Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../ ……………07. 2019г.,
гр. Варна,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, ХХХІV
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
при секретаря Галина Владимирова, като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 544 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156, ал.1,
вр.чл.144, ал.1, вр.чл.107, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Образувано е по жалба, подадена
от И.И.Г. ЕГН ********** *** срещу Акт за установяване на задължение №
МД-АУ-12198-А-1 от 18.12.2018г.,издаден от старши инспектор, в качеството на
орган по приходите при община Варна, мълчаливо потвърден от директор Дирекция
„Местни данъци и такси“, с който е установен размера на задълженията за данък
превозно средство за периодите 2013г., 2014г. 2015г., 2016г., 2017г. и
2018г.
Жалбоподателят релевира довод, че никога не е бил
собственик на мотоциклет „Кавазаки 600“ с рег.№ ****, двигател №2546 и рама
№2515, Обем на двигателя 600 куб.см. и мощност 20.00 KW с година на
производство 1987г. и партиден № 5305Т307888. По отношение на регистрацията на това МПС, както и за
регистрацията на товарно ремарке за лек автомобил-туристическо с рег.№**** и
рама №**** твърди също така, че не отговарят на изискванията на Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, споране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистриране пътни превозни средства, в частта
на §3 от ПЗР на наредбата, според който регистрационни табели, които не
отговарят на изискванията на БДС 15980 и
БДС ISO7591, са валидни до 31.05.2006г.. Съответно след тази дата, служебно се
прекратява регистрацията на всички превозни средства с регистрационни табели,
които не отговарят на изискванията на посочените стандарти.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява
от адв.Д.К., който поддържа жалбата, като въвежда окончателно искане - да бъде
отменен обжалвания АУЗД. Претендира и сторените в производството разноски.
Ответната страна – директора на Дирекция „Местни
данъци“ при Община – Варна, чрез юрк.Е.Д., оспорва жалбата. Позовава се на
справка, извършена в КАТ, според която посочените МПС са вписани в регистрите
на КАТ, като собственост на жалбоподателя. Моли жалбата да се отхвърли като
неоснователна както и в полза на Община – Варна да се присъди юрисконсултско
възнаграждение по реда на чл.78 ал.8 от
ГПК.
След преценка на
събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Предмет на проверка за
законосъобразност е Акт за
установяване на задължение № МД-АУ-12198-А-1 от 18.12.2018г., издаден от старши инспектор, в качеството на орган по
приходите при община Варна, мълчаливо потвърден от директор Дирекция „Местни
данъци и такси“, с който е установен размера на задълженията за данък превозно
средство за периодите 2013г., 2014г. 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г., съответно
за мотоциклет „Кавазаки 600“ с рег.№ ****, двигател
№2546 и рама №2515, Обем на двигателя 600 куб.см. и мощност 20.00 KW с година на производство 1987г. и партиден № 5305Т307888 и на туристическо
ремарке за лек автомобил-туристическо с рег.№**** и рама №****, в размер на
общо 789.74лв., от които 615.00лв. главница и 174.74лв. лихва.
Акта е издаден след проведено предходно
административно производство, в което е издаден АУЗД №МД-АУ-12198-1/05.11.2018г., в който освен задълженията по обжалвания тук
АУЗД, са установени и други . Не са представени към преписката доказателства,
че този акт за установяване на задължения, е обжалван по административен ред.
След постановяване на
първоначално издадения АУЗД
№МД-АУ-12198-1/05.11.2018г., до
Директора на дирекция „Местни данъци“ е постъпила Докладна от актосъставителя №
МД-Т18008554ВН/17.12.2018г. / л.20 от делото/, за наличие на основание за
изменението му, предвид представен договор за покупко-продажба на мотоциклет
„Хонда ВТХ1800“ с рег.№ ****, продаден през 2009г. Докладната е резолирана с „
Да“, без отбелязване кое лице е разрешило с тази резолюция постановяването на
изменение на АУЗД №МД-АУ-12198-1/05.11.2018г.
Поради това в Акт
за установяване на задължение № МД-АУ-12198-А-1 от 18.12.2018г., обжалван в
това производство е отбелязано, че е постановен в изменение на предходния. В
него е вписано, че посочените ППС са собственост
на жалбоподателя, като тази информация е установена служебно, както и че въз
основа на тези установявания, следва да се подаде декларация по чл.54 от ЗМДТ.
Същевременно е отбелязано, че е подадена декларация
по чл.54 ЗМДТ за притежавано ППС вх.№ ********** за товарното ремарке и
декларация по чл.54 от ЗМДТ вх.№ 53005054758 за мотоциклет „Кавазаки 600“ с
рег.№ ****, съответно че жалбоподателя „…. декларира и Община Варна установява-
Превозно средство Същите са заведени в
регистрите на Община Варна, Дирекция „МД“ на база посочени данни в
декларации…“.
В хода на административното производство, до И. И.Г.
е изпратено писмо рег.№ МД-Т18005670ВН-001ВН/03.09.2018г. /л.15 от делото/, от
което се установява, че на името на неговия наследодател- Иван Г.Г. има
декларирано ремарке за лек автомобил, като по тази партида е начислен, но
неплатен данък ППС от 01.01.2004г. Дадени са указания всички наследници да
подадат декларации по чл.54 от ЗМДТ, съответно всеки един от тях да подаде
искане за погасяване на задължение по давност за периода до 31.12.2012г.
Съответно за мотоциклет „Кавазаки 600“ с рег.№ ****, е извършена служебно
справка и е установено, че на името на И.И.Г. се „водят към 31.12.2013г. МПС,
недекларирани за облагане-мотоциклет „Кавазаки 600“ с рег.№ ****“. Указано е,
че ако е продаден, следва пред общинската администрация да се представят
доказателства за продажбата.
Видно от представената по делото справка, извършена
от КАТ-Варна в централна база данни / л.34 от делото/, на името на Иван Г.Г.-наследодател,
е вписано в регистъра ремарке за лек автомобил -туристическо с рег.№**** и рама
№****. В графа „Собственост“ е отбелязана
една и съща дата на възникване и прекратяване на собствеността, съответно от
07.08.1996г. до 07.08.1996г.
На името на
жалбоподателя в справката / л.35 от делото/ е отбелязан мотоциклет „Кавазаки
600“ с рег.№ ****, цвят-зелен. В Графа
„Собственост“ в справката изрично е вписано, че мотоциклета бил в собственост на лицето от 1987г. до
1996г. Няма обяснение за вписаната като началната дата на възникване на
собствеността, в аспекта на обстоятелството, че към 1987г., предвид
установеното на жалбоподателя ЕГН, същия е бил на 13 години.
Акт за установяване на задължение № МД-АУ-12198-А-1 от
18.12.2018г. е обжалван по административен ред пред
директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, който не се е
произнесъл в срок и актът е мълчаливо потвърден.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресата на
оспорения АУЗ, в срока по чл.156, ал.5 от ДОПК, след изчерпване на
задължителното административно обжалване и е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При постановяването на оспорения тук АУЗД,
административния орган е допуснал както съществени нарушения на административно
производствените правила, така и нарушения на материалния закон.
Акт за установяване на задължение
№ МД-АУ-12198-А-1 от 18.12.2018г. е постановен в изменение на предходно
издадения АУЗД №МД-АУ-12198-1/05.11.2018г. За целта, субсидиарно приложим по аргумент
на чл.4 ал.1 от ЗМДТ, е реда предвиден в ДОПК-чл.133 и чл.134 от ДОПК. Видно от разпоредбата на чл.134 ал.1 от ДОПК,
при наличие на основание за изменение по реда на чл.133 ал.2, органа по
приходите е длъжен да уведоми
териториалния директор, като обоснове наличието на съответното основание. След
преценка за наличие на основание за изменение териториалният директор може да
възложи ревизия или да разпореди възлагането й, с която могат да бъдат изменени
вече определени задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.
Посочената регламентация
предполага волеви акт на териториалния директор, който е формален. Изисква се
постановяването на писмен акт- заповед за възлагане. До колкото не е предвиден
различен ред за изменение на АУЗД, се прилага реда за изменение на задължения
за данъци и задължителни осигурителни вноски, регламентиран в разп. на чл.133 и
чл.134 вр.чл.112 от ДОПК. В конкретния случай, Докладната с рег.№
МД-Т18008554ВН е отправена в предвидения за това срок на 17.12.2018г.
Лице, чиято компетентност по
делото е неидентифицирана, е положило резолюцията „Да“ върху докладната,
послужила като основание за постановяване на обжалвания АУЗД за изменение.
Предвид това, съдът е възпрепятстван да извърши дължимата по закон проверка
дали именно директорът на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е
разпоредил изменението на предходно постановения акт за установяване на
задължение. Следва да се отбележи, че поради липса на форма, за така
поставената резолюция е безпредметно да се събират допълнително доказателства,
тъй като в какъвто и вид да са ангажирани, няма да санират липсата на писмена форма
на разпореждането на директора. Гореизложеното нарушение обуславя и липса на
компетентност на органа по приходите, да подходи към постановяване на друг акт
за установяване на задължение, който по същество изменя предходния, до колкото
не е постановена заповед, въз основа на която се създава правомощие на органа
по приходите да подходи към изменение на вече постановения АУЗД. Няма спор, че
именно органа по приходите е компетентен ,съобразно закона, да постанови
акт за установяване на задължение, но за
постановяването на акт за изменение на вече постановен акт за установяване на
задължение, регламентацията изисква опосредяващ писмен акт на директор дирекция
„Местни данъци“, който разрешава това изменение, какъвто в настоящото
производство не е представен.
Съдът констатира и други
нарушения на административно производствените правила.
Съгласно разпоредбата на чл.
59, т.4 от АПК актът следва да съдържа мотиви – фактически и правни основания
за издаването му, които обективно и вярно да отразяват фактическата обстановка.
В случая в оспорения АУЗД се съдържат противоречиви данни за издаването му.
Веднъж е вписано, че посочените ППС са собственост на жалбоподателя, като тази
информация е установена служебно, както и че въз основа на тези установявания,
следва да се подаде декларация по чл.54 от ЗМДТ. Втори път е отбелязано, че е
подадена декларация по чл.54 ЗМДТ за притежавано ППС вх.№ **********/05.11.2018г.
за товарното ремарке и декларация по чл.54 от ЗМДТ вх.№ 53005054758/05.11.2018г.
за мотоциклет „Кавазаки 600“ с рег.№ ****, съответно че жалбоподателя „….
декларира и Община Варна установява- Превозно средство Същите са заведени в регистрите на Община
Варна, Дирекция „МД“ на база посочени данни в декларации…“.
В писмо вх.№ 4528/14.03.2019г., процесуалния
представител на ответника е направил изявления, че по делото е представена
пълната административната преписка. В тази връзка, съдът констатира, че в нея
не са представени цитираните по-горе декларации. Представена е справка от
КАТ-Варна, в която действително туристическото ремарке е заведено в регистъра на името на
наследодателя на И. И.Г., а мотоциклета на името на жалбоподателя.
Съгласно
изявленията на процесуалния представител на жалбоподателя, декларация не е
подавана от последния. Не само това, формирани са изявления, че той никога не е
притежавал мотоциклет, а ремаркето е било собственост на баща му и би следвало,
с оглед приложимата регламентация в тези случаи, да е със служебно прекратена
регистрация. Така от материалите по делото се установява, че АУЗД е издаден въз
основа получена справка от база данни на КАТ - Варна, каквото фактическо
основание не е посочено в акта. Въведено е единствено вписване, че задълженията
са служебно установени за периода 2013г.-2018г.
АУЗД не
съдържа и конкретно правно основание на което се издава. Посочената разпоредба
на чл.
107, ал.3 от ДОПК съдържа различни хипотези. Съобразно същата, размерът на
задължението по ал.1 се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото
лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в
30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване
на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и
организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е
подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена
ревизия. В случая не е посочено дали актът се издава по искане на задълженото
лице или служебно, а вписването, че информацията е събрана служебно, не санира
пропуска за вписване дали и актът се издава служебно или по искане на
задълженото лице. И ако е издаден служебно, коя от трите предвидени хипотези е констатирана
от органа: установяване на несъответствие между декларираните данни и данните,
получени от трети лица, когато не е подадена декларация или задължението не е
платено в срок.
Съдът не
възприема като основатели доводите на ответника, че актът е издаден след
подадени две декларации от задълженото лице, до колкото такива не са
представени. В тази връзка съдът намира за недопустимо органът по приходите да
"подава служебно", но от името на собственика декларация по чл. 54 от ЗМДТ, / какъвто е единствения възможен извод, след като жалбоподателя
отрича да е подавал декларации, а органа даже ги посочва по номера/. Законът ясно
и конкретно е посочил основанията, въз основа на които се издава АУЗД при
положение, че декларация не е подадена, като в тях не е предвидено правомощие
за компетентните органи - да подават/издават служебно декларации по чл. 54 от ЗМДТ и въз основа на тях да издават АУЗД в тежест на гражданите за не внесени
данъчни задължения изчислени въз основа на не подадени от тях декларации./ В
този смисъл решение № 714/21.01.2015 г. на ВАС по адм. д.№ 6760/2014 г., VII о./
В обобщение, предвид установените
по-горе съществени нарушения на административно производствените правила по
постановяване на АУЗД за изменение, обуславящи некомпетентност на органа по
приходите, обжалвания акт за установяване на нарушение № МД-АУ-12198-А-1 от 18.12.2018г. следва да
бъде прогласен за нищожен.
Независимо от установяванията за
нарушение на административнопроизводствените правила, съдът счита за необходимо
да отбележи, че акта е постановен и в нарушение на материалния закон.
Съгласно
чл.
162, ал. 1, т. 1 ДОПК и чл.
1, ал. 1, т. 1 ЗМДТ вземанията за данък превозно средство са публични
общински вземания. С данък върху превозните средства се облагат превозните
средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България - чл.
52, т. 1 ЗМДТ, като данъкът се дължи от собствениците на превозни средства
- чл.
53 ЗМДТ. Установяването на този данък се извършва по реда на ДОПК от
служители на общинската администрация, определени със заповед на кмета, като в
случая установяването е по реда на чл.
107, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл.
166, ал. 1 ДОПК и чл. 4,
ал. 1 ЗМДТ - с издаването на акт за установяване на публични общински
задължения.
Съгласно
чл.
52, т.1 от ЗМДТ с данък върху ПС се облагат превозните средства,
регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. Действително, според създадената нова ал.5 на чл.58 от ЗМДТ, Алинея
4 не се прилага и данъкът се дължи …….. и за превозни средства със служебно
прекратена регистрация поради това, че са с табели с регистрационен номер,
които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти – БДС
15980 и БДС ISO 7591. На тази разпоредба обаче, не е придадено действие ex tung , съгласно чл.14 от ЗНО. Не само това- изрично
в § 56 от ПЗР към Закона за
изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ,
бр. 97 от 2017 г.), е отбелязано, че § 52
от ПЗР на ЗИД , именно с който е създадена разпоредбата на чл.58 ал.5 от ЗМДТ, влиза в сила от 1 януари 2018 г.
На посочените доводи, съдът приема, че същата следва да се
прилага за задължения, възникващи след тази дата. В конкретния случай в обжалвания АУЗД са
упоменати данъчни периоди преди 01.01.2018г., поради което тази регламентация е
неприложима. Така, релевантна за
съобразяване по делото остава разпоредбата на чл.
58, ал.4 от ЗМДТ, в приложимите й редакции от 01.01.2009 г. до 01.01.2016г.
за данъчни периоди от 2013г. до 2017г., според които за превозните средства, на
които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца
на прекратяване на регистрацията за движение. Едно от основанията за служебно
прекратяване на регистрацията на всички превозни средства с регистрационни
табели, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591 е
регламентирано в разпоредбата на § 3, ал.3 от ПЗР на Наредба № І-45. По своята
същност това прекратяване е принудителна административна мярка, налагаща се в
резултат от неизпълнение задължението на собственика на лекия автомобил за
подмяна на регистрационните табели. Съгласно чл.
58, ал.4 изр.1 от ЗМДТ от 01.01.2010 г. собствениците на превозни средства
се освобождават от плащане на данък в случаите на прекратена регистрация.
Визираното в разпоредбата в чл.
58, ал.4 от ЗМДТ право не обвързва приложимостта си нито от обстоятелството
по чия инициатива е прекратена регистрацията, нито с допълнителни условия. Не е
обусловено и от подаването на нарочна декларация по чл.
54, ал.3 от ЗМДТ. В тази връзка следва да се отчете разликата, че ЗМДТ
разграничава недължимостта на данъка от основанията за освобождаване от данък и
ползване на данъчно облекчение. За разлика от разпоредбите на мл.54, ал.4 и чл.
58, ал.1-3
от ЗМДТ, в приложимите им редакции, специалната норма на чл.
58, ал.4 изр.първо от ЗМДТ не освобождава от данък, а дерогира неговата
дължимост. В този смисъл Решение на ВАС № 12371/17.10.2017г. по адм.д. №
4619/2017г./.
Извън
преждепосоченото, нормата на чл. 53 от ЗМДТ предвижда в кумулация с регистрацията още една предпоставка, а именно-
данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Този релевантен
факт не е безспорно установен от ответника, чиято е тежестта да докаже всички
предпоставки за налагане на данъчно задължение. Липсата на това установяване,
релевантно по приложението на материалния закон, в едно с действащата към
периодите на данъчни задължения регламентация, обосновава извода за
противоречие на обжалвания АУЗД и с
приложимите материални разпоредби.
За пълнота следва да се отбележи,
че задълженията за 2013г. не са погасени по давност, тъй като обжалваният АУЗ е издаден на 18.12.2018г. от който момент съгласно
чл.172, ал.2 от ДОПК давността е прекъсната и по правилото на ал.3 на с.р. е
започнала да тече нова давност. Към момента не е изтекъл новия петгодишен срок,
нито е изтекъл абсолютния давностен срок, който съгласно чл.171, ал.2 от ДОПК е
10 години.
По така изложените съображения Акт за установяване на задължение №
МД-АУ-12198-А-1 от 18.12.2018г. се явява издаден в
нарушение на чл.58, ал.4 от ЗМДТ и следва да се отмени.
Направено е искане
за присъждане на разноски, в едно с изявление, че защита е осъществена по реда на чл.38 от ЗА. Според
ал.2, в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати. Съобразно чл. 8 ал.1 т.1 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела при
интерес до 1000 лв., се дължи възнаграждение в размер от 300 лв. При този изход на
спора, с оглед въведеното искане, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в размер от 300лв. , определени съобразно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, както и заплатената държавна такса в
размер от 10лв.
Мотивиран от горното, Административен
съд гр.Варна, XXXIVсъстав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Акт за установяване на задължение №
МД-АУ-12198-А-1 от 18.12.2018г.,
издаден от старши инспектор, в качеството на орган по приходите при община
Варна, мълчаливо потвърден от директор Дирекция „Местни данъци и такси“, с
който на И.И.Г. ЕГН ********** е
установен размер на задължения за данък превозно средство за периодите 2013г.,
2014г. 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г., съответно за мотоциклет „Кавазаки 600“ с рег.№ ****, двигател №2546 и рама №2515,
Обем на двигателя 600 куб.см. и мощност 20.00 KW с година на
производство 1987г. и партиден № 5305Т307888 и на туристическо ремарке за лек
автомобил-туристическо с рег.№**** и рама №****, в размер на общо 789.74лв., от
които 615.00лв. главница и 174.74лв. лихва.
ОСЪЖДА Община-Варна да заплати на И.И.Г.
ЕГН ********** сторените в производството разноски в
размер на 310,00лв. (триста и десет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Административен съдия: