№ ……….гр. Варна,
………….2020година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, XXIII-ти състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета
година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря
Светла Великова, разгледа докладваното от съдия Наталия Дичева административно дело № 2595/2019г. по
описа на XXIII-ти състав на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
По
жалба на А.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, се оспорва Ревизионен акт № Р-03000317007236-091-001/27.06.2018г.,
издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение №233/18/26.06.2019г.
на Директора на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП гр. Варна, с който е ангажирана солидарната му отговорност по реда на чл. 19
от ДОПК за неплатени задължения за данъци и осигурителни вноски общо в размер
на 12 184.29 лв. /главница и лихви/, в т.ч. за данък върху доходите от трудови
и приравнените на тях правоотношения за периода 01.08.2016г.-31.08.2017г. и
задължителни осигурителни вноски за здравно осигуряване за осигурители, за ДЗПО
- универсален пенсионен фонд за осигурители и за фондовете на ДОО за
осигурители за периода 01.07.2016г. - 31.08.2017г. по декларирани с декларации
обр.6 данни от „Бар Луук 16“ ЕООД.
В жалбата се твърди, че ревизионният акт е незаконосъобразен,
неправилен и необоснован, постановен в нарушение изискванията на процесуалния и
материалния закон. Оспорва се извода на органите по приходите, за доказаност на
фактическия състав на чл. 19 от ДОПК. Твърди, че от наведените като
извършени от управителя действия, е които се обективира укриване на факти и
обстоятелства, не се установява неговото участие по начин такъв, че да се
обоснове умисъл. Счита, че е спорно ревизираното лице да е имало качеството
управител в периода на задълженията, т.к. голяма част от търговските и
счетоводни документи са подписвани от пълномощници. Излага довод, че
жалбоподателят е действал добросъвестно като е декларирал всички публични
задължения на дружеството и частично е погасявал такива. Счита, че не е
установена и причинно-следствена връзка между поведението на ревизираното лице
и несъбраните задължения. Сочи, че не са налице и предпоставките за реализиране
на отговорността и по втората хипотеза на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Твърди, че в
случая не е доказано, че управителят е отчуждил имущество на цени, значително
по-ниски от пазарните, както и че не е установено имуществото на дружеството да
е намаляло. Заявява, че органите по приходите неправомерно са разширили
законовоопределения размер на отговорността със законова лихва за забава. Счита, че има пълно разминаване относно посочените основания за
солидарна отговорност в ревизионния акт и в решението, с което е потвърден. В
РА се вменява солидарна отговорност по чл.19 ал.1 и ал.2 от ДОПК, докато в
Решението с което се потвърждава РА се вменява солидарна отговорност само на
осн. чл. 19, ал.2, пр. 1-во от ДОПК, и се приема че не са налице основания за
вменяване на солидарна отговорност по чл.19 ал.1 от ДОПК. В тази връзка
изтъква, че отговорността по чл. 19,
ал.2 от ДОПК на управителя на дружеството не може да бъде ангажирана въз основа
на декларация обр.6 или декларация по ЗДДС. След като публичните задължения на
„Бар Луук 16” ЕООД по декларации за ревизирания период не са установени с
влязъл в сила ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК или с влязъл в сила акт за
установяване на публични вземания по чл. 106 или чл. 107 от ДОПК, за тях не
може да се търси отговорността на управителя по реда на чл. 19, ал.2 от ДОПК,
защото същите не могат да се приемат за законоустановени и непогасени. Изтъква,
че в хода на ревизионното производство са извършени съществени процесуални
нарушения, тъй като процесния РА и ревизионен доклад са издадени от
некомпетентен орган и не в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК,
както и в нарушение на материалния и процесуалния закон. В първоначалната
Заповед за възлагане на ревизия не е конкретизирано за каква отговорност става
въпрос. В РА не е посочена и точната нормативна база за ревизирания период, с
оглед измененията в ДОПК. Моли за
отмяна на ревизионния акт и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна, Директор на Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата и отхвърлянето й като такава.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата,
доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, административния съд констатира:
В хода
на ревизионното производство е установено, че с учредителен
акт от 06.06.2016 г. А.Д.А. е учредил еднолично дружество с ограничена
отговорност с наименование „Бар Луук 16“ ЕООД, седалище и адрес на управление:
гр. Варна. ул. „Княз Борис I“ №60, размер на капитала - 100 лева, разпределен
на 100 дяла по 1 лев всеки от тях. А.Д.А. е и управител на дружеството.
Констатирано е, че през периода на управление на А.А. от
01.07.2016г. до 31.08.2017г. „Бар Луук 16" ЕООД е формирало ликвидни и
изискуеми задължения по декларации образец 6 за отчетните периоди от
01.07.2016г. до 31.08.2017г. за данък върху доходите от трудови и приравнените
на тях правоотношения и за задължителни осигурителни вноски за фондовете на
ДОО, ЗО и ДЗПО/УПФ за работещите по трудови правоотношения с дружеството лица;
удържаните от работодателя от работните заплати на работниците и служителите,
както и тези, начислени за сметка на работодателя. Констатирано е, че
невнасянето на задължения за ДОД и задължителни осигурителни вноски за
фондовете на ДОО, ЗО и ДЗПО/УПФ е практика при управлението и на други
дружества, в които А.А. е представляващ и управител.
В отговор на искане за представяне на документи и писмени
обяснения №Р- 03000317007236-040-001/06.11.2017г. /л. 16 -18/, А. е представил писмени
обяснения /л.15/, съгласно които: „търговската дейност, както и подписването на
договори, фактури и протоколи и паричните транзакции се осъществява от мен като
управител на фирмата. Плащанията са се осъществявали в брой и по банков път.
При плащане в брой аз като управител съм приемал плащанията. С банковите сметки
на фирмата съм боравил аз като управител на фирмата. Трудовите договори са се
подписвали от мен като управител на фирмата, както и трудовите възнаграждения
са изплащани от мен. Разплащането на разходите и консумативите във връзка с
дейността на дружеството се е осъществявало от мен като управител“.
Установено е, че А.Д.А., в качеството си на управител и
представляващ „Бар Луук 16" ЕООД е укрил известни му факти и
обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходи.
Органите по приходите са приобщили доказателствата, събрани в хода на ревизия,
приключила с РА № Р-03000317004660-091-001/04.01.2018г. при която са установени
допълнителни задължения в общ размер на 12607.66 лв. в т.ч. за КД и ДДС.
Установено е, че „Бар Луук 16" ЕООД през периодите 01.11.2016г. до
31.05.2017г. е подавало СД по ЗДДС и ГДД по чл.92 от ЗКПО за отчетна 2016г. с
които е деклариран данък за внасяне по ЗДДС и корпоративен данък в размери
значително по-малки от действителните, установени впоследствие с РА №
Р-03000317004660-091-001/04.01.2018г. В хода на извършената ревизия на „Бар
Луук 16" ЕООД не са представени доказателства, удостоверяващи реалното
извършване на доставките нито от ревизираното дружество, нито от доставчиците
на стоки и услуги при извършените им насрещни проверки. Предвид
обстоятелството, че в хода на ревизията не са представени доказателства относно
реалното изпълнение на доставките по фактурите, по които е упражнено право на
приспадане на данъчен кредит и е отчетен разход, органът по приходите е
заключил, че доставки не са осъществени. Прието е, че като страна по тези
фиктивни сделки, управителят на дружеството не може да не знае, че не получава
фактическа доставка на стоки и услуги от посочените във фактурите доставчици.
Направен е извод, че А.Д.А. в качеството си на представляващ на „Бар Луук 16“
ЕООД е знаел, че представя на администрацията декларации с неверни данни - за
отчетени разходи и за неправилно приспаднат данъчен кредит, и че установените задължения с РА №
Р-03000317004660-091-001/04.01.2018г., представляват укриване на факти и обстоятелства
по смисъла на чл.19,ал.1 от ДОПК.
Органите по приходите са приели още, че са налице
предпоставките по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, защото при осъществяване на дейността
в обекта на „Бар Луук 16“ ЕООД са натрупани задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски, като за същите са предприети принудителни мерки за
събирането им от страна на публичен изпълнител. Ревизиращите органи са счели,
че като укрити факти и обстоятелства може да се приеме неспазването на
разпоредбата на чл. 626, ал. 1 от ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност/неплатежоспособност, свръхзадлъжнялост, като за инициирането на
същото се подава молба, към която се прилагат доказателства за подадено
уведомление по чл. 78 от ДОПК пред НАП. Констатирано е, че такова уведомление
не е подадено от управителя на „Бар Луук 16" ЕООД. Извършено е позоваване
на разпоредби на ТЗ, които регламентират кой търговец е неплатежоспособен и кой
е свръхзадлъжнял, като е цитирана разпоредбата на чл. 626, ал. 1 от ТЗ,
съгласно която длъжник, който стане неплатежоспособен или свръхзадлъжнял е
длъжен в 30-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност.
Органите по приходите са установили още, че А.Д.А. е отговорен за
недобросъвестно извършени плащания в брой и по банков път, с което с
осъществено отклоняване на парични средства на дружеството под формата на
скрито разпределение на печалбата.
С протокол за извършена насрещна проверка №П-03000317189608-141-001/01.02.2018г.
е обективирана извършена проверка на „Бар Луук 16“ ЕООД. В отговор на връчено ИПДПОЗЛ
с изх.№П-03000317189608-040-001/13.11.2017 г. са представени лично от
управителя А.А. декларация за разкриване на банкова тайна, писмени обяснения,
банкови извлечения за периода 01.07.2016 г.- 31.08.2017 г., договор за наем на
недвижим имот. Констатирано е, че А.А. декларира, че „паричните транзакции са
се осъществявали от управителя на фирмата", т.е. от него. От представения
договор за наем, сключен между „Бар Луук 16" ЕООД - наемател и „Г**"
ЕООД - наемодател е установено, че той е сключен и подписан от А. Д**А. в
качеството му на управител на „Бар Луук 16" ЕООД. От представените банкови
извлечения от сметка в Банка ДСК е констатирано, че са извършени тегления на суми
от П.С.Х. А.Д.А. е правел вноски по сметката. При преглед на трудови досиета на
персонала, съдържащи трудов договор, служебна бележка за първоначален
инструктаж, заявления и заповеди за ползване на платен годишен отпуск, заповеди
за прекратяване на трудово правоотношение е установено, че за работодател е
положен подписа на А.А., управител на „Бар Луук 16" ЕООД. На разчетно -
платежните ведомости и на рекапитулациите по фондове също е положен подписа на А.Д.А..
В хода на извършеното ревизионно производство на „Бар
Луук 16" ЕООД, завършило с РА № Р-03000317004660-091-001/04.01.2018 г. е
установено, че ревизираното дружество е отчело разходи за фактури за външни
услуги с предмет „маркетингово проучване", както следва:
- ф. № **********/29.12.2016 г., издадена от „Корпус 3" ЕООД с ЕИК ****с
представляващ Д.Г.Б, придобил дяловете си от П.С.Х;
- ф. №1/28.12.2016 г., издадена от „Стебар груп" ЕООД с ЕИК **** -
собственик на капитала и управител е Д.Г.Б;
- ф. №4/31.12.2016г., издадена от „Стебар груп“ ЕООД с ЕИК ****;
- ф. №34/30.12.2016 г., издадена от „Пин Код” ЕООД с ЕИК ****;
- ф. №33/30.12.2016 г.. издадена от „Пин Код" ЕООД с ЕИК ****.
Установено е също така, че „Бар Луук 16" ЕООД е
упражнило право на приспадане на данъчен кредит по три фактури, издадени от
„Пин Код" ЕООД, а именно: №0...28/30.11.2016 г. с предмет „ариана тъмна
0.5", както и по двете горепосочени фактури с предмет „маркетингово
проучване". Упражнено е и право на приспадане на данъчен кредит по
следните фактури, издадени от „Хипермакс 16" ЕООД и „Формула 16
Варна" ЕООД:
- №0.. .3/24.01.2017 г. с предмет „водка Флирт 02";
-
№0.. .5/20.02.201 7 г. с предмет
„кока кола,швепс, фанта спрайт";
-
№0...6/27.02.2017 г. с предмет
„уиски Бляк Рам 07";
-
№0... 13/31.05.2017 г. с предмет
„уиски Грантс Шери 0.7".
В хода
на ревизията е установено, че не са налице реално извършени стопански операции
между страните, посочени във фактурите, поради което е отказано право на
приспадане на данъчен кредит и с осчетоводените разходи е увеличен финансовият
резултат на дружеството. РА акт е обжалван пред директора на дирекция
ОДОП-Варна, който го е потвърдил изцяло с решение №47/ 20.04.2018 г. РА е
обжалван по съдебен ред, като жалбата против него е отхвърлена с решение
№2432/13.12.2018 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д.
№1973/2018 г., оставено в сила с решение №6909/09.05.2019 г. на ВАС по адм. д.
№3138/2019 г.
В хода на ревизията на А.А. е констатирано, че към датите
на издаване на фактурите от „Пин Код" ЕООД, физическото лице е съдружник в
дружеството, а управител е П.С.Х, който след това прехвърля дяловете си на Д.Г.Б.
Установено е, че горепосочените дружества, издатели на фактурите за
„маркетингово проучване", също са стопанисвали барове от веригата
„Gossip" за определен период от време. При преглед на представените
договори за маркетингово проучване, сключени е „Корпус 3" ЕООД, „Стебар
Груп" ЕООД и „Пин Код" ЕООД и поръчки-заявки за маркетингово
проучване към договорите е установено, че за възложител е положен подписа на А.Д.А.,
управител на „Бар Луук 16" ЕООД. Констатирано е, че А.Д.А., в качеството
си на управител на „Бар Луук 16" ЕООД е извършил плащания по
горепосочените фактури за „маркетингово проучване" на значителни
стойности, издадени от „Пин код" ООД, „Стебар Груп" ЕООД и „Корпус
3" ЕООД, както и по фактурите за стоки, издадени от „Хипермакс 16"
ЕООД и „Формула 16 Варна" ЕООД, които реално не са осъществили доставки по
тези фактури, съгласно установеното с влезлия в сила РА
№Р-03000317004660-091-001/04.01.2018 г. Фактурите са разплатени от управителя
на дружеството и предвид факта, че основните клиенти на търговеца са главно
физически лица и оборотът от обекта се отчита на управителя е прието, че е
налице и предпоставка за прилагане на хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК -
намаляване на имуществото на задълженото лице, в резултат на което не са
погасени задълженията за задължителни осигурителни вноски. Посочено е също, че
след като оборотните парични средства се събират от управителя в брой и част от
същите са изразходвани за плащане по фактури, по които не е налице реално
осъществена доставка, към дружества, чийто собственик на капитала е лицето Д.Г.Б
/собственик и на капитала на много други дружества със задължения към бюджета в
т.ч. и на такива, чиито бивши собственици са А.Д.А. и П.С.Х/, може да се изведе
извод, че същите остават в полза на управителите, т.е. изплатени са на
собственика на капитала на дружеството, поради което представляват скрито
разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО.
В хода на проверката в отговор на искане за представяне
на доказателства от трети лица №П-03000317189608-041-018/19.12.2018г. е получен
отговор от „Сибанк" ЕАД. Към него е приложен спесимен на подписа на лицето
А.Д.А., имащо право да се разпорежда със сметката. Уточнено е, че няма други
упълномощени лица, които ла се разпореждат със сметката. Въз основа на данните,
видни от движението по банковата сметка за периода 12.05.2017г.-31.08.2017г.
органите по приходите са установили, че в сметката има постъпил превод от името
на „Кока Кола ХБК България" АД в размер на 2400 лв., като сумата е
изтеглена на няколко транзакции от АТМ устройство. Въз основа на данните от
представените оборотна ведомост и карта на сметки от група 50 на „Бар Луук
16" ЕООД е установено, че изтеглените суми от банковата сметка в „Сибанк“
ЕАД не са отразени по дебита на сметка Каса, нито в някоя от разчетните сметки,
т.е. не са постъпили в патримониума на „Бар Луук 16" ЕООД под никаква
форма. Не са представени никакви документи, от които да се установи, че
изтеглените от банковата сметка суми са погасили задължения на „Бар Луук
16" ЕООД или са използвани за дейността на дружеството. Направен е извод,
че сумите, изтеглени в брой, представляват скрито разпределение на печалбата по
смисъла на § 1, т. 5, б „а” от ДР на ЗКПО.
В хода на ревизионното производство в отговор на искане
за представяне на документи от трети лица, „Бултакс Варна" ЕООД е
представило с входящ № 1273/ 26.01.2018 г. документи - договор за счетоводно
обслужване между „Бар Луук 16" ЕООД и „Бултакс Варна" ЕООД и писмени
обяснения, съгласно които „пълномощно за подаване на данни по електронен път е
депозирано в ТД на НАП Варна; фактурите за счетоводно обслужване са платими по
банков път; първичните счетоводни документи са носени от персонала, назначен в
дружеството или управителя". Констатирано е, че договорът за счетоводно
обслужване е сключен и подписан от А.Д.А. - управител на „Бар Луук 16"
ЕООД.
В хода на установителното производство са извършени
насрещни проверки на служителите/работниците на „Бар Луук 16" ЕООД. Въз
основа на събраната информация е установено, че трудовите договори са подписани
от управителя на дружеството. Последният е бил пряк ръководител и е изготвял
служебния график на лицата. Паричните средства са се съхранявали в заведението,
управителят ежедневно ги е прибирал. Същият се е разплащал с доставчиците и
персонала. Изплащането на заплати е ставало в брой.
Въз основа на така събраната информация е установено, че
причина за несъбираемостта на публичното вземане се явява поведението на
субекта на отговорност. Дружеството, чрез неговия управител и упълномощеното от
него лице са подавали декларации обр. 1 и обр. 6 за ревизираните периоди, с
които са декларирани дължимите задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ и данък
върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, но същите не са
заплатени. Следователно, дружеството като задължено лице по смисъла на чл. 14,
т. 2 от ДОПК е удържало частта от дължимия данък и ЗОВ, която е за сметка на
осигурените лица, от изплатените възнаграждения на назначените по трудово
правоотношение лица, но не е внесло в бюджета същите, което е неправомерно
облагодетелстване от страна на управителя, предвид обстоятелството, че той се е
разпореждал с паричните средства. Това обстоятелство е прието като индиция за
недобросъвестност на поведението на управителя на „Бар Луук 16" ЕООД А.Д.А..
Органите по приходите са приели също така, че
ревизираното лице в качеството си на управител е знаело, че извеждането на
средства от имуществото на дружеството чрез разплащане на значими суми по
фактури за „маркетингово проучване" и за стоки, без да са налице реално
извършени стопански операции между посочените във фактурите търговци, ще донесе
негативи за управляваното от него дружество. Направен е извод, че именно това
негово недобросъвестно поведение е довело до намаляване имуществото на
дружеството и по тази причина „Бар Луук 16" ЕООД е поставено в
невъзможност да плати данъчните си и осигурителни задължения. Формиран е и
извод, че е налице причинно-следствена връзка между умишлените действия от
страна на управителя, свързани с отклонение на парични средства от имуществото
на дружеството, и последицата от тях - невъзможност да се съберат задълженията
за данъци и осигурителни вноски от органите по приходите. В хода на ревизията
са изискани и събрани информация и доказателства от дирекция „Събиране"
при ТД на НАП Варна относно образуваното срещу „Бар Луук 16" ЕООД
изпълнително дело, извършените действия по принудително изпълнение, наложените
обезпечителни мерки. Въз основа на събраните доказателства е установена
невъзможност за събиране на задълженията на дружеството.
Предвид установените факти и обстоятелства с обжалвания
РА е прието, че са налице основанията за ангажиране на отговорност по чл. 19,
ал.1 и ал. 2 от ДОПК на А.Д.А. за непогасени задължения за данък върху доходите
от трудови и приравнените на тях правоотношения, задължителни осигурителни
вноски за фондовете на ДОО, ЗО и ДЗПО/УПФ на „Бар Луук 16" ЕООД,
установени с подадените декларации обр. 6 за отчетните периоди от 01.07.2016г.
до 31.08.2017г. Определени са и задължения по отговорност за задължения за
данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения в размер на
2260.89лв.-главница и 292.41лв.-лихви; по отговорност за вноски за фондовете на
ДОО за осигурители в размер на 5183.32лв.-главница и 697.41лв.-лихви; по
отговорност за вноски за ЗО за осигурители в размер на 1888.16лв.-главница и
250.49лв.-лихва и по отговорност за вноски за ДЗПО-УПФ за осигурители в размер
на 1419.42лв.-главница и 192.19лв.-лихва.
Директорът на дирекция ОДОП-Варна, е приел, че не е
доказано наличието на предпоставките по чл. 19, ал.1 от ДОПК, а е доказано
наличието на предпоставките по чл. 19, ал.2 от ДОПК и е потвърдил изцяло
РА.
В хода
на съдебното производство са извършени следните процесуални действия:
Съдът
с разпореждане № 13186/02.10.2019г. е указал на страните разпределението на
доказателствената тежест.
В
първото с.з., проведено на 29.10.2019г. на осн. чл.184 ГПК вр. §2 ДОПК съдът
прие към доказателствения материал на делото представен от ответната страна
електронен носител на СD диск съдържащ ел. подписи и удостоверение по чл.24 вр.
чл. 16 ал.1 т.1 от ЗЕДЕП.
С оглед
разпределението на доказателствената тежест съдът служебно е назначил ССчЕ на
осн. чл. 171, ал.2, изр.2 от АПК, вр. §2 от ДОПК със задачи: - Към периода на
изтегляне в брой на сумата от 2400 лв. /изтеглена 12.05.2017г.- 31.08.2017г. по
данни на органите по приходи/ и към периода /м. ноември и м. декември 2016г/ на
извършване на плащането в размер на 16 377.78 лв. по доставки получени от
„Пинкод“ ЕООД, активите на дружеството „Бар Луук 16“ ЕООД, дали са били
достатъчни, за да се погасяват задълженията на дружеството за данъци и
осигуровки по периоди, посочени в РА и РД? Да се посочи какви други активи е
имало дружеството, с които би могло да погаси задълженията за данъци и
осигуровки. - В.л. да установи, има ли издадени счетоводни документи за извършено
плащане в размер 2400 лв. в брой от А.А. в качеството му на управител на
„Бар Луук 16“ ЕООД.
По поставените задачи, вещото лице установява, че към
30.11.2016 г. „Бар Луук 16" ЕООД е разполагало със следните активи:
-
Материали за 10,36 лв.;
-
Стоки за 78,34 лв.;
-
Други вземания за 526,56 лв.;
-
Парични средства в касата за 54
436,28 лв.,
които са достатъчни за покриване на задълженията на дружеството към същия
момент за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения
(ДДФЛ); вноски за държавно обществено осигуряване дължими от осигурителя (ДОО);
вноски за здравно осигуряване дължими от осигурителя (ЗО) и вноски за
универсален пенсионен фонд дължими от осигурителя (ДЗПО).
Към 31.12.2016 г. „Бар Луук 16" ЕООД е разполагало със следните
активи:
-
Материали за 3,57 лв.;
-
Стоки за 18,37 лв.;
-
Вземания от доставчици за 15 533,10
лв.;
-
Вземания от клиенти за 4 423,00 лв.;
-
Парични средства в касата за 32
317,19 лв.
които са достатъчни за покриване на задълженията на дружеството към същия
момент за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения
(ДДФЛ); вноски за държавно обществено осигуряване дължими от осигурителя (ДОО);
вноски за здравно осигуряване дължими от осигурителя (ЗО) и вноски за
универсален пенсионен фонд дължими от осигурителя (ДЗПО).
Към 31.08.2017 г. „Бар Луук 16" ЕООД е разполагало със следните
активи:
-
Вземания от доставчици за 15 163,91
лв.;
-
Вземания от клиенти за 2 400,00 лв.;
-
Други вземания за 526,56 лв.;
-
Парични средства в касата за 1191,51
лв.,
които стойностно са достатъчни за покриване на задълженията на дружеството
към същия момент за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях
правоотношения (ДДФЛ); вноски за държавно обществено осигуряване дължими от
осигурителя (ДОО); вноски за здравно осигуряване дължими от осигурителя (ЗО) и
вноски за универсален пенсионен фонд дължими от осигурителя (ДЗПО).
По втората задача, вещото лице изведе извод, че
изтеглената от банковата разплащателна сметка в Сибанк сума от 2 400,00 лв. не
е отразена в счетоводството като постъпила в касата на „Бар Луук 16" ЕООД,
от което следва, че сумата от 2 400,00 лв. не е използвана за плащания
извършвани от дружеството. В този смисъл, в счетоводството на „Бар Луук
16" ЕООД няма как да има документи, които да са платени с тези 2 400,00
лв. изтеглени от банковата сметка в ТБ „Сибанк" ЕАД. Счетоводни документи,
че със сумата от 2 400,00 лв., изтеглена от банковата сметка в Сибанк, са
платени задължения на дружеството не са представени.
В съдебно заседание вещото лице
уточни, че постъплението на сумата
от 2400лв. не е отразено в счетоводството на дружеството, като по този начин от
счетоводна гледна точка, тази сума не е употребена за целите на счетоводството,
нито за плащане на задължения или покриване на разходи.
Съдът е назначил служебно допълнителна ССчЕ. Във връзка с
допълнителната ССЕ вещото лице установява, че към 31.12.2017 г. дружеството е
можело, съгласно данните от счетоводството, да погаси общо 7323,30 лв. от
дължимите 11992,10 лв. по Ревизионен акт № Р- 03000317007236-091-001/27.06.2019г.
Вземанията от доставчици в размер на 15 163,91 лв., са били усвоени към
31.12.2017г. и дружеството е имало задължения към доставчици към посочената
дата. С тези средства не може да се извърши плащане на задълженията по РА за
2017г.
В съдебно
заседание, вещото лице изрично заявява, че не е констатирал финансов анализ на
дружеството, който да е извършен от органите на ТД на НАП-Варна. Задълженията
са за определени месеци за процесните 2016 и 2017г. , които са посочени в РА,
като тези задължения главница плюс лихви за 2016г., които са общо в размер на
4950.05 лв. могат да бъдат погасени изцяло, т.к дружеството е разполагало с
парични средства. За 2017г. задълженията главница плюс лихва са 7042,05 лв., като
тези задължения биха могли да бъдат платени частично. Дружеството няма
дълготрайни материални активи, нито краткотрайни. Има налични само пари и
вземания, които са посочени в експертизата. Дружеството има имущество в размер
на 7323,30 лв. към 31.12.2017г. , като това имущество са пари в брой и вземания
от трети лица. Към 2017г. и 2018г. жалбоподателят е бил управител на „Бар Луук
16“ ЕООД, като това обстоятелство вещото лице е установил от счетоводните
документи, приложени в ТР.
Основната
и допълнителна ССчЕ не е оспорена от страните, поради което съдът оценява заключението за компетентно и
обективно дадено.
По допустимостта на жалбата:
Видно
от съдържанието на постъпилата жалба се обжалва Ревизионен акт №
Р-03000317007236-091-001/27.06.2018г., издаден от орган по приходите при ТД на
НАП Варна, потвърден с Решение №233/18/26.06.2019г. на Директора на дирекция
„ОДОП“ при ЦУ на НАП гр. Варна, с който е ангажирана солидарна отговорност на
А.А. по реда на чл. 19 от ДОПК за неплатени задължения за данъци и осигурителни
вноски общо в размер на 12 184.29 лв. /главница и лихви/, в т.ч. за данък върху
доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода
01.08.2016г.-31.08.2017г. и задължителни осигурителни вноски за здравно
осигуряване за осигурители, за ДЗПО - универсален пенсионен фонд за осигурители
и за фондовете на ДОО за осигурители за периода 01.07.2016г. - 31.08.2017г. по
декларирани с декларации обр.6 данни от „Бар Луук 16“ ЕООД.
Жалбата
е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.156 ДОПК, след изчерпване на
възможността за обжалване по административен ред като РА е потвърден с Решение
№233/18/26.06.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, поради което се явява ДОПУСТИМА.
По валидността на РА:
Производството по издаване на обжалвания РА е започнало
въз основа на Заповед за възлагане на
ревизия №Р-03000317007236-020-001/25.10.2017г., издадена от органи по приходите
за установяване на отговорността на жалбоподателя за задълженията на „Бар Луук
16“ ЕООД както следва: отговорност за данък върху доходите от трудови и
приравнените на тях правоотношения за периода 01.08.2016г.-31.08.2017г.;
отговорност за ДОО- за осигурители за периода 01.07.2016г.-31.08.2017г.;
отговорност за вноски за здравно осигуряване-за осигурители за периода
01.07.2016г.-31.08.2017г.; отговорност за универсален пенсионен фонд-за
осигурители за периода 01.07.2016г.-31.08.2017г. ЗВР е връчена лично на
жалбоподателя на 01.11.2017г. Със ЗИЗВР №Р-03000317007236-020-002/31.01.2018г. срока
на ревизията е удължен до 01.03.2018., а със ЗИЗВР
№Р-03000317007236-020-004/01.03.2018г. срока на ревизията е удължен до
01.04.2018. ЗИЗВР са връчени по ел. път съответно на 21.02.2018г. и на 01.03.2018г.
Фактическите и правните изводи на органите по
приходи са обективирани в ревизионен доклад /РД/ №Р-03000317007236-092-001/16.04.2018г.,
издаден на основание чл. 117 от ДОПК и връчен на ревизираното лице на 30.04.2018г.
по електронен път. В законоустановения срок по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, жалбоподателят
е подал възражение срещу констатациите по РД. Издаден е РА №Р-03000317007236-091-001/27.06.2018г.,
с който на жалбоподателя са установени задължения по отговорност за задължения
на „Бар Луук 16“ ЕООД на осн. чл. 19 от ДОПК. За обективното установяване на
обстоятелствата, имащи значение за ревизията, органите по приходите са
извършили процесуални действия, подробно описани в констативната част на
изготвения РД № Р-03000317007236-092-001/16.04.2018г., представляващ неразделна част от ревизионния
акт по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК.
В резултат на административно обжалване на РА по
реда на чл.117 и сл. от ДОПК, Директорът на дирекция “ОДОП” Варна при ЦУ на НАП
се е произнесъл с Решение №233/18/26.06.2019г., с което е потвърдил РА.
Въз
основа на изложеното, настоящата съдебна инстанция приема, че ревизионният акт
е издаден от компетентни органи като е спазена разпоредбата на чл.119 ал.2 ДОПК.
След
преценка на приложените към административната преписка и събраните в съдебното
производство доказателства и становищата на страните по делото, съдът приема следното
от фактическа и правна страна:
По отношение наведените в жалбата доводи за
незаконосъобразност на РА, поради това, че в ЗВР не е посочено коя от всичките
хипотези в двете алинеи на чл. 19 от ДОПК е предмет на ревизията, съдът намира
същите за неоснователни. Чл. 113, ал. 1 от ДОПК предвижда, че в ЗВР следва да
бъдат посочени ревизираният период и видовете ревизирани задължения за данъци
и/или задължителни осигурителни вноски. Отнесено към разпоредбата на чл. 19 ДОПК, това означава, че необходимо и достатъчно е в ЗВР да се посочи, че
ревизията се възлага за установяване на този вид отговорност. По коя точно
хипотеза на чл. 19 ще бъде ангажирана отговорността е въпрос на правна
преценка, която би могло и следва да се направи едва след установяване на релевантните
факти и обстоятелства в РД и в ревизионния акт.
Безспорно се установява, че за „Бар Луук 16“ ЕООД, чийто
управител е жалбоподателя са възникнали задължения за данъци и осигурителни
вноски общо в размер на 12 184.29 лв. в т.ч. за данък върху доходите от трудови
и приравнените на тях правоотношения за периода 01.08.2016г.-31.08.2017г. и
задължителни осигурителни вноски за здравно осигуряване за осигурители, за ДЗПО
- универсален пенсионен фонд за осигурители и за фондовете на ДОО за
осигурители за периода 01.07.2016г. - 31.08.2017г. по декларирани с декларации
обр.6 данни от „Бар Луук 16“ ЕООД, които задължения не са платени. В случая
задълженията са възникнали въз основа на подадени от дружеството декларации и
представляват годно изпълнително основание по смисъла на чл. 209, т. 2 от ДОПК.
Съгласно чл. 105 от ДОПК задълженията по декларация, по която задълженото лице
самo изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни
вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон. Декларациите са
подадени през процесните периоди и задълженията за тях не са платени. В тази
връзка съдът намира за неоснователни развитите в жалбата доводи за допустимост
на търсене на отговорност по чл.19 от ДОПК единствено при "непогасени задължения на задължено
юридическо лице по чл, 14, т. 1 и 2 от ДОПК”, които са установени с влязъл в
сила ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК или са установени с влязъл в сила акт за
установяване на съответното публично вземане по чл. 106 от ДОПК или по чл. 107
от ДОПК, издаден от компетентен орган, по аргумент на чл. 165 от ДОПК. Отделно от това, разпоредбата на чл. 21, ал. 1
от ДОПК има предвид установяване на отговорността на третото лице /в случая
ревизирания управител/ да се установи с ревизионен акт /в случая процесния/,
поради което противно на твърдяното от жалбоподателя, липсва законово изискване
публичните задължения на юридическото лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК, за
които се търси отговорност на управителя на това юридическо лице по реда на чл.
19 от ДОПК, да са установени с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В тази връзка
съдът съобрази и установената съдебна практика на ВАС, според която
отговорността на лицата по чл. 19 от ДОПК може да се отнася и до задължения на
дружеството, произтичащи от подадени от последното декларации по съответния
материален закон /СД по ЗДДС, декларации обр. 6 и др. /. В този смисъл са
решение № 13623 от 13.12.2016 г. по адм. дело № 9714/2015 г.; решение № 8279 от
28.06.2017 г. по адм. дело № 2921/2017 г.; решение № 3857/26.03.2018 г. по адм.
дело № 1263/2018 г. /.
Разпоредбите на чл. 19, чл. 20 и чл. 21 от ДОПК
регламентират предпоставките и реда за ангажиране на особен вид лична
имуществена отговорност, предвидена за трети лица - членове на органи на
управление или управители на задължено лице по чл. 14, ал. 1 и 2 от ДОПК.
Материално-правните норми на ал. 1 и ал. 2 на чл. 19 от ДОПК регламентират
самостоятелни хипотези на тази отговорност, различни по своя фактически състав.
В настоящия случай, предмет на съдебната проверка е наличието или липсата на
предпоставките на лична имуществена отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата който в качеството
си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски
представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т.
1 и т. 2 от ДОПК недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от
имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на
печалбата или дивиденти, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно
или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото
на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или
задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на
извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. В §
1, т. 5, б. "а" от Допълнителните разпоредби на ЗКПО е
регламентирано, че скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с
осъществяваната от лицето дейност, начислени, изплатени или разпределени под
каквато и да било форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях
лица, с изключение на дивидентите по т. 4, б. "а" и "б".
С оглед характера на особената отговорност- отговорност
на трети лица за задължения на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК,
доказателствената тежест за установяване на елементите от фактическия състав е
на органа по приходите, в качеството му на ревизиращ орган. Задължение на
органа по приходите е да установи наличието на посочените по-горе предпоставки.
Данъчните органи неправилно са приели, че са налице
всички предпоставки за ангажиране отговорността на жалбоподателя по чл. 19, ал.
2 ДОПК, като при липса на доказателства, непълен и всестранен анализ на
събраните в хода на ревизионното производство писмени такива са стигнали до
заключението, че А., в качеството му на управител на „Бар Луук 16“ ЕООД през
процесния период, е извършил разпореждане с парични средства, без това да има
документална обоснованост, в следствие на което е намалил имуществото на
дружеството в пари до степен, в която не е възможно събирането на натрупаните
от дружеството задължения за данъци и осигурителни вноски в размер общо на
12 184.29лв.
Безспорен по делото е само първият от елементите на
фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК - ревизираното лице е било управител
на търговско дружество към момента, към който са установени публичните
задължения.
В хода на ревизионното производство не е доказана по
безспорен начин наличието на втората предпоставка за ангажиране отговорността
на жалбоподателя по чл. 19, ал. 2 ДОПК, а именно той да е извършил плащания от
имуществото на дружеството, представляващи скрито разпределение на печалбата. В
Решение №233/18/26.06.2019г. директорът на дирекция „ОДОП“ е направил извод, че
„при анализ на приложените към административната преписка доказателства, намира
за неоснователни изводите на органите по приходите, че извършените плащания в
пари от имуществото на задълженото лице в полза на „Стебар Груп" ЕООД,
„Корпус 3" ЕООД, „Хипермакс 16" ЕООД и „Формула 16 Варна" ЕООД
представляват скрито разпределение на печалбата, тъй като в конкретния случай
се установява, че процесните юридически лица не са нито съдружници в „Бар Луук
16“ ЕООД, нито са свързани лица по смисъла на §1, т.5, б.“а“ от ДР на ЗКПО“. В
обжалвания ревизионен акт, а и в предхождащия го ревизионен доклад, органа на
приходите извежда извод, че тъй като в представената оборотна ведомост не е
отразено плащането от „Кока Кола ХБК България“ в размер на 2400лв., които
формират дебитно салдо към 31.08.2017г. по сметка 411 Клиенти и сумата не е
постъпила в касата на дружеството, а е изтеглена от управителя, същата
представлява скрито разпределение на печалбата, което не е декларирано по чл.
19, ал. 9 от ДОПК. Този извод е изведен, въпреки че органите по приходите не са извършили финансов анализ на дружеството за
2016г. и 2017г., вкл. анализ на сметка 501 – каса в лева, нито анализ на
вземанията на дружеството от доставчици. Не е извършена и инвентаризация на касата на дружеството. Горното се
подкрепя и от заключението на вещото
лице в допълнителната ССчЕ, неоспорено от страните, че видно от Оборотната ведомост и главната книга
за 2017 г. към 31.12.2017 г. „Бар Луук 16" ЕООД е разполагал със следните
активи: парични средства в касата за 4 923,30 лв. и вземания от клиенти за 2
400,00 лв. Приетата сума от 2400лв. като скрито разпределение на печалбата са
отразени като вземания от клиенти, които „Бар Луук 16" ЕООД е имало да
взема от „Кока Кола ХБК България" АД. В счетоводството на дружеството тези
2 400.00 лв. са посочени като вземане към 31.12.2017г., защото не са отразени,
че са получени, тъй като движенията по разплащателната сметка открита в ТБ
„Сибанк" ЕАД, не са отразени в счетоводството на „Бар Луук 16" ЕООД.
В този смисъл според експерта, тези средства следва да се приемат като такива,
които са ликвидни за дружеството и могат да бъдат използвани за
погасяване на неговите задължения. Ако са отразени в счетоводството на „Бар
Луук 16" ЕООД, то те следваше да са налични парични средства в касата. Като
общата стойност на активите, които могат да бъдат използвани за погасяване на
задълженията към НАП, към 31.12.2017 г. са: 7 323,30 лв. (4 923,30 + 2 400,00 =
7 323,30 лв.). И основната и допълнителната ССчЕ установяват, че дружеството за
2016г. е можело да погаси изцяло задълженията си, а за 2017г. частично.
В тази връзка в изпълнителното
производство няма направен анализ и извод за несъбираемост или „трудно
събираемост“ на публичните вземания. Нещо повече, видно от писмо
изх. №55148-14/18.09.2018г. на директора на ТД на НАП-Варна /стр. 298 от преп./
„задълженото лице „Бар Луук 16“ ЕООД е категоризирано като лице със събираеми
публични вземания. …..Извършва се пълно проучване на лицето с цел
прекатегоризация като задължено лице с трудно събираем дълг.“ Но данни за последното
не са установени и представени от органите по приходите, а директно на
25.10.2017г. е издадена ЗВР на А.А. за установяване на отговорността му за
задълженията на „Бар Луук 16“ ЕООД.
С оглед на горното няма основание да се приеме, че вследствие
на извършеното теглене на сумата, имуществото на дружеството е намаляло по
такъв начин и до такава степен, че това е причина за неплащане, съответно
несъбиране на данъчните задължения. Вярно е, че управителят е имал възможност
да погаси задълженията към фиска, но отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК не се
обуславя от наличието на възможност за погасяване на задълженията към определен
момент, а изисква неплащането или невъзможността за събиране на публичните
вземания да е пряка последица от конкретното разпоредително действие, което в
случая не се установява.
В хода на ревизионното производство не е доказан по
безспорен начин и третият субективен елемент от фактическия състав на чл. 19,
ал. 2 ДОПК – жалбоподателят да е действал недобросъвестно при извършване на
плащания от имуществото на дружеството, с което недобросъвестно поведение
същият да е намалил имуществото му и да е целял като краен резултат скрито
разпределение на печалба. Недобросъвестността
е субективно състояние, което в настоящия казус предполага знание на
обстоятелството, че е налице задължение на дружеството и че плащания в натура
или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито
разпределение на печалбата или дивидент, ще осуети погасяването му. Същата не
се презюмира, а подлежи на доказване. Субектът трябва да е бил наясно относно
смисъла и значението на действията си, да е предвиждал техните последици и да е
искал или допускал настъпването на тези последици.
Нищо от посочената субективна
страна в случая не е доказано. Не се установява по делото към датата на
сключване на търговски сделки с трети дружества – „Пин код“ ЕООД, задълженото
дружество да има непогасени задължения, които да не могат да бъдат събрани
следствие действията на управителя му. Липсват и доказателства, че плащания в
натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито
разпределение на печалбата или дивидент, е направено с цел избягването на
заплащане на данъчни задължения. Сключването на търговски сделки от страна на
управителя не може само по себе си да обоснове недобросъвестност в действията
му. В настоящия случай органите по приходите не са доказали недобросъвестност в
действията на управителя - императивно изискуема предпоставка за ангажиране на
солидарната му отговорност по реда на чл. 19, ал.2 от ДОПК.
Не на последно място, не е доказана и причинно-следствена
връзка между поведението на ревизирания субект и несъбраните публични вземания.
Константно се възприема в съдебната практика на ВАС (след постановяване на
решение № 2475 от 20.02.2013 г. по адм. дело № 7036/2012 г., VIII отд. на ВАС и
решение № 2697 от 26.02.2013 г. по адм. дело № 7027/2012 г., VIII отд. на ВАС,
решение № 3181 от 15.03.2017 г. по адм. дело № 3411/2016 г. на ВАС, I отд.), че
разпоредбата на чл. 19 от ДОПК изисква уникалност на каузалната връзка между
поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на
представляваното дружество, т. е. посоченото поведение на управителя следва да
е единствената причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания. В
хода на проведеното срещу жалбоподателя ревизионно производство, приходните
органи не са установили по безспорен начин, че са предприети всички необходими
процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник -
задълженото ЮЛ. В този смисъл е необходимо да бъде установено имущественото
състояние на задълженото юридическо лице по чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК,
преди и след твърдяното поведение на управителя. Според заключението на ССчЕ основният длъжник - задълженото ЮЛ към 31.12.2016г.
е разполагало с достатъчно налични парични средства в касата, за да заплати
своите задължения за вноски за ДДФЛ, ДОО, ЗО, ДЗПО, като независимо от
платените задължения към „Пин Код" ЕООД, „Бар Луук 16" ЕООД е
разполагало с достатъчно парични средства, за да погаси посочените задължения в
едно с лихвите за закъснение. Към
31.08.2017г. дружеството е разполагало с пари в каса и вземания от доставчици и
клиенти, които са били достатъчни за покриване на по-голямата част от публичните
му задължения.
Следователно от събраните в хода на ревизионното
производство доказателства не се установява, че приходната администрация е
предприела всички необходими действия за събиране на задълженията на „Бар Луук
16“ ЕООД, включително и чрез събиране на вземанията, които последното има от
свои контрагенти. В решението на Директора на дирекция "ОДОП", не са
посочени причините за невъзможността на приходната администрация да събере по
пътя на принудителното изпълнение задълженията на дружеството. Насочването на
изпълнението към жалбоподателя, преди да е спазена поредността, визирана в
нормата на чл. 20 от ДОПК е недопустимо. Нормата не е самоцелна и целта й е да
се пристъпи към изпълнение едва, когато се установи, че е налице невъзможност
за събиране на задължението на търговското дружество, както и да се установи от
кой момент е настъпила невъзможността за събиране на установените публични
вземания.
Съдебната практика е константна в становището си, че
органите по приходите следва да са предприели всичко необходимо за събиране на
вземанията от основния длъжник. Обективната невъзможност да се съберат
задълженията за данъци/осигурителни вноски в резултат на недобросъвестно
поведение на ръководен орган на съответното юридическо лице е предвидена в
състава на правната норма, която не следва да бъде тълкувана разширително и
свързвана със затрудняване или друго ограничаване на възможностите за
принудително събиране на публичните вземания. Нормата е еднозначна и изисква
установяване, че задълженията не могат да бъдат събрани, въпреки предприетите
действия от приходната администрация. Във връзка с гореизложеното, данъчните
органи незаконосъобразно са приложили чл. 19, ал. 2 от ДОПК при констатиране на
задължение, което не е определено като несъбираемо. Предвид обстоятелството, че
задълженото ЮЛ разполага с наличност по сметка 501- каса в лева, а също така
има изискуеми вземания, от свои контрагенти, не може да се обоснове извод, че
поведението на управителя е единствената причина за несъбираемост на публичните
вземания. Бездействието на приходната администрация за събирането на
задълженията на дружеството не може да доведе до ангажиране отговорността на управителя
по чл. 19, ал. 2 от ДОПК.
След като не са налице кумулативно всички предпоставки от
фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК, не би могла да се реализира
субсидиарната отговорност на ревизираното лице.
Предвид изложеното, жалбата против оспорения ревизионен
акт се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а РА-отменен.
С
оглед изхода на спора, направеното от процесуалния представител на
жалбоподателя искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено на
основание чл. 161 от ДОПК. От жалбоподателя са направени разноски в размер на
200 лв. за ССчЕ и 10лв. за държавна такса. Жалбоподателят е останал задължен за
разноски към съда със сумата от 145 лв. за доплащане по ССчЕ и 160лв. за
допълнителната ССчЕ. Тъй като е претендирал разноски по делото, тази сума
остава в тежест на ответника съгл. чл. 77 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на А.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
Ревизионен акт № Р-03000317007236-091-001/27.06.2018г., издаден от орган по
приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение №233/18/26.06.2019г. на
Директора на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП гр. Варна, с който е ангажирана солидарната му отговорност по реда на чл. 19 от ДОПК за
неплатени задължения за данъци и осигурителни вноски общо в размер на 12 184.29
лв. /главница и лихви/, в т.ч. за данък върху доходите от трудови и
приравнените на тях правоотношения за периода 01.08.2016г.-31.08.2017г. и
задължителни осигурителни вноски за здравно осигуряване за осигурители, за ДЗПО
- универсален пенсионен фонд за осигурители и за фондовете на ДОО за
осигурители за периода 01.07.2016г. - 31.08.2017г. по декларирани с декларации
обр.6 данни от „Бар Луук 16“ ЕООД.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” -
Варна при ЦУ на НАП да заплати разноски на А.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***
в размер на 210лв. /двеста и десет лева/.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” -
Варна при ЦУ на НАП да плати по набирателната сметка на АС – Варна сумата в
размер на 305лв. /триста и пет лева/ за разноски за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 –дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: