О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ ІІ - 1195 18.06.2018 година град Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в
закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в
следния състав:
Председател: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
Членове :ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ГАЛЯ
БЕЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдията Темелкова в.гр.д.№877 по описа за 2018година и за да се
произнесе взе предвид следното:
С
решение № 374/09.03.2018г. по гр.д. №6920/2017г.
на Бургаския районен съд е осъдена Р.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на В.А.С., ЕГН ********** сумата от 14 477.71 лв., от която 12 630
лв., с която неоснователно се е обогатила за негова сметка, поради ползване на
собствения му недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
07079.607.51.1.8, находящ се в гр.Бургас, ж.к.Лазур, бл.51, вх.1, ет.3, ап.2 за периода
от 21.11.2013г. до 06.07.2017г., ведно с мораторна лихва в размер на 1624.09
лв. ,за периода от 01.04.2016г. до 06.07.2017г., както и сумата от 223.62 лв.,
представляваща стойността на изразходената ел.енергия и вода при ползването на
имота, с която също неоснователно се е обогатила за негова сметка, като искът е
отхвърлен за главницата над уважения размер от 12 630 лв. до пълния заявен
такъв от 15 050 лв., също искът за мораторна лихва над уважения размер от
1624.09 лв. до пълния заявен такъв от 2925.42 лв., както и искът за заплатени
ел.енергия и вода над уважения размер от
223.62 лв. до пълния заявен такъв от 230 лв. С горецитираното решение Р.Д.Д.
е осъдена да заплати на В.А.С. сумата от 1464,20 лв. разноски по делото. Също
така В.А.С. е осъден да заплати на Р.Д.Д. сумата от 262,70 лв. разноски по
делото, както и да заплати по сметка на Бургаски районен съд сумата от 7 лв. –
дължима държавна такса.
Против
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Р.Д.Д., ЕГН **********,
чрез адв.И.А., съдебен адрес:***, офис 2. Жалбата е подадена в срок от лице,
имащо правен интерес, съдържа необходимите реквизити по чл.260, ал.1, т.1, 2, 4
и 7 ГПК и чл.261 ГПК, поради което е допустима.
Жалбоподателката счита решението за неправилно, както
и необосновано, в частта в която същата е осъдена да заплати на В.С. сумата от
14 477,71 лв., с която неоснователно се е обогатила за негова сметка
поради ползването на собствения му имот, ведно с мораторна лихва в размер на
1624,09 лв., както и сумата от 223,62 лв., представляваща стойността на
изразходената ел.енергия и вода при
ползването на имота. Посочва, че съдът не е обсъдил в решението доводите и
възраженията на въззивницата. Излага становище за неправилност на извода на
съда, че нотариалният акт за собственост по давност върху процесния имот не е
годно основание за ползване на имота. Нотариалният акт, издаден по реда на
чл.587, ал.1 ГПК легитимира като
собственик своя титуляр. Действително с ТР № 11/21.03.2013г. по т.д.№ 11/012г.
на ВКС, ОСГК, констатацията в констативния нотариален акт за принадлежността на
правото на собственост не се ползва с материална доказателствена сила, но се
приема и че тази констатация не е лишена от доказателствено значение. Заявява,
че въпросният нотариален акт обективира намерение за своене, и едва след
влизане в сила на решение № 519/21.03.2016г. и отмяната на нотариалния акт, би
могло да се приеме, че не съществува правно основание за ползване на процесния
апартамент. Въззивницата изразява несъгласие и с извода на съда, че наличието
на договор за заем за послужване до 31.12.1995г. не би могло да бъде основание за ползване на
имота, защото претенцията касаела по-късен период. Счита, че съдът не е отчел
факта, че ищецът по делото се е договорил устно с Антон Франзелов, той и семейството му да продължат да ползват
имота, което означава, че е налице основание да се ползва имота до датата на
подаване на исковата молба в съда по гр.д.№ 7453/2015г. по описа на
БРС.Въззивницата изтъква още, че съдът не е следвало да уважава исковата
претенция, предвид липсата на ясно изразено искане, че тя е свързана с ползване
на имота без основание. Неоснователно ползване на чужд имот е налице, когато
има действия от несобственик на имота върху него за извличане на своя полза или
/и наред с това отблъскване действията на собственика за влизане в имота. В
конкретния случай подобни твърдения не са изложени нито в исковата молба, нито
в уточняващата молба. По отношение на присъдената лихва, намира, че съдът е
допуснал грешка при изчисляването на нейния размер, тъй като към 01.04.2016г. лихвата
е изчислена върху цялата главница, което е неправилно, тъй като към
01.04.2016г. следва да се включи главница за периода от 21.11.2013г. до
30.04.2016г., а не и тази част от средномесечния наем, падежът на който все още
не е настъпил. Намира за неправилно решението и по отношение на присъдените
разноски за ел.енергия и вода, тъй като не става ясно кои фактури формират този
размер и за кой период се отнасят. Представените в съдебно заседание фактури,
издадени от ВиК ЕАД, касаят друг апартамент и са за клиент Георги Атанасов
Димитров.
Иска от съда решението в атакуваната
част да бъде
отменено и да бъде постановено ново, с което исковата претенция да бъде
отхвърлена. Претендират се разноски пред двете инстанции.
В срока по закон е постъпил отговор от ответната по
жалбата страна В.А.С., чрез адв.М.И. -Тодорова, със съдебен адрес: ***. Счита въззивната жалба за
неоснователна, а атакуваното решение за правилно. Посочва, че
по делото безспорно е установено, че Р.Д. е ползвала собствения на ищеца имот в
периода от 21.11.2013г. до 06.07.2017г.Ответницата неоснователно е ползвала
имота, обогатила се е за сметка на ищеца, който
е бил лишен от възможността да ползва собствения си имот. Доказан се
явява и размера на претенцията, предвид заключението на вещото лице.
Констативният нотариален акт е отменен с влязло в сила решение, което води на
извод, че ответницата по делото е ползвала имота без основание. По отношение на
заема за послужване посочва, че след изтичане на срока на този договор – 31.12.1995г.,
ответницата и съпругът й са били длъжни да върнат имота, но те са продължили да
живеят в него, без обаче в същото време да манифестират владението си и
намерението си да своят имота по отношение на ищеца – негов собственик. Счита,
че претенцията за ел.енергия и вода правилно е уважена от съда, като видно от
представените бележки, същите касаят процесния имот, а не друг имот. Иска от съда жалбата да бъде оставена без уважение.
Претендира разноски.
В исковата молба се претендира заплащане на
сумата 230лв,представляваща стойност на ползвани ток и вода ,за периода ,през който ответницата е ползвала
имота.Тъй като в обстоятелствената част и петитума на исковата молба не е посочено конкретно и по отделно какво
формира този иск, следва да се укаже на ищеца да уточни претенцията си за тази сума : да посочи поотделно за
ток и вода за кои месеци е претенцията ,като се посочи стойността
помесечно :за всеки месец ток и отделно
вода, в рамките на исковата сума.
Мотивиран от
горното и на основание чл.267 ГПК, съдът
О
П Р
Е Д Е
Л И:
ДОКЛАДВА
постъпилата въззивна жалба от Р.Д.Д., ЕГН **********, чрез адв.И.А.,
съдебен адрес:***, офис 2 и
отговор на ответната страна - В.А.С., чрез адв.М.И. -Тодорова, със съдебен адрес: ***.
УКАЗВА на въззиваемия –ищец да уточни
обстоятелствената част и петитума на исковата молба , в частта относно
претенцията за консумативи –ток и вода, в
размер на 230лв общо ,като посочи какъв е размера на претендираните суми за ток и вода поотделно и помесечно,в
рамките на общата претендирана сума, в едноседмичен срок от получаване на
съобщението за това.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото
определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: