№ 120
гр. Казанлък, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20225510102631 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Г.Ф., ****,
представляван заедно от Изпълнителните Директори М.К. и С.С., със съдебен
адрес: ****, против Г. С. А., ЕГН ********** от ****. Ищцовото дружество
твърди, че на основание чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а“ от Кодекса за застраховане
(отм.), изплатило по щета № **** г., обезщетение за неимуществени вреди
размер на 194 594,85 лв. на Т. Я. Я. пострадала при ПТП като пътник на
мотоциклет. Сочи, че с присъда № 96 от 26.10.2016 г., влязла в сила на
14.12.2016 г., постановена от РС-Казанлък по НОХД № ****/**** г., Г. С. А.
бил признат за виновен за това, че на **** г. в гр. Ш., при управление на
мотоциклет „Х.П.“, без регистрационни номера, нарушил чл. 5, ал. 1 и 3, чл.
20, ал. 1 и 2, чл. 150а, ал. 1 и 2 ЗДвП, като с това причинил на Т. Я. Я. тежка
телесна повреда, изразяваща се в счупване на страничния израстък на VII
шиен прешлен, с нарушаване целостта на коренчето, контузия на левия
мишничен сплит, пълна парализа на левия горен крайник, което представлява
осакатяване на лявата ръка, като деянието е извършено в пияно състояние
(0,86 промила) и управление на МПС без необходимата правоспособност -
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ вр. чл. 343, ал. 1 НК. Твърди, че на ****
г. настъпило ПТП, в гр. Ш., като водачът на мотоциклет „Х.П.“ без
регистрационни номера, предприел маневра „заобикаляне“ на купчина дърва,
но не успял и паднал на терена. Мотоциклетът се хлъзнал напред, а водачът и
пътничката изпаднали вдясно. Моторното превозно средство се движело със
скорост от 46 км/ч, която била несъобразена с маневрата „заобикаляне“. След
проверка на номер на рама на процесния мотоциклет „Х.П.“ било установено,
че същият е категория „А“. Вследствие на ПТП пострадалата Т. Я. Я.
1
получила контузия на главата, шията, гръдния кош, тялото и крайниците,
разкъсно-контузна рана в лявата слепоочно-теменна област, контузия на
мозъка от средно тежка степен, открита фрактура на лявата слепоочна кост на
черепа, кръвоизлив между костта и твърдата мозъчна обвивка, фрактура на
лявата скулна кост, фрактура на страничния израстък на 7-ми шиен прешлен
вляво, контузия на левия нервен раменен сплит, левостранна горна
моноплегия - пълно обездвижване на левия горен крайник, компресивна
фрактура на 8 гръден прешлен и по-лека на 6-ти и 7-ми гръдни прешлени.
Черепната травма била временно опасна за живота, а фрактурите на
прешлените затруднили трайно движенията на снагата за срок от 10-12
месеца, а движенията на врата - за около 2 месеца. Левият горен крайник бил
трайно обездвижен за продължителен период (поради изтръгване на нервните
коренчета в шийния отдел - типична мотоциклетна травма), което
представлявало осакатяване и имало неблагоприятна прогноза за пълно или
значимо възстановяване. В експертизата било посочено, че черепно-
мозъчната травма и фрактурата на гръдните прешлени били предизвикани от
падането на терена и удар в пътната настилка. Шийната травма била резултат
на удара в областта на рамото и преразтягане на невралните елементи на
раменно-шийния нервен сплит. Посочено било, че шийната травма не можело
да се предотврати от предпазната каска, но такава каска би предотвратила
нараняванията и фрактурата на черепа и образуването на епидуралния
хематом. Болнично лечение ищцата получила в МБАЛ „****“ в гр. С.З.,
където прекарала 18 дни и продължила лечение в домашна обстановка при
спазване на строг постелен режим за срок от три месеца. Последвала
имобилизация с гръдно-поясен корсет за шест месеца и четирикратно
специализирано рехабилитационно лечение. Сочи, че при пострадалата бил
налице костен дефект на черепа с размер 3x4 см, в лявата слепоочна област с
отчетливи мозъчни пулсации, като този дефект се отразявал неблагоприятно
на подлежащите мозъчни структури, а също така представлявала реална
опасност от допълнително нараняване на мозъка поради липса на костна
защита в тази зона. Това според експерта налагало извършване на
допълнителна костна-пластична операция за закриване на черепния дефект.
Досежно фрактурата на гръдните прешлени пострадалата била възстановена,
но при преумора и простуда се провокирали умерени болки, които с течение
на времето щели да отзвучат. За първите три месеца след инцидента ищцата
имала категорична и неотложна нужда от чужда помощ, като до 6 месеца
следвало да бъде подпомагана за ежедневно-битовите нужди. Направените от
ищцата разходи били във връзка с лечението й. Т. Я. Я. се обърнала към Г.Ф.
за изплащане на обезщетение за неимуществени на основание чл. 288 от
Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 557 от Кодекса за застраховането -
без сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за
мотоциклет „Х.П.“, и по образуваната щета № ****. Я. не се съгласила с
размера на обезщетението, определен с решение на УС на ГФ и завела срещу
Г.Ф. гр.д № ****/**** г. по описа на СГС, за претърпените от нея
2
неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП, хода на което се
сключило споразумение, по което ответникът по настоящото дело участвал
като трето лице-помагач на страната на Фонда. Въз основа на постановено
решение по горното дело (гр.д ****/****. по описа на СГС) Я. се снабдила с
изпълнителен лист и отправила покани за доброволно изпълнение. На
01.08.2017 г. Г.Ф. изплатило по влязло в сила решение по гр.д № ****/**** г.
по описа на СГС, сума общо в размер на 187 933,90 лв. На 16.01.2020 г. Г.Ф.
изплатил по влязло в сила решение по гр.д № ****/**** г. по описа на СГС,
сума в размер на 6 660,95 лв. Съгласно влязло в сила решение по т.д. № ****
г. по описа на ОС – С.З. ответникът бил осъден да заплати на ГФ описаните
по-горе суми, а именно - сума в размер на 194 594,85 лв.
Въз основа на Решение по гр.д № ****/**** г. по описа на СГС адв. К.
се снабдила с изпълнителен лист и образувала и.д. № **** на ЧСИ № **** и
след получената покана за доброволно изпълнение на 04.02.2022 г.
Гаранционния фонд изплатил сума в общ размер на 7 027,95 лева. Поканили
ответника да възстанови платеното от Г.Ф., но и до днес лицето не било
погасило задължението си. Моли съда на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288,
ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за
застраховането, да осъди Г. С. А. да заплати на Г.Ф. исковата сума от 1000,00
лева частичен от 7027,95 лв., представляваща изплатеното от Г.Ф.
обезщетение по щета № **** г. ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата
и направените по делото разноски, по следната банкова сметка: IBAN: ****.
Съдът, в изпълнение на разпоредбата на чл. 131, ал.1 ГПК, е изпратил
препис от исковата молба, с приложенията към нея на ответника и е дал
указания на същия във връзка с упражняване на правата му по ГПК.
Ответникът е получил препис от исковата молба с приложенията, но в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозирал писмен отговор.
Страните, редовно призовани за датата на съдебното заседание, не се
явяват и не изпращат процесуални представители.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, установи:
Предявен е частичен са иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288,
ал.12 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за
застраховането.
За откритото съдебно заседание, проведено на 08.02.2023г.,
процесуалният представител на ищеца депозирал становище, с което прави
искане съдът да се произнесе по спора, като постанови неприсъствено
решение по делото на осн. чл.238, ал.1 от ГПК, предвид неявяването на
ответника по делото.
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се
явява в първото по делото заседание.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да
3
установи, в условия на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на
следните предпоставки: настъпване на застрахователно събитие, причинено
от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на
Р.Б. и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на територията на Р.Б., на територията на
друга държава членка или на територията на трета държава, чието
национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното
споразумение; настъпване на твърдените имуществени вреди; наличието на
причинна връзка между деянието на ответника и вредоносният резултат,
както и заплащането на застрахователното обезщетение и разноски в полза на
пострадалия и отправянето на покана до ответника за репарирането му.
В тежест на ответника, е да установи онези обстоятелства, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
В настоящия случай, се установява реализирането на твърдяното ПТП,
на територията на Р.Б., по вина на ответника, както и настъпилите в резултат
на него неимуществени и имуществени вреди на пострадалата Т. Я.. По
силата на присъда № 96 от 26.10.2016 г., влязла в сила на 14.12.2016 г.,
постановена от РС-Казанлък по НОХД № ****/**** г., Г. С. А. бил признат за
виновен за това, че на **** г. в гр. Ш., при управление на мотоциклет „Х.П.“,
без регистрационни номера, нарушил чл. 5, ал. 1 и 3, чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 150а,
ал. 1 и 2 ЗДвП, като с това причинил на Т. Я. Я. тежка телесна повреда,
изразяваща се в счупване на страничния израстък на VII шиен прешлен, с
нарушаване целостта на коренчето, контузия на левия мишничен сплит,
пълна парализа на левия горен крайник, което представлява осакатяване на
лявата ръка, като деянието е извършено в пияно състояние (0,86 промила) и
управление на МПС без необходимата правоспособност - престъпление по чл.
343, ал. 3, б. „а“ вр. чл. 343, ал. 1 НК. Установява се, че мотоциклет „Х.П.“ без
регистрационни номера няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност".
С Решение от 16.05.2017 г., постановено по гр. д. № ****/**** г. по
описа на СГС, гражданска колегия, съдът е постановил Г.Ф. да заплати на Т.
Я. Я., ЕГН **********, на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ (отм.)
сумата от 140 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на **** г., ведно със законната лихва от 13.01.2015 г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до 300 000 лв.
(част от иска на обща стойност от 700 000 лв.) На основание чл. 288, ал. 1, т.
2, б. „а” КЗ (отм.) съдът е постановил Г.Ф. да заплати на Т. Я. Я. сумата от
737, 73 лв. като обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на
**** г., ведно със законната лихва от 13.01.2015 г. върху съответната сума,
посочена на ред 1-5, 22 и 23, 32-35 от таблицата в ССЕ, неразделна част от
съдебното решение, до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за
разликата до пълния предявен размер от 3405,34 лв. На основание чл. 78, ал. 6
ГПК съдът е постановил Г.Ф. да заплати по сметка на СГС сумата от 6660,95
лв. Осъдил е на основание чл. 38 ЗА Г.Ф. да заплати на адв. П. К. сумата от
4
5000 лв. за адвокатска защита.
С Решение № ****/**** г., постановено по гр. д. № **** г. по описа на
САС, гражданска колегия, съдът е постановил, че потвърждава решение от
16.05.2017 г., по гр. д. № ****/**** г. на СГС, 1-18-и състав в обжалваната му
част, като в останалата му необжалвана част съдебното решение от 16.05.2017
г., по гр. д. № ****/**** г. на СГС, I-18 състав е влязло в сила. Съдът е
постановил, че отменя определение от 03.07.2017 год., по гр. д. № ****/****
г. на СГС, 1-18 състав и вместо него е постановил, че осъжда Г.Ф., със
седалище: ****, да заплати на адв. П. К., САК, с адрес: ****, на основание чл.
38 от ЗА сумата от още 1 000 лв. (хиляда лева), представляваща дължимо
ДДС.
Видно от представената покана за доброволно изпълнение от
26.07.2017г. по изп. дело № ****, адресирана до Г.Ф., като длъжник,
задължението по изпълнителното дело възлиза на 140 000,00 лв. главница,
36 000,18 лв. лихви и 241,85 лв. разноски по и.д., както и таксата по т. 26 от
Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 8 166,47
лв. в полза на Частен съдебен изпълнител В.М., както и др. суми, дължими до
този момент, в общ размер на 3 269,53 лв. /в т. ч. ДТ, адв. възнаграждение,
възнаграждение за в. л., за пазач и пр./ Общото задължение по
изпълнителното дело към 26.07.2017 г. е в размер на 187 678,03 лв.
Видно от представения Изпълнителен лист от 07.01.2022 г., на
основание влезли в сила решения № **** г. на САС и № **** г. на СГС по гр.
д. № ****/**** г. по описа на СГС, Г.Ф. е осъден да заплати на адв. П. К.
сумата от 5000,00 лева за адвокатска защита на основание чл. 38 ЗА пред
СГС, както и сумата от 1000,00 лв., представляваща дължимо ДДС.
Видно от справка по щета № **** г., относно изплатени суми по изп. д.
№ **** на ЧСИ В.М. и изп. д. № 2022******** на ЧСИ Р.М. по гр. д. № ****
по описа на СГС, с взискател Т. Я. Я., са изплатени следните суми: по изп. д.
№ ****, с б. б. от 01.08.2017 г. – главница в размер на 140 000 лева, с б.б. от
01.08.2017 г. – лихва в размер на 36 039,07 лева и с б.б. от 01.08.2017 г. – съд.
разходи – 11 894,83 лева. Общият сбор на изплатените суми възлиза на
187 933,90 лева; по гр. д. № **** г. на СГС с платежно нареждане от
16.01.2020 г. са изплатени 6660,95 лева; по изп. д. № 2022******** с
платежно нареждане от 04.02.2022 г. – адвокатски хонорар в размер на
7027,95 лева. Общият размер на изплатените по справката суми възлиза на
201 622,80 лева.
С Решение № **** г., постановено по т. д. № **** г. по описа на ОС-
С.З., гражданска колегия, съдът е постановил Г. С. А. да заплати на Г.Ф.
сумата 194 594,85 лв. (сто деветдесет и четири хиляди петстотин деветдесет и
четири лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща изплатеното от Г.Ф.
обезщетение по щета № **** г., ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на сумата. Съдът е постановил Г. С. А. да заплати на Г.Ф. разноски
в производството в размер на 7 783,79 лв., представляващи заплатена
5
държавна такса.
С покана за доброволно изпълнение ищецът е поканен да заплати по
изп. Дело № **** г. на ЧСИ № **** следните суми: 6 000 лв. неолихвяема
сума за адвокатско възнаграждение; 4, 30 лв. допълнителни разноски; 78.00
лв. разноски по изпълнително дело; както и таксата по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ
с включен ДДС в размер на 630, 65 лв., както и сумата от 315.00 лв. в това
число държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо
лице, за пазач и пр. Безспорно от страна на ищеца са изплатени такси и
разноски за адвокатско възнаграждение, допълнителни разноски и такси по
изпълнителното дело на процесуалния представител на пострадалото лице, в
размер на 7027, 95 лв. , което е и видно от авизо местен превод от 04.02.2022г.
По силата на чл. 558, ал. 7 КЗ, след изплащане на обезщетението,
Гаранционния фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и
изплащането му. Регресното право на фонда обхваща платените разходи по
чл. 288, ал. 8 КЗ (отм.), т. е. разходите за определяне и изплащане на
обезщетението. Това, според решение № 127 от 18.10.2019 г. по търг. дело №
2835/2018 г., на І ТО на ВКС са обичайните разходи, необходими за
установяване механизма на ПТП, вида и обема на претърпените от
увредените лица вреди, както и причинно-следствената връзка между ПТП и
вредите. Разноските в изпълнителното производство (такси и разноски по
Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, адвокатски възнаграждения и др.)
не представляват необходими разходи за определяне на обезщетението, респ.
са извън обхвата на регресното право на ГФ, тъй като са направени след
влизане в сила на съдебните решения по исковете на увредените лица на
основание чл. 288 КЗ (отм.), т. е. след установяване със сила на пресъдено
нещо на подлежащите на обезщетяване вреди и размера на дължимите от
фонда обезщетения.
В случая, съдът, след като съобрази цитираната съдебна практика,
намира, че макар съдебните разноски, направени в хода на водените искови
производства да не произтичат пряко от деликта, доколкото те са били
изплатени от ГФ като съдебни разноски-разходи за адвокатско
възнаграждение за исковото производство в двете съдебни инстанции, пред
първата инстанция 5000 лв. адвокатско възнаграждение и съгласно
въззивното решение 1000 лв. ДДС, те представляват разходи за определяне и
изплащане на обезщетениеточл. 288, ал. 8 КЗ (отм.), и подлежат на
възстановяване на ГФ, който безспорно ги е платил в полза на адвоката на
пострадалата.
Не съставляват, обаче, разходи по определянето и изплащането на
обезщетението платените такси и разноски в изпълнителното производство,
които видно от покана за доброволно изпълнение по изп. Дело № **** г. на
ЧСИ № **** възлизат на 1027, 95 лв., начислени както следва: 4, 30 лв.
допълнителни разноски; 78.00 лв. разноски по изпълнително дело; както и
6
таксата по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 630, 65 лв.,
както и сумата от 315.00 лв. в това число държавна такса, адвокатско
възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, за пазач и пр.. Разноските в
изпълнителното производство / такси и разноски по Тарифата за таксите и
разноските по ЗЧСИ, адвокатските възнаграждения и др. /, не представляват
необходими разходи за определяне на обезщетението, доколкото те са
направени след установяване със сила на пресъдено нещо на подлежащите на
обезщетяване вреди и размера на дължимите обезщетения от фонда и като
такива са извън обхвата на регресното право на Г.Ф.. В този смисъл са
решение № 127 от 18.10.2019 г. на ВКС по т. д. 2835/2018 година на І т. о.;
решение № 8 от 22.06.2022 година на ВКС по т. д. 2144/2020 година на І т. о.
и др. /.
На следващо място, до ответника е изпратена регресна покана за
доброволно изпълнение на претенцията, която му е връчена лично с книжата
по делото - уведомяването на ответника е настъпило с получаването на
преписа от исковата молба с приложената към същата покана, а именно - на
14.11.2022 г., което уведомяване по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да
бъде съобразено от съда.
По изложените съображения, се налага извод за основателност на
частично предявената претенцията, поради което и същата следва да бъде
уважена, на основание чл. 558, ал. 7 от КЗ, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 08.11.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца разноски по делото за настоящето производство в
размер на 50 лв. - заплатена държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. С. А., ЕГН ********** от ****, да заплати на Г.Ф., ****,
представляван заедно от Изпълнителните директори М.К. и С.С., със съдебен
адрес: ****, сумата от 1000,00 лева, частичен иск от 7027,95 лева,
представляващи изплатените от Г.Ф. разноски, свързани с обезщетението по
щета № **** г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 08.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Г. С. А., ЕГН **********
от ****, да заплати на Г.Ф., ****, представляван заедно от Изпълнителните
директори М.К. и С.С., със съдебен адрес: ****, сторените по делото разноски
в размер на 50 лв., заплатена държавна такса.
Банкова сметка, по която задължението може да бъде изплатено: IBAN:
****, BIC: UNCR BGSF в „****“ АД.
7
Решението подлежи на обжалване пред ОС-С.З. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
8