Определение по дело №11198/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 септември 2024 г.
Съдия: Петрослав Волев Кънев
Дело: 20241110211198
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 август 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3583
гр. София, 10.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20241110211198 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от „МЕТАХИМ“ АД, ЕИК *********,
чрез адв. Д. А. от САК, против наказателно постановление № 92-02-21 от 25.06.2024 г.,
издадено от заместник-изпълнителен директор на Агенция по вписванията, с което за
нарушение на чл. 63, ал. 6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), вр.
§ 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лева, на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП.
Жалбоподателят твърди, че е изтекла давността за налагане на наказанието, като
не било ясно описано и самото нарушение. Иска отмяна на атакуваното НП и
претендира разноски.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН,
жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С наказателното постановление дружеството-жалбоподател е било
санкционирано за извършено на 03.06.2019 г. нарушение по чл. 63, ал. 6 от ЗМИП, вр.
§ 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП. Съгласно чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността (едно от които безспорно е
давността), формите на съучастие, приготовлението и опита, се прилагат разпоредбите
на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Ето защо, на
основание чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, следва да се
1
приеме, че независимо от спирането или прекъсването на давността по отношение на
деянието на настоящия жалбоподател, административнонаказателното преследване за
това деяние се изключва, ако са изтекли четири години и половина от извършване на
нарушението.
В случая, предвид датата на извършване на административното нарушение –
03.06.2019 г., то още към момента на издаване на наказателното постановление
(25.06.2024 г.) и към момента на депозиране на настоящата жалба (02.08.2024 г.),
посоченият давностен срок от четири години и половина следва да се счита изтекъл, а
последното обстоятелство изключва въобще административнонаказателното
преследване по отношение на дружеството-жалбоподател или казано с други думи –
изключва правомощието на държавата да възбуди административнонаказателно
производство срещу жалбоподателя и да му наложи административно наказание. Към
настоящия момент това правомощие следва да се счита за погасено и доколкото
изтичането на абсолютната давност засяга самия процес, то обжалваното НП следва да
бъде отменено, а цялото административнонаказателно производство, в рамките на
което това НП е издадено, следва да бъде прекратено.
Във връзка с горното трябва да се отбележи, че изтичането на абсолютната
давност по НК като обстоятелство, изключващо отговорността, няма изрична различна
уредба в ЗАНН, поради което горепосочените разпоредби на НК са приложими в
административнонаказателното производство по силата на препращащата норма на чл.
11 от ЗАНН. Ето защо, с изтичането на четири години и половина от извършването на
нарушението, се изключва възможността да бъде реализирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя. В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 82, ал. 3, вр. ал. 1, б. „а” от ЗАНН, която изключва изпълнението
на наказанието, независимо от спирането и прекъсването на давността. С оглед на
това, единственото законосъобразно развитие на производството се изразява в отмяна
на НП и в прекратяване на административнонаказателното производство, водено
против дружеството-жалбоподател, каквато е и константната практика на
административните съдилища.
С оглед изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на сторените разноски.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Въз основа на
представените доказателства става ясно, че дружеството-жалбоподателя е заплатило в
брой на адвокат Д. А. уговорената сума в договора за правна защита и съдействие в
размер на 500 лева, като това е станало на 30.07.2024 г. С оглед изложеното до тук и
предвид изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на дружеството-
2
жалбоподател следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 500 лева.
Мотивиран от горното, на основание чл. 63г, вр. чл. 63, ал. 6 от ЗАНН, вр. чл. 24,
ал. 1, т. 3 от НПК, вр. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и на основание чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 92-02-21 от 25.06.2024 г., издадено от
заместник-изпълнителен директор на Агенция по вписванията, с което за нарушение
на чл. 63, ал. 6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), вр. § 9, ал. 2
от ПЗР на ЗМИП, на „МЕТАХИМ“ АД, ЕИК ********* е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева, на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, водено срещу
„МЕТАХИМ“ АД, ЕИК *********, във връзка с което е било издадено наказателно
постановление № 92-02-21 от 25.06.2024 г. от заместник-изпълнителен директор на
Агенция по вписванията.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК Агенция
по вписванията да заплати на „МЕТАХИМ“ АД, ЕИК ********* сумата от 500
/петстотин/ лева, представляваща сторените от дружеството-жалбоподател разноски за
адвокатско възнаграждение в производството.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Административен съд
– София град в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3