№ 32082
гр. София, 30.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Частно
гражданско дело № 20251110109995 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 420 ГПК.
На 12.04.2025г. по делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК- извлечение от счетоводните книги на „У.Б.“ АД, с
която е разпоредено длъжниците „А.П.“ ЕООД, „Р.“ ЕООД и Р. Е. П. да заплатят солидарно
на „У.Б.“ АД посочените в заповедта суми за главница, възнаградителна лихва, обезщетение
за забава по Договор за банков револвиращ кредит № ..................../31.07.2018г., изменен и
допълнен с Анекс № 1 от 26.07.2019г., Анекс № 2 от 18.05.2020г., Анекс № 3 от 26.01.2021г.,
Анекс № 4 от 24.02.2021г., Анекс № 5 от 25.02.2022г., Анекс № 6 от 28.03.2022г., Анекс № 7
от 21.04.2023г., както и разноски.
На 09.07.2025г. по делото са постъпили възражения от всички длъжници по чл. 414, ал.
1 ГПК, с които се оспорват вземанията по заповедта, както и частна жалба по чл. 419, ал. 1
ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение, в която се съдържа и искане за
спиране на същото по реда на чл. 420 ГПК.
С разпореждане от 10.07.2025г. съдът е указал на длъжниците в едноседмичен срок от
получаване на препис от същото да представят по делото доказателства за датата, на която
им е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно с издадената по делото заповед за
изпълнение- издадено от ЧСИ удостоверение относно датата на връчването или заверени от
ЧСИ преписи от поканите за доброволно изпълнение, ведно с разписките, удостоверяващи
връчването им, като им е указано, че при неизпълнение на указанието в срок съдът ще
приеме, че частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, както и
възраженията по чл. 414 ГПК са подадени извън законоустановения едномесечен срок, както
и да уточнят изрично адресата на искането си за спиране на незабавното изпълнение по реда
на чл. 420 ГПК, като съобразят, че съгласно тази норма с правомощието да спре незабавното
изпълнение по този ред разполага съдът, допуснал незабавното изпълнение, като им е
указано, че при неизпълнение на указанието в срок съдът ще приеме, че искане с правно
основание чл. 420 ГПК не е заявявано- арг. от нормата на чл. 101, ал. 3 ГПК.
С молба от 22.07.2025г. длъжниците са представили заверени от ЧСИ копия на
поканите за доброволно изпълнение, с които са им връчени преписи от издадената по делото
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, от
разписките на които се установява, че връчването е извършено на 12.06.2025г., поради което
изпратените на 08.07.2025г. по поща възражения по чл. 414, ал. 1 ГПК, както и частна жалба
по чл. 419, ал. 1 ГПК се явяват подадени в законоустановения едномесечен срок, с оглед на
което и за длъжниците съществува правен интерес от исканото спиране на изпълнението,
1
след като в срок за оспорили вземанията по заповедта като недължими.
Наред с това, с молбата от 22.07.2025г. е уточнено, че се поддържа искането за
постановяване спирането на допуснатото незабавно изпълнение от настоящия съдебен
състав в качеството му на съд, допуснал същото, като се поддържа, че в случая са налице
основанията за това по чл. 420, ал. 2, т. 1 и т. 3 ГПК- вземането не се дължи, тъй като не е
обявена предсрочната му изискуемост, извлечението от счетоводните книги на ищеца не
отговаря на изискванията за вид и форма, към него не били представени приложимите в
случая договори, анекси и общи условия към тях, като освен това, размерът на вземането
бил определен едностранно от банката, без ясни правила и без представени доказателства за
начина на изчисляването му. Същевременно, от името на длъжниците е изразена готовност
за внасяне на парична сума като обезпечение пред съда във връзка със заявеното искане за
спиране.
Съдът намира, че искането по чл. 420 ГПК е процесуално допустимо, но разгледано по
същество, е неоснователно, като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбите на чл. 420, ал. 1 и 2 ГПК спиране на принудително изпълнение,
предприето въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, се извършва при
представено от длъжника обезпечение по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД или по преценка на
съда- ако е подкрепено с убедителни писмени доказателства, че вземането не се дължи,
вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или
размерът на вземането по договор, сключен с потребител, е изчислен неправилно.
В случая длъжниците са упражнили надлежно предоставената им с нормата на чл. 420
ГПК процесуална възможност, като своевременно са възразили срещу издадената заповед за
незабавно изпълнение и в срока за възражение са поискали спиране на изпълнението при
условията на ал. 2- предвид заявеното оспорване на вземанията по нея.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не се установява наличие на която и да
е от предпоставките на чл. 420 ГПК- по ал. 1 или по ал. 2, за спиране на изпълнението.
