№ 212
гр. София, 14.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И.ОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110210105 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Д. П., ЕГН **********, против Наказателно
постановление № 23-4332-011704/20.06.2023 г., издадено от Началник Група
към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни
наказания "глоба" в размер на 3000 лева и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл.
104Б, т. 2 от ЗДвП.
В депозирана по делото бланкетна жалба се релевират доводи за
неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление, като се поддържа, че отразената в НП фактическа обстановка
не отговаря на действителната такава, тъй като жалбоподателят не бил
„дрифтил“, а автомобилът бил поднесъл поради задното си предаване и
водачът за секунди не е успял да го овладее.
По изложените съображения се моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено изцяло.
В хода на съдебното производство жалбоподателят, редовно призован се
явява лично и с адв.Е. А. – САК, с доказателства за надлежно учредена
представителна власт по делото. В дадения ход по същество, процесуалният
1
представител моли за отмяна на процесното наказателно постановление като
се навеждат аргументи, че автомобилът на въззивника е имал технически
проблем със скоростната кутия, който дава същите реакции като дрифтването,
поради което и е довел до объркване от страна на контролните органи. Сочи
се също, че в конкретния случай, въпреки събраните по делото
доказателства, не е установено дали именно автомобилът на жалбоподателя е
извършил неправомерните действия. Претендират се сторените в
производството разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно
призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по
основателността на жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 16.05.2023 г. около обяд св. Г. Р. Г. – младши полицейски инспектор
при 01 РУ – СДВР, бил изпратен към ПГТ „Макгахан“ във връзка с
изпращанията на абитуриенти от випуск 2023 г. Във връзка с изпълнение на
служебните си задължения и по време на престоя си в близост до сградата на
ПГТ „Макгахан“, свидетелят Г. забелязал няколко автомобила, включително
и л.а. марка „хххххх“ с рег. № хххххххххх, да пилят гуми по ул.“Острец“ в
непосредствена близост до входа на Професионалната гимназия по
транспорт, а в последствие видял как лекият автомобил марка „хххххх“ с рег.
№ хххххххххх прави ляв завой от ул.“Острец“ по ул.“Иларион Драгостинов“.
Св. Г. последвал лекия автомобил марка „хххххх“ с рег. № хххххххххх и
същият бил спрян на ул.“Марагидик“. При извършената проверка на място
като водач на лекия автомобил марка „хххххх“ с рег. № хххххххххх бил
установен жалбоподателят И. Д. П..
За констатациите от извършената проверка свидетелят Г. Р. Г. съставил
против водача на лекия автомобил И. Д. П. АУАН серия GA №
811902/16.05.2023 г., за това, че на 16.05.2023 г. в 12:14 ч., в гр.София на
ул.“Острец“ до ПГТ Макгахан, използва пътищата, отворени за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.
2
104Б, т. 2 от ЗДвП.
Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който след като се запознал
със съдържанието му, го подписал без възражение.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не било депозирано писмено
възражение срещу констатациите в АУАН GA № 811902/16.05.2023 г.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление № 23-4332-011704/20.06.2023 г., издадено от
Началник Група към ОПП – СДВР, с което жалбоподателят бил санкциониран
на основание чл. 175А, ал. 1 , предл. 3 от ЗДвП с "глоба" в размер на 3000
(три хиляди) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12
(дванадесет) месеца за нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител Г. Р. Г. и показанията на свидетелите А.Б.Х. и С.В.С.
(частично).
От показанията на св. Г. Р. Г. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
Г. Г. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото
същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Показанията на св. А.Б.Х. частично допринасят за изясняване на
обстоятелствата по извършената проверка, като същият изрично е посочил, че
се е намирал на процесното място – пред Професионалната гимназия по
транспорт „Макгахан“, наблюдавал е присъствието на процесното място на
процесния лек автомобил „БМВ“, управляван от жалбоподателя, както и че в
един момент колата е започнала да се „форсира“. Съдът не намери основания
3
да изключи от доказателствената съвкупност свидетелските показания в
посочената им част, като счита същите за кореспондиращи с останалия
събран по делото доказателствен материал, поради което и ги кредитира с
доверие. В останалата им част, свидетелските показания са изцяло
неинформативни и не допринасят за изясняване на фактите и обстоятелствата
от предмета на делото, поради което и остават извън доказателствените
изводи на настоящата съдебна инстанция.
Съдът не се довери на показанията на свидетеля С.В.С., тъй като същите
са лишени от необходимата конкретика по отношение на релевантните за
предмета на делото факти и обстоятелства, респективно и не допринасят за
тяхното изясняване. В разпита си свидетелят излага, че автомобилът на
жалбоподателя е бил със счупена скоростна кутия, както и че през месец май е
извършил ремонт на същата, като същевременно не излага каквито и да било
данни за причините, довели до съответния технически проблем. Липсата на
категоричност в показанията на свидетеля по отношение на точната дата на
визираното управление и последвалата авария на процесното МПС, поражда
съмнения относно относимостта на изложеното от свидетеля към конкретно
констатираното нарушение, респективно и съдът не постави визираните
свидетелски показания в основата на доказателствените си изводи.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на въззивен
съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
4
ЗАНН.
Административнонаказателното производство е строго формален процес,
тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от приобщените по делото писмени доказателства, относими към
назначаването, съответно оправомощаването на актосъставителя и
наказващия орган.
На следващо място, административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от открИ.е на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на
нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН. Налице е
и редовна процедура по връчването им на въззивника.
Независимо от изложеното обаче, настоящият състав констатира
допуснати при съставянето на АУАН и НП процесуални нарушения, които са
от категорията на съществените такива и които не могат да бъдат отстранени
в съдебната фаза на административнонакателното производство.
В тази връзка е необходимо да бъде отбелязано, че в АУАН липсва
описано изпълнително деяние – конкретизирани действия и/или бездействия,
които актосъставителят е приел, че реализират състав на ползване на
пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение – за превоз на хора и товари. Липсата
на каквото и да било подобно описание, не позволява да бъде извършена
5
преценка за материална съставомерност и няма как същата да не бъде
коментирана в контекста на процесуалните нарушения от категорията на
съществените, довели до невъзможност за организиране на адекватна защита.
Действително, опит за компенсиране на посочения дефицит на акта е
направен при формулиране на обвинителната теза в наказателното
постановление. По този начин обаче се е стигнало до едно недопустимо
надграждане на първоначалното обвинение, доколкото именно АУАН е
процесуалният документ, с който формално започва
административнонаказателното производство и възниква правото на защита.
В конкретния случай с наказателното постановление за първи път на
жалбоподателя са вменени определени факти, за които твърдения в АУАН не
са изложени и за които всъщност жалбоподателят е наказан. Действително
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН допуска издаване на НП и при
нередовност в АУАН, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина. В процесния случай обаче доколкото нарушението в АУАН изобщо не е
описано, то разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН не може да бъде приложена.
Както вече беше посочено, нито в АУАН, нито в НП са описани
конкретни действията на водача, с които актосъставителят и АНО считат, че
жалбоподателят е ползвал пътищата, отворени за обществено ползване за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение – за превоз на
хора и товари. В случая това е от изключителна важност, за да разбере
нарушителят в какво е обвинен, както и какъв е механизмът на извършване на
нарушението. С липсата на ясно и точно описание на нарушението са
пренебрегнати изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, респективно чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН. АНО се е задоволил да посочи единствено, че водачът
"прави ляв завой с пилене на гуми". Това описание на нарушението не
покрива в никакъв случай стандартите на ЗАНН за описание на нарушението.
Липсва въобще посочване извършени ли са изобщо действия от водача, с
които автомобилът е изведен извън контрол и то умишлено, дали това
„пилене на гуми“ представлява трайно подаване на газ и форсиране на
двигателя, използване на ръчната спирачка, рязка маневра с кормилната
уредба или друго. Не става ясно от АУАН и НП какво е обективното външно
проявление на това твърдяно умишлено „пилене на гуми“ – дали е
завъртането му, приплъзване на гумите му, форсиране или друго. В случая
6
така описаното освен, че не е достатъчно, не представлява и нарушение.
Липсва въобще в АУАН и НП посочване на установеното поведение на
автомобила, управляван от жалбоподателя - дали същият е поднесъл, дали
задната му част се е отклонила, дали гумите му са се приплъзнали и т.н. В
този смисъл даденото описание на нарушението не отговаря на изискванията
на закона, непълно е, неясно е и влече отмяна на атакуваното наказателно
постановление на самостоятелно основание.
Отделно от изложеното, в процесния случай не се събраха каквито и да
било доказателства, че жалбоподателят е извършил действия при боравене с
уредите за управление на МПС, умишлено целейки настъпването на
общественоопасните последици на нарушението – да ползва пътищата не по
предназначение или въобще да е ползвал пътя не по предназначение.
Допуснати нарушения по непредпазливост на водача подлежат на
самостоятелна санкция, но такива не са констатирани от компетентните
органи.
Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено на посоченото основание, като обсъждането на останалите въпроси
и доводи релевирани от страните, които иначе биха се явили релевантни за
делото, се явява безпредметно.
Съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само ако
съответната страна е направила искане за присъждането им, с оглед
разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН и чл. 143 АПК. В конкретния случай
разноски се дължат в полза на въззивника, който своевременно е поискал
присъждането им. Същият е претендирал такива в размер на 500,00 лева за
адвокатско възнаграждение, съгласно приложено по делото пълномощно от
10.09.2023 г., видно от което претендираната сума е заплатена изцяло и в
брой при подписване на договора, която следва да му бъде присъдена.
Своевременно релевираното възражение за прекомерност на претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение, направено от въззиваемата страна в
депозирано по делото съпроводително писмо съдът намира за неоснователно,
доколкото последното е съобразено с минималния размер, визиран в чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
7
районен съд, НО, 15 - и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-011704/20.06.2023 г.,
издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя И.
Д. П., ЕГН ********** са наложени административни наказания "глоба" в
размер на 3000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12
месеца за извършено административно нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да
заплати на И. Д. П., ЕГН **********, с адрес в хххххххххххх, сумата в
размер на 500,00 (петстотин) лева – разноски за адвокатско възнаграждение
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8