РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. Велико Търново, 13.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И., изслуша докладваното
от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. 182 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 220 от Закона за
митниците /ЗМ/, вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на ... С Ж., в качеството й на
пълномощник на „Екстрапак” ООД от гр. Велико Търново, срещу Решение за промяна
на митническата облагаема стойност с рег. №32-65403/25.02.2021г. на директора
на Териториална дирекция „Дунавска“ на Агенция „Митници”. Жалбоподателят намира
обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно, постановено при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при
несъответствие с целта на закона. Твърди, че неправилно административен орган, е
предприел увеличение на митническата стойност и оттам на дължимите държавни
вземания по подадена от дружеството митническа декларация №20BG004303014448R1/25.09.2020г. Счита, че необосновано
митническата администрация е прибягнала до приложение на правилата на чл. 74, §
3 от Регламент ЕС№952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, като не е
обосновал надлежно своите изводи от фактическа страна. Моли съда да отмени
обжалваното решение. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на Териториална
дирекция „Дунавска“ на Агенция „Митници”, чрез пълномощника си по делото
оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение по съображения, които излага
в хода на делото по същество и в депозирана писмена защита. Претендира
заплащане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото не е спорно, че „Екстрапак“ ООД е осъществило внос на стоки, като е подадена Митническа декларация
MRN: №20BG004303014448R1/25.09.2020г. за режим
"допускане за свободно обращение" за несъюзна стока, с държава на
изпращане/износ – Китай и държава на получаване България. Стоката е описана в
декларацията, в елемент от данни 6/8 като „полиетиленови покривала за седалки
на автомобили, на ролки – 100 кашона“, с код по ТАРИК 3926 90 97 90, цена на
стоката – 3 206 USD, при валутен курс от
1,6391 BGN/USD с нетно тегло от 1 330 кг и митническа
стойност от 5 754,67 лв. Определен е размер на дължимите публични вземания
по тази декларация съответно мито в размер на 374,05 лв. и ДДС в размер на
1 293,74 лв., които са заплатени.
Извършена е била документална проверка и
частична физическа проверка на стоките, при която е съставен протокол №20BG9950М041767/29.09.2020г. и е установена разлика
в нетното тегло на стоката с 10 кг по-малко от декларираното/стр. 30 и сл. от
делото/.
До
управителя на „Екстрапак" ООД е изпратено писмо изх.
№32-288047/02.10.2020г. от началника на МП „Летище Горна Оряховица“, с което
дружеството е уведомено, че за нуждите на допълнителната проверка на декларация
MRN №20BG004303014448R1/25.09.2020г., съгласно чл.
188 "б" от Регламент /ЕС/ №952/2013г. на Европейския парламент и
на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на
Съюза и чл.
140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24
ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои
разпоредби на Регламент
/ЕС/ №952/2013г., поради съмнения относно декларираната стойност на стоката,
следва в 7-дневен срок от връчване на писмото да представи подробно изброени
документи и информация, в подкрепа на декларираната митническа стойност/стр. 33
от делото/.
В отговор на
това от жалбоподателя е изпратено писмо с вх. №32-295059/09.10.2020г. по описа
на ТД „Дунавска“ МП „Летище Г. Оряховица“, с която са представени бизнес
кореспонденция, договори, търговски фактури и декларация от управителя на
„Екстрапак“ ООД.
С
възлагателно писмо с рег. №32-314091/2710.2020г. е възложено изготвяне на
експертна пазарна оценка на процесните стоки. Изготвен е доклад за пазарна
оценка от лицензиран оценител с вх. №32-16356/18.01.2021г. по описа на ТД
„Дунавска“, с което е определена пазарна оценка на стоките „полиетиленови
покривала за седалки на автомобили“ от 0,23 лв. за брой. Определена е обща
пазарна цена на стоката от 5 308,08 USD
или 9 200лв. при посочения в декларацията обменен курс/стр. 51 и сл. от
делото/.
До
управителя на „Екстрапак" ООД е изпратено писмо рег. №32-20236/20.01.2021г.
от Директора на ТД „Дунавска“, с което по реда на чл.
22, § 6 от Регламент /ЕС/ №952/2013, вр. чл. 8
от Делегирания регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446, същият се уведомява
за мотивите, на които ще се основава решение на митническия орган относно
митническа декларация с №20BG004303014448R1/25.09.2020г. С писмото дружеството се уведомява на
основание чл.
26, ал. 1 от АПК за започване на административното производство, като на
основание чл.
22, § 6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 му се предоставя възможност да изрази
становище по посочените мотиви в срок от 30 дни от получаване на
уведомлението/стр. 14 от делото/.
До ТД
„Дунавска" е подадено писмено становище, в отговор на горецитираното
писмо, заведено с вх. №32-65755/25.02.2021г. от „Екстрапак" ООД. В
становището се твърди, че дружеството е представило на митницата изброени под
опис документи, свързани с вноса, предмет на последваща проверка по чл.
84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, сред които и по конкретната ЕАД. Дружеството е
възразило срещу образуваното производство като е посочило, че не са налице никои
от основанията за определяне на митническата стойност на стоките по реда на чл.
74, § 3 от Митническия кодекс на съюза.
С
обжалваното Решение към MRN №20BG004303014448R1/25.09.2020г., с рег.
№32-65403/25.02.2021г. на Директора на Териториална дирекция „Дунавска"
към Агенция "Митници", на основание чл.
84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, във връзка с чл.
74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, вр. чл.
140 и чл.
141 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, чл.
5, т. 39 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, вр. чл.
77, § 1, вр. чл.
85, § 1, вр. чл.
101, § 1, вр. чл.
102 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, вр. с чл.
15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл. 195а от ЗМ, вр. чл.
54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК, по митническа декларация MNR №20BG004303014448R1/25.09.2020г.
се отказва приемане на митническата
стойност на декларираната стока и се определя митническа стойност на тази стока
в размер на 9 200 лв. Разпоредено е да се коригира митническата декларация в
определените части, да се вземе под отчет начисления с решението размер на държавните
вземания – мито в размер на 598 лв. и ДДС – 2 027,60 лв., от които след
приспадане на заплатените по декларацията държавни вземания остават дължими
мито в размер на 223,95 лв. и ДДС от 733,86 лв.
Това решение
е връчено на „Екстрапак“ ООД на 02.03.2021г., видно от известието за доставка
на стр. 13 от делото. Жалбата срещу него до съда е подадена чрез ТД „Дунавска“
и заведена там с вх. №32-86024/16.03.2021г.
По делото са приети материалите, съдържащи
се в административната преписка, като допълнително са изискани и приети
представените от ТД „Дунавска“ писмена информация относно допуснатите за
свободно обращение стоки, внос на територията
на Република България, декларирани с код по ТАРИК 3926 90 97 90 за периода
25.01.2021г.
В съдебното производство е назначена
съдебно-икономическа експертиза, като изводите на експерта следва да се ценят
като компетентни и обективни. Според вещото лице, доставката на процесните
стоки е осчетоводена при получателя „Екстрапак“ ООД по посочената в
митническата декларация стойност от 3 206 USD/ 5254,67
BGN, като
същата е заплатена изцяло авансово по банков път на доставчика Weifang
Maoqian Plastic Products Китай. Осчетоводени са начислените в
митническата декларация публични вземания, които са заплатени. Има съвпадение
между платената цена на стоките и декларираната стойност по митническата
декларация.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата е частично
основателна по следните съображения:
Обжалваният
акт е издаден от директора на Териториална дирекция „Дунавска" към Агенция
"Митници", който притежава качеството "митнически орган" по
смисъла на чл.
5, т. 1 от Регламент /ЕС/ №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на
Съюза. Към датата на издаване на обжалваното решение, същият спада към
митническата администрация на Република България, която отговаря за прилагането
на митническото законодателство, както и има качеството на орган, оправомощен
съгласно националното законодателство да прилага определени митнически
законодателни разпоредби. В чл.
19, ал. 1 от ЗМ е визирано, че решенията по прилагане на митническото
законодателство се издават от директора на Агенция „Митници" или от
директорите на териториални дирекции, а според ал. 7 на същия член, решения,
взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната
дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането
на решение, освен ако не е предвидено друго.
С
обжалваното решение е извършена промяна на обстоятелства в подадена митническа
декларация във връзка с последваща проверка, от което възникват задължения за
дружеството жалбоподател и се определя размера на възникнало данъчно
задължение. Тъй като, съгласно чл. 56
от ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл. 16 се извършва от
митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда,
определен за митническото задължение, то актът и в двете му части е издаден от
материално и териториално компетентен административен орган.
Обжалваният индивидуален административен акт е
издаден от компетентен орган, в съответната писмена форма, при наличието на
мотиви за издаването му.
Като фактическо
основание административният орган е посочил установеното от него обстоятелство,
че при декларирания с Митническа декларация MRN №20BG004303014448R1/25.09.2020г. внос на стоки под режим
"допускане за свободно обращение" от несъюзна стока, с държава на
изпращане/износ – Китай и държава на получаване България, представляващи
„полиетиленови покривала за седалки на автомобили, на ролки – 100 кашона“, с
код по ТАРИК 3926 90 97 90, декларираната цена на стоките е по-ниска от
посочена справедлива цена, валидна за тях в ЕС и на база извършения сравнителен
анализ, възникват съмнения относно декларираната митническа стойност.
Административният
орган е приел, че за същия период не са установени декларирани митнически
стойности по реда на чл.
70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 за "идентични стоки", поради
което митническата стойност следва да се определи въз основа на посочената
способи в чл.
74, § 2 от Регламент /ЕС/ №952/2013. При изследване на методите в
посочената разпоредба е направен извод, че спрямо процесните стоки са неприложими методите по чл. 74, § 2, б., б.
„а“, „б“ „в“
и б.
„г“ от Регламент /ЕС/ №952/2013, поради липса на достатъчно данни относно декларирани
митнически стойности за идентични стоки от същия изпращач до същия получател,
декларирани и приети митнически стойности за „сходни стоки“ с произход Китай,
данни за единична цена, на която се продава стоката на територията на съюза, физически
характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени и т. н. В
конкретния случай митническата стойност на стоката се определя съгласно
разпоредбата на чл.
74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, като основа за определяне на
стойността е изготвената пазарна оценка.
Спорният въпрос в настоящото
производство е дали са били налице основанията за определяне на нова митническа
облагаема стойност и то по реда на чл.
74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013.
Съгласно чл.
70, §, § 1 и 2
от Регламент /ЕС/ № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е
договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, коригирана при необходимост /в съответствие с чл. 71 и чл.
72 от същия Регламент/. Митническата стойност следва да отразява реалната
икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на
стоката, които имат икономическа стойност.
Когато
митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.
70, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да
предостави допълнителна информация – съгласно чл. 140, § 1 от Регламента за
изпълнение /ЕС/ 2015/2447, а ако съмненията им не отпаднат и след предоставяне
на тази допълнителна информация, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за
изпълнение, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не
може се определи по реда на чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ №952/2013.
В обжалваното
решение, за да мотивира основателно съмнение, че декларираната от жалбоподателя
договорна стойност на стоката представлява общата платена сума, митническият
орган се е позовал на Решение
на Съда на ЕС от 16 юни 2016г. по дело C-291/15, което е постановено по преюдициално
запитване, отнасящо се до тълкуването на чл.
181а от Регламент /ЕИО/ №2454/93 на Комисията от 2 юли 1993г. за определяне
на разпоредби за прилагане на Регламент /ЕИО/ №
2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на
Общността. Според диспозитива на същото посоченият чл. 181а трябва да се
тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която
митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорната
стойност на сходни стоки – метод, който фигурира в чл.
30 от Регламент /ЕИО/ №2913/92, изменен с Регламент /ЕО/ №82/97
на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996г., когато бъде
преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение
със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки,
при положение че митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под
съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков
превод, представени като доказателство за действително платената цена за
внесените стоки, и вносителят не представя, в отговор на искането в този смисъл
на митническия орган, допълнителни доказателства или сведения за установяване
на точността на декларираната договорна стойност на тези стоки.