Нормата на чл. 420, ал. 1 ГПК урежда императивно, с изрична препратка към чл. 180 и
чл. 181 ЗЗД, вида и реда за учредяване на обезпечението, което законодателят приема, че е от
естество да гарантира успешното осъществяване на принудителното изпълнение. Такова
обезпечение може да бъде само представеното пред съд обезпечение под формата на залог
на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека, като съгласно чл. 181, ал. 2 ЗЗД
ипотеката се учредява чрез вписване на нотариално завереното съгласие на собственика на
недвижимия имот за нейното учредяване. В този смисъл обезпечението по чл. 420, ал. 1
ГПК следва да е новоучредено от длъжника в полза на кредитора по този ред, а не да е
съществуващо обезпечение на вземането по документа по чл. 417 ГПК, дадено на друго
основание (в този смисъл Определение № 14 от 06.01.2011 г. по ч. гр. д. № 685/2010 г., ІV г.о.
на ВКС). Отделно от това, следва да се изясни, че доколкото обезпечението е определено от
закона, при констатация за липса на надлежно обезпечение съдът не дължи указания към
страната за представяне на допълнително такова, поради което ирелевантна според
настоящия съдебен състав при преценката за основателност на искането за спирането на
принудителното изпълнение е формално изразената от името на длъжниците в молбата им
от 22.07.2025г. готовност да внесат парична сума като обезпечение по смисъла на нормата
на чл. 420, ал. 1 ГПК.
Същевременно, към частната жалба, съдържаща искането за спиране, както и към
молбата на длъжниците от 22.07.2025г. не са представени каквито и да е доказателства,
различни от приложените по делото и вече преценени от съда при издаване на заповедта,
които да съдържат индиции за недължимост на вземанията, за наличие на неравноправна
клауза в процесния договор за кредит или за неправилно изчислен размер на задълженията
на потребителя, като изводи в посочения смисъл не биха могли да бъдат формирани и въз
основа на вече приложените по делото книжа, в т. ч. самия договор за кредит, анексите към
2
него и общите условия към тях. Това е така, тъй като сами по себе си клаузи, предвиждащи
задължения за връщане на заетата сума, за дължимост на възнаградителна лихва, както и на
обезщетение за забава в случай на допуснато неточно в темпорално отношение изпълнение,
не биха могли да бъдат преценявани като неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП
единствено заради включването им в договорното съдържание, след като по дефиниция част
от същественото съдържание на договора за банков кредит е задължението на
кредитополучателя, респ. на солидарните длъжници да върнат заетата сума съобразно
сроковете и условията, уговорени с банката, да заплатят цената за ползване на паричния
ресурс- чл. 430, ал. 2 ТЗ, както и обезщетение за допусната забава, каквото по арг. от
нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи при всяко неизпълнение на парично задължение, което
открива своята житейска, финансова и правна обоснованост в невъзможността на кредитора
през определен период след настъпване на падежа на част или на цялата заета сума да
ползва същата въпреки задължението на заемополучателя да я върне в срок.
Същевременно, в частната жалба не са наведени каквито и да е конкретни възражения
срещу начина на формиране на коментираните вземания, а общо и бланкетно оспорване на
размера на вземанията, при това не с довод за неправилното им изчисляване, а за неясното
им и недоказано в хода на заповедното производство определяне.
Същевременно, длъжниците не са представили каквито и да е писмени доказателства,
които да разколебават формалната удостоверителна сила на документа, послужил като
основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, нито пък такива, които да
обосновават извод, че вземането се основава на неравноправни клаузи или размерът му е
неправилно изчислен.
За прецизност следва да се изясни, че възраженията на длъжниците срещу редовността
на документа по чл. 417 ГПК не биха могли да бъдат обсъждани от настоящата инстанция в
производството по чл. 420 ГПК, доколкото редовността на извлечението и обстоятелството
дали същото удостоверява подлежащо на изпълнение, в т. ч. изискуемо, вземане са били
предмет на преценка от заповедния съд при издаване на заповедта, а изводите на последния
по този въпрос биха могли да бъдат ревизирани единствено от въззивната инстанция при
упражнено от длъжника право на жалба по чл. 419 ГПК, каквато в случая, както бе изяснено,
е подадена, доколкото е недопустимо извършването на повторна преценка за коментираните
обстоятелства в рамките на производството по чл. 420 ГПК. А същевременно, както бе
посочено, в случая длъжниците не са представили каквито и да е писмени доказателства,
които да разколебават формалната удостоверителна сила на документа, послужил като
основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение.
По тези съображения искането на длъжниците „А.П.“ ЕООД, „Р.“ ЕООД и Р. Е. П. за
спиране на изпълнението на издадената по делото заповед за изпълнение на парично
задължение следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжниците „А.П.“ ЕООД, „Р.“ ЕООД и Р. Е.
П. ............................ ч. гр. дело № 9995/2025г. по описа на СРС, 54 състав,
....................................... на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, въз
основа на която е образувано изпълнително дело № ........... по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841
по описа на КЧСИ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчване на препис от него на длъжниците- арг. чл. 420, ал. 3 ГПК.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4