Решение по дело №12506/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              04.03.2020 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия ИВА НЕШЕВА  

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №12506 по описа на 2019 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №12506/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Г.Х.Б.“ ООД *** ЕИК *******срещу решение №127369 от 29.05.2019 г постановено по гр.д.№70604/18 г на СРС , 170 състав , в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на Н.С.Ч. *** на основание чл.262 т.1 и т.2 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата 1652,36 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд през делнични и почивни дни за периода 01.04.2017 г. – 31.07.2017 г., ведно със законна лихва за забава върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане ; и сумата от 219,16 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата 1652,36 лева за периода 24.05.2017 г. – 02.11.2018 г., както и сумата от 333,38 лева разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от предявените искове .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната част/ , тъй като представените от ищеца дневни разписания са били оспорени , не са подписани от никого и са издадени от работодателя . ССЕ е извършила прости изчисления по тези прогнозни дневни разписания без никакви други проверки . Вземането на ищеца няма определен падеж , липсва покана и не се дължат лихви за забава .

Въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба . В о.с.з оспорва същата .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС връчено на въззивника на 07.06.2019 г и е обжалвано в срок на 20.06.2019 г /по пощата/.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи частично процесните искове СРС е приел следното .

Налице е трудово правоотношение между страните . От представените дневни разписания се установява , че ищецът е положил извънреден труд . Това следва от присъствените форми и се признава от ответника . Според ССЕ допълнителното възнаграждение за извънреден труд е в размер на 1652,36 лева . Дължи се и лихва за забава от 219,16 лева.

Решението на СРС е неправилно в обжалваната част .

Единственото доказателство , което ищецът е представил за доказване на положен извънреден труд за процесния период са дневни разписания на стр.9-11 от делото пред СРС , които не са подписани и няма данни да са издадени от ответника . Разписанията са оспорени от ответника и като частни неподписани документи нямат нито материална , нито формална доказателствена сила /чл.179 и чл.189 ГПК/ . Ответникът не е признал исковете , а е оспорил всички твърдения на ищеца за полагане на извънреден труд . Представил е свои присъствени форми като данните в тях противоречат на твърденията на ищеца .

Първоинстанционният съд е приел и кредитирал ССЕ , която в противоречие със собствените му указания е работила само по представените по делото доказателства / основно по оспорените от ответника дневни разписания / , а не след проверка и в счетоводството на ответника . Вещото лице извършило прости изчисления на положен извънреден труд , при допускане , че представените от ищеца разписания са достоверни .

Според изслушаната пред настоящия съд ССЕ на вещото лице Т.М. след проверка в счетоводството на ответника не се установява ищецът да е положил извънреден труд . Следва да се отбележи , че дори съдът да не кредитира това заключение и данните в счетоводството на ответника да са подправени , то по делото не са събрани други допустими доказателства – напр.свидетелски показания – за действително положен извънреден труд от ищеца .

Основният и акцесорният иск за лихви за забава са неоснователни. Решението на СРС трябва да отмени в обжалваната част и исковете да се отхвърлят . С оглед изхода на делото ответникът не дължи разноски пред СРС на ищеца и в полза на съда , а има право на допълнителни разноски пред СРС , както и на разноски пред СГС .

 

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №127369 от 29.05.2019 г постановено по гр.д.№70604/18 г на СРС , 170 състав , в частта, в която „Г.Х.Б.“ ООД *** ЕИК *******е осъдено да заплати на Н.С.Ч. *** на основание чл.262 т.1 и т.2 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата 1652,36 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд през делнични и почивни дни за периода 01.04.2017 г. – 31.07.2017 г., ведно със законна лихва за забава върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане ; сумата от 219,16 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата 1652,36 лева за периода 24.05.2017 г. – 02.11.2018 г., както и сумата от 333,38 лева разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от предявените искове ; както и да заплати по сметка на съда сумата от 124,86 лева държавна такса и 166,69 лева депозит за вещо лице ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА  :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на Н.С.Ч. *** да се осъди „Г.Х.Б.“ ООД *** ЕИК *******да му заплати на основание чл.262 ал.1 т.1 и т.2 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата 1652,36 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд през делнични и почивни дни за периода 01.04.2017 г. – 31.07.2017 г., ведно със законна лихва за забава върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане ; и сумата от 219,16 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата 1652,36 лева за периода 24.05.2017 г. – 02.11.2018 г .

 

ОСЪЖДА Н.С.Ч. *** да заплати на „Г.Х.Б.“ ООД *** ЕИК *******допълнително сумата от 335,04 лева разноски пред СРС и сумата от 350 лева разноски пред СГС .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                      2.