В
конкретния случай обаче в административния акт липсва позоваване на данни, от
които може да се провери как е формиран този фактически извод. Посочено е , че стойността
на стоките е по-ниска от средностатистическата стойност на стоките със същото
описани със същия код по Комбинираната номенклатура и сходни качества от
извършена съпоставка с данните, предоставени на разположение на държавите
членки на ЕС чрез системата "ТЕЗЕЙ" (THESEUS) на Съвместния
изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre).
Доказателства обаче за твърдяните обстоятелства не са налични по делото.
В случая тежестта за
доказване на наличието на основателни съмнения е за митническите органи, като
последното е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа
стойност. Общото правило на чл. 22, § 7 от МКС изисква митническите органи да
мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение, поради което и решението
за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/
2015/2447 на Комисията, а също и последващото решение за корекция, следва да
бъдат надлежно мотивирани – вносителят следва да е уведомен за обстоятелствата,
на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка
на договорната стойност. В настоящия случай това изискване не е спазено при
уведомяването на вносителя, тъй като същият не е запознат от митническите
органи с релевантните към процедурата по чл. 140 от посочения Регламент за
прилагане обстоятелства за определяне на митническата стойност съобразно
договорната стойност на сходни стоки. Действително, от оспорващия са изискани
допълнителни документи, обосноваващи декларираната митническа стойност, но от
митническия орган не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в
действителността на договорната стойност. Липсват мотиви, че посочените средни
стойности на вносове в рамките на Съюза и конкретно на територията на България
касаят стоки, които имат сходни функционални характеристики и са от сходни или
подобни материали със сходен състав и имат обективната способност да заменят
внасяните по декларацията в рамките на нормалната търговия, поради което не
може да се приеме, че митническите органи са обосновали съмненията си в
декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки.
След като
митническите органи не са доказали наличие на предпоставките на чл.
140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 за определяне на митническата
стойност на внесените стоки по методите установени в чл.
74 от Регламент /ЕС/ №952/2013, тъй като позоваването на информация от
митническата информационна система за осъществен внос на стоки от различни
изпращачи в приблизително същия период/каквато информация липсва по делото/ не
е от естество да обоснове приложението на посочената разпоредба извършили
необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447.
Тук следва
да се посочи, че от страна на дружеството жалбоподател са предоставени налични
доказателства за осъществяване на доставката заплащане на цената по договора с
китайския партньор, като заплащането на договорената цена се потвърждава и от
заключението на СИЕ. При липсата на каквито и да е данни за осъществени сходни
доставки/внос на същите стоки или подобни такива със същото предназначение/,
както се твърди в обжалваното решение, няма как обосновано да бъде приет
извода, че договорената цена е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия
размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. В този смисъл след като не
са доказани предпоставките за образуване на производството по чл.
140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 за определяне на
митническата стойност на внесените стоки по методите установени в чл.
74 от Регламент /ЕС/ №952/2013, то издаденият в резултат на това
производство административен акт се явява незаконосъобразен.
Само за пълнота на изложението съдът посочва,
че са неотносими към предмета на спора изисканите на настояване на оспорващия и
приети по делото писмени доказателства относно допуснатите за свободно обращение стоки, внос на територията на Република
България, декларирани с
код по ТАРИК 3926 90 97 90 за периода 25.01.2021г. Видно от тези доказателства,
същите се отнасят за период настъпил след процесния и несъпоставим с него, а и
от данните за извършени доставки за внос е видно, че не са осъществени такива
на същите стоки или стоки със сходни качества и предназначение.
При този изход
на делото и с оглед направеното искане от оспорващия за
присъждане на разноски по делото, съдът следва да осъди ответника да заплати на жалбоподателя
разноски в размер на 610 лв., представляващи държавна такса в размер на 50 лв.,
депозит за СИЕ в размер на 200 лв. и платен адвокатски хонорара в размер на 360
лв.
Водим от горното и на основание чл. 220 от ЗМ във вр.
с чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение за промяна на митническата облагаема
стойност с рег. №32-65403/25.02.2021г. на директора на Териториална дирекция
„Дунавска“ на Агенция „Митници”.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Екстрапак“ ООД
от гр. В. Търново разноски по делото в размер на 610/шестстотин и десет/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :