Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./ …………………2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. Варна, XXXIV състав, в открито съдебно заседание на първи ноември, през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Административен съдия: Елена Янакиева
при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм.дело №1718 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр.чл.172,ал.5 от Закона за движение по
пътищата.
Образувано
е по жалба, подадена от Г.С.К. ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка 21-0433-000021 издадена на 16.07.2021г. от Н.И.П.на длъжност Началник
група Варна , РУ 01 Варна при ОД на МВР Варна, с която спрямо жалбоподателя е
приложена принудителна административна мярка по чл.171, т. 2А, б.“А“ ЗДвП -
Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно
6 месеца, считано от дата 16.07.2021г.
В жалбата са изложени твърдения, че заповедта е незаконосъобразна и
необоснована. Административния орган я е постановил в нарушение на материалния
закон, доколкото не се констатира една от предпоставките за налагане на
принудителната административна мярка, а именно водачът да е собственик на МПС, което
е управлявал при извършване на административното нарушение. Въведено е искане
за отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с
адв.П.Д., който поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Ответникът по жалбата - Началник група Варна, РУ
01 Варна при ОД на МВР Варна, чрез главен юрисконсулт Г. Г. оспорва
жалбата. Доводите му за неоснователност на жалбата са, че към момента на
издаване на процесната заповед се констатират материалните
предпоставки за постановяването й, както и че не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149 от АПК от адресата
на оспорения акт, за когото е налице правен интерес от обжалването, пред родово
и местно компетентен съд, поради което е допустима.
Административен
съд – гр. Варна, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените
писмени доказателства и приложимите материални
разпоредби, намира за установено от фактическа страна, следното:
Съставен е Акт за установяване на административно нарушение №392316/16.07.2021г.28.02.2021г. от командир отделение при ОДМВР-Варна РУ 1, в който
са посочени следните установявания: На 16.07.2021
г. в 05.00ч. в гр. Варна, ул. „Никола Даскалов“ до ул.“Парижка комуна“, посока ул. „Н.Кънев“, управлява лек
автомобил Мерцедес С220 с рег.№ VIES****, собственост на С. Г. К.,
като не притежава СУМПС. По справка в БДС същият е неправоспособен. Възприет е
извод , че Г.К. е нарушил разпоредбата на чл.150 ЗДвП. Този АУАН е връчен на К.
на 16.07.2021г.
Като е съобразил гореизложените фактически установявания, административният
орган е постановил оспорената тук Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-0433-000021, издадена на 16.07.2021г. от Н.И.П.на длъжност
Началник група Варна , РУ 01 Варна при ОД на МВР Варна, с която
с оглед фактическите установявания, е прекратена регистрацията
на същото ППС за срок от 6 месеца, считано от дата 16.07.2021г., като е
възприет извод от издателя й, че се констатират предпоставките за налагането й,
регламентирани в разпоредбата на чл. 171 т.2А б.“а“ ЗДвП.
Възоснова на гореизложеното от
фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на
настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт –
принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП.
Със Заповед № 365з-4340/01.11.2017г. директор ОДМВР-Варна е изменил своя Заповед
№ 365з-2747/20.07.2017 г., като е заповядал да бъде
изменена редакцията на т.1.8 от Заповед № 365з-2747/20.07.2017 г. и е постановил Началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при
ОДМВР-Варна, както и Началниците на
групи „Териториална полиция“ към секторите “Охранителна полиция“ в Първо, Второ
и Трето РУ при ОД на МВР Варна да постановяват заповед за налагане на ПАМ за нарушения на ЗДвП, извършени на
територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР – Варна.
По
силата на чл.
165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните
работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички
участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни
превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при
изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на
вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т.1,
както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона
случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая е
определено от министъра на вътрешните работи, че ОДМВР – Варна е служба,
която осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие
с чл.172, ал.1 от ЗДвП директорът на ОД МВР – Варна, в качеството на
ръководител на служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията си по чл.171,
т.1 от ЗДвП на посочените в № 365з-4340/01.11.2017г. служители,
включително началник на група към ОДМВР-Варна.
С оглед
изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на
когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.171, т.1
от ЗДвП.
Заповедта е издадена в писмена
форма, като в нея подробно е описана фактическата обстановка, която е мотивирала
административния орган да приложи принудителна мярка спрямо жалбоподателя по чл. 171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП. Според тази
разпоредба, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство в няколко
хипотези: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В конкретния случай е приложена ПАМ
по реда на чл.171 т.2А б.“А“, според която разпоредба, за да се приложи
принудителна административна мярка трябва да се констатират в кумулация няколко
предпоставки, като относимите към фактите, установени по делото са:
констатиране на движение на МПС, управлявано от водач, който е негов собственик
и е неправоспособен, не притежава СУМПС. От тях, жалбоподателят оспорва само
първата, като твърди, че не е собственик на автомобила. Представя Договор за
покупка на МПС или ремарке втора употреба / л.16 от делото/ , от който се установява,
че на 31.07.2019г. продавачът „Автомобили Н.“ със седалище ФР Германия, „
Индустрищрасе“ 16, 47803 Крефелд, продава на купувача С. К. употребявано МПС Mercedes
Benz C 220 BLUETEK KW 125 обем 2143 с шаси № WDD**************.
Видно от събраното в хода на
проверката свидетелство за регистрация част I / л.19 в превод и л.20 от делото/, негов
собственик /на свидетелството/ е С. Г. К., като изрично е отбелязано в раздел С.4.с,
че собственикът на свидетелството за регистрация не е идентифициран като
собственик на превозното средство, което по идентификационни данни съвпада с
ППС, управлявано от жалбоподателя в хода на проверката.
Посочения договор съдът определя,
като частен диспозитивен документ , а свидетелството за регистрация като
официален удостоверителен документ.
Първият се ползва с формална
доказателствена сила, съответно вторият освен нея, съдържа и материална
доказателствена сила. В тази връзка законът ограничава свободата за преценка на
доказателствата, като въвежда задължение за съда да приеме за доказани
определени факти при наличие на доказателства, които ги обуславят. Това именно
са случаите с формална доказателствена сила на документите и материална
доказателствена сила на официалните документи. Доказателствената сила на
документите се определя от закона. Всеки подписан документ доказва, че
материализираното в него изявление е направено и че изхожда от лицето, което го
е подписало като негов издател. Съдът е длъжен да приеме за автор на
изявлението лицето, подписало документа. Това е същността на формалната
доказателствена сила на документите. Тя е прогласена в чл.180 ГПК само за
частните документи, но важи еднакво и за официалните. С формална
доказателствена сила се ползва всеки подписан документ, независимо дали е
свидетелстващ или диспозитивен. Формалната доказателствена сила се преодолява
ако се докаже неавтентичността на документа, а именно, че материализираното в
него изявление не е направено от лицето, посочено като издател. Материалната
доказателствена сила е присъща на свидетелстващите документи. Тя се състои в
доказателственото значение на свидетелстващия документ за този стоящ вън от
него факт, който се удостоверява от материализираното в свидетелстващия
документ удостоверително изявление. Материалната доказателствена сила е
различна за официалните свидетелстващи документи и за частните такива.
Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена
сила, че фактите, предмет на удостоверителното
изявление на органа, издал документа, са се осъществили така, както се
твърди в документа – чл.179 ал.1 ГПК. До доказване на противното съдът е длъжен
да счита, че фактите, отразени в официалния свидетелстващ документ, действително
са се осъществили. При осъществяване на решаващата си дейност по преценка на
доказателствата , съдът е длъжен да зачита
и да се съобразява с материалната доказателствена сила на официалните
свидетелстващи документи, докато същата не бъде оборена, чрез доказване на
тяхната неистинност. Частният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила само, когато издателят му удостоверява неизгодни за себе
си факти.
В конкретния случай, видно от
представения договор за покупка на МПС или ремарке втора употреба / л.16 от
делото/ , жалбоподателят установява изгодни за себе си факти, поради което това
доказателство се ползва само с формална доказателствена сила. Независимо от
това, неговата автентичност не е оспорена от процесуалния представител на
ответника , което задължава съда да го коментира в съвкупност с останалите
доказателства по делото. В този ред, ответникът не представя доказателства, които
по безспорен и категоричен начин да установяват собствеността на автомобила и
по точно да обосновават извод, че автомобилът е собственост на Г.С.К. към
момента на проверката. Това твърдение на ответника не само не се установява,
напротив от свидетелството за регистрация се установява, че жалбоподателят не е
идентифициран в него като собственик на същото ППС. Както бе казано по-горе,
свидетелството представлява официален удостоверителен документ, с чиято
доказателствена сила съдът е обвързан, ако документът не е признат за неистински.
В този ред, доказателствената сила на свидетелството не е оборена, то не е
оспорено по реда на чл.193 ГПК от ответника.
Съобразно чл.3 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган. Според ал.(2), разпоредбата на ал. 1 се прилага и при придобиване на собствеността на превозно средство извън Република България или при придобиване на собствеността чрез публична продажба, с изключение на случаите при придобиване с цел продажба на нерегистрирани в страната превозни средства от стопански субекти. Същевременно, в разпоредбата на чл.3 ал. 3 е регламентирано, че всяка промяна в данните за регистрирано превозно средство и собственика се заявява за регистрация пред съответните звена "Пътна полиция" в срок до един месец от настъпването й. Съобразно чл.4 от същата наредба, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията. (3) Физическо или юридическо лице, което използва превозното средство по силата на правно основание, различно от правото на собственост, се вписва в свидетелството за регистрация като ползвател на превозното средство по искане на собственика.
Очевидно, от събраните доказателства по преписката не се установява изпълнението на гореописаната процедура. Независимо от това, в хода на проверката установяването на предпоставките, регламентирани в разпоредбата на чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП е задължително, доколкото същите в кумулация дават основание за прилагането на тази принудителна административна мярка. Договорът за покупка на МПС или ремарке втора употреба / л.16 от делото/, установява факт, относим към предмета на спора, а именно, че към дата 31.07.2019г. трето лице, упоменато в него като С. К. купува ППС- Mercedes Benz C 220 BLUETEK KW 125 обем 2143 с шаси № WDD**************. Съответно, на дата 19.05.2020г. е издадено свидетелството за регистрация на същия автомобил, като в него изрично е отбелязано, че собственикът на свидетелството е жалбоподателя, но той не е идентифициран и като собственик на същото ППС. Гореописаните доказателства в тяхната съвкупност способстват да бъде формиран извод, че ППС- Mercedes Benz C 220 BLUETEK KW 125 обем 2143 с шаси № WDD**************, което е управлявано от жалбоподателя, не е негова собственост към датата на проверката. Ответникът не е представил доказателства, които обосновават едната от предпоставките, регламентирани в чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП и съставляващи основание за прилагане на ПАМ.
Анализът на гореизложената
регламентация в аспекта на възраженията, изложени в жалбата и събраните по
делото доказателства обосновават извода на съда, за основателност на
възраженията, изложени в жалбата. Тези правни съждения налагат извода за незаконосъобразност
на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка 21-0433-000021 издадена на 16.07.2021г. от Н.И.П.на длъжност Началник
група Варна , РУ 01 Варна при ОД на МВР Варна, с която спрямо жалбоподателя е
приложена принудителна административна мярка по чл.171, т. 2А, б.“А“ ЗДвП -
Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно
6 месеца, считано от дата 16.07.2021г., като постановена в нарушение на
материалния закон.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 предп.второ от АПК,
Административен съд- Варна,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 21-0433-000021,
издадена на 16.07.2021г. от Н.И.П.на длъжност Началник група Варна, РУ 01 Варна
при ОД на МВР Варна, с която спрямо Г.С.К. ЕГН ********** е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т. 2А, б.“А“ ЗДвП - Прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца, считано от дата
16.07.2021г.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: