Р Е Ш Е Н И Е
гр. Кюстендил, 21.02.2025 г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, в публично
съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и пета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при участие на съдебния секретар Мая
Стойнева,
като разгледа докладваното от съдия
Костадинова гр.д. № 101 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба, депозирана от И.Ю.Р. с ЕГН **********,*** срещу
И.В.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, Н.В.К., с ЕГН ********** и В.Н.К., с
ЕГН **********, последните двама с адрес ***, с която е предявен иск за
осъждане на тримата ответници да заплатят солидарно
на ищеца сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди- мъка, душевни болки и страдания, които продължават и ще продължават и
занапред, в резултат смъртта на неговия брат Н.Ю.Р., умишлено умъртвен от
ответниците, ведно със законната лихва върху исковата сума от датата на
увреждането - 11.03.2014 г. до окончателното изплащане.
В
исковата молба се твърди, че ищецът
е брат на убития от ответниците на 11.03.2014 г. Н.Ю.Р.. За извършеното деяние им
било повдигнато обвинение и образувано НОХД № 71/2016 г. по описа на Окръжен съд
- Кюстендил, по което с Присъда от 20.02.2018 г. са признати за виновни и
осъдени. С Решение №271/07.05.2024 г. на ВКС, постановено по н.д. №1012/2023 г.
било изменено въззивното Решение №262/05.07.2023 г., постановено но ВНОХД
№66/2023 г. по описа на САС, само в частта относно размерите на наложените на
подсъдимите наказания. Сочи се, че са налице всички предпоставки за осъществен деликт - противоправно деяние,
извършено виновно - при условията на пряк умисъл и в резултат на което е
настъпила смърт на трето лице - брат на ищеца, вследствие на което ищецът
претърпял неимуществени вреди, които се изразявали в силни душевни болки и
горест по внезапно починалия най-близък човек - негов брат. Твърди се, че
поради смъртта на неговия брат ищецът бил лишен най- вече от морална, но също и
материална подкрепа. Между братята била налице обичайната житейска близост,
съществуваща между членове на семейството, съответстваща на обичайно възприетия
бит на българския народ. Съществували са отношения на силна привързаност и
обич, характерни и естествено обясними за най- силната връзка, която съществува
между двама братя.
В
писмения отговор ответниците оспорват предявения иск по основание и по размер,
както оспорват и всички правопораждащи факти,
изложени в обстоятелствена част на исковата молба, свързани с извършено
умишлено убийство от тях на пострадалия Н.Р.. Твърдят, че е налице обикновен и кумулиран афект, като състояние, в което са били
осъществени деянията. Последните произтичали от дългогодишното противоправно поведение от страна на пострадалия спрямо
всеки един от ответниците и спрямо дъщерята на ответника Н.К. – Владимира
Карастоянова. Считат, че предвид липсата на претърпени от ищеца вреди, които да
са в пряка причинна връзка с инкриминираното престъпление, искът е
неоснователен. В условията на евентуалност оспорват предявения иск по размер
като силно завишен, доколкото не се установявало ищецът да е претърпял силни и
непреодолими болки и страдания от загубата на починалия. Правят се възражение
за настъпила погасителна давност по отношение на претендираната
лихва за забава.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По приложеното по
делото НОХД №71/2016 г. по описа на
Окръжен съд – Кюстендил се съдържа влязла в сила Присъда №6/20.02.2018 г., с
която ответниците – И.В.К., В.Н.К. и Н.В.К. са признати за виновни за това, че
на 11.03.2014 г. в гр. Дупница, в кафе – аперитив „Колата“, в съучастие,
умишлено са умъртвили Н. ***, като са им наложени наказания „лишаване от
свобода“ за различен срок. С Решение №271/07.05.2024 г. на ВКС, постановено по
н.д. №1012/2023 г. е изменено въззивно решение
№262/05.07.2023 г., постановено но ВНОХД №66/2023 г. по описа на САС, само в
частта относно размерите на наложените на подсъдимите наказания.
От събраните по
делото писмени доказателства, включително и от материалите по НОХД № 71/2016 г.
по описа на ОС - Кюстендил, в частност и от приетото по делото Удостоверение за
съпруг/а и родствени връзки № 4855/08.10.2024 г. на Община Дупница, се
установява, че ищецът И.Ю.Р. е брат на пострадалия Н.Ю.Р., починал на
11.03.2014 г.
