РЕШЕНИЕ
град С.,..........................
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-д ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
Мл. с-я РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря
Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от младши съдия МИХАЙЛОВА в. гр. дело № 426 по
описа за 2021 година и за да се произнесе след
съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство З. „Б.И.“ АД, чрез процесуален представител юрк. И., срещу решение
№ 20234380/25.10.2020 г., постановено по гр.д. № 3137/2019г. по описа на СРС,
ГО, 176 състав, в частта, с която е уважен предявеният срещу дружеството иск с
правна квалификация чл. 432, ал.1 КЗ за сумата над 200 лв. до пълния уважен и
предявен размер от 10 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат от настъпило на 06.05.2019 г. ПТП на ул. „Стар
Беловодски път“ в посока на движение към хижа „Тихия кът“ по вина на водач на
лека автомобил Ауди А6 с per.
№ ******, чиято гражданска отговорност
била застрахована от ответника, ведно със законната лихва от 04.09.2019 г. до
окончателното плащане.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение, както и за нарушение на материалния закон и
процесуалните правила при постановяването му. Жалбоподателят счита, че в хода
на производството пред СРС не бил установен по безспорен начин механизмът на
настъпване на произшествието. Първоинстанционният съд не изложил подробни мотиви
защо приема, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Навежда
оплакване, че в тази част заключението на КСАМЕ било базирано на предположение.
Поддържа възражението си, наведено с отговора на исковата молба, че поведението
на родителите на детето е допринесло за неговите увреждания. Поддържа, че
преживеният от детето стрес не е особено интензивен, с оглед което присъденото
обезщетение не удовлетворява
изискванията за
справедливост. Съдът не следвало да кредитира показанията на бащата на ищцата,
тъй като същите не били напълно достоверни и безпристрастни. Заявява искане
съдът да намали обезщетението до сумата в размер на 2000 лв. и да приеме, че
приносът на пострадалата за уврежданията възлиза на 90 %, е оглед което да
отмени първоинстанционното решение за горницата над сумата от 200 лв.
Претендират се разноски за въззивното производство.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното
производство Н.Д.И., чрез адв. С.Н., с който жалбата се оспорва. Излагат се
доводи за неоснователност на съображенията на въззивника и се поддържа, че
първоинстанционното решение е законосъобразно и правилно. СРС правилно преценил
събраните по делото доказателства и заключил, че единствена вина за настъпване
на произшествието има застрахования при ответника водач. Счита, че
неимуществени вреди, претърпени от ищцата, са безспорно установени, като
правилно първият съд определил справедливия размер на обезщетението за същите.
В заключение иска от въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част.
Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Като съобрази изложеното в жалбата по реда на
въззивната проверка, настоящият състав намира следното от фактическа и правна
страна:
|
|
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ вр. с
чл. 498, ал. 3 КЗ и чл. 497 КЗ.
С оглед постъпилата въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен
контрол е първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният
срещу дружеството иск с правна квалификация чл.
432, ал.1 КЗ за сумата над 200 лв. до пълния уважен и
предявен размер от 10 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от настъпило на
06.05.2019 г. ПТП на ул. „Стар Беловодски път“ в посока на движение към хижа
„Тихия кът“ по вина на водач на лек автомобил Ауди А6 с per. № ******,
чиято гражданска отговорност била застрахована от ответника, ведно със
законната лихва от 04.09.2019 г. до окончателното плащане.
Решението е
влязло в сила в останалата необжалвана част, в която предявеният иск с правна
квалификация чл. 432, ал.1 КЗ е уважен за сумара^ в размер от 200 лв.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо постановек при изяснена от СРС фактическа обстановка, която
настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря, а препраща към мотивите
на СРС на основание чл. 272 ГПК.
Решението се
оспорва от ответника З. „Б.И.“ АД с доводи
за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат, поради което се моли на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
въззивният съд да намали отговорността за вреди, както и твърди, че искът не е
доказан по своя размер и присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е
прекомерно.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на комплексна
съдебна експертиза се установява, че ударът е настъпил на 0,8 - 2,5 метра в
ляво от десния край на платното за движение, в лентата за движение на л.а.
Фолксваген Голф, като ако водачът на л. а. Ауди А6 се е движел в соята лента,
траекториите на двете превозни средства нямаше да се пресекат и удар нямаше да
настъпи. Заключението на експертизата е пълно, обосновано и изготвено от
специалисти в съответната област, поради което следва да бъде кредитирано.
В приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
комплексната автотехническа и медицинска експертиза вещото лице със специалност
съдебна медицина дава заключение, че от приложените по делото документи се
установява, че ищцата Н.И. е имала охлузване на лицето в дясно, охлузване на
дясната предмишница и тъпа коремна травма, с излив на малко количество
свободно-подвижна течност в коремната кухина, като при постъпването си в
болница детето е изпитвало болки и страдания, а периодът на възстановяване е
бил около 2-4 седмици. Според вещото лице при детето не са констатирани
увреждания, от които да се направи извод за контакт с предпазен колан, но при
данните за цялостна деформация на купето на лекия автомобил и такива
сравнително незначителни увреждания по детето, вещото лице прави извод, че то с
много висока степен на вероятност е било обезопасено - детско столче, колан и
др.
Въз основа на приложената по делото епикриза, съдебномедицинската
експертиза и показанията на св. Д.Д.И.се установяват характерът на уврежданията
и интензитетът на претърпените от ищцата болки и страдания, като в тази насока
настоящият състав споделя констатациите на първоинстанционния съд и препраща
към тях. Настоящият състав споделя и извода в първоинстанционното решение, че
претендираното обезщетение от 10 000 лв. е справедливо и съответно на
претърпените травми, болки, страдания и стрес, крехката възраст на
пострадалата, която е била на 3 години, наложилият се хранителен режим, който е
трябвало да и бъде наложен в рамките на възстановителния период.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите обезщетението може да се намали.
Нарушението на правилата от ЗДвП и ППЗДвП следва да се намира в причинна връзка
с вредоносния резултат. Доказателствена тежест за установяване на тези факти
носи ответникът, който е направил възражение за съпричиняване от страна на
майката на ищцата за настъпване на произшествието. В заключението на КСМАТЕ е
направен извод, че при сблъсъка ищцата е била обезопасена на предната седалка
на автомобила.
Според
разпоредбата на чл. 137в, ал. 5 от ЗДвП: „Не се допуска превозването на деца в
система за обезопасяване на деца, обърната в посока, обратна на нормалната
посока на движение на превозното средство, когато тя е закрепена на пътническа
седалка, с предно разположена въздушна възглавница, освен ако възглавницата не
е деактивирана. От КСМАТЕ се установява, че има фабрично монтирана въздушна
възглавница на предното табло на автомобила, като от показанията на св. Тодоров
се установява, че същият не е възприел на предната пасажерска седалка да се е
отворила въздушна възглавница. Настоящият състав споделя извода на
първоинстанционния съд, че не се доказва нарушение на разпоредбата на чл. 137а,
ал.5 от ЗДвП, поради което и заявеното от ответника възражение за намаляване на
обезщетението поради съпричняване, изразило се в недостатъчен родителски
контрол, е неоснователно. Ответникът, който носи доказателствена тежест за
това, не ангажира доказателства, от които може да се направи обоснован извод за
наличие на съпричиняване.
С оглед изложеното настоящият състав споделя решаващия извод на
първоинстанционния съд, че предявеният иск следва да бъде уважен в пълния
предявен размер от 10 000 лв.
В съответствие с материалния закон в първоинстанционното решение е
направен извод, че законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение
следва да бъде присъдена в полза на ищцата от дата 04.09.2019 г., когато е
изразен изричният отказ на застраховате ля за изплащане на застрахователно
обезщетение, съгласно чл. 496, ал. 1 КЗ.
Доколкото изводите на СТС съвпадат изцяло с тези на районния съд,
решението следва да се потвърди в обжалваната му част, като съобразено с
разпоредбите на материалния закон.
Този извод се отнася и до присъдените в решението съобразно с изхода на
спора в полза на ищцата разноски на основание чл. 78, ал. 1 ТПК.
Решението е влязло в сила в останалата необжалвана част, в която
предявеният иск с правна квалификация чл. 432, ал.1 КЗ е уважен за сумата в
размер от 200 лв.
По разноските пред СГС :
При този изход от спора - жалбата няма да бъде уважена, разноски следва
да бъдат присъдени в полза на въззиваемата страна. Доколкото не са представени
доказателства за реално направени такива, настоящият състав намира, че в нейна
полза също не следва да бъдат присъждани разноски.
При тези мотиви,
Софийски градски съд
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 20234380/ 25.10.2020 г., постановено по гр. д. № 3137/2019г. по описа
на СРС, ГО,
176 състав, в частта,
с която е
уважен предявеният срещу дружеството
иск с правна квалификация
чл. 432,
ал.1 КЗ за сумата над
200 лв. до пълния уважен и предявен размер от 10 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от настъпило на
06.05.2019 г. ПТП на ул. „Стар Беловодски път“ в посока на движение към хижа
„Тихия кът“ по вина на водач на лека автомобил Ауди А6 с per. № ******, чиято гражданска отговорност била застрахована от
ответника, ведно със законната лихва от 04.09.2019 г. до окончателното плащане,
както и в частта по присъдените разноски.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в останалата необжалвана част, в която предявеният иск с правна квалификация чл. 432, ал.1 КЗ е уважен за сумата в размер от 200 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.