СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
28.11.17г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Г.
Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 02.11.17г.
/с участието на секретаря М. Кюркчиева/ гражданско дело № 13216/16г. и констатира следното:
Предявен е иск от Р. Т. против П. Б. с
правно основание чл. 422 от ГПК - за установяване съществуването на вземане по
запис на заповед от 07.12.14г. за сумата 57 500 евро и законна лихва върху
тази сума, считано от 18.11.15г. /за които вземания са издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист от СРС 44 състав по г.д. № 70801 от 15г./.
Съображенията на страните са изложени по
делото.
Представените по делото доказателства
/писмени и гласни, преценени в съвкупност и в контекста на твърденията и възраженията
на страните/ удостоверяват, че:
На 07.12.14г. – ответницата е издала /подписала/
запис на заповед в полза на ищеца за сумата от 57 500 евро. Документът е
формално редовен – съдържа всички реквизити по чл. 535 от ТЗ /“редовен е от
външна страна“ – по смисъла на чл. 418, ал. 2 от ГПК/ и удостоверява изискуемо,
с настъпил падеж – при условията на надлежно предявяване на ценната книга с
нотариална покана от 09.11.15г. /“подлежащо на изпълнение вземане“ – по смисъла
на чл. 418, ал. 2 от ГПК/ в полза на ищеца срещу ответницата за процесната
сума. Посочените /изброените/ обстоятелства – не са спорни по делото.
Искът е неоснователен:
Под делото не е спорно /а този факт е и
конкретно удостоверен с писмено доказателство – договор от 07.12.14г.,
съответно и със свидетелски показания/, че: записът на заповед е издаден само
като обезпечение на друго /първично, основно, каузално/ правоотношение между
страните – по договор за паричен заем. В такава хипотеза принципно – ако по
делото бъде установено, че задължението по основното /каузалното/
правоотношение не е възникнало надлежно, е отпаднало впоследствие – след
възникването му или страда от порок /нищожност, унищожаемост/, съответно е било
погасено и т.н. – следва да се направи директен извод, че не съществува вземане
и по акцесорното /обезпечителното, абстрактното/ правоотношение /именно поради
естеството на последното, доколкото същото няма самостоятелно значение/. В тази
връзка:
Договорът за заем е реална сделка /т.е за
да се приеме, че същата е породила правен ефект - по делото следва да бъде
установено, че визираната в договора сума в размер на 57 500 евро
действително, реално, фактически е била предадена на, получена от - ответницата/.
Действително – договорът за заем съдържа изрична клауза, че документът има стойността
на разписка /т.е. – самото подписване на същия представлява пряко, директно
изявление за получаване на процесната сума от страна на ответницата/.
Председателят на състава намира обаче, че този текст от договора /преценен сам
по себе си/ не може да обоснове надлежен извод за действително /реално/ предаване
на заемната сума:
От една страна – процесната клауза от
договора не е подкрепена в процеса с друго доказателство /банков документ –
каквото доказателство еднозначно би удостоверило релевантният по делото факт/.
От друга страна /и което обстоятелство в случая е съществено/:
Принципно – законът не държи сметка /не
изисква доказване на това обстоятелство в рамките на съдебен процес/ - каква е
била причината за учредяване на съответната договорна /каузална/ връзка. Всяка
сделка обаче /всяко разместване на имуществени активи/ – извън хипотезата на
чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД /дори и абстрактната такава/
носи в себе си някакво основание /правно или житейско/ за сключването й. По
настоящото дело не бяха заявени /от страна на ищеца/ твърдения и не бяха
представени доказателства относно това: каква е била причината за учредяване на
процесното основно /първично, каузално/ правоотношение /какво е наложило на
ответницата да бъде предоставен паричен заем в размер на крупната сума от
57 500 евро/, съответно: налице ли е била финансова възможност за ищеца да
предостави сума в такъв размер на ответницата. Особено като се има предвид
обстоятелството, че между страните са съществували близки /интимни/ отношения –
този факт е удостоверен от събраният по делото гласен доказателствен материал
/преценен в съвкупност/. В такава хипотеза /при наличие на такива отношения
между страните/ – строго формалното /писмено/ учредяване на процесното заемно
правоотношение /и то до размера на процесната значителна сума от 57 500
евро/ би следвало да има своята логическа /житейска/ обосновка. Такава
обосновка /предвид изложените по-горе съображения/ следва да има възникването
на правоотношение от посоченото естество дори и между непознати договарящи /ако
се приеме за доказана тезата на ищеца, че между страните не е имало близки,
интимни отношения, какъвто извод обаче не следва от събраният по делото гласен
доказателствен материал/. По делото не е събрано нито едно доказателство /не е
заявено нито едно твърдение/ от страна на ищеца в горната насока. С оглед това
/предвид липсата на логическо, житейско/ обяснение за създаването на процесната
договорна връзка:
Председателят на състава приема, че заемното
правоотношение е било учредено само формално /без в рамките на същото да е
„разменяна“ реално парична сума/. В такава хипотеза следва да се приеме /поради
реалният характер на договора за заем/, че задължение за ответницата в рамките
на тази договорна връзка не е възникнало /съответно не е възникнало такова и по
„обслужващата“ каузалното правоотношение абстрактна сделка/. По същите
съображения /именно предвид липсата на обосновка за възникване на каузалната
договорна връзка, поради липсата на логично обяснение в тази насока/ в случая
може да се приеме за доказана /в каквато насока са и събрани свидетелски
показания/ тезата на ответницата, че и двете правоотношения /каузално и
абстрактно – учредени на една и съща дата/ страдат от порок по смисъла на чл.
30 от ЗЗД /който порок е изрично въведен в процеса от ответницата чрез
възражение/. С оглед това – в процесната хипотеза може да се приеме, че изявленията
/поемането на задължения от страна на ответницата/ по двете сделки са
унищожаеми /т.е. – същите не са породили правен ефект в полза на ищеца/ и това
обстоятелство съставлява самостоятелно основание /наред с изложеното по-горе/ да
се приеме, че процесното вземане се явява недължимо нито по каузалното
правоотношение, нито по абстрактното такова.
С оглед изложеното – искът следва да бъде
отхвърлен.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422
от ГПК на Р. А. Т. ЕГН ********** против П.Д.Б. ЕГН ********** - за
установяване съществуването на вземане по запис на заповед от 07.12.14г. за
сумата 57 500 евро и законна лихва върху тази сума, считано от 18.11.15г.
/за които вземания са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от СРС
44 състав по г.д. № 70801 от 15г./.
ОСЪЖДА Р. А. Т. да плати на П.Д.Б. – 2 505
лева съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: