Р
Е Ш Е Н И Е
№………/…………….2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на седми декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на секретаря
Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията т.дело №186/2019г.
по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава XXXII ГПК
/Търговски спорове/. Образувано е по искова молба на Г.С. в
качеството и на постоянен синдик на МИЛИНВЕСТ ЕООД, ЕИК *********, Варна, срещу МИЛИНВЕСТ ЕООД, ЕИК ********* И К.Т.П.
– Д., ЕГН **********,
за обявяване недействителността спрямо кредиторите в производството по
несъстоятелност по т.дело №313/2017г. на ВОС, ТО, на сделка, извършена с
нот.акт №166, том първи, рег.№2614, дело №161/11.04.2014г., с която ответното дружество
е продало на втория ответник К.П. –Д., самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.1501.1181.1.20, с адм.адрес ***, бивш адрес б. „В.В“ № 58и ул.“Ч.в.“
№ 3, а именно: паркомясто №1 на първи
етаж, разположено във вътрешния двор на сграда, с площ от 15 кв.м. ведно с
0.6775% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж ведно с 3.39
кв.м. ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата с
ид.№10135.1501.1181, целият с площ от 500 кв.м., а по кадастрална скица 491
кв.м., стар идентификатор УПИ I-1,
13 в кв.328.
С исковата молба се твъди, че ответното
дружество е в несъстоятелност, обявена по т.дело №313/2017г. на ВОС, ТО. Твърди
се, че посредством процесната сделка, извършена в подозрителния период след
началната дата на неплатежоспособност- 15.02.2012г., се увреждат кредиторите в
производството по несъстоятелност. Твърди се, че сделката е извършена при цена,
която е в пъти по –ниска от действителната пазарна стойност на имуществото. Със
сделката се намалява масата на несъстоятелността, съответно се увреждат
интересите на кредиторите и длъжника. В исковата молба се излага, че след
възобновяване на производството по несъстоятелност с решение №400/23.05.2018г.
и избирането на ищеца за постоянен синдик на дружеството, последната встъпила в
длъжност. При осъществяване на тези си правомощия синдикът установил, че с
нот.акт №173/2014г. първия ответник е прехвърлил на втората ответница
собствения си недвижим имот в ***, а именно паркомясто №1, представляващо обект
с идентификатор №10135.1501.1181.1.20 на първи етаж с площ от 15 кв.м. ведно с
ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления
имот както и 3.39 кв.м. ид.ч.от ПИ, в който е построена сградата, представляващ
ПИ №10135.1501.1181, целия с площ от 500кв.м., за общата сума от 5 000
лева, която се твърди от ищеца, че е в пъти по-малка от данъчната оценка на
имота /13 175.10 лева/ за паркомястото и 32.36 лева за ид.ч. от ПИ, а така и от
действителната пазарна цена на имота. Поради това, ищецът твърди, че сделката
уврежда интересите на кредиторите в производството. Твърди се, че искът се
предявява по реда на чл.135 ЗЗД. Твърди се знание на ответника за увреждането
на кредиторите му с оглед обстоятелството, че след 2011г. длъжникът не е
публикувал ГФО. Поради това, синдикът се позовава на презумпцията за
неплатежоспособност в чл.608, ал.3 ТЗ като поддържа, че същата предполага и
знание на длъжника за увреждащия характер на сделката.
В срока по чл.367 ГПК няма постъпил отговор от
МИЛИНВЕСТ ЕООД.
В срока за отговор е постъпило становище за
неоснователност на иска от втория ответник К.Т.П. – Д., чрез адв.Т.Р.. Страната
оспорва знанието на договарящите по сделката за увреждащия ѝ характер
спрямо кредиторите на Милинвест ЕООД. Оспорва се твърдението в исковата молба,
че цената по сделката била в пъти по-ниска от данъчната оценка, съотв. от
пазарната цена на имота. Излага се, че не е налице допирна точка между пазарна
и данъчна оценка като нито една от двете не участва при формиране на другата.
Твърди се, че договорената между страните по сделката цена от 5 000 лева
за паркомясто и ид.части към него представлява пазарната цена, на която
страните са постигнали съгласие и която са приели за справедлива и
съответстваща на интереса им с оглед вида на продавания обект. Твърди се, че
характеристиката на вещта, предмет на продажбената сделка, определя до голяма
степен пазарната цена, тъй като паркомястото се намира във вътрешен двор –
проход на жилищна сграда, който проход се ползва от всички собственици на
жилища от сградата. Твърди се, че процесното паркомясто не е физически
обозначено, а ползва изцяло конструктивните елементи на жилищната сграда.
Твърди се, че дори платената цена от 5 000 лева е висока за него. Оспорва
се като напълно неоснователно и абсурдно твърдението на ищеца, че презумпцията
по чл.608, ал.3 ТЗ е приложима и към релевантното обстоятелство – знание на
длъжника за увреждащия характер на сделката, а оттам и за третите договарящи
страни. Твърди се, че разпоредбата на чл.608, ал.3 ТЗ, в цитираната от синдика
редакция, е приета през 2016г. като не е била действащо право към датата на
сделката, а така също и към началната дата на неплатежоспособност. Твърди се,
че презумпцията за знание е неприложима в случая – както в исковите производства
по чл.647 ТЗ, така и в тези по чл.135 ЗЗД. Оспорва се и твърдението, че
посредством сделката са увредени права и интереси на трети лица – кредитори на
длъжника. Освен това, ответникът твърди, че продажната цена по сделката е
заплатена много по-рано - през 2007г. като към този момент купувачът К.П. не е
знаела за увреждащия ѝ характер. Към този момент не са съществували
обективни обстоятелства, от които последната би могла да презюмира увреждане
кредиторите на Милинвест ЕООД. Продажната цена е уговорена и заплатена още през
2007г. като напълно отговаря на пазарните цени за такъв вид обекти. Оспорва се
по същество презумпцията за знание у купувача К.П. за увреждане поради липсата
на обявени ГФО на длъжника към момента на изповядване на сделката през 2014г.
Доколкото сделката е извършена преди възникване на вземането – откриване на
производство по несъстоятелност, то по арг. от чл.135, ал.3 ЗЗД, в тежест на
синдика е да докаже, че страните не само са знаели, но и са целяли увреждане на
кредиторите в производството.
С допълнителна искова молба от 14.06.2019г.
синидкът – ищец по иска Г.С., пояснява и допълва първоначалните твърдения като
поддържа, че сделката е недействителна тъй като с нея се намалява имуществото
на длъжника при това на драстично занижена цена. Поддържа още, че към датата на
сделката продавачът е знаел, че по този начин намалява имуществото си и уврежда
кредиторите – както тези на дружеството, така и тези на управителя на длъжника.
Синдикът твърди, че е спорно и доколко към датата на сделката управителят е
имал представителна власт спрямо дружеството, тъй като на същата дата са
прекратени правомощията му като законен представител с вписване в ТР на
14.04.2014г. /по т.дело №2192/2013г. на ВОС/ Твърди се, че към този момент са
били образувани изп.дела от някои от кредиторите на длъжника - Банка ДСК ЕАД и
Уни Кредит Булбанк АД, поради което знанието за продавача е повече от
предполагаемо. От друга страна се твърди знание и на купувача по сделката,
която е следвало да прояви грижа и да достъпи публично налична информация за
наличие на кредитори, които биха били увредени от сделката. /налични са били
вписани в публични регистри възбрани върху имуществото на продавача/ По
приложението на чл.135, ал.3 ЗЗД, синдикът заявява, че при тълкуване в смисъл
на сделки преди началната дата на неплатежоспособност /15.02.2012г./, а не
такива след откриване на производството по несъстоятелност.
В
срока за допълнителен отговор не е постъпил такъв, поради което с изтичане на
срока по чл.373 ГПК е приключила размяната на книжа.
Въз
основа на горното, съдът намира, че с оглед качеството на страните и характера
на спора същия подлежи и се разглежда по реда на глава XXXII от ГПК /Търговски
спорове/, - арг. и в чл.365, т.4 ГПК. Съдът намира исковата молба за редовна и
производството по нея – допустимо. Същата е образувана при висящо производство
по несъстоятелност по т.дело №313/2017г. на ВОС, ТО; в 1 годишния срок от
възобновяване на производството с решение от 23.05.2018г., от легитимирано лице
в качеството му на постоянен синдик в производството по несъстоятелност.
Изложени са обстоятелства от значение за квалифициране на иска по чл.135 ЗЗД
вр.чл.649 ТЗ, предявен от синдик срещу договарящите длъжник и трето лице по
покупко-продажба, извършена на 11.04.2014г. преди откриване на производството.
В съдебно заседание искът се поддържа от
упълномощения от синдика адв.Н. от ВАК, след изрично дадено разрешение на съда
по несъстоятелността съгласно чл.660, ал.2 ТЗ.
Насрещната страна МИЛИНВЕСТ ЕООД /в н./ не се
представлява и не изразява становище.
Ответникът К.П. –Д., чрез упълномощения адв.Р.,
поддържа отговора за неоснователност на предявения конститутивен иск.
Съдът, въз основа на твърденията и доводите на
страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение,
намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
В нот.акт №166, том първи, рег.№2614, дело
№161/11.04.2014г. на нотариус Огнян Шарабански, е обективирана сделка по
покупко-продажба на паркомясто №1, на първи етаж, във вътрешния двор на сграда
с ид.№10135.1501.1181.1.20, в ***, с площ на обекта от 15 кв.м., в място с
идентификатор 10135.1501.1181, ведно с ид.части от общите части на сградата и
от правото на строеж, между страни: продавач Милинвест ЕООД, представлявано от
управителя М.М. и купувач К.Т.П. – Д.. Видно от нот.акт, обектът е закупен на
цена от 5 000 лева, която е в пъти по-ниска от посочената данъчна оценка
от 13 175.10 лева. Имотът е индивидуализиран посредством скица на
поземления имот, в който попада паркомястото на л.24 по делото както и със
схема на самостоятелния обект, предмет на сделката.
Видно от депозираната данъчна оценка на имота
/необх.за определяне интереса от оценяемия иск/, към м.03.2019г., същата
възлиза на 13 873.90 лева.
Ответникът купувач представя приходен касов
ордер от 22.11.2007г., с който е заплатено на Милинвест ЕООД сумата от
5 000 лева за паркомясто №1 на ул.“Ч.в.“ № 3. ПКО е оспорен от насрещната
страна /ищеца/ , тъй като не е удостоверено кое физическо лице е приело
плащането за Милинвест ЕООД.
От представените от ищеца разпечатки от АВп,
се установява, че преди сделката от април 2014г. са били налице вписвания на
възбрани по искане на кредитори Банка ДСК ЕАД и Уни Кредит Булбанк АД по
образувани изпълнителни дела срещу Милинвест ЕООД.
Въпреки предоставената възможност с
продължаване на срока както и допускане на доказателствените искания на ищеца,
същият не е ангажирал относими към спора доказателства за установяване
действителната пазарна цена на продавания обект към датата на договарянето
както и към датата на изповядване на сделката, която е няколко години след
твърдяното плащане на цената.
От разпита на водения от ответника св.Ева Д.,
чиито показания съдът кредитира по реда на чл.176 ГПК, тъй като свидетелят е
дъщеря на купувача К.П., се установява че от ответното дружество били закупени
офис в сградата на ул.“Ч.в.“ № 3 както и две паркоместа в двора. Последните две
били избрани по арх.проект. Свидетелят излага, че преговорите били през 2007г.
като част от сумата била заета от банкова институция. Съдът кредитира
показанията на свидетеля като непосредствени, тъй като същата твърди, че към
този период е работила като помощник –нотариус в кантората на майка си и всички
договорки и разплащания са били извършвани пред нея. Твърди, че е заплатено
общо за трите обекта – офис и две паркоместа, но изповядването на сделката за
второто паркомясто се забавило, тъй като имало адм.проблеми. Поради преместване
на гаражна врата се наложило това паркомясто да остане отвън като дори
техническата служба се колебаела дали представлява самостоятелен обект. В
крайна сметка през 2014г. бил подписан нот.акт и за това паркомясто на
първоначално договорената и заплатена цена от 5 000 лева, за които бил
издаден ПКО на продавача.
След възобновяване на производството с определение
от 17.09.2020г. /спряно на основание спиране на производството по
несъстоятелността по т.дело 313/2017г. на ВОС/, страните не са ангажирали други
доказателствени искания.
Въз основа на горната фактическа установеност
съдът достига до следните правни
изводи:
Искът по чл.649 ТЗ вр.чл.135 ТЗ има за предмет
правни действия, разкриващи общи признаци, характерни и за иска по чл.135 ЗЗД,
но за разлика от него е основан и на твърдения за накърняване масата на
несъстоятелността, а процесуална предпоставка за предявяването му е наличие на
висящо производство по несъстоятелност срещу длъжника към момента на
предявяването на иска на синдика. С измененията на чл.649 ТЗ, в бр. 20 на ДВ от
2013г., са регламентирани другите процесуални предпоставки - преклузивен
едногодишен срок за предявяване на иска, специална активна легитимация на
синдика в защита на колективни интереси на кредиторите на несъстоятелността при
условията на процесуална суброгация, а при негово бездействие – на всеки
кредитор на несъстоятелността, разширени субективни предели на силата на
пресъдено нещо на постановеното решение /чл.649, ал.5 ТЗ/, разширено приложно поле на презумпцията за
недобросъвестност по чл.694, ал.4 ТЗ и специална подсъдност.
Предявен е иск с правно
основание чл.135 ЗЗД вр.чл.649 ТЗ, от синдика на дружеството в несъстоятелност
срещу страните по увреждаща масата сделка.
Искът е предявен при
предпоставките по чл.649 ТЗ /видно от
вписване в ТР на решението за възобновяване на производството по
несъстоятелност по т.дело №313/2917г. на ВОС, вписано на 23.05.2018г./. Исковата
молба е вписана в АВп на основание чл.4
ПВ вр.чл.114 от ЗС. Искът е предявен в преклузивния срок от надлежно
легитимирана страна – синдикът на несъстоятелния длъжник, като процесуален
субституент, защитаващ колективните интереси на кредиторите срещу пасивно
легитимираните ответници –страни по сделката, чиято недействителност се търси.
Налице е висящо производство по несъстоятелност по т.дело №313/2017г. на ВОС.
Искът е допустим.
Предпоставките
за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД вр. чл.649, ал.1 ТЗ са: 1/ извършване на
увреждащо кредитора действие; 2/ ако увреждащото действие е възмездно, лицето,
с което длъжникът е договарял, да е знаело за увреждането, което понасят
кредиторите в резултат на сделката; 3/ евентуално, не само знание, но и
намерение за увреждане у страните по сделката, когато същата предхожда
възникване на вземанията от длъжника.
Твърдяното
с исковата молба от синдика увреждащо действие се изразява в сключване от
длъжника на договор за покупко-продажба на недвижим имот–външно паркомясто №1 с
идентификатор №10135.1501.1181.1.20, ситуирано в сграда в ***, на цена от
5 000 лева, за която се твърди, че е в пъти по-ниска от пазарната цена на
имота. Единственият коректив за действително различната пазарна цена на имота е
посочената в нотариалния акт за продажбата, данъчна оценка от 13 175.10
лева за паркомястото и 32.36 лева за принадлежащите му ид.части от поземления
имот.
Безспорно
е извършването на процесната сделка преди откриване на производството по
несъстоятелност, в промеждутъка от определената начална дата на
неплатежоспособност на 15.02.2012г. до подаване на молбата по чл.625 ТЗ от длъжника,
на 15.03.2017г. и постановеното решение по чл.632 ТЗ, на 10.04.2017г. Сделката
е извършена на 11.04.2014г.
Безспорно
е също така, че не са налице основанията на чл.135, ал.3 ЗЗД за свързаност
между страните по сделката, поради което не е налице презумпция за знание за
увреждането.
За
неоснователно съдът намира направеното с допълнителна искова молба възражение
за прекратяване на дружеството и представителната власт на управителя, вкл. да
сключи сделката, с решение по т.дело №2192/2013г. на ВОС, постановено по иск с
правно основание чл.517, ал.4 ТЗ. Действително, с това решение се прекратява
дружеството и се открива производство по ликвидация, но решението е вписано на
14.04.2014г., съответно на тази дата е постановен и акт на длъжностното лице за
назначаване ликвидатор на Милинвест ЕООД. Тази дата очевидно следва датата, на
която е извършена сделката 11.04.2014г., поради което не се отразява на нейната
валидност. Същата, поради ефекта на вписването по чл.10 ЗТРРЮЛНЦ, не може да
послужи и като косвено доказателство за знание на лицата за увреждането, тъй
като невписаните обстоятелства се смятат за несъществуващи за третите
добросъвестни лица.
Принципно,
увреждане на кредитора е налице при всяко разпореждане с недвижим имот
независимо дали длъжникът притежава достатъчно друго имущество, с което да
погаси задълженията си. Увреждане има винаги, когато се извършва разпореждане
със секвестируемо имущество, включително и когато възможността на кредитора да
се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора
действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха
осуетили или затруднили осъществяване правата на кредитора спрямо длъжника.
Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го
или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворение на кредитора като е без
значение дали след разпореждането длъжникът притежава имущество и на каква
стойност. С оглед на така изложеното разбиране процесната сделка би имала
увреждащ характер за кредиторите на несъстоятелността, чиито вземания са
възникнали преди датата на нейното извършване – видно от предявените в
производството по несъстоятелност вземания и техните основания /на Банка ДСК,
на Уникредит Булбанк и на НАП/. Всички вземания са възникнали преди сделката –
още към 2013 и 2014г.
Съдът
намира, че ищецът не е установил, че сделката има действително увреждащ
характер за кредиторите. Сделката действително е извършена след началната дата
на неплатежоспособността през 2012г. – на 11.04.2014г., но по делото се
установява, че договарянето и плащането на цената по нея е извършено на по-ранен
етап, преди въвеждане на сградата в експлоатация, още през 2007г. /вж.ПКО от
22.11.2007г. на л.53/ Дори да се приеме, че това обстоятелство не е установено
категорично, с оглед оспорване на представения счетоводен документ от синдика,
към 2014г. са били налице образувани вече изпълнителни дела срещу длъжника с
взискатели Банка ДСК ЕАД и Уникредит Булбанк АД /през 2013-2014г./, въз основа
на издадени изпълнителни листи по чл.417 ГПК. Или, може да бъде прието, че
сделката би увредила кредиторите доколкото с нея се намалява обективно
имуществото на длъжника.
Въпреки
това, в случая ищецът не е установил, че е налице нееквивалентност на
извършената престация поради ниска продажна цена, респ. че със сделката се
уврежда имуществото на длъжника или се дава предпочитание на един от
кредиторите. Разликата между продажната цена и данъчната оценка, цитирана в
нот.акт, не е достатъчно основание да се приеме, че е налице продажба на имота
на подценена стойност спрямо пазарните аналози, каквито не са установени към меродавната
дата 11.04.2014г. Това обстоятелство не е установено от ищеца, чиято е
доказателствената тежест. Напротив, от събраните доказателства, вкл. гласни
такива, се установява, че доколкото е договорена между страните, цената от
5 000 лева отразява адекватно съотношението между търсене и предлагане за
този вид имоти. Неопроверганите доказателства сочат, че се касае за външно
необозначено със стени и маркировка паркомясто, в двора на сградата, намиращо
се на прохода към вътрешен двор. Страните по сделката са били в трайни
търговски отношения по повод продажба и на други обекти от сградата както и по
повод нотариално изповядване на сделки с имущество на длъжника при нотариуса
–продавач по конкретната сделка /справка и по т.дело 313/2017г. на ВОС/
При
иск с правно основание чл.135 ЗЗД, за разлика от иска по чл.647 ТЗ, приложим за
случаите, когато сделката попада в съответния подозрителен период,
нееквивалентността на престациите не е достатъчна за пораждане на потестативното
право на синдика, макар съдът да приема, че не е установено несъответствие на
пазарната цена. Необходимо е осъществяване и на субективния елемент от
фактическия състав на иска, а именно знание у двете страни по сделката за
увреждането. Знанието на длъжника за увреждането е съзнание, че с извършеното
действие кредиторът ще бъде ощетен или че длъжникът създава или увеличава
неплатежоспособността си, или предприетото действие ще затрудни
удовлетворяването на кредиторите. Поради което и длъжникът знае за увреждането,
когато знае че има кредитор и действието му би го увредило. Съобразно
изложеното по-горе относно предприетите изпълнителни действия от кредиторите на
длъжника още към 2013г., може да се предположи знание на длъжника за
увреждането. Съдебната практика приема за достатъчни в тази връзка съвкупността
от косвени доказателства, а същите по отношение на длъжника са налице. Длъжникът
всякога има знание за увреждане на кредитора, ако сделката по отчуждаване на
имота следва по време възникване на вземането.
Като
елемент от фактическия състав се предвижда и знание на третото лице –
съдоговорител на длъжника за увреждането, което се изразява в знание, че
контрагентът му има дългове и че с извършената сделка длъжникът уврежда
кредиторите си. За да се приеме че приобретателят по продажбата е недобросъвестен,
достатъчно е да знае, че продавачът му има дългове и че с продажбата на
имущество той прави невъзможно удовлетворяването им или ги затруднява, без да е
необходимо да са му известни личността на кредитора и съдържанието на неговото
вземане (така решение № 60 от 20.04.2017 г. по гр. д. № 3094/16 г., по описа на
ВКС, ІV г. о.). Доказването на знание за увреждане на третото лице се носи от
ищеца.
Съдът
намира, че от събраните доказателства не се установява знанието на купувача по
сделката К.П.. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че
договарянето между страните е извършено още през 2007г., макар сделката да е
нотариално изповядана през 2014г. /поради въвеждане на сградата в експлоатация
към 2013г./ Към този ранен момент е извършено и плащане на продажната цена от
5 000 лева като обективираното в ПКО не е опровергано от ищеца, а се
подкрепя от свидетелските показания /макар ценени по реда на чл.176 ГПК/. Към
този момент не може да се очаква логично, че ищецът е бил наясно относно
възникване на основанията за откриване на производство по несъстоятелност и
изпадането му в неплатежоспособност, вкл. откриването на ликвидационно
производство. Съгласно решението по чл.632 ТЗ, производството по
несъстоятелност е открито с определена от съда начална дата 15.02.2012г., която
следва да се приеме за категорично изразено начало на неплатежоспособността,
изразило се и в окончателно спиране на плащания и пълното изчерпване на
активите до подаване на молбата за несъстоятелност през 2017г. Видно от справка
по партидата на търговеца с ЕИК ********* в ТР, предприятието е регистрирано
като дружество с ограничена отговорност с капитал от 5 000лв. като с влязло в сила на 26.03.2014г. решение по т.д.№
2192/2013г., дейността му е била прекратена по реда на чл.517 ал.4 ГПК и е
открито и производство по ликвидация. Тези обстоятелства не са могли да бъдат
известни на третото лице преди вписването на 14.04.2014г. Липсват други, дори
косвени доказателства, за установяване знание у договорящия.
Цитираната
от ищеца презумпция по чл.608, ал.3 ТЗ касае предпоставките за откриване на
производство по несъстоятелност и не може да бъде приложена по аналогия спрямо
знанието на третото лице. Всички презумпции за неплатежоспособност, визирани в чл.608 ТЗ, вкл.в ал.2, имат оборим характер. Те са само средство за разместване на
доказателствената тежест при установяване на основния факт дали длъжникът е
изпаднал в състояние на неплатежоспособност. Те биват съобразявани единствено в
производството по чл.625 ТЗ и не могат да бъдат отнесени като обща презумпция
за задлъжняване на контагента по смисъла на чл.135 ЗЗД. Съгласно направеното
изменение на чл.608, ал.2 ТЗ и въведената с § 4 от ЗИД на ТЗ /ДВ, бр. 105/30.12.2016г./
нова презумпция за неплатежоспособност, предполага се, че търговецът не е в
състояние да изпълни изискуемо задължение по ал.1, ако преди подаване на
молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване
в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години.
Въвеждането на посочената презумпция е с цел ускоряване на процедурата и
улесняване на доказването на предпоставките за откриване на производство по
несъстоятелност, предвид публичността на годишните финансови отчети в
търговския регистър. Посочената правна норма е процесуална и действа за в
бъдеще, включително за заварените висящи съдебни производства, предвид липсата
на друга правна уредба в ЗИД на ТЗ /ДВ, бр.
105/30.12.2016 г. /- цит. Реш.на ВКС по т.дело №1022/2018г. на Второ т.о./
Освен процесуалния характер на разпоредбата, който препятства разширителното
ѝ тълкуване, видно е, че цитираната от синдика разпоредба е приета след
процесната сделка от 2014г.
При
липса на знание у договарящия К.Т.П. –Д. за наличието на дългове на праводателя
ѝ Милинвест ЕООД, договарянето на продажна цена за обекта, макар по
-ниска от данъчната оценка, не води до недобросъвестност на третото лице, още
повече че се касае за търговска сделка, сключена между търговци по арг. от
чл.297 ТЗ. Субективният елемент на знанието у третото лице за увреждане е част
от правопораждащия последиците на относителната недействителност фактически
състав и доколкото не са налице твърдения за свързаност на лицата по чл.649,
ал.4 ТЗ вр. Чл.135, ал.2 ЗЗД, в която хипотеза знанието за увреждане се
предполага, същият подлежи на доказване от ищеца. Подобно доказване не е
проведено, поради което, приемайки недоказаният факт за неосъществен, съдът
достига до извод за неоснователност на предявения иск.
Отговорност
за разноски: Поради неоснователност на иска, дължимата за производството
държавна такса върху интереса следва да бъде събрана от масата на
несъстоятелността по арг. от чл.649, ал.6 ТЗ, в размер на 138.74 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от Г.П.С., действаща като постоянен синдик на МИЛИНВЕСТ ЕООД /в
н./, ЕИК *********, срещу МИЛИНВЕСТ
ЕООД, ЕИК ********* /в н./ и К.Т.П. – Д., ЕГН **********, за
обявяване за недействителна спрямо кредиторите в производството по
несъстоятелност по т.дело №313/2017г. на ВОС, ТО, сделката по покупко-продажба,
извършена с нот.акт №166, том първи, рег.№2614, дело №161/11.04.2014г., с която
ответното дружество е продало на втория ответник К.П. - Д. самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 10135.1501.1181.1.20 в гр.В., ул.“Ч.вр.“1,3бивш адрес б.
„В.В“ № 58и ул.“Ч.в.“ № 3, а именно
паркомясто №1 на първи етаж, разположено във вътрешния двор на сграда с
площ от 15 кв.м. ведно с 0.6775% ид.ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж ведно с 3.39 кв.м. ид.ч. от поземления имот, в който е построена
сградата с ид.№10135.1501.1181, целият с площ от 500 кв.м., а по кадастрална
скица 491 кв.м., стар идентификатор УПИ
I-1, 13 в кв.328, на основание чл.649 ТЗ вр.чл.135 ЗЗД.
ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на
МИЛИНВЕСТ ЕООД /в н./ да заплати по сметка на ВОС дължимата за производството
държавна такса в размер на 138.74 лева, на основание чл.649, ал.6 мр.чл.620,
ал.5 от ТЗ вр.чл.71 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба, пред ВнАС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: