№ 2727
гр. София, 02.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет П.а
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет П.а Въззивно частно гражданско
дело № 20221000503004 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл от ГПК.
С определение от 26.07.2022г, постановено по гр.д. № 2791/2022г по описа на
Софийски градски съд, III-ти въззивен бр.състав , е оставил без разглеждане жалбата
на Й. К. И. против постановелние от 09.08.2021г по изп.д. № 202184404000008 на ЧСИ
С. Я. в частта, с която е отказано присъждане на жалбоподателя-длъжник в
производството- на извършени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението на СГС се обжалва с жалба от Й. И., представляван от адв. П. от
САК, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят поддържа, че изпълнителното
производство пред ЧСИ Я. е прекратено поради обезсилване на изпълнителния лист.
Поддържа, че при прекратяване на производството разноските, по аргумент на чл.79 от
ГПК следва да се понесат от взискателя, включително разноските на длъжника за
адвокатска защита. Счита, че правото на длъжника на разноски е аналогично на това на
взискателя да получи заплатеното от него възнаграждение за защита в изпълнителното
производство. Счита, че следва да се прилага разпоредбата на чл.79, ал.4 от ГПК,
доколкото това са общи правила за възлагане на разноските. Моли съда, след като
съобрази изложените оплаквания , да отмени определението на СГС и да върне делото
за ново разглеждане от СГС за постановяване на акт по съществото на спора.
Ответникът по жалбата „Буллогистик”ЕООД не взема становище по същата.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от лице, заинтересовано от
произнасянето на СГС и имащо интерес от обжалване, поради което производството по
1
частната жалба се явява процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По делото се установява, че изп.д. № 8/2021г по описа на ЧСИ Я. е образувано
по молба на Буллогистик ЕООД, въз основа на ИЛ , издаден на 15.12.2020г по гр.д. №
57077/2020г по описа на СРС против Й. К. И..
Поради обезсилване на изпълнителния лист от 15.12.2020г, с постановление от
09.08.2021г на ЧСИ Я. производството по изпълнителното дело е прекратено и със
същото постановление съдебният изпълнител е отказал присъждането на разноски,
поискани от длъжника и направени за възнаграждение за адвокатска защита.
Длъжникът е доказал заплащането на разноски за адвокатска защита в размер на
558лв без ДДС.
Със сега обжалваното определение СГС е разгледал жалбата против отказа на
ЧСИ Я. да присъди разноски за адвокатско възнаграждение в полза на длъжника и е
приел, че същата е недопустима.
Определението на СГС е правилно.
Съгласно чл. 435 от ГПК длъжникът има право да обжалва разноските по
изпълнението. Съгласно ТР по т.д. № 3/2015г, т.2 този ред овластява длъжникът да
обжалва всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Този ред не е приложим за
вземания на длъжника за разноски, направени по делото. Това е така, защото липсва
разпоредба, която да урежда правото на длъжника да получи заплащане на направени
разноски по висящо и прекратено изпълнително производство, присъдени му от
съдебният изпълнител. Нормата на чл.79 от ГПК урежда върху коя страна в
изпълнителния процес е тежестта да заплаща разноски по изпълнението, но не урежда
правото на длъжника за овъзмездяване на заплатените от него средства за адвокатска
защита. Съдебният изпълнител изпълнява подлежащи на изпълнение актове, а не
постановява такива. Липсва ред , по който съдебният изпълнител да присъди разноски
за изпълнителния процес в полза на длъжника , съответно актът му да представлява
изпълнително основание, да го овласти да събере сумата и да я предостави на
длъжника. Разпоредбата на чл.78 от ГПК в случая не намира приложение, доколкото в
закона има специална разпоредба- чл.79 от ГПК, уреждаща отношенията във връзка с
разноските в изпълнителния процес и не е налице непълнота в закона, която да налага
тълкуване по аналогия.
Ето защо , изводът е , че липсва изпълнително основание , въз основа на което
съдебният изпълнител да събере и заплати на длъжника направени от него разноски по
прекратено изпълнително дело. С такова изпълнително основание длъжникът може да
се снабди чрез провеждане на надлежно производство- заповедно, исково и е
недопустимо заобикалянето на този процес да се търси чрез действия на самия съдебен
2
изпълнител.
По изложените съображения съдебният състав приема,че разпоредбата на
чл.435,ал.2,т.7 от ГПК не овластява длъжникът да обжалва акт на съдебния изпълнител
, с които той се е произнесъл по искане за присъждане на разноски на самия длъжник.
В сега действащия ГПК законодателят е посочил изчерпателно действията на
съдебния изпълнител , които подлежат на обжалване и субектите , които имат право на
жалба. Липсва овластяване на длъжника да обжалва произнасяне на съдебния
изпълнител по направени и претендирани от самия длъжник разноски в
изпълнителното производство. Ето подадената жалба се явява недопустима и
производството по нея следва да бъде прекратено.
Изводите на двете съдебния инстанции съвпадат.
С оглед изложеното следва да се приеме,че жалбата на Й. И. се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от Й. К. И. против определение № 7227
от 26.07.2022г по ч.гр.д. № 2791/2022г по описа на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на инстанционен контрол.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3