По делото са събрани
и гласни доказателства- свидетелските показания на Красимира Ганчева Тилева,
Радослав Димитров Клинчарски и Е. Георгиев Дашин, от анализа на които се установява, че преди
настъпилата трагедия братята имали близки семейни отношения – живеели в една
къща. Имало период, в който ищецът работил в гр. София, но всеки петък, събота
и неделя се прибирал в родната къща и се виждал с брат си Н.. Двамата израснали
заедно, имали общи интереси и приятели. Н., като по-голям брат, винаги закрилял
И.. Ищецът приел много тежко смъртта на брат си Н.. Не бил контактен, избягвал
хора, затворил се в себе си, изпаднал в депресия. Видимо за година – две се
състарил с 10 години. В началото всеки ден посещавал гроба на своя брат, ходел
на изнасяния. След всяко съдебно заседание в наказателното производство
преживявал наново загубата. Празнотата на къщата го накарала да се премести в
гр. София. Сега къщата останала необитаема.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира
предявената искова претенция с правно основание чл. 45 от ЗЗД за допустима и частично основателна.
За да бъде уважен
предявеният иск е необходимо да се установи в производството кумулативното
наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди/имуществени
и/или неимуществени/, причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат и вина.
Съобразявайки
изложеното и разпоредбата на чл. 300 от ГПК, настоящият съд, разглеждаш
гражданските последици от деянието, намира за задължителни за него
обстоятелствата относно това, извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл в
производството се налага извода, че от виновното и противоправно
поведение на ответниците е настъпила смъртта на Н.Ю.Р. – брат на ищеца И.Ю.Р..
Съгласно Тълкувателно
решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г., постановено по тълк.
д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Материалната
легитимация може да бъде реализирана само от лицата, изброени в тези
постановления на Пленума на Върховния съд, както и от братята и сестрите на
починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора степен. В аспекта на
изложеното, ищецът, бъдейки рожден брат на убития Н., притежава материалната
легитимация да търси обезщетение за вреди вследствие причинената на рождения му
брат смърт, обуславяща се от наличието на силна връзка между тях. За да приеме
това, съдът съобрази установената в настоящото производство съществуваща
приживе близост между братята, която се установява от ангажираните свидетелски
показания, ценени от настоящия съд като всестранни, обективни и непротиворечиви
си. Последните сочат на действително съществуваща приживе близост между ищеца и
неговия брат Н. – съвместното им съжителство от деца в едно жилище, техните
общи интереси и приятели, закрилата, която Н. е давал на по-малкия си брат И..
Ангажираността на И. от траурните ритуали, ежедневното посещаване гроба на
неговия брат, според съда обосновават извод за действително съществуваща силна
връзка между двамата братя.
При определяне на
размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
съобразено ППВС № 4/1968 г., според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е
свързано с преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства,
като при причинена смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото
му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение
за неимуществени вреди. Престъпленията против живота са пряко насочени срещу
едно неотчуждимо право на човека, и това е правото на
живот като изключителна ценност. Пострадалият Н.Р. е бил едва на 27 години, при
което безспорно в този смисъл е, че внезапната му смърт е причинила на ищеца
морални страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния. За ищеца това страдание е
още по-силно, защото те не само са израснали заедно, били са си взаимна морална
подкрепа, но и като възрастни житейския им път не ги е разделил, а са останали
свързани, живеещи пак в едно жилище, споделящи общи интереси.
Събраните и обсъдени
в производството доказателства обаче не могат да докажат основателността на
иска в пълния му търсен размер. Действително, като увредено лице, на ищеца се
дължи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, имащи характер на
претърпени страдания, вследствие на извършеното престъпно деяние, но в размера,
преценен с оглед доказания в производството интензитет на последните. В този
аспект съдът съобразява действителната загуба на ищеца от смъртта на неговия
брат, но отчита и обстоятелството, че ищецът към момента има свое семейство,
две деца, които са му опора в живота и биха спомогнали за по-лесното
преодоляване на загубата от смъртта на неговия брат. Съдът следва да изложи, с
оглед защитната теза на ответниците, че причините за противоправното
им деяние, респ. наличието на кумулиран ефект при
извършителите, не рефлектират върху размера на претендираното
обезщетение, което има за цел да обезщети ищеца, като брат на умишлено
умъртвения от тях Н., за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи
се в скръб, тъга, горест по внезапно починалия му брат. Ето защо при цялостна
преценка и анализ на относимите за прилагане на
критерия за справедливост обстоятелства, настоящият съд счита, че за доказаните
душевни болки от загубата на починалия му брат на ищеца И.Р. следва да бъде
определено обезщетение в размер от 40 000 лв.
Основателността на
главния иск с правно основание чл.45 ЗЗД води до основателност и на иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с оглед акцесорния
му характер.
Доколкото ответниците
са направили възражение за изтекла погасителна давност на част от претендираната лихва за забава, настоящият съдебен състав
приема следното:
Съгласно приетото в
ППВС № 2/1981г. и ТР № 5/2005г. ОСГК и ТК на ВКС, вземането от непозволено
увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още
тогава, а когато е неизвестен – от деня на неговото откриване. Разпоредбата на
чл. 114, ал. 3 ЗЗД определя за начало на погасителната давност откриването на
дееца. От този момент вземането става изискуемо и от този момент длъжникът
изпада в забава - чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
В случая
насилствената смърт на Н.Р. е настъпила на 11.03.2014 г., като на 12.03.2014 г.
ответниците са привлечени като обвиняеми по обвинението за убийството на Н.Р.,
т.е. този момент следва да се счита за откриване на дееца.
Съгласно чл. 111, б.
„в” ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност.
Както бе посочено по- горе вземането е станало изискуемо на 12.03.2014 г. Искът
е предявен на 28.02.2019 г. Ищецът има право на мораторна
лихва, тъй като давността тече от всеки ден на забавата, но не за целия период,
а за последните три години преди предявяването на иска – т.е. от 28.02.2016 г.
до предявяването на иска – 28.02.2019г.
По отношение на
разноските, на основание чл. 78, ал. 1 на ищеца И.Ю.Р. не се дължат разноски,
тъй като от него не са сторени такива.
По делото са
представени два договора за правна защита и съдействие – л. 7 и л.32 от делото,
по силата на които ищецът е възложил на адв. Е.А. и адв. Р.А. да осъществяват от негово име процесуално
представителство в производството. На процесуалните представители на ищеца се
дължат възнаграждения съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
но същите трябва да бъдат определени комплексно, доколкото са осъществявали
представителство на една страна в производството. Съгласно практиката на Съда
на Европейския съюз – Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 съдът определя размера на дължимото
адвокатско възнаграждение при преценка на интереса по делото, фактическата и
правна сложност и участието на процесуалния представител. Съобразно правната и
фактическа сложност на делото, броят проведени съдебни заседания, присъствието
на процесуалния представител на всяко от тях, съдът намира, че на адв. Р.А. следва да
се заплати адвокатско възнаграждение в размер на 1 600 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците
също следва да се заплатят разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете.
Такива обаче в производството не се доказва да са сторени, а и не се
претендират.
На основание чл. 78,
ал. 6 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно по сметка
на Окръжен съд - Кюстендил сумата от 1 600 лева – държавна такса върху уважения
иск.
Така мотивиран,
Кюстендилският окръжен съд
ОСЪЖДА И.В.К., с
ЕГН **********, с адрес: ***, Н.В.К., с ЕГН ********** и В.Н.К., с ЕГН **********,
последните двама с адрес ***, да заплатят солидарно, на
основание чл.45 от ЗЗД, на И.Ю.Р. с ЕГН **********,*** сумата от 40 000
/четиридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - душевни болки и страдания, в резултат смъртта на неговия брат Н.Ю.Р.,
умишлено умъртвен от ответниците, ведно със законната лихва върху исковата сума
от 28.02.2016 г. до окончателното
изплащане, като искът за разликата до пълния му предявен размер от 100 000
лева, както и иска за заплащане на лихва за забава за периода от 11.03.2014 г.
до 28.02.2016 г., ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл.38 от ЗАдв., И.В.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, Н.В.К.,
с ЕГН ********** и В.Н.К., с ЕГН **********, последните двама с адрес *** да
заплатят солидарно на адв. Р.А., в качеството й
процесуален представител на ищеца И.Ю.Р., сумата от 1 600 /хиляда и шестстотин/ лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.В.К., с ЕГН **********,
с адрес: ***, Н.В.К., с ЕГН ********** и В.Н.К., с ЕГН **********, последните
двама с адрес ***, да заплатят солидарно в полза на Държавата, по бюджета на
съдебната власт, чрез сметката на Окръжен съд- Кюстендил, държавна такса в
размер на 1 600 (хиляда и
шестстотин) лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд - София в двуседмичен срок от връчването му на страните.