РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 30.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на тридесети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2372 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
на предявен от Д.Р.А., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, р-н „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ 19, ет. 2 отрицателен установителен иск правно основание
чл.124 ГПК, вр. чл.110 и чл. 111 ЗЗД да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми:
главница в размер на 14 232,46 лева; законна лихва в размер на 12094,60
лева, считано от 25.11.2010 г. до датата на предявяване на ИМ; лихва за забава
в размер на 2057,33 лева за периода от 27.11.2009 г. до 25.11.2010 г. и
наказателна лихва в размер на 447,33 лева за периода от 27.11.2009 г. до
25.11.2010 г.,.
В обстоятелствената част
на исковата си молба сочи, че с изпълнителен лист издаден по гр.д. №8090/2010
г. по описа на ПлРС, въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение №5
783/30.11.2010 г. е осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД следните суми: сумата
от 14 232,46лв., представляваща главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва от 25.11.2010 г. до
момента на завеждане на исковата молба - 12 094.60 лв,; сумата в размер на
2057,33лв. - лихва за забава за периода 27.11.2009г.-25.11.2010г., сумата в
размер на 447,33лв. - наказателна лихва за периода 27.11.2009г.-25.11.2010г. Сочи, че по така издадената заповед и ИЛ е
образувано изпълнително дело под № 1124/2011г. при ЧСИ ***, рег. №815, с район
на действие ОС - Плевен, с цел събиране на сумите по изпълнителния лист, като
по делото съдлъжник е и ***. Излага се, че на 09.05.2011г. е направено искане
за извършаване на запор на трудово възнаграждение на ***. Сочи се, че с молба
от 02.07.2012г., по изпълнителното дело ЧСИ ***, рег. №815 е уведомена за
извършена цесия към ответника. Твърди, че към датата на извършване на цесията
задълженията му са следните: 14 232,46лв. - главница, 2498,81лв. - присъдена
лихва, 2387,46 лв. - законна лихва. Твърди, че от последното изпълнително
действие, а именно запор на трудово възнаграждение - 09.05.2011г., са изминали
почти 8 години, поради което и вземането е погасено по давност. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото
о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск,
тъй като кредитора не е успял да събере вземането си, което се е погасило по
давност. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
е депозирал отговор. Счита, че предявеният
отрицателен установителен иск за недопустим. Твърди се, че искът по чл. 439 от ГПК е иск за установяване на материалната незаконосъобразност на изпълнението,
каквото в настоящия случай твърди, че няма, тъй като изпълнителното
производство е прекратено спрямо ищеца по силата на закона поради настъпила
перемпция на основание чл. 433. ал. 1. т. 8 от ГПК. Излага, че на 21.03.2008г.
е сключен Договор за кредит за текущо потребление между „БАНКА ДСК" ЕАД
като кредитор и кредитополучателя Д.Р.А., който договор се обезпечава с
поръчителство на ***. Сочи, че на 28.09.2009 г. е сключен Анекс към Договора за
кредит от 21.03.2008г., с който задължението е преструктурирано като на
длъжника е предоставен 12-месечен гратисен период за изплащане на
главницата, като срокът за издължаване
на кредита е променен на 28.09.2019 г., а лихвеният процент на редовната лихва
е променен на 12,20%. Твърди се, че поради забава в плащанията на дължимите
месечни вноски, кредитът е станал предсрочно изискуем и на основание чл.417 от ГПК в полза на „БАНКА ДСК" ЕАД са издадени Заповед за незабавно изпълнение
№ 5783 от 30.11.2010 г. и Изпълнителен лист от 10.12.2010 г. по ч.гр.д. №
8090/2010 г. по описа на Районен съд Плевен. Излага, че за събиране на
вземането по молба на „Банка ДСК" ЕАД от 04.05.2011 г. е образувано
изпълнително дело № 20118150401124 по описа на ЧСИ ***. Сочи, че по силата на
Договор за покупко-продажба на вземания от 02.07.2012 г., сключен между „Банка
ДСК" ЕАД и „О.Ф.Б." ЕАД, „О.Ф.Б." ЕАД е придобило вземането
срещу ответника и поръчителя, за което счита, че са редовно уведомени както
ЧСИ, така и длъжниците. Не оспорва твърдението на ищеца за настъпила по
отношение на него погасителна давност по процесното вземане, тъй като по
изпълнителното дело не са предприемани каквито и да било изпълнителни действия
спрямо него. Излага, че перемпцията
настъпва по силата на закона, като съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване. Поради изложеното счита, че ищецът
не притежава активна процесуална легитимацията води настоящия иск, доколкото
такъв има само лице, което има качеството на „длъжник по изпълнението" в
рамките на едно висящо, т.е. неприключило изпълнително производство. Сочи, че дори ако искът се квалифицира като
такъв с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, то счита същият отново за
недопустим, евентуално неоснователен. Сочи, че с предявения иск ищецът оспорва
съществуването на вземането въобще и цели установяване невъзможност на
кредитора да го събира принудително. Твърди, че с изтичане на срока на
погасителна давност не се погасява самото задължение, а правото на кредитора да
го търси по принудителен ред, като задължението остава да съществува като
естествено такова, чието изпълнение зависи изцяло от волята на длъжника.
Твърди, че възражението за изтекла погасителна давност е средство за защита
срещу принудителното изпълнение, а отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК, основаващ се на твърдения за изтекла погасителна давност е недопустим,
доколкото изтеклата давност се релевира с възражение, не с иск. Излага, че ако
бъде уважен такъв иск, няма да се отрече съществуването на вземане, а би се
установил факт - изтичане на погасителната давност и превръщане на вземането в
„естествено" (неподлежащо на принудително изпълнение/. Не оспорва факта, че вземането е погасено по
давност, поради което счита, че липсва правен спор между страните относно факта
на погасяване на вземането по давност. Счита и, че на това основание предявения
иск е недопустим.Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск и да им
присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения от
ищеца иск като неоснователен и недоказан. Счита,
че възражение за изтеклата давност може да се релевира с възражение, а не с
иск. Твърди, че дори да бъде уважен такъв иск, няма да се отрече съществуването
на вземането, а би се установил само факта на изчитане на погасителната давност
и превръщането му в едно естествено право неподлежащо на принудително събиране.
Счита, че предявения иск е недопустим поради липса на правен спор между
страните относно погасяването по давност на вземането. Излага, че ответникът не
е предприел абсолютно никакви действия по принудително изпълнение, както по
самото дело, така и по отношение на самия ищец.Претендира присъждането на
разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от приложения по
делото Договор за кредит за текущо потребление от 21.03.2008 г., че между
„Банка ДСК“ ЕАД и Д.Р.А. е сключен договор за кредит, по силата на който на
кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 15 000 лева, със срок на
погасяване от 120 месеца.
Видно е от представените по
делото доказателства, че договорът за кредит е обезпечен с договор за
поръчителство, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ***.
Приобщен като доказателство по
делото е и Анекс от 28.09.2009 г. към договор за кредит от 21.03.2008 г.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Д.Р.А., с който се променя срокът за
издължаване на предоставени кредит.
Видно е и, че на 28.09.2009 г. е
подписан договор за поръчителство между „Банка ДСК“ ЕАД и *** за обезпечаване
вземането на Банката по отпуснатия на ищеца кредит.
Представени по делото са и ОУ към
договорът за кредит.
Установява се от приложеното по
делото ч.гр.д. №8090/2010 г. по описа на ПлРС, че въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от
Банка ДСК ЕАД е издадена както заповед №5783/30.11.2010 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ, така и изпълнителен лист, с което на
ищеца и поръчителя по делото е разпоредено да заплати на кредитора следните
суми: 14232,46 лева – главница; сума в размер на 2057,33 лева – лихва за забава
за периода от 27.11.2009 г. до 25.11.2010 г.; сума в размер на 447,33 лева –
представляваща санкционираща лихва от 27.11.2009 г. до 25.11.2010 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното плащане, както и 918,74 лева за разноски по
делото.
Видно е от приобщеното по делото
изпълнително дело №20118150401124/04.05.2011
г. по описа на ЧСИ *** с рег. №815 на КЧСИ с район на действие ПлОС, че Банка
ДСК ЕАД е отправила искане за образуване на ИД, въз основа на издадения по
ч.гр.д. №8090/2010 г. по описа на ПлРС
изпълнителен лист.
Установява се, че по
изпълнителното дело са извършени две същински изпълнителни действия с
налагането на запор на трудовото възнаграждение на поръчителя *** на 12.05.2011
г. и с вписване на възбрана на собствените на поръчителя недвижими имоти на
06.07.2011 г.
Приобщено като доказателство по
делото е и договор за цесия, от който се установява, че Банка ДСК ЕАД е цедирала вземането си по
издадения изпълнителен лист на ответника по делото, както и, че впоследствие
ответника по делото е отправил искане до ЧСИ да бъде конституиран като
взискател по образуваното ИД.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният
в настоящото производство отрицателен установителен иск съдът приема, че е с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК,
доколкото не е налице висящо изпълнително производство. Същото е прекратено на 07.07.2013 г., поради настъпила перемпция – факт,
който не се оспорва от страните. Съдът счита, че за прекратяване на
изпълнително дело няма правно значение
обстоятелството дали съдебният изпълнител се произнесъл с нарочно постановление
за това или не, доколкото актът му има само констативно, но не и правопораждащо
действие. Следователно към датата на предявяване
на исковата молба производството по изпълнителното дело е прекратено, поради
което и правната квалификация, дадена от съда е по чл.124, ал.1 ГПК.
По допустимостта:
Съдът следи служебно за правният интерес от предявения
отрицателен установителен иск във всяко едно положение на делото.
Съобразно константната практика на ВКС /решение
№ 127 от 29.10.2010 г. по т. д. № 20/2010 г. на Първо Т.О. на ТК, определение №
391 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 396/2009 г. на Първо Г.О. на ВКС,
решение № 60 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 1213/2010 г. на Първо Г.О.,
определение № 356 от 19.06.2014 г. по ч. гр.д. № 1587/2014 г. на Първо Г.О.,
решение № 362 от 28.11.2011 г. по гр.д. № 8/2011 г. на Първо Г.О. на ВКС,
решение № 133 от 22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на Първо Т.О., определение
№ 359 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4268/2013 г. на Второ Т.О/ правният интерес от предявяване на
установителен иск е винаги конкретен и
зависи от обстоятелствата по делото. Интересът от предявяването на такъв иск следва да
бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е
налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че не
дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи
конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на
установителния иск. Такива обстоятелства са например започнало и висящо
принудително изпълнение, покана от ответника да се издължи, извънсъдебно
оспорване, че давността е изтекла. Оспорването в отговора на исковата молба
също би обусловило правния интерес от предявения установителен иск. Когато
ответникът обаче с извънсъдебното си поведение не е дал
повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба е признал, че
давността е изтекла, липсва правен интерес като положителна процесуална
предпоставка за съществуване на правото на иск.
В настоящия случай след прекратяване на изпълнителното дело, поради
настъпила перемпция и до настоящия момент ответникът не е предприемал действия
за принудително или доброволно събиране на спорното вземане. Напротив както с
отговора на исковата молба, така и в проведеното по делото о.с.з. е признал факта,
че вземането е погасено по давност. Възможността в бъдеще ответникът
да предприеме изпълнителни действия е абстрактна и не може да обоснове наличие
на правен интерес. Противното би означавало правният интерес да почива на
предположение, а не на конкретно действие или бездействие от страна на
ответника. Тогава правният интерес би бил абстрактен /какъвто е в настоящия случай с оглед заявените твърдения от ищеца/, а
не конкретен, както изисква практиката на ВКС. Поради изложеното съдът счита, че към настоящия момент за
ищецът не е налице правен интерес от воденото на настоящия иск, поради което
производството по делото като недопустимо следва да бъде прекратено.
В полза на ответника следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски, в размер на 100, 00 лева за
юрисконсултско възнаграждение - определено от съда в минимален размер, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2372/2019
г. по описа на ПлРС, образувано по повод
на предявен от Д.Р.А., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, р-н „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ 19, ет. 2 иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.110 и чл. 111 ЗЗД с искане да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: главница
в размер на 14 232,46 лева; законна лихва в размер на 12094,60 лева,
считано от 25.11.2010 г. до датата на предявяване на ИМ; лихва за забава в
размер на 2057,33 лева за периода от 27.11.2009 г. до 25.11.2010 г. и
наказателна лихва в размер на 447,33 лева за периода от 27.11.2009 г. до
25.11.2010 г., КАТО НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА Д.Р.А., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Оборище“, бул.
„Княз Александър Дондуков“ 19, ет. 2, сумата от 100 лева, представляващи сторените по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Решението на съда има характер на определение и подлежи на
обжалване пред ПлОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: