Р Е Ш
Е Н И Е
№ 704/22.11.2023г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,
ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВА ПЕЛОВА
При
секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 739/2023год., по описа на Административен съд – Пазарджик, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК /, вр.чл.53 и сл. от ЗКИР.
Образувано
е по жалба на директора на ТП ДЛС
„Широка поляна“,
срещу Заповед № 18-7746/07.07.2023г., издадена от
началника на СГКК-гр. Пазарджик, с която е одобрено изменението в КККР на гр.
Батак, съгласно скица-проект № 15-731437/07.07.2023г., състоящо се в промяна
границите и местоположението на сграда:
Промяна в границите на съществуващи обекти в КККР: сграда с идент. 02837.15.149.1;
данни преди промяната: площ 15 кв.м, предназначение: Курортна, туристическа
сграда, собственост на Е.Й.Я. въз основа на документ: Няма документ за
собственост; данни след промяната: площ 33 кв.м, предназначение: Вилна сграда -
еднофамилна, няма данни за собственост.
В жалбата се твърди, че оспорената
Заповед е необоснована и незаконосъобразна, издадена в противоречие с
материалноправните разпоредби, при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, което от своя страна е довело до
постановяването на противоречив, немотивиран и несъобразен с целите на закона
административен акт. В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от
юрк. Михайлов, който поддържа жалбата на наведените в нея основания.
Ответникът - Началника на СГКК – Пазарджик се явява лично. Счита,
че пред СГКК стои задължение да отрази в КККР действителното състояние на
съответния имот, осъщественото процедиране не прави сградата законна, като
същата е съществувала и преди създаването на действащите КККР.
Заинтересованата
страна – Е.Я. / ЗС / изпраща процесуален представител,
който моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Придържа се към становището на
ответника.
Съдът, след като обсъди релевираните
с жалбата и представените писмени становища от страните основания, доводите на
страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и
служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания
акт, намира за установено следното от фактическа страна:
Административното производство е
образувано по подадено Заявление с peг. № 01- 282564-18.05.2023г. от ЗС Е.Й.Я., за отразяване верния контур на
вилна сграда с идент. 02837.15.149.1. За сградата нямало издадени и представени
редовни строителни книжа и документ за собственост. За същата било предоставено
архитектурно заснемане от м. октомври 2003г., конструктивно заключение,
становище от РС „ПАБ“ - Батак към МВР на РБ, геодезическо заснемане и проект за
изменение на кадастралната карта от 2023г. на правоспособно лице по ЗКИР.
Изменението се изразявало в промяна границите и контура на сградата, съгласно
извършените на място геодезически заснемания. За сградата не се въвеждал собственик,
тъй като за нея не е предоставен и не е
създаван документ за собственост.
В оспорената Заповед ответника
посочил, че с проекта се променя контура на сграда с идентификатор
02837.15.149.1 в КККР на основание чл. 74, ал. 1, вр. чл. 81в, ал.1 от Наредба
№ РД-02-20-5 от 15 декември 2016г. за съдържанието, създаването и поддържането
на кадастралната карта и кадастралните регистри, във връзка с чл.51, ал. 1, т.
3 от ЗКИР въз основа на представен проект за промяна на кадастрална карта от
правоспособно лице по ЗКИР.
Срещу изменението с peг. № 07-17907/21.06.2023г. от ДП ДЛС
„Широка поляна“ постъпило възражение,
което административният орган счел за допустимо, но неоснователно, тъй като
макар процесната сграда да попада в регистъра на незаконните строежи на
територията на ДЛС, за което РДНСК-Пазарджик е уведомена с писмо №
041201/27.07.1999г., и понастоящем
същата не е съборена. Ответника е посочил и че не съществува нерешен спор за
материално право между страните в административното производство.
В оспорената Заповед ответника е
приел, че измененията в КККР са регламентирани като дейност на АГКК по
поддържането на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1 от ЗКИР. В случаите
на чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се
поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на явна фактическа
грешка. Съгласно чл. 81в, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016г.
за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри за нанасянето на липсващи или неточно отразени сгради
построени в територии от бившата карта на възстановената собственост(КВС), се
извършва при спазване на чл. 74 и 75. Изменението в кадастралната карта се
одобрява със заповед по чл. 536, ал. 5, т. 1 ЗКИР. Във връзка с установената
фактическа обстановка, административният орган е приел, че в настоящия случай е относима
разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗКИР й настоящото производство е за
отстраняване на явна фактическа грешка в КККР с правно основание чл. 51, ал. 1,
т. 3 от ЗКИР и във връзка с чл. 81 в, ал.1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември
2016г.
Според ответника ЗС се
легитимира, като „заинтересовано лице“ по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР,
тъй като е предоставил документи за стартиране процедура по § 127, ал. 1 от ЗУТ
за издаване на удостоверение за търпимост, въпреки че не е собственик по
документ в сградата.
В оспорената Заповед е посочено,
че административният орган следва да изпълнява задълженията си по чл. 1, ал. 2,
т.1 от ЗКИР, а именно да подържа кадастралната карта и кадастралните регистри в
актуално състояние с цел точното документиране на местоположението, границите,
трайното предназначение на територията и начина на трайно ползване на
недвижимите имоти.
С тези аргументи началника на
СГКК – Пазарджик, на основание чл.51, ал. 1, т. 3 и чл. 53б, ал. 1 и ал.5, т. 1
от ЗКИР е издал оспорената в настоящото
производство.
В резултат на служебния и цялостен
съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт,
съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред
неговата валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния
процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на
административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза,
водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на
компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административно производствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността
на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с
обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
При така вменената на съда от закона
служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима –
подадена в срок от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
оспорването, а по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно чл.51,
ал.1, т.3 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в
актуално състояние, като се изменят при установяване на явна фактическа грешка.
Според чл. 53б ал. 1 от ЗКИР явната фактическа грешка се отстранява от Агенцията по
геодезия, картография и кадастър по заявление от заинтересовано лице или при
установяването й от службата по геодезия, картография и кадастър. Нормата на
ал. 2 от същата разпоредба гласи, че явната фактическа грешка се отстранява въз
основа на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на
недвижимите имоти, изработен от правоспособно лице, по възлагане от Агенцията
по геодезия, картография и кадастър или по възлагане на заинтересовано лице.
В конкретния случай, по делото се установява, че
съществуващата в имот идент. 02837.15.149 сграда с идент. 02837. 15.149.1 отразена
в КККР с площ от 15 кв.м, след направеното геодезическо заснемане, е
установено, че същата е с площ от 33 кв.м, което не е отразено в КККР. Поради тази причина е създаден проект за
изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър в цифров и графичен
вид, изработен от правоспособно лице по кадастъра.
Видно
от посоченото в обжалваната Заповед, ответника не релевира твърдения, че Е.Я. е
собственик на процесната сграда, напротив изрично е посочено, че същият е „заинтересовано
лице“ по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, доколкото са налице документи за стартиране процедура
по § 127, ал. 1 от ЗУТ за издаване на удостоверение за търпимост, макар и да не
е собственик по документи на сградата. Няма спор по делото, че имот с идент. 02837.15.149 е собственост на ДЛС
Широка поляна. По делото няма данни, че жалбоподателя
е собственик и на намиращата се в този
поземлен имот сграда с идент. 02837.15.149.1, за да може да се приеме, че е
налице спор за собственост относно същата между ДЛС Широка поляна и ЗС Е.Я.. В
тази връзка следва да се отчете и, че в
допуснатото процедиране е записано, че за процесната сграда няма данни за
собственост. Дали въпросната страда представлява незаконен строеж или не, не е предмет на разглеждане в
настоящото производство, като дали последната може да се охарактеризира с такъв
статут е предмет на разглеждане в производство, различно от настоящото, независимо
от включването й в списъка на водения от жалбоподателя регистър на незаконни строежи.
Както вече беше посочено, освен , че по делото не са налице данни за наличието
на спор за собственост на процесната сграда, няма и такива, легитимиращи ДЛС
като неин собственик, поради което не е
необходимо провеждането на съгласувателна процедура, относно исканото изменение
в КККР.
В хода на проведеното административно
производство не са допуснати нарушения
на процесуалните правила. С уведомление, цитирано по-горе директора на ДЛС Широка поляна, на
основание чл.26, вр. чл. 34, ал.1 и ал.3 от АПК е поканен в седемдневен
срок, считано от датата на получаването му да се запознае с исканото изменение
и да представи документи, свързани с факти и обстоятелства от значение за
правата на заинтересованите страни по отношение засегнатите имоти. В определения
срок жалбоподателя се е възползвал от дадената възможност, като е депозирал
писмено възражение, което е обсъдено от административния орган в мотивната част
на оспорената Заповед. Актът е издаден и в съответствие на приложимото
материално право.
Като материалноправно основание за издаване на
обжалваната заповед административният орган е посочил нормата на чл.51, ал.1,
т.3 от ЗКИР, според която кадастралната карта и кадастралните регистри се
поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на явна
фактическа грешка. Според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, явна фактическа грешка е несъответствието в
границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия,
получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в
границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с
естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез
геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда
на Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и
земите от горския фонд,
когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от
допустимите в наредбата по чл. 31.
В легалната дефиниция са уредени две хипотези. В
конкретния случай е налице втората от тях, а именно несъответствие в границите
на съществуващите на места трайни топографски обекти с естествен или изкуствен
произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и
границите им от планове и карти.
Доколкото в производството по изменение на
кадастралния регистър на недвижимите имоти е от значение индивидуализация на
отразеното в него право по отношение на съответния поземлен имот – обект на
кадастъра, то в случая правилно административният орган е преценил искането на
заявителя Е.Я. за основателно. От данните по делото е видно, че имотът и
наличната в него сграда, предмет на одобреното изменение, е бил отразен в плана
за новообразуваните имоти, действащ преди приемането на КККР, поради което
соченото несъответствие съставлява явна фактическа грешка и може да бъде
отстранено по реда на чл.53б от ЗКИР.
По изложените съображения съдът намира
оспорената Заповед за законосъобразен административен акт – издаден от компетентен
административен орган, в предписаната от закона форма, при отсъствие на
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при
правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Този
извод обосновава неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, на ответника по
жалбата и заинтересованата страна се дължат разноски, но доколкото такива не са
претендирани, не следва да бъдат присъждани.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на директора на ТП ДЛС „Широка поляна“, срещу Заповед №
18-7746/07.07.2023г., издадена от началника на СГКК-гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба, в 14 - дневен срок от съобщаването му пред
Върховния административен съд на Република България.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
СЪДИЯ:/п/