РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Бургас , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА Х. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20202120104942 по описа за 2020 година
Делото е по искова молба на А. В. Д. против „В.С.А. комерс“ ООД, за
осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 1610 лв.,
представляваща сбор от неизплатени брутни трудови възнаграждения за
месеците юни, юли, август и септември на 2018 год., ведно със сборна
мораторна лихва в размер на 322.67 лв., начислена върху всяко от месечните
трудови възнаграждения за периода от съответния падеж до 24.08.2020 год.;
сумата от 460 лв. - обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ - за оставане без работа,
ведно с мораторна лихва в размер на 79.48 лв., начислена за периода от
12.12.2018 год. до 24.08.2020 год.; сумата от 321.61 лв. - обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ - за неизползван платен годишен отпуск от 14 дни за 2018
год., ведно с мораторна лихва в размер на 63.16 лв., начислена за периода от
17.09.2018 год. до 24.08.2020 год., както и законната лихва върху горните
главници, считано от 25.08.2020 год. до окончателното им изплащане.
Така предявени, исковете са с правно основание в чл.128,
чл.222, ал.1, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, и както е прието с
определението по чл.140 от ГПК - са допустими.
В съдебно заседание се поддържат от адвокатския
пълномощник на ищеца, който моли за уважаването им и присъждане на
разноските. Ангажира доказателства.
Ответното дружество, редовно призовано по реда на чл.50,
ал.4 от ГПК, не се представлява.
След анализ на събраните по делото доказателства,
Бургаският районен съд намира за установени следните факти, имащи
отношение към правилното решаване на спора:
На 07.10.2016 год., между ответното „В.С.А. комерс“ ООД -
1
работодател и А.Д. - работник, е сключен трудов договор, по силата на който
работникът е приел, срещу основно месечно възнаграждение в размер на 420
лв., платимо от работодателя, да изпълнява длъжността „р****“ при пълно
работно време.
Договорът е сключен като безсрочен и с две
последователни допълнителни споразумения - от 03.01.2017 год. и от
31.05.2017 год., са изменени заеманата длъжност и основното трудово
възнаграждение, което в крайна сметка е увеличено на 460 лв. месечно,
дължимо до 25-то число на месеца, следващ този на полагане на труда.
Със заповед от 14.09.2018 год. и считано от същата дата,
след отправено предизвестие, трудовото правоотношение между страните е
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ - поради намаляване обема на
работата, като в заповедта е упоменато, че на работника се следва
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 14 дни и възлизащо на
321.61 лв.
Липсват доказателства, ангажирани от носещата
доказателствената тежест ответна страна, претендираните от ищеца суми да
са изплатени.
Тези факти, извлечени от коментираните доказателства, са
достатъчни, за да се формира у настоящия състав убеждение за частична
основателност на исковете.
Очевидно, между страните е бил сключен трудов договор,
който след последните му изменения, е за изпълняваната от ищеца длъжност
„****“, с основно месечно възнаграждение от 460 лв. При това положение,
дължимото за процесния период сборно възнаграждение възлиза на 1610 лв.
(3.5 месеца х 460 лв.) и искът по чл.128, чл.222, ал.1 от КТ - за заплащането
му, е изцяло основателен.
Понеже трудовото правоотношение между страните е било
прекратено на посочено в чл.222, ал.1 от КТ основание - намаляване обема на
работата, на работника се следва и обезщетението, предвидено със същата
разпоредба - едномесечно брутно трудово възнаграждение. То включва и
допълнителните такива с постоянен характер (арг. чл.228, ал.1 от КТ и чл.17,
ал.1 от НСОРЗ), без удръжки, и формирано по този начин, надхвърля
претендираното обезщетение в размер на едномесечно основно
възнаграждение, поради което и искът за неговото заплащане също следва да
се уважи.
Основателен е и искът по чл.224, ал.1 и ал.2 от КТ - за
заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Разписано
е в цитираната норма, че при прекратяване на трудовото правоотношение,
работникът или служителят има право на обезщетение за неизползвания си
отпуск за текущата календарна година, пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж, като размерът на обезщетението се изчислява по
реда на чл.177 от КТ. Действително, по делото няма достатъчно данни за
брутния размер на трудовото възнаграждение на ищеца (в частност за
прослуженото време), но за съда е достатъчно вписаното от работодателя в
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение - че на работника се
дължи горното обезщетение, възлизащо на 321.61 лв., за 14 дни неползван
платен отпуск. Това вписване настоящият състав приема за извънсъдебно
признание на неизгодно за работодателя обстоятелство, поради което и искът
за обезщетение за оставане без работа е основателен.
По исковете за лихви за забава - съгл. чл.84, ал.1 от ЗЗД,
при определен ден за изпълнение на задължението, длъжникът изпада в
2
забава след изтичането му (Dies interpellat pro homine). Но ако денят за
изпълнение не е определен, макар вземането да е изискуемо, длъжникът
изпада в забава след покана от кредитора (ал.2 на същия член). Оттук се
налага извода, че основателен е искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за сборна
мораторна лихва върху неизплатените трудови възнаграждения, доколкото
техният падеж е изначално определен. Размерът на лихвата за периода от
съответния падеж на всяко месечно възнаграждение до 24.08.2020 год.,
определен от съда по реда на чл.162 от ГПК, възлиза на 322.67 лв.
Пак оттук следва и неоснователността на исковете за
мораторна лихва върху претендираните обезщетения по чл.222 и чл.224 от
КТ. Както се каза, те са изискуеми, но доколкото са без определен падеж и
няма доказателства ищецът да е поканил ответния работодател да му ги
изплати, последният не дължи лихви за забава (така и ТР № 3/1996 год.,
ОСГК; О-901-2010 год., III г.о.).
Поради липса на изпълнение и основание чл.86, ал.1 от ЗЗД,
ответният работодател дължи и законната лихва за забава, начислена върху
трудовите възнаграждения и обезщетенията, начиная от датата на
предявяване на исковете до окончателното им изплащане.
Ето защо, следва да се постанови решение в горния смисъл,
като на ищеца се присъдят разноски по правилото на чл.78, ал.1 от ГПК,
възлизащи на 380.02 лв. и платими от ответника, който на основание чл.78,
ал.6 вр. с чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, следва да заплати и държавна такса по
сметка на БРС, в размер на 214.40 лв.
Водим от изложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „В.С.А. комерс“ ООД , ЕИК *****, седалище и адрес на
управление: гр.С*, бул.“Х********, представлявано от Д* Д*, да заплати на
А* В* Д. от гр.П*, ул.“***** ЕГН - **********, на основание чл.128, чл.222,
ал.1, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 1610 лв.,
представляваща сбор от неизплатени брутни трудови възнаграждения за
месеците юни, юли, август и септември на 2018 год., ведно със сборна
мораторна лихва в размер на 322.67 лв., начислена върху всяко от месечните
трудови възнаграждения за периода от съответния падеж до 24.08.2020 год.,
сумата от 460 лв. - обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ - за оставане без работа,
сумата от 321.61 лв. - обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ - за неизползван
платен годишен отпуск от 14 дни за 2018 год., както и законната лихва върху
горните главници за трудово възнаграждение и обезщетения, считано от
25.08.2020 год. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ изцяло
иска за мораторна лихва в размер на 79.48 лв. върху обезщетението за
оставане без работа, както и иска за мораторна лихва в размер на 63.16 лв.
върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА „В.С.А. комерс“ ООД да заплати на А* В* Д.
деловодни разноски в размер на 380.02 лв.
ОСЪЖДА „В.С.А. комерс“ ООД да заплати по сметка на
БРС държавна такса в размер на 214.40 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
Вярно с оригинала: М Е
4