111, б."в" ЗЗД е прогласено, че с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В случая поставеният въпрос е относим само към последната хипотеза на посочената правна норма. За да е налице периодично плащане, то същото по естеството си следва да има периодичен характер, или да е установено като такова със закон. Периодичните плащания представляват самостоятелно обособени, еднородни престации, независими една от друга, и произтичащи от общ юридически факт. Поради това всяко от тези плащания е независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения. При договора за заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части-аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора/в см. постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г.о./, т.е в процесния случай е приложима общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД. В случая искът е депозиран в съда на 11.12.2012 г., т.е. преди изтичане на петгодишната давност, считано от датата на падежа на задължението-29.07.2009г., поради което релевираното възражение за даваност се явява неоснователно.

От признанията на ищеца в ИМ, се установи, че ответника е погасил частично задължението си за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 530.00 лв. Тълкувайки волята на страните, съдът приема, че уговорката за заплащане на възнаградителни лихви обхваща периода от подписването на договора до изтичане на срока за връщане на заетата сума или от 29.09.2008 г. до 29.07.2009 г. За този период задължението за заплащане на възнаградителна лихва възлиза според приетата по делото експертиза  на 1359.76 лв. При отнасяне на плащанията от ответника към разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД, следва да се приеме, че заплащаните от него суми частично са погасили договорените лихви, или остатъкът, който дължи е в размер на 829.76 лв. Страните по договор за заем могат свободно да уговарят размера на тъй наречената възнаградителна лихва, която след като е уговорена писмено, се дължи, заради ползуването на определена парична сума за определен период от време. Тя не е равнозначна на обезщетението, което се дължи при неизпълнение на задължение за плащане на парична сума, което има своето правно основание в разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По отношение на неизплатената част от договорната лихва в размер на сумата 829.76 лв., възражението за изтекла погасителна тригодишна давност е основателно и претенцията следва да се отхвърли, като погасена по давност, на основание чл. 111,б."в ЗЗД. В договора е посочено, че договорната лихва и главница се изплащат, съгласно погасителния план до 10 число на месеца, а крайният падеж за заплащане на сумите е 29.07.2009г. Исковата молба е предявена на 11.12.2012г., т. е всички вземания преди 11.12.2009г. се погасяват, поради изтекла погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б."в ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви и други периодични плащания, което възражение е направеното от ответника. С оглед на това, следва да се приеме, че е изтекла погасителната давност за вземането за договорна лихва в размер на сумата 835.00 лв. и по тези съображения, че следва да се отхвърли претенцията като неоснователна, като погасена по давност.

 След като  заемателят изпадне в забава било защото не е изпълнил задължението си в определения в договора срок, било защото не се е отзовал на поканата на кредитора да изпълни задължението си, лихви вече се дължат и  по силата на чл. 86, ал.1 ЗЗД. Лихвата в случая се дължи поради неизпълнението на парично задължение и изпадане в забава, а не защото е получен заем. За дължимото в размер на законната лихва обезщетение не е необходима никаква уговорка, а още повече писмена. Задължението за плащане на обезщетение за забава е разпоредено от закона и няма нужда да се уговаря писмено. Съгласно чл.111, б.”в” ЗЗД с изтичане на кратката тригодишна давност се погасяват периодичните вземания, каквото вземане е и това за лихви. Ответникът е изпаднал в забава с прекратяването на договора - 29.07.2009 г., поради което дължи обезщетение за неизпълнение на парично задължение с настъпил падеж. Лихви се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава. Когато искът за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва е предявен след изтичане на три години от изискуемостта на главното вземане, се погасяват лихвите, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. Вземането за лихви за период от три години преди предявяване на исковата молба не е погасено по давност. /в см. постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 20 от 30.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 484/2009 г., II т. о./. Ищецът е претендирал лихвата за периода 29.07.2009г.-11.12.2012г., обхванат от релевираното възражение за давност по чл.111, б.”в ЗЗД, което възражение съдът намира основателно и своевременно направено/ с отговора на исковата молба/. В случая искът е предявен на 11.12.2012г. Считано три години назад ще е погасено вземането за лихви за времето от 29.07.2008г. до 11.12.2009г. За времето от 11.12.2009г. до 11.12.2012г., ответникът дължи лихви за забава, изчислени от назначената експертиза  в размер на 2823.90 лв. До този размер искът следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен до пълния предявен размер  от 3209.00лв.

 Съобразно уважената/отхвърлена част от исковете, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1642.76 лв.- разноски за производството.

По изложените съображения , съдът

 

                                   Р   Е   Ш   И  : 

 

ОСЪЖДА Ц.Д.Г., ЕГН:********** ***  да заплати на Д.Г.Д., ЕГН:********** ***-р П. Б. №38, вх.2, ет.6 на основание чл.240 ЗЗД  сумата от 9100.00лв., представляваща предоставена в заем сума по писмен договор от 29.09.2008 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.12.2012г. до окончателното й изплащане, сумата от 2823.90 лв., представляваща лихва за забава за периода от 11.12.2009г. до 11.12.2012г., както и сумата от  1642.76 лв.–разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ исковете на Д.Г.Д., ЕГН:**********  срещу Ц.Д.Г., ЕГН:********** за заплащане на  договорна лихва за периода от 29.09.2008г. до 29.07.2009г. в размер на 835.00 лв. и за заплащане на лихва за забава над 2823.90 лв. до 3209.00лв. и за периода от 29.07.2009г.-11.12.2012г., като погасени по давност.  

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: