Р Е Ш Е Н И Е

 

                                       София, 17.10.2019 г.

 

                             В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Росен Димитров

ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Апостолова   

Галя Вълкова       

                                                                         

 

като разгледа докладваното от  съдия Димитров  частно гражданско дело № 6114 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Длъжникът Д.О.Т. е подала жалба срещу действия на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 20158510403109 на  ЧСИ М.П., per. № 851, Район на действие СГС по налагането на запор върху банкова сметка , ***ка на сумата в размер на 1423.17 лева тъй като тези средства са несеквестируеми.

Твърди,че запора на сметката и удържането на сумата са действия  извършени в нарушение на чл.446а ал.1, ал.2 и ал.5 от ГПК. Предвид горното иска отмяна на посочените действия на частния съдия-изпълнител като незаконосъобразни.

Взискателят „Е.М.“ЕООД редовно уведомен за жалбата не взема становище в срок.

На основание чл.436, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител мотивира обжалваните действия. Според същия жалбата е недопустима,  тъй като е просрочена.

Съдът като прецени доводите в жалбата и представените по делото писмени доказателства намира следното:

Жалбата е допустима,а по същество е неоснователна .

Жалбоподателят Д.О.Т. е длъжник по изпълнително дело № 20158510403109 на  ЧСИ М.П. с район на действие - СГС образувано за принудително изпълнение на парично вземане по издаден на 09.06.2015 г. изпълнителен лист от Районен съд-София по гр. дело № 31440/2013 г.

Със запорно съобщение от 12.12.2017 год. е наложен е запор на сметките на длъжника в О.Б.Б.АД.

По делото няма данни,кога длъжникът е узнал за запора, но на 28.12.2017 год. последният е поискал да се вдигнат запорите /л.112/, но ЧСИ е постановил отказ /ръкописен върху самата молба/, с аргумента, че по сметките не е наложен запор на несеквестируеми суми.

На 05.10.2018 год. в следствие на този запор е постъпило плащане по сметка на ЧСИ в размер на 1400 лв. В нарочно писмо от 05.02.2019 год. О.Б.Б.АД е посочила,че горната сума има характер на спестяване към 25.06.2018 год.

При горната фактическа обстановка съдът намира следното:

Със запорното съобщение от 12.12.2017 год. е наложен е запор на сметките на длъжника в О.Б.Б.АД, но в него изрично е посочено, че запора следва да се извърши само върху секвестиреуми средства на длъжника при спазване разпоредбата на чл.446а ГПК. Банката е удостоверила,че е изпълнила това предписание, като е уведомила ЧСИ,че преведената сума от 1400 лв. е от средства по сметката на длъжника,които обаче имат характер на спестявания,поради което са секвестируеми.

По делото няма доказателства,че запорираните и впоследствие преведени на ЧСИ суми от сметката на длъжника са несеквестируеми,т.е. твърдението на жалбоподателя,че ЧСИ е насочил изпълнението си спрямо имущество,което е несеквестируемо е необосновано. Няма и доказателства освен въпросните 1400 лв. да са постъпвали други суми въз основа на наложени от ЧСИ запори.

Ето защо жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

                            

                                               Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ уважение частна жалба на Д.О.Т. срещу действия на ЧСИ М.П., per. № 851, Район на действие СГС по изпълнително дело № 20158510403109 изразяващи се в насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, чрез налагането на запор върху банкова сметка *** АД.

 Решението е окончателно.

 

 

 

                                                    

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:               

 

 

 

 

  ЧЛЕНОВЕ:1.                     

 

 

 

 

 

                    2.

                                

 

 

 

 

 

 

Особено мнение на съдия Росен Димитров по ч.гр. д. № 6114/2019 г. на СГС, :

Не споделям становището на мнозинството от състава,  че посочването от ОББ АД /трето за изпълнителното дело лице/ запорираните средства да имат характер на спестявания и в този смисъл са секвестируеми е достатъчно съдия изпълнителя да приеме,че е спазена разпоредбата на чл.446а ГПК.

Това схващане е в противоречие с т.13 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, при обсъждането на която в мотивите на това решение е казано категорично, че задължението на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за произхода на постъпленията по сметката, било от банката (трето задължено лице), било от длъжника.

В случая ОББ АД не е посочило произхода на постъпленията по сметката на длъжника,а недопустимо е иззела функциите на съдия изпълнителя ,като ги е преценила като секвестируеми.

 

 

 

                                           Съдия Росен Димитров:………………………