Р Е Ш Е Н И Е № 260060

гр. Сливница, 15.06.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - ГРАД СЛИВНИЦА, III^-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА

 

при участието на секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 493 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е във фазата по извършване на делбата.

 

С влязло в сила Решение № 102 от 10.12.2018 г. по гр.д. № 493/2016 г. по описа на РС- гр. Сливница,  съдът е допуснал до делба следните недвижими имоти, а именно УПИ*** в кв. 80 по плана на гр. Д.-разширение, целият с площ от 1940 кв.м., при граници на имота: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, имот пл. № ***и УПИ ***, ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от около 72 кв.м. и стопанска постройка с навес, с площ от около 36 кв.м., при квоти по 1/3 ид. част за всеки един от съделителите Р.Г.К., Р.Г.К. и Г.Г.Г.. С него като вид привременна мярка на основание чл. 344, ал. 2 ГПК Г.Г.Г. е осъден да заплаща на Р.Г.К. и Р.Г.К. месечно сумата от по 80,00 лв. за всяка една от съделителките за ползването на гореописания имот, от влизане на това определение в сила до окончателното извършване на делбата между съделителите. Постановеното първоинстанционно решение не е обжалвано от съделителите в законоустановения срок и е влязло в сила.

В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което делбата е допусната, ищците Р.Г.К. и Р.Г.К. са предявили иск по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата в размер на 2221,93 лв. за всяка една от съделителките, представляваща обезщетение за лишаване от възможността за ползване на процесния имот съобразно техните вещни права за периода от 04.11.2016 г.- датата на получаване от ответника на исковата молба, до 01.03.2019 г.- датата на влизане в сила на решението за допускане на делба, в частта имаща характер на определение, с което са постановени привременни мерки. Ответникът Г.Г.Г., чрез процесуалния си представител адв. Н.А., на свой ред е направил възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК, тъй като към момента на смъртта на наследодателя ответникът е живял в имота и не притежава друго жилище. Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на извършените от него подобрения в имота на обща стойност от 10000 лв.

В следващо съдебно заседание ответникът лично и чрез процесуалния си представител е оттеглил молбите си за съвместно разглеждане на иска по сметки и възлагателната си претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК, като с протоколно определение от 24.09.2019 г., съдът е прекратил производството в тази му част. Определението като необжалвано е влязло в сила.

Страните искат делбеното жилище да бъде изнесено на публична продан.

От допуснатата и приета във втората фаза на делбеното производство СТЕ се установява, че се касае до поземлен имот с изградено в него жилище по смисъла на § 5, т. 30 ЗУТ и второстепенна сграда- стопанска постройка с навес, които са реално неподеляеми между тримата съделители съобразно императивните изисквания, предписани в правните норми, регламентирани в чл. 19, ал. 1 и 4 ЗУТ и чл. 40, ал. 1 ЗУТ. Преценявайки местонахождението на имота, неговата площ, търсенето и предлагането на такива имоти и бъдещите възможности за имота, а също и площта на едноетажната масивна жилищна сграда и на стопанска постройка с навес и след направените проучвания и събраната информация, в. л. е достигнало до фактическото заключение, че общата пазарна цена на делбените имоти към 24.09.2019 г. е на стойност 80674,50 лв.

 

Досежно начина на извършване на делбата:

 

До делба са допуснати следните недвижими имоти – УПИ с изградени в него жилище и стопанска постройка, които са реално неподеляеми между съделителите съгласно действащите строителни норми – арг. чл. 203, ал. 1, във вр. с чл. 40, ал. 1 ЗУТ и чл. 19, ал. 1 и 4 ЗУТ. От друга страна, тъй като делбата на тези имоти не може да бъде извършена чрез поставяне в дял, нито чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК, нито чрез теглене на жребий, настоящият съдебен състав приема, че делбата следва да бъде извършена чрез изнасянето на имота на публична продан, като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права.

На основание чл. 355 ГПК всеки от съделителите следва да заплати държавна такса в размер на 4% от стойността на неговия дял от делбения имот, а именно за всеки един от тях по 1075,66 лв. За основа при определяне на дължимата държавна такса трябва да се приеме пазарната цена към момента на извършване на делбата – 80674,50 лв. (по 26891,50 лв. за всеки един от съделителите)

 

По иска с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗС

 

С влязло в сила на 22.02.2019 г. определение съдът е постановил привременна мярка по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, като е осъдил ответника да заплаща на ищците месечно сумата от по 80,00 лв. за ползване на делбения имот от влизане в сила на определението до окончателното извършване на делбата между съделителите, като това определение е породило своето правно действие и в период, съвпадащ с този на предявения иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, а именно от 22.02.2019 г. до 01.03.2019 г. Въпреки това предявеният иск по чл. 31, ал. 2 ЗС и за периода от 22.02.2019 г. до 01.03.2019 г. е допустим, тъй като с него се цели да се реши спора за дължимото обезщетение за лишаването от ползването на процесния имот съобразно вещните права на ищците със сила на присъдено нещо. Но тъй като това обезщетение е съизмеримо със средния пазарен наем и е насочено към ограничаване на неоснователното обогатяване на един съделител за сметка на други, каквато нормативна цел притежава и допуснатата привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, в случай че искът по чл. 31, ал. 2 ЗС е основателен, следва определението по чл. 344, ал. 2 ГПК да бъде отменено (то не се ползва със сила на присъдено нещо и при промяна на обстоятелствата този въпрос може да бъде пререшаван – арг. чл. 344, ал. 3 ГПК) за периода, за който се дължи обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. Ищците не могат да искат два пъти плащане на едно и също основание, тъй като ще се достигне до неоснователно обогатяване, а в българското законодателство в редица разпоредби строго и неотклонно се следва основният правен принцип – забраната на неоснователното обогатяване на един правен субект за сметка на патримонуима на друг.

Предявеният иск по чл. 31, ал. 1 ЗС е допустим, тъй като с него се цели да се реши спора за дължимото обезщетение за лишаването от ползването на процесния имот за периода след получаване от страна на ответника на исковата молба до влизане в сила на определението по чл. 344, ал. 2 ГПК.

За да възникне притезателното право за заплащане на обезщетение за лишаването от ползите от използването на един имот, следва в обективната действителност да са възникнали следните юридически факти (материални предпоставки): 1) вещта да е съсобствена, 2) тя да се ползва лично само от един от съсобствениците; 3) съсобственикът, който не ползва вещта, да е поискал писмено от съсобственика, който ползва общата вещ, да заплати обезщетение или да осигури достъп до вещта за ползване от другия съсобственик съобразно неговите вещни права.

С влязло в сила решение се установи, че ищците и ответникът са съсобственици на делбените вещи.

Установи се от изпратеното на 02.11.2016 г. съобщение за връчване на препис от исковата молба, че то е получено на 04.11.2016 г. лично от ответника Г.Г.Г. на адреса, на който се намира процесният имот. Обстоятелството, че това лице живее на този адрес, се изяснява и от молбата на вещото лице в първата фаза на делбеното производство за определяне от съда на дата за извършване на огледа на имота, доколкото ищцовата страна няма достъп до имота, а вещото лице не е успяло да установи контакт с ответника. Нещо повече, с отговора си ответникът не е оспорил, че ползва процесния имот, а само сочи, че не е ограничавал достъпът на ищците, което твърдение се явява неподкрепено от доказателства, че на същите е предоставен ключ или по друг начин достъп до имота. Дори и такъв достъп обаче да е бил предоставен, това би било ирелевантно, доколкото жилището, изградено в поземления имот, е неподеляемо съобразно изискванията на чл. 203, ал. 1 ЗУТ, във вр. с чл. 40 ЗУТ и не би могло да обслужи и задоволи битовите и жилищни нужди на повече от едно домакинство.

С оглед на горното, съдът намира за установено и обстоятелството, че през процесния период ответникът е ползвал лично делбените вещи, съобразявайки и даденото в Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС задължително тълкуване, съгласно което лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.

Налице е и покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, доколкото с получената лично от ответника искова молба (с която е спазено изискването за писмена форма- Решение № 351/13.07.2010 г. по гр. д. № 573/2009 г., ВКС, III г.о., Решение № 450 от 19.01.2012 г. по гр. д. № 1619/2010 г. и др.) ищците са заявили волята си да получат обезщетение за лишаване от ползването на делбените вещи. По отношение съдържанието на поканата, с Тълкувателно решение № 5 от 24.06.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГК на ВКС е отколнено искането за постановяване на тълкувателно решение по въпроса необходимо ли е, за да бъде уважен искът по чл. 31, ал. 2 ЗС, писмената покана на лишения от ползването съсобственик да обективира желание за реално ползване на съсобствената вещ съобразно правата му, доколкото отговор на същия се съдържа в даденото в Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС задължително тълкуване. С него е прието, че „задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата петгодишна погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика”. Както е посочено в мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 24.06.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГК на ВКС, от изложеното следва, че фактическият състав на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС не изисква ищецът да е заявил намерение за реално ползване на общата вещ. Достатъчно е той да е отправил надлежна писмена покана за обезщетение. Причина за разместването на блага в имуществените сфери на съсобствениците е осъщественото само от единия ползване на съсобствената вещ, а не липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва реално вещта според правата си. Поради това не е необходимо тази воля да бъде заявявана пред ползващия съсобственик.

От приетото като компетентно изготвено и неоспорено от страните заключение на вещото лице по допуснатата СТЕ се установява, че средният пазарен наем за процесния имот- дворно място и сгради е в общ размер на 240,00 лв. (за 1/3 ид. част от правото на собстевност- 80,00 лв.). Следователно, за периода от 04.11.2016 г. (датата на получаване от ответника на исковата молба) до 01.03.2019 г. съделителят Г.Г.Г. дължи на съделителките Р.Г.К. и Р.Г.К. обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за лишаване от ползването на делбените имоти съобразно техните вещни права общо в размер на по 2221,93 лв. (съдът е изчислил този размер, като е съобразил изчисления от СТЕ среден пазарен наем за процесния период, равняващ се на 27 месеца и 24 дни) за периода от 04.11.2016 г. до 01.03.2019 г.

По смисъла на чл. 355 ГПК съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост. При липса на оспорване на правата на съделителите и наличието на съсобственост помежду им всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. Правилата на чл. 78 ГПК досежно възнаграждението за процесуално представителство от адвокат и други сторени разноски, касаещи съединени искове, намират приложение в делбеното производство само по присъединените искове и в случай на оспорване правата на останалите съделители, респ. оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността.

В настоящия случай ответникът не е оспорил съществуването на съсобствеността, нито правата на съделителите ищци, но е оспорил искането за постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК, а също и предявения иск по чл. 31, ал. 2 ЗС. Доколкото съдът е уважил както искането за постановяване на привременни мерки, така и искът по чл. 31, ал. 2 ЗС в цялост, на ищците се следват сторените от тях разноски в производството, касаещи тези претенции. Искане в този смисъл е направено от процесуалния представител на ищците в последното съдебно заседание, като претенцията е ограничена само до разноските за изслушаната по делото съдебна експертиза, без да се претендират разноски за адвокатско възнаграждение. По делото е представено доказателство- преводно нареждане от 09.03.2017 г. за сумата вразмер на 200,00 лв., определна като депозит за вещото лице по допуснатата СТЕ, която е внесена от съделителката Р.Г.К., на която именно следва да бъдат възстановени сторените по делото разноски. По отношение на останалите разноски, сторени от съделителите, изразяващи се във внасяне на депозит за вещо лице за изслушванена СТЕ във втората фаза на делбата, същите следва да останат за сметка на сторилите ги лица, доколкото те са били разпределени и внесени от съделителите съобразно квотите им в съсобствеността.

С оглед изхода на делото по предявените за съвместно разглеждане искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата по сметка на РС- гр. Сливница, държавна такса в размер по на 4 % от уважените претенции или общо сумата в размер на 177,75 лв.

Така мотивиран, Районен съд- гр. Сливница

 

РЕШИ:

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК следните недвижими имоти: УПИ*** в кв. 80 по плана на гр. Д.- разширение, целият с площ от 1940 кв.м., при граници на имота: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, имот пл. № ***и УПИ ***, ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от около 72 кв.м. и стопанска постройка с навес, с площ от около 36 кв.м., като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права от изнесените на публична продан имоти, както следва:

-       1/3 ид. част за Р.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***;

-       1/3 ид. част за Р.Г.К., ЕГН **********, с адрес *** и

-       1/3 ид. част за Г.Г.Г., ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***.

ОСЪЖДА Г.Г.Г., ЕГН ********** да заплати на Р.Г.К., ЕГН ********** и Р.Г.К., ЕГН ********** по исковете им с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумите от по 2221,93 (две хиляди двеста двадесет и един лева и 93 ст.) лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването съобразно техните вещни права на по-горе описаните имоти за периода от 04.11.2016 г. до 01.03.2019 г.

ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 3 ГПК определението по чл. 344, ал. 2 ГПК, обективирано в Решение № 102 от 10.12.2018 г. по гр. д. № 493/2016 г. по описа на РС- гр. Сливница, в частта, в която, за периода от 22.02.2019 г. до 01.03.2019 г., Г.Г.Г. е осъден да заплаща на Р.Г.К. и Р.Г.К. месечно сумата от по 80,00 лв. за ползването на по-горе описаните имоти.

ОСЪЖДА Г.Г.Г., ЕГН **********, Р.Г.К., ЕГН ********** и Р.Г.К., ЕГН ********** да заплатят в полза на държавата по сметка на РС- гр. Сливница държавна такса за производството по делба в размер по 1075,66 (хиляда седемдесет и пет лева и 66 ст.) лева, дължима от всеки един от тримата съделители.

ОСЪЖДА Г.Г.Г., ЕГН ********** да заплати в полза на държавата по сметка на РС- гр. Сливница държавна такса по исковете с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС в общ размер на 177,75 (сто седемдесет и седем лева и 75 ст.) лева.

ОСЪЖДА Г.Г.Г., ЕГН ********** да заплати на Р.Г.К., ЕГН ********** сумата в размер на 200,00 лв. – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО в частта, в която частично е отменена привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, имащо характер на определение, може да се обжалва с въззивна частна жалба пред Окръжен съд- София в 1-седмичен срок, считано от връчването му на страните.

РЕШЕНИЕТО в останалата част може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд- София в 2-седмичен срок, считано от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: