Р Е Ш Е Н И Е № 8

гр. Сливен, 29.01.2020  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,          в публичното заседание на петнадесети януари

през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

при секретаря                    Радостина Желева                                           и с участието на прокурора     Христо Куков                                                                  като разгледа докладваното от   председателя                                           КАНД № 193       по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 443/25.10.2019 г., постановено по АНД № 194/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен е изменено Наказателно постановление № 2570/14.06.2018 г. на Началника на РУ на МВР- Сливен, с което на Н.П.Д. на основание чл. 264, ал. 2 от ЗМВР е наложено наказание „Глоба” в размер на 600 лева за нарушение на същата разпоредба, като е намалено наказанието „Глоба” на 500 лева..

Горното решение е обжалвано в законният срок от Н.П.Д.. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, необосновано и установено при съществено нарушение на производствените правила. Решението било мотивирано единствено върху показанията на полицейските служители, извършвали проверката, като на останалите свидетели не била дадена вяра, като съдът не е бил изложил мотиви защо дава вяра само на показанията на полицейските служители. Същите били актосъставители и свидетели по акта, който не бил съставен на жалбоподателя още на мястото на инцидента. От тези показания не била установена по никакъв начин отразената в наказателното постановление фактическа обстановка. Заявява, че не е извършил посоченото в НП нарушение, като при съставянето на НП били допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и НП.

В съдебно заседание касатора, редовно призован не се явява и не изразява становище по жалбата.

Ответникът по касацията ОД на МВР Сливен в писмено становище, счита жалбата за неоснователна. Заявява, че по безспорен начин е установено извършването на административното нарушение, не били допуснати съществени процесуални нарушения, наложеното наказание съответствало на извършеното нарушение. Моли съда да остави в сила решението на СлРС.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че жалбата е неоснователна и че решението на Сливенския районен съд следва да бъде потвърдено.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Съдът като провери данните по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба, намира същата за неоснователна по следните съображения:

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 30.05.2018г. свидетелите Н. К. и Т. П. били изпратени от дежурния на РУ на МВР- Сливен на *****, тъй като имало пусната силно музика. В тази къща към пътя имало пристройка, в която жалбоподателят имал гости, с които се черпели. На място пристигнал още един патрулен автомобил със свидетелите В. К. и В. Ч.. Служителите на реда извикали домакина - жалбоподателя Д., поискали му документи за самоличност и го предупредили за високо пуснатата музика. В това време от заведението излезли жената, с която жалбоподателя живеел на с. н. - св. Г. Н. и негов п. на име С., който взел от ръката на жалбоподателя личната карта, влязъл вътре в заведението след това излязъл, отказал да изпълни разпорежданията на св. К. да върне личната карта и да не се меси, започнал да се заканва, да обижда полицейските служители, при което те предприели действия по задържането му. Тъй като оказвал съпротива докато успеят да го задържат жалбоподателят многократно се опитвал да го освободи като за целта блъснал няколко пъти единия от служителите - св. Ч.. Въпреки предупрежденията на полицейските служители той продължавал да го прави. Жалбоподателят го дърпал за ръката и се опитвал да се добере до п. си. Св. К. няколко пъти разпоредил на жалбоподателя да се дръпне и да не пречи на св. Ч. да си изпълнява служебните задължения, но той продължавал да го дърпа за ръцете и да му пречи да постави белезници. Тогава св. К. избутал жалбоподателя настрани, за да не пречи на св. Ч. да задържи с колегата си св. К. лицето С.. Впоследствие св. В. К. приел, че жалбоподателят Д. е извършил нарушение на разпоредбата на чл.264, ал.2 от ЗМВР и му съставил акт за установяване на административно нарушение като приел, че на 30.05.2018г. около 01,10 часа той след надлежно предупреждение и отдадено устно разпореждане, изразяващо се в това да не нарушава физическата неприкосновеност на ст. полицай В. Ч., служител в групата за опазване на обществения ред (ГООР) при РУ на МВР- Сливен, изпълняващ служебните си задължения в униформено облекло (лятна строева униформа), същия не го изпълнява като няколкократно измества с ръка в областта на гърба ст. полицай В. Ч. и прави опит да осуети проверката и задържането на нарушител. Въз основа на този акт впоследствие Началникът на РУ на МВР- Сливен издал на 14.06.2018г. обжалваното наказателно постановление като приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.264 ал.2 от ЗМВР и му наложил наказание „Глоба" в размер на 600 лева..

Въз основа на горе установената фактическа обстановка районният съд правилно е приел, че нарушението на чл.264 ал.2  от ЗМВР  е осъществено виновно от касатора, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при установяването и налагането на административното наказание, но размера на наложеното наказание не съответства на тежестта на извършеното административно нарушение, поради което намалил размера на наложената глоба на 500 лв.

По изложените съображения административния съд намира, че районният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение.

Наведеният в касационната жалба довод за необоснованост на решението на районния съд, довела до неправилно приложение на материалния закон, е неоснователен. Съгласно чл.220 от АПК съдът преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. От събраните от СлРС доказателства става ясно, че с действията си касатора противозаконно е нарушил физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, като няколкократно го е бутал в гърба и му е пречил да задържи друг нарушител. От разпита на свидетелите в първата инстанция не се установява различна фактическа обстановка от изложената в АУАН.

Фактическите констатации на първостепенният съд са основани на годни доказателства, приети по предвидения процесуален ред. Фактическата обстановка е изяснена обективно, всестранно и пълно. РС Сливен е изложил мотиви на кои доказателства дава вяра и кои не кредитира, като е обосновал подробно своя анализ. Правните изводи на РС съответстват на приложимия по време материален закон и се споделят от настоящата инстанция. Изложени са ясни и подробни мотиви, както във връзка с предмета на доказване така и с релевираните от уличеното лице възражения по фактите и по правото, които касационният състав не намира за необходимо да преповтаря.

 В АУАН и НП в достатъчна степен са описани нарушението и обстоятелствата при които е извършено, така, че касатора да разбера за какво деяние е ангажирана отговорността му. В този смисъл не се констатира нарушение на 42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5  ЗАНН.

Безспорно е доказано извършването на деяние, което е съставомерно от обективна и субективна страна, а нарушителят е установен по категоричен начин. При доказаното осъществяване на изпълнителното деяние от лицето сочено за нарушител и адекватната правна квалификация на същото по чл. 264, ал.2 от ЗМВР РС правилно е потвърдил НП. Наказанието е правилно индивидуализирано и не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

По изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила Решение № 443/25.10.2019 г., постановено по АНД № 194/2019 г.. на СлРС, като правилно и законосъобразно.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 2.