РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. ХАСКОВО, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Р. В. Н.
в присъствието на прокурора А. Х. П.
като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА Частно
наказателно дело № 20245600200135 по описа за 2024 година
Производството е по реда на част III, раздел VII, чл. 613 от Споразумението
за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската
общност за атомна енергия и Обединено Кралство Великобритания и Северна
Ирландия вр. чл. 45 от ЗЕЕЗА.
Образувано е по Европейска заповед за арест, издадена на 07.06.2023 г.
от Районен съдия при Магистратски съд на Обединено кралство
Великобритания, с която се иска задържането и предаването на лицето: Ф. К.,
*** гражданин, роден на ********** г. в град ***, ***, с последно известен
адрес: *****, за провеждане на наказателно преследване против него в
издаващата държава.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Хасково намира искането за
основателно и моли да бъде уважено.
В съдебно заседание чрез преводача, поисканото за предаване лице
заявява, че имената му са Ф. К., роден на ********** г. в гр. ***, ***, ***
гражданин. Изразява доброволно съгласието си за предаване по чл. 611 от
Споразумението и което в срока по чл. 45, ал. 2 ЗЕЕЗА не оттегля. Не се
отказва и от принципа на особеността по чл. 625, § 2 от Споразумението вр.
чл. 61 от ЗЕЕЗА.
Служебният му защитник, адв. Г. Б. от АК – Хасково, предвид даденото
1
от лицето съгласие, намира, че заповедта следва да бъде изпълнена.
Съдът, след като се запозна с представената Европейска заповед за
арест и приложените по делото документи, намира следното:
Окръжен съд - Хасково е компетентен да разгледа Европейската
заповед за арест, по която се иска предаването на лицето. В същата е
отразено, че е издадена от Магистратски съд – Нотингам, Обединено
кралство Великобритания от 07.06.2023 г. Според отразеното в Европейската
заповед за арест, която е издадена за две престъпления, поисканото за
предаване лице Ф. К. е обвинено и спрямо него се провежда наказателно
производство в издаващата държава за това, че на 28.01.2018 г. същият е бил
водач на тежкотоварно превозно средство, движещо се по М1 в южна посока
в Нортхамптъншър близо до кръстовище 18. К. блъска превозното си
средство директно в спряла кола, която е била ясно видима за другите
участници в движението. Опасният начин на шофиране на К. и последвалият
сблъсък са причинили смъртта на пътника Д. Л. и сериозно нараняване на
шофьора Т. С.. Д. Л. не е починал веднага, а впоследствие в резултат на
нараняванията си на 24.02.2018 г. К. е обвинен в две престъпления: (1)
причиняване на смърт чрез опасно шофиране в нарушение на чл. 1 от Закона
за движение по пътищата от 1988 г. и (2) причиняване на тежки наранявания
чрез опасно шофиране в нарушение на чл. 1А от Закона за движение по
пътищата от 1988 г.
Посочено е, че лицето Ф. К. е привлечено като обвиняем за
престъпленията, описани в заповедта за арест, като същата се издава за
неговия арест и екстрадиция в Обединеното кралство с цел да бъде водено
наказателно преследване спрямо него за така описаните престъпления.
В заповедта е посочено, че двете деяния не попадат в категорията на
тези, за които не се изисква двойна наказуемост. Този извод се извежда и от
чл. 36, ал. 3 от ЗЕЕЗА. По отношение на първото деяние (причиняване на
смърт) е посочено, че се предвижда наказание „лишаване от свобода“ с
максимален срок в размер на 14 години, а по отношение на второто деяние
(причиняване на телесна повреда) се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ с максимален срок в размер на 5 години. Така описаната деятелност
е съставомерна и по Наказателния кодекс на Република България 343, ал. 1, б.
„б“ и. б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, като по отношение на първото деяние се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до осем години, а в
особено тежки случаи – „лишаване от свобода“ от пет до дванадесет години,
и за второто деянието се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до
четири години за тежка телесна повреда и до три години или пробация за
средна телесна повреда.
На първо място, с оглед издаващата държава, която към момента на
образуване на производството не е член на Европейския съюз, съдът намира
за необходимо да отбележи, че в настоящия случай следва да се прилагат
изискванията на Рамково решение на Съвета от 13 юни 2002 година относно
2
европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-
членки (или наричано Рамково решение 2002/584/ПВР), които са въведени с
разпоредбите на българския Закон за екстрадицията и Европейската заповед
за арест. Приложимостта на българския ЗЕЕЗА се извежда от чл. 632 на
подписаното и действащо от 01.01.2021 г. Споразумение за търговия и
сътрудничество между ЕС и Обединено Кралство Великобритания (наричано
„Споразумението“), в който е посочено, че дял VII се прилага към европейски
заповеди за арест, издадени в съответствие с Рамково решение 2002/584/ПВР
на Съвета от държава преди края на преходния период, ако исканото лице не
е било арестувано с цел нейното изпълнение преди края на преходния период.
В чл. 629, § 1 от Споразумението е посочено, че без да се засяга прилагането
им в отношенията между държавите и трети държави, настоящият дял от
датата на влизането си в сила на настоящото споразумение заменя
съответните разпоредби от следните конвенции, действащи в сферата на
екстрадицията, в отношенията между Обединеното кралство, от една страна и
държавите членки, от друга страна, каквато е и Европейската конвенция за
екстрадиция, приета в Париж на 13 декември 1957 г., и нейните
допълнителни протоколи.
В процесния случай поисканото за предаване лице не е било арестувано
с цел изпълнение на издадена ЕЗА преди края на преходния период, съгласно
чл. 632 от Споразумението и по аргумент за противното следва да се прилагат
изискванията именно на Рамково решение 2002/584/ПВР. Дял VII от
Споразумението заменя и разпоредбите на Европейската конвенция за
екстрадиция, по която са страни както Република България, така и
Обединеното кралство Великобритания.
При така установените обстоятелства съдът намира, че Европейската
заповед за арест отговаря по форма и съдържание на изискванията по чл. 36
ЗЕЕЗА, приложими и съгласно чл. 606 от Споразумението. ЕЗА е издадена от
компетентен орган, съпроводена е от надлежен превод на български език и в
нея са описани времето, мястото, характера, правната квалификация на
престъпленията, за които се иска предаването на лицето, степента му на
участие и предвиденото наказание, което е повече от една година „лишаване
от свобода“. В случая не са налице основанията за отказ по чл. 39 от ЗЕЕЗА
вр. чл. 600, чл. 601 - 603 от Споразумението. Не са налице и обстоятелствата
по чл. 41 от ЗЕЕЗА, за да бъдат обсъждани.
Предвид изложеното заповедта следва да бъде изпълнена, като се
допусне предаването на лицето на издаващата държава и му се вземе мярка за
неотклонение „Задържане под стража” до фактическото му предаване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ДОПУСКА предаване на лицето Ф. К. /F. Ka./, роден на *** г. в град
***, ***, *** гражданин, на издаващата държава – Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия, по Европейска заповед за арест,
издадена на 07.06.2023 г. от Районен съдия при Магистратски съд - Нотингам
на Обединено кралство Великобритания, за провеждане на наказателно
преследване против него за престъпленията, посочени в заповедта.
ВЗЕМА по отношение на лицето Ф. К. /F. K./, роден на *** г. в град ***,
***, *** гражданин, мярка за неотклонение “ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”
до фактическото му предаване на издаващата държава.
Да се уведоми издаващият орган за решението по ЕЗА.
Заверен препис от решението да се изпрати незабавно на Върховна
касационна прокуратура и на Министерство на правосъдието.